29 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Огласените имотни декларации на хората от властта водят до любопитни изводи. Особено на фона на стандарта на средния българин. Общо взето, който е влязъл богат във властта, продължава да поддържа едно прилично ниво, което обаче трудно може да бъде оправдано със сегашните им заплати. Излиза, че повечето нямат никакви разходи, и хората, които по принцип спестяват, заделят цялата си заплата, а не е ясно с какво живеят през съответния период. Като цяло няма някакви сензации богатите стават все по-богати

Публична тайна е, че в бюджетния сектор отдели и дирекции, занимаващи се с управление на европейски средства, са доста по-добре платени от частния сектор. Например за свършената от тях работа понякога вземат четворна заплата за месец. Така даже възнаграждението да възлиза на неколкостотин лева, заплата на експерт, възлизаща на около 600-800 лв. по четири, е сериозна сума. За съжаление това е твърде тесен кръг от хора, за да се съживи цялото потребление. Развързването на кесиите на домакинствата ще се обвърже с ръста на икономиката. Донякъде

пенсиите може да повишат малко потреблението, но при заплатите едва ли ще има този ефект. Има възможност импулсът за възстановяване в сектора на износа да повлияе положително на цялата икономика. Поне до края на 2011-а обаче не очаквам да има особена промяна в сегашната обстановка. Хората с нормални доходи и работни места най-вероятно ще спестяват. Тези пък, които разчитаха на кредити преди кризата, го правят и сега. Има и такива потребители, които са разполагали със спестявания преди кризата, а сега се възползват от ниските цени на жилищата, за да си вземат заем или да финансират своя голяма покупка. Проблем обаче ще има при тези, които са взели кредит преди кризата и са загубили работата си впоследствие. Сега те се ориентират към продажба на закупеното жилище. Именно това води до все повече и повече лоши оферти на пазара от хора, които трябва да си посрещнат задълженията чрез продажба на актив. Един вид кризата води до преразпределение на доходи и имущество. По-бедните хора преди кризата сега трудно ще си увеличат спестяванията. Тези, които бяха богати и преди няколко години, сега са повишили доходите си и покрай застоя на имотните цени влагат в покупка на първо и дори второ жилище с инвестиционна цел. Данните от имотния пазар показват, че хората са предпазливи и се въздържат от бърза покупка, като търсят по-качествените оферти и по-ниските цени. Докато преди кризата банките искаха да увеличат пазарния си дял и даваха кредити масово и на всеки, то сега не само трезорите, но и самите клиенти са станали по-предпазливи. Не бива да забравяме значителното повишение на проблемните и лоши кредити. Въпреки това банките в момента разполагат с ресурс. И ако се погледнат офертите на компании за потребителско кредитиране, се вижда, че сред тях има доста интересни оферти - например за нулев лихвен процент и минимално свити разходи за обслужване, което почти не носи печалба за компаниите. Това значи, че много хора могат и да се изкушат от подобни условия и да потърсят кредитиране. Все още не е ясно, като излезем от кризата и към страната се насочат повече потоци от банките майки, дали няма да се повтори случаят със свръхкредитирането отпреди кризата. А за това определено ще има предпоставка заради наличието на евтин и много голям ресурс в банките. Това няма да е добре за икономиката - ще насърчи някакъв растеж, но той няма да бъде устойчив в лоши времена. Освен това е напълно възможна неприятна изненада при цените на суровините и крайните продукти до края на годината, което надали ще поощри потреблението.

Данъчните погнаха андрешковците, които опитват да се скатават и да не плащат дълговете си към държавата. Бирниците лепят стикери върху запорирани вещи заради неплатени борчове към държавната хазна. Заклеймяването на нередовните платци е от строго по-строго - веднъж дамгосани, те няма да имат право да махат лепенките с надпис "Запорирано от НАП". Похвална акция. Всеки трябва да си плаща вересиите.

Държавата обаче трябва да развърти метлата и в парламентарните кулоари. Защото по червените килими там важно крачат едни по-други, лустросани и обиграни андрешковци, облечени във власт. Някои от тях, вместо да се потят над закони и ратификации, бодро се уреждат с държавен келепир. Без значение дали стоят вдясно, вляво или в центъра. И все въртят и сучат, и все излизат чисти като сълза. Все успяват да прескочат трапа, наречен конфликт на интереси. Справка: Ахмед Доган с гигантския си хонорар от един милион за Цанков камък, Лъчо Мозъка с воаяжа си в Америка за сметка на една известна фирма, Емилия Масларова с 11 милиона лева ремонт на социалния дом в Стара Загора...

Още повече че идат избори. Дали слугите на народа ще скочат от държавните лимузини и сами ще си платят бензина по време на предизборната кампания? Може, ама надали. Дали кандидат-кметовете ще бръкнат в собствения си джоб, за да си платят масрафа по агитматериалите за местния вот, или ще разчитат на заделеното настрана от някоя обществена поръчка? Едва ли.

Е, тогава данъчните ще имат доста работа през жежкото лято! И да си приготвят повече червени стикери. Иначе акцията с лепенето ще си остане само шоу за пред седем милиона копърки, които за пореден път ще бъдат пуснати по пързалката. Барем един депутат да осъмне с червена лепенка на челото - гол като пушка, само по едни употребявани обувки, които по закон и без това не може да му бъдат конфискувани.


29.06.2011 г.,с. 14
Жени издържат министрите
Половинката на Плевнелиев спечелила 300 бона, Дончев продал жилището в Габрово

Влизането във властта удря по джоба
Министерските половинки крепят семейния бюджет. След като влязат във властта, ВИП персоните се оказват с отънели джобове заради по-ниските си доходи. Повечето от тях преди лятото на 2009 г. са взимали по-големи пари, тъй като са се потили в частния бизнес.

Юлияна, съпругата на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, е успяла да скъта в банка през изминалата година 38 927 евро. Докато е министър, очевидно г-жа Плевнелиева е тази, която носи по-големите пари у дома. Съпругата има 238 158 лева от дивиденти. Впрочем доходите на Плевнелиеви преди години са били доста по-големи. Преди да стане министър, Плевнелиев декларира пред Сметната палата, че е получил извън заплатата си 134 698 лева плюс 4725 лева от стопанска дейност. Вече през изминалата година този приход секва, най-вероятно защото вече като министър няма право на подобни доходи.

Другият, който няма защо да се тревожи от кризата, тъй като си е взел имотна съпруга, е вицепремиерът Симеон Дянков. Неговите банкови сметки са олекнали със 150 000 лева за година. През 2010 г. Дянков е имал на влог 56 500 лв., а година по-рано спестяванията му са над 207 хил. лв. Както написа "Стандарт", парите са изхарчени за образованието на синовете му, както и за покупка на скъпи картини, по-голямата част от които финансист номер 1 е дарявал, довериха негови приближени. Той може смело да се облегне на половинката си Каролин Луис Фройнд, която е купила акции в 19 дружества за 291 990 лв. и е получила заплата от Световната банка от 219 990 лв., а също и наем на стойност 77 072 лв. Докато Нона Караджова министерства, половинката й спестява в банка 34 бона. При влизането си във властта министърът на околната среда е разполагала с два банкови влога - единият от 5000 евро, а другият от 4580 лева. Парите са от заплати. Извън това Караджова е имала и заделени 25 420 лева от други източници. Като министър вече единият й влог набъбва на 15 400 лева.

И спортният министър Свилен Нейков разчита на жена си за финансови инжекции. Олимпийската шампионка Румяна Нейкова има от стопанска дейност 15 587 лева и още 30 000 лева от други непосочени източници. Тя е и с банков влог от 20 000 лева. Самият Нейков има 7007 лева извън заплатата си като министър.

За две години във властта земеделският министър Мирослав Найденов е успял да спести от заплати и си е купил половин гараж за 15 400 лв. в столицата. Банковата му сметка е отъняла с 646 лева, защото като е станал министър, е имал на влог 35 646 лева. Съпругата на Найденов както сега, така и преди има доходи извън трудовия си договор - около 5 бона. Министърът за еврофондовете Томислав Дончев е успял за двете години в изпълнителната власт само да продаде апартамента си в Габрово за 30 бона и да подмени семейния автопарк. Бившият кмет на Габрово е сменил заставата с "Опел Астра", с който имаше неприятен инцидент и впоследствие продаде. Жена му обаче се е качила на опел, купен за 4500 лв. На същия хал е и военният министър Аню Ангелов - през 2009 г. е декларирал 8 хиляди лева, спестени от заплата и пенсия, и сега декларацията му е същата. Определено начело в класацията по скромност сред членовете на Министерския съвет е най-прясното попълнение - титулярят на транспортното министерство Ивайло Московски. Преди две години той е декларирал, че притежава половината от апартамент от 90 квадрата в Плевен. Оттогава насам транспортният министър не е дръпнал имотно, но е успял да погаси борч от 40 бона. Неговият предшественик - Александър Цветков, има 8 имота, придобити преди 2004 г. През последната година съпругата му Яна е изтеглила заеми от 65 000 евро.

Почти пресушени са и паричните потоци около правосъдния министър Маргарита Попова. Преди две години тя е изкарала 105 хиляди лв. и е имала на влог 113 хиляди, докато през 2010 г. е спечелила едва 9 бона.

Началникът на икономическото ведомство Трайчо Трайков също е в списъка на обеднелите министри. През 2010 г. той е взел само 36 960 лв. извън трудовото си възнаграждение. За щастие той встъпва в изпълнителната власт със солидни натрупвания - три апартамента и вила в София, 83 хиляди лева на влог, кредит от 32 бона и акции за десетки хиляди левове в 16 български предприятия, купени на борсата.

Неговият заместник Евгени Ангелов обаче действа с размах - теглил е заеми от чужди банки за близо 900 хиляди.

Семейството му притежава в наличност 461 хиляди лв., но също и акции от български и чужди фирми на стойност 379 754 лв. Имат и два апартамента в Лондон и парцел в Панчарево.

Вече бившият зам.-министър на енергетиката Марий Косев е отчел 193 103 лв. на влог към май, когато бе освободен. За 2010 г. извън заплатата има 91 597 лв. доходи и 126 хил. от прехвърляне на права или имущество.

Едно от делата, по които Брюксел очаква присъда с нетърпение, е върнато от съда на прокуратурата и скоро няма да завърши с присъда. Заради скандални договори, сключвани при драстичен конфликт на интереси от бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, през лятото на 2008 г. ЕК спря междинните плащания по еврофондовете.Процесът, който тръгна в началото на 2009 г., бе пред финал в края на м.г., когато съдията по него Георги Колев изненадващо бе избран за шеф на Върховния административен съд, макар и без опит в административното правораздаване. Той заряза шефското си място в Софийския градски съд, а с него и делото за пътния фонд. Безалтернативната кандидатура на Колев, която бе одобрена от ВСС, направи лошо впечатление на Брюксел. Сега пак заради него ключовият процес започна отначало - законът изисква един и същ съдебен състав да гледа делото от начало до край и нямаше как то да бъде поето във финална фаза от друг състав. Така новият съдия ще трябва да разпита всички свидетели отначало и да изслуша експертизите.На 14 юни, когато новият състав заседава за първи път, съдия Весела Дончева не е забелязала пропуски в обвинителния акт и дори е разрешила на Веселин Георгиев да пътува в чужбина. Едва на второто заседание неочаквано реши, че има нарушения, които налагат връщане на делото, въпреки че и прокуратурата, и защитата са искали да му бъде даден ход.Първоначално срещу Георгиев е било повдигнато обвинение за престъпление по служба при 8 обществени поръчки. Впоследствие в съда е внесен обвинителен акт само за 5 от поръчките. Прокуратурата нито е прекратила делото в останала му част, нито е отделила материалите в ново разследване. Това е нарушение, което трябва да бъде отстранено, преди делото да се гледа, приема съдия Дончева.Става дума за продължавано престъпление, при което част от деянията са отпаднали, но обвинението си остава същото, контрираха от прокуратурата. "Нито предният съдебен състав, нито този е видял нарушения, а толкова време делото е било при него, а сега изведнъж се забелязват пропуски", негодува говорителят на Софийската градска прокуратура Маргарита Немска. Бившият пътен шеф бе обвинен заради 8 поръчки, сключвани между областните пътни управления в Сливен, Стара Загора и Хасково с "Биндер" АД, ГД "Инфраструктурни обекти" и "Инмат" ООД, управлявани от братята му Емил Георгиев и Бойко Георгиев, които според обвинението са се облагодетелствали от договорите.

"С екологичен проектозакон се опитват да решат криминални проблеми в България." Това се казва в писмо на обединението "Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали в България" до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, генералните дирекции "Околна среда", "Конкуренция" и "Вътрешен пазар и услуги" по повод новия проект на закон за управление на отпадъците.Законопроектът предвижда драстично ограничаване на пунктовете за скрап в страната, което екоминистерството като автор мотивира с невъзможността да се контролират сегашните близо 2400 площадки, някои от които са в сивия сектор.Според обединението, в което участват 176 фирми от сектора, законопроектът е изготвен "в пълно противоречие с европейските демократични традиции" и игнорира възраженията на заинтересуваните компании, както и някои правни норми на Европейския съюз и българското законодателство.Не е била направена оценка на въздействието и анализ на социалните, екологичните, икономическите, бюджетните и правните последици от прилагането му, се казва още в писмото до ЕК.Новият закон ще ликвидира пазарната икономика в сектора и ще създаде монопол на общините в събирането на метален скрап, се заявява още в писмото.Прилагането му би довело до нарушаване на гарантирани от конституцията и европейското право принципи като свободната стопанска инициатива, равнопоставеността на гражданите и фирмите при осъществяване на стопанска дейност и предотвратяване на злоупотребата с монополно положение, според оплакването на представители на сектора.Законопроектът предвижда площадките за предаване на черни и цветни метали да се разполагат само в специално предназначени места, отредени в общите устройствени планове на общините. Едва 1/3 от общините в страната обаче имат готови планове, което означава, че близо 2000 от сега действащите 2400 пункта за скрап ще трябва да бъдат закритиТова правило вече беше въведено с промени в настоящия закон за отпадъците. Пред "Дневник" депутати от комисията по околна среда заявиха, че пунктове ще могат да се правят и според изтеклите вече стари устройствени планове. От екоминистерството обаче коментираха, че целта е точно отпадане на пунктове, защото сега не могат да се контролират всички.