Административен капацитет на столична община

7. Административен капацитет на столична община

Третирането на отпадъците в Столична община се извършва се осъществява със заповед по реда на Раздел І „Такса битови отпадъци” от Глава Втора „Местни такси” на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичен общински съвет и включва:

• 
  Сметосъбиране и сметоизвозване;
  
• 
  Обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
  
• 
  Чистота на териториите за обществено ползване.
  

Столична община организира сметосъбирането и сметоизвозването по райони, както следва:

Район „Средец”

Район „Красно село”

Район „Възраждане”

Район „Оборище”

Район „Сердика”

Район „Подуяне”

Район „Слатина”

Район „Изгрев”

Район „Лозенец”

Район „Триадица”

Район „Красна поляна”

Район „Илинден”

Район „Надежда”

Район „Искър”

Район „Младост”

Район „Студентски”

Район „Витоша”

Район „Овча купел”

Район „Люлин”

Район „Връбница”

Район „Нови Искър”

Район „Кремиковци”

Район „Панчарево”

Район „Банкя”

Столичните паркове, лесопаркове, градини и Народен парк Витоша винаги са били поддържани от столична общинска стопанска структура. Понастоящем тази дейност се извършва от общинска фирма „Озеленяване” ЕАД - със 100% общинско участие. Дейностите на дружеството включват поддържане и изграждане на зелената система на столицата.

По силата на 25-годишен концесионен договор, „Софийска вода” АД осигурява услугите: водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води за град София. Договорът е влязъл в сила на 6 октомври 2000 г. Като дружество-концесионер „Софийска вода” АД има право да извършва експлоатацията на ВиК мрежите от името на Столична община и да прави инвестиции в тази област. Публичните активи (пречиствателните станции и тръбопроводите) остават собственост на града. В момента участието в акционерното дружество е разпределено между Столична община (25% от акциите) и „Юнайтид Ютилитис”/ЕБВР (останалите 75% от акциите). Контролът по изпълнение на договора се извършва от специализирано звено в структурата на Столична община.

Със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обнародван в Държавен вестник на 25.02.2005 г. и в сила от 20.01.2005 г.) е създаден Национален регулатор. Тази функция е поета от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

С решение на ДКЕВР № ОУ-064 от 17.07.2006 г. са приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора „Софийска вода” АД. Те са в сила от 01.09.2006 г.

„Софийска вода” АД поддържа и експлоатира водоснабдителните и канализационни мрежи на територия с обща площ 1 341 км² и 38 населени места - 4-ри града (София, Банкя, Бухово, Нови Искър) и 34 села при приблизително 1,5 мил. души.

Дейностите на дружеството обхващат всички аспекти на водоснабдяването, отвеждането и обработката на отпадъчните води за тази територия.

8. Анализ на икономическото развитие на Столична община

1. 
   Състояние и очаквано развитие на отделните отрасли в общината.
   

Благоприятстващите развитието фактори са следните:

• 
  Благоприятно местоположение на общината и нейния център - гр. София и ролята им на средищно място и главен международен транспортен център на страната;
  
• 
  Добре развита транспортна мрежа и комуникации. В сравнение с останалите области столицата е с най-висока транспортна и комуникационна достъпност, независимо че София значително изостава от другите големи и столични градове в Европа;
  
• 
  Натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли;
  
• 
  Голямо количество и високо качество на човешкия потенциал и на трудовия ресурс. Броят на населението от икономическа гледна точка е стимулиращ фактор за потреблението на стоки и услуги, стимулиращо на свия ред производството;
  
• 
  Изградена значителна по капацитет база на всички отрасли на икономиката;
  
• 
  Наличие на много голям брой висши учебни заведения и научноизследователски центрове и институти, които да стимулират едно ново иновационно развитие на гр. София, с възможност за изграждане на технологични паркове и други форми на сливане на науката с производството;
  
• 
  Инвестиционна привлекателност на територията за осъществяване на проекти в сферата на бизнес инфраструктурата, промишлеността, търговията, туризма, логистиката, висшите услуги и др. По размер на чуждите инвестиции София се нарежда на първо място в страната. За 2008 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции в България възлиза на 5,5 млрд. лв.
  

• 
  В недостатъчна степен изявени, или ненадеждни, връзки с новите европейски и световни полюси на концентрация на икономическа дейност и предприемачество, което увеличава цените и усилията от страна на регионалната промишленост в стремежа й да постигне търговско и инвестиционно проникване и да осигури дял в очакваното разширяване на международните пазари.
  
• 
  Недостиг на пазари за реализация на продукцията поради недостатъчната поглъщателна способност на вътрешния пазар, ниската платежоспособност на потребителите, ниската конкурентноспособност на произвежданата продукция и разрушаване на съществуващи външнотърговски връзки.
  
• 
  Недостатъчно развита технологична, пазарна и предприемаческа инфраструктура от съвременен тип;
  
• 
  Очертаваща се наложителна необходимост от преструктуриране и модернизация на промишленото производство, от развитие на иновационни и конкурентноспособни производства – потребители на значителен по размер инвестиционен капитал.
  

Делът на услугите в БВП на София е 74 % в сравнение със средния 60% за страната. Частният сектор генерира около 90 % от всички услуги.

Определена представа за мястото на селското стопанство в социално-икономическия комплекс на Столична община дават следните данни:

• 
  относителният дял на произведената продукция в БВП на общината;
  
• 
  относителния дял на заетите лица.
  

Селското стопанство в областта е развито съобразно наличните почвени ресурси, създадената производствена инфраструктура, традициите и опита на населението в селскостопанското производство.

Общият размер на използваната земеделска площ в Столична община през 2005 г. е 45,6 хил. хектара (ха.). в сравнение с 2004 г. (49 832 ха) намалението е с 4 277 ха, което е твърде обезпокоително. Причините за този феномен трябва да бъдат проучени внимателно. Най-голяма част от обработваемите земи са разположени в северната, по-слабо урбанизираната част на областта – в района на Нови Искър, Кремиковци, Панчарево.

Данните от преброяването на земеделските стопанства в Р.България проведено през 2003 г. показват, че на територията на Столична община са регистрирани 7 478 земеделски стопанства с общо 12 916,5 ха използваема земеделска земя. От нея 10 321,5 ха е обработваема земя.

Отраслова структура. Селското стопанство в областта е с растениевъдно-животновъдна структура. То е специализирано в производството но фураж, месо, мляко, зеленчуци и картофи. Около град София се оформя селскостопанска зона. От нейното производство се задоволяват част от потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения. Растениевъдството е по-добре развития подотрасъл на селското стопанство. То е специализирано в производството на зърнени и фуражни, технически култури, на зеленчуци и на трайни насаждения.

Посевна площ на земеделските стопанства в Столична община в хектари за периода 1998-2003 г.

Важна роля за развитие на горското стопанство в Столична община има осигуреността й с горски ресурс. Данните от териториалния баланс показват, че през 2002 г. горските територии заемат 42 622 ха. (по-нови данни липсват) Това е около 1% от общата площ на горите в страната. Залесената площ е 32841 ха, или 0,98 %, а горския запас - съответно 4 446 795 ха или 0,95% от този за страната. На територията на Столична община всички гори са със специално предназначение, т.е това е единствената област (община) в страната, която няма гори със стопанско предназначение или гори с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции.

Общата площ на горите със специално предназначение представлява 3,15 % от тези на страната, залесената им площ е 2,87 % , а запасът 2,41 %. Към горите със специално предназначение са включени 25 638 ха водоохранни, противоерозионни, мелиоративни, рекреационни и други гори и 7 203 ха гори в защитени територии, представляващи 2,92 % от тези на Р.България. На територията на общината функционират 2 горски стопанства – Държавно лесничейство София град и СП.Н.П. Витоша. През 1997 г. София - град има 0,7 % от дълготрайните материални активи в горското стопанство на страната, 22,1 % от получените приходи и 1,03 % от заетите в горското стопанство.

Горските ресурси на територията на гр.София са ограничени и нямат съществено промишлено значение. От 1995 год., с новия ЛУП се увеличава ползването на дървесина, което в по-голяма степен ще удовлетвори нуждите на гр.София. Страничните ползвания са пашата (при допустимо натоварване от 0,64 глави едър рогат добитък на 1 ха и 4 глави дребен добитък на 1 ха) и добивът на сено.

Съществено значение в икономиката на Столична община има промишлеността. Тя реализира около 20% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира приблизително 16% от заетите лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство. Тези основни параметри на промишленото развитие на Столична община са по-добри от средните за страната. Промишлените предприятия през 2003 г. са общо 4 518, като от тях 31 са в добивната промишленост, а останалите 4 487 са в преработващата промишленост.

за периода 1998 - 2003 г.

Това е и обяснението за значителния ръст на броя на промишлените предприятия в периода 1998-2003г. Динамиката в броя на промишлените предприятия за посочения период показва, че за последните 6 години е постигнат ръст от 131%.

По-добра представа за мястото и значимостта на отделните отрасли в промишленото развитие на общината дават данните за продукцията на промишлените предприятия (по отрасли). През 2003 г. в промишлеността е произведена продукция на стойност 7 140 млн. лв., през 2004 г. – 8 576 млн.лв. и през 2005 г. – 7 377 млн.лв.
Структура на произведената продукция в отраслите на преработващата промишленост в Столична община за периода 1998-2005 г. (%)

Таблица № 8-4

Основните предприятия на отрасъл „Металургия и производство на метални изделия” в общината са „Кремиковци” АД и „ОЦМ” АД. Те имат най-голям дял в обема на продукцията на подотрасъла, който доминира в икономическата структура на промишлеността. Отрасъл „Производство на машини и оборудване” е представено от 321 производствени структури, от които около 30 („ЗММ АД”, „Железопътен завод” АД,, „Трамкар” АД, „Климатехника”АД и др.) са със структуриращ характер за отрасъла. Основните групи изделия са: металорежещи машини, парни котли, електрокари, мотокари, кранове, асансьори, домашни хладилници и медицинска техника. Отрасъл „Производство на електро, оптично и друго оборудване” е представена от производството на генератори и двигатели, силови трансформатори, медни проводници, пиезоелектрични прибори, селенови изделия, електронни градивни елементи, електронни касови апарати. По-големи предприятия са „ИНКОМС” ЕАД, „Електроника” АД, „Елпром –ЗЕМ”АД.

Отрасъл „Производство на текстил, изделия от текстил и облекла” е със специализация в производство на памучни прежди и платове, вълнени платове, памучен трикотаж и др. Делът на тази промишленост бележи намаление в общата структура на столичното промишлено производство (от 4.9% през 1998 г. на 2,9% през 2005 г.). По-големи предприятия са „Нитекс” АД, „Марта 8” АД, „Лейди София” АД, „Витоша-47” АД, „Руен-мода” АД и др. Отрасъл „Производство на храни, напитки и тютюневи изделия” има важно значение за икономическото развитие на Столична община чрез затваряне на цикъла “селско стопанство - хранителна промишленост”. Броят на производствените структури в този отрасъл е 620, повечето от които са микро малки предприятия. и По-големите предприятия от този отрасъл са: „София - мел” АД, Месокомбинат; „Данон” АД; „София БТ” АД; „Нестле-София” АД; „Софийско пиво” АД и др. В отрасъла се произвежда 11,8% (2005 г.) от промишлената продукция.

Строителство

Развитието на строителството в Столична община е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии. Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижение на строителството на промишлени сгради и на сгради за обществени нужди и постепенното затихване на жилищното строителство, изпълнявано по индустриални технологии. Основните направления на строителството са свързани със строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните градски райони), поддръжка и строителство на градската инфраструктура (при бюджетно финансиране и бизнес инфраструктура).

За периода 1992 - 2001 г. са построени общо 57 128 жилища при намаление на населението за същия период с 11 547 д. За периода 2001 – 2003 г. жилищата са се увеличили с 3 468 бр., а населението с 30 357 д. През 2005 г. в общината има общо 523 141 жил.

Третичен сектор

Икономическа характеристика на сектора

Анализът на състоянието на третичния сектор на столичното стопанство се разработва на основата на показателя „брой заети лица”: Чрез него се цели да се измери участието на третичния сектор в икономическото развитие на столичната община на фона на националната икономика.

За мястото на социалните дейности и функциите на социалната инфраструктура в Столична община освен данните за броя на заетите лица, се отчитат още размера на бюджетните разходи и ангажиментите на държавната и местната власт към развитието на тези дейности. Извършените анализи и оценки на заетостта дават възможност да бъдат направени следните констатации:

• 
  за периода 1998 – 2005 г. се очертава тенденция на нарастване на общия брой на заетите – от 355,2 хил. д. на 625,4 хил. д. Третичният сектор в Столична община е с по - голяма тежест като относителен дял на заетите в него от общата трудова заетост. Това състояние се запазва през целия период. Така, ако през 1998г. заетите в третичния сектор са 253,6 хил. д. (71,4%), то към 2005 г. те съответно са 474,6 хил. д. (76,4%) от общия брой на заетите в столичното стопанство;
  
• 
  Изявените обществено-обслужващи функции на София както и формирането и като значителен бизнес център са едни от основните причини за значително по - високия относителен дял на заетите в третичния сектор, в сравнение с други общини в страната.
  

От данните за заетостта на населението се вижда, че в някои от отраслите с подчертан социален характер – управление, образование, здравеопазване, култура и др. През 2005 г. са ангажирани 137 260 лица. Този брой представлява 28,7% от заетите в третичния сектор. Така само в образованието в Столична община са ангажирани 36,4 хил. д., а в здравеопазването и социалните дейности – 31,2 хил. д.

Независимо от това, че броят на заетите в социални дейности е значителен в третичния сектор са формира 73,4% от брутната добавена стойност, създадена в териториално-икономическия комплекс на Столична община.
Бизнес инфраструктура

Инфраструктурата, подкрепяща бизнеса включва банковите и другите кредитни институции, застрахователните дружества, агенциите за недвижими имоти, митническите учреждения, агенциите за регионално развитие, бизнес инкубаторите, фондовите и специализираните стокови борси, панаирите, специализираните изложби и изложения и др.

Критерий за степента на развитостта на бизнес инфраструктурата е броят на заетите в посочените отрасли и дейности. През 2003 г. в дейностите „Финансово посредничество” и „Операции с недвижими имоти и бизнес услуги този брой възлиза на 95 861 д. (16,8%), а през 2005 г – 121 040 д. (19,4%) от всички заети в Столична община. За значимостта на бизнес инфраструктурата в областта говори факта, че заетите в тази сфера са над 50% от всички заети в бизнес дейности в страната. Това е свързано с локализацията на централите на всички банкови и застрахователни дружества, на митническата и данъчната администрация и на други бизнес структури в гр. София.

Данните за броя на заетите в дейности, свързани с подкрепа на бизнеса за периода 1998 – 2005 г. очертават тенденция на непрекъснато нарастване на този брой. През 1998 г. в дейностите, подкрепящи бизнеса са били ангажирани 74,5 хил. д., които през 2005 г. достигат 2120,0 хил. души.

Инфраструктурата на финансово-кредитните институции включва търговските банки и небанковите финансови структури (кредитни, брокерски и др.). През 2005 г. в гр. София са били разположени централите и мрежа от клонове и представителства на лицензираните 29 търговски банки и 6 клона на чуждестранни банки (Дрезден банк, ИНГ банк, Сосиете Женерал, Хелиосбанк и др.), 4 смесени (с българско и чуждестранно участие) – Българо – руска инвестиционна банка, Българо–американска кредитна банка, Международна банка за инвестиции и развитие и др. С най – голяма мрежа от клонове на територията на Столична община са следните банки: Банка ДСК – 28 клона; Пощенска банка – 6 клона и 24 представителства в пощенски станции; Банка “Биохим” – 7 клона; ОББ – 5 клона и др.

Застрахователният пазар също включва институции, подкрепящи бизнеса. През 2008 г. по данни на Комисията за финансов надзор на застрахователния пазар на Столична община са съществуващи 70 лицензирани дружества за общо, живото-, пенсионно и здравно застраховане и осигуряване.

Данъчната администрация също има отношение към развитието на пазарните отношения и може да се разглежда като елемент на пазарната инфраструктура. Мрежата от данъчни служби в столичната община, обхваща обекти, разположени в столичните райони.

Трудовата борса обхваща звена, които са деконцентрирани структури на Министерство на труда и социалната политика (респ. На Националната служба по труда). Това са т. нар. бюра по труда. На територията на столичната община са разкрити 9 такива бюра.

На територията на столичната община функционират две фондови борси – Българска фондова борса и Софийска фондова борса, разположени в центъра на София.

Обектите на митническата администрация в столицата са Главно управление „Митници”, Районно митническо управление – София, три митници и четири митнически бюра.

От стоковите борси основна е Софийската стокова борса, където се осъществяват борсови стокови сделки. Към този тип борси спадат и т. нар. стокови тържища, от които най–големи са търговски център “Илиенци”, зеленчукова борса “Слатина”, книжната стокова борса на ул. “Момина чешма” 18, строителната борса на ул. “Огнеборец” 12, Метална борса и др.

Важни институции с тежест в пазарната инфраструктура са още Българската стопанска камара, Българската търговско – промишлена палата, Булгарконтрола, рекламни агенции и др.

Факторите за развитието на туризма в Столична община са свързани с:

• 
  Мястото и ролята на гр. София в туристическите дестинации. Гр. София е начален и краен пункт за чуждестранните туристи, ползващи въздушен транспорт за зимните курорти, попадащи в зоната на активно влияние и извън нея (Витоша, „Боровец”, Банско). Част от транзитно преминаващите през София чуждестранни туристи ползват създадената тук туристическа инфраструктура;
  
• 
  Икономическите функции на столичния град са важен фактор за развитие на бизнес туризма. Друг икономически фактор за развитие на туризма е степента на развитост на отрасли, осигуряващи хранителния тил, наличие на човешки ресурси с високо образователно и квaлификационно равнище, наличие на мрежа от обекти от т.нар. “развлекателна индустрия”, дейност на институции, осигуряващи сигурност и спокойствие на туристите и др.;
  
• 
  Наличието на разнообразни по характер и с високо качество туристически ресурси. Столична община притежават природо-географски и културно-исторически ресурси равностойни на големите туристически и курортни агломерации по света. Такива са оградните планини на Софийската котловина и особено близостта до планината Витоша, наличното изобилие (по количество и качество) на минерални води; богатото културно-историческо наследство (АИР “Сердика – Средец”, Боянската църква и Борисовата градина – паметник на парковото и градинското изкуство), многобройните манастири от т.нар. „Софийска Света гора” и др.;
  
• 
  Наличието на защитени територии в Столична община и близостта до тях на гр. София - природен парк Витоша с два резервата – „Торфено бранище” и „Бистришко бранище” и природните забележителности - Боянския водопад - на Боянска река, Самоковището - водопад на р. Бистрица, пещерата „Духлата” (най-дългата пещера в България), „Кътинските пирамиди” – земни пирамиди в землището на село Кътина, местност “Големия дол” ,паркът „Врана” - паметник на градинско- парковото изкуство и др.
  
• 
  Изградената туристическа инфраструктура и подготвени кадри за туризма с които разполага областта и др.
  

Представа за туристическия интерес към София и Столична община и за мястото им в туристическите дестинации в страната и в Югозападния район за планиране дават данните за броя на туристите, размера на леглоденонощията и броя на нощувките в средствата за подслон.

Таблица № 8-5

Във всички средства за подслон и настаняване в Столична община са реализирани 1209,7 хил. нощувки, от които 751,0 хил. от чужденци. От съпоставка между данните за осигуреността с леглова база и броя на пренощувалите лица, се установява, че в Столична община, където се намира 4,9% от легловата база в страната са пренощували 17,0% от туристите, като за чуждестранните туристи този относителен дял е по-висок – 19,1%. Съпоставката на данните за реализираните нощувки и броя на пренощувалите лица дава представа за определен недостиг на леглова база в хотелите от висока категория. Пренощувалите чужденци в Столична община регистрират средно на човек 2,03 легло-денонощия, а българите – 1,6 леглоденонощия. Това означава, че легловата база се използва за бизнес пътувания.

Анализът на данните по посочените показатели, характеризиращи туризма в Столична община за периода 1998-2005 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на броя както на средствата за подслон (от 27 през 1998 г. на 88 през 2005 г.), така и на нощувките, съответно от 656,2 хил. бр. (1998г.) на 1 209,7 хил.бр. (2005 г.). През 2005 г. нощувките от чужденци надвишават тези, реализирани от българи почти 1.6 пъти, а през 1998 г. е обратно.

Като туристически центрове в Столична община, освен гр. София са още гр. Банкя и Панчарево.

Гр. Банкя е обявен за национален балнеоложки център. Тук е изградена и съответната инфраструктура на балнеоложкия туризъм. Легловата база на балнеолечението е в клиниката за рехабилитация на деца (120 легла), в санаториум „Здраве” (300 легла) и рехабилитационна база (80 легла) – общо 500 легла. Като инфраструктура за балнеолечение са още две балнео-физиолечебници и летен плаж с хидротермални басейни, разположени в обширен живописен парк, курортна поликлиника със специализирани диагностични кабинети по профила на курорта, пътеки за теренно лечение, спортно-профилактични терени. Панчарево също е балнеоложки център, макар и с по-малка значимост от гр. Банкя.

София е разположена в подножието на планината Витоша. Това я превръща в притегателен туристически център през всички сезони.

Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27.10.1934 г. и е заемал площ от 6 401 ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става „народен” (1936 г.) и „природен” (2000 г.). По настоящем природен парк „Витоша” заема територия от 26 606 ха. В него са включени два резервата. Бистришко бранище (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35 м. Съвсем заслужено през 1977 г. Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на ЮНЕСКО – „Човекът и биосферата”. Торфеният резерват е с площ 1 041 ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500 г. и на места торфния слой достига дебелина 60 см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове. В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е „Алеко”, намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център „Алеко”. Много бързо след нея се появяват хижите „Селимица”, „Кумата”, „Фонфон”, „Тинтява”, „Еделвайс”, „Момина скала” и др. В парка са прокарани над 290 км алеи. Изградени са 6 ски - писти с дължина 13,6 км, 2 кабинкови („Княжево- вр. Копитото” не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски - влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15 м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти. В миналото на Витоша е имало и естествени езера. Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях - Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.

В района на хижа Алеко, и в по-малка степен на хижа Кумата са създадени ски-центрове, но тяхната ефективност по отношение на Столична община подлежи на анализ и оценка.


Състояние на инфраструктурата – пътища.

Транспортно-комуникационната система на гр. София и общината се е формирала вследствие местоположението им на международен кръстопът на трансконтинентални и регионални връзки изток-запад и север-юг. В Софийското поле се пресичат 3 Европейски инфраструктурни коридора:

ЕТК – 4 ( Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова - София – Пловдив – Истамбул, с отклонение от София за Благоевград – Кулата - Солун );

ЕТК – 8 (Дурас – Тирана – Скопие – Гюешево- Кюстендил – Перник –София – Пловдив – Бургас - Варна);

ЕТК – 10 и Трансевропейска магистрала (Белград-София-Истанбул), които са от особено значение за бъдещото развитие на инфраструктурните мрежи на града и областта.

Освен горепосочените основни трасета върху региона и общината влияние имат и пътищата от ІІ, ІІІ и ІV, V класове.

Основните от тях са:

Околовръстен път ІІ –18, ІІ 82 София – Самоков, ІІ – 16 София – Искърско дефиле, ІІ – 81 София – Петрохан – Лом и ІІІ 181 София – Бистрица, ІІІ 802 София – Банкя.

Общинската пътна мрежа включва пътищата от ІV и V клас като по-важни от тях са: София – Лозен ІV 18079, София І Герман ІV 18091, София – Симеоново ІV 18108, София – Волуяк, Мрамор, Мировяне, Балша, Подгумер, Войнеговци, Локорско, Кремиковци, Горни Богров, Кривина и др.

Като цяло на този етап пътната мрежа е развита по-скоро в количествен аспект отколкото в качествен такъв, т.е. липсва поддържане на пътната инфраструктура.

Улична мрежа на град София

Общата дължина на уличната мрежа на град София е около 3400 км като Първостепенната улична мрежа е 428 км. Структурата на ПУМ е кръгово-радиална.

Класификацията на съществуващата ПУМ на град София е следната:

- II-ри клас /градски магистрали/ с обща дължина 134 км.

- III-ти клас /районни артерии/ с обща дължина около 139 км. Те са основната част от уличната мрежа, която осигурява местни транспортни връзки между отделни райони и провежда движението до по-високи класове. Те се явяват за момента и основен носител на МОПТ на града.

- IV-ти клас /главни улици/ с обща дължина 154 км. Те обслужват главния градски център и вторичните такива, съвместно с районнитеартерии.

Плътност на Първостепенната улична мрежа За гр.София общата плътност е 2,53 км/км² при дължина на ПУМ - 428 км и площ 167 км². За ЦГЧ плътността е 4,63 км/км². Според нормативите (НПП на КТС на Населените места, чл.13, ал.2) плътността трябва да бъде: за селищна територия 3-4 км/км², за централните градски структури 4-6 км/км², а минималното за останалите територии на отделните зони 2,5 км/км².

Лошото състояние на пътната мрежа в Столична община е пословично и е постоянна тема за новини и дискусии в медиите. Причините за създалото се положение са комплексни: липса на стратегия при изготвянето на устройствените планове (несъобразяване на потребностите от пътни артерии при определена гъстота на населението), непрекъснати частични изменения на плановете, ниско качество на работа при цялостен или частичен ремонт на улиците, както и при почистването им.

Характерен момент при усвояване (включване ) на нови територии към компактния град София, през последното десетилетие е изоставащият темп на изграждане на улични трасета от ПУМ. Нарушен е синхронът между институциите на градското планиране, което е задължително условие за правилното функциониране на един град. Нереализирането на основни трасета, които имат структуроопределяща роля за града и общината, затормозяват провеждането на транспортните потоци и пречат за нормалното функциониране на градската структура. Към всичко това трябва да се подчертае, че голяма част от улиците от ПУМ не са изградени с необходимия габарит (напречен профил), предвид функционалното им предназначение.

Прави впечатление, че отсъстват трасета от І клас – скоростни градски магистрали. Недоброто състояние на настилките и безразборното паркиране в активните ленти на улиците допълнително намаляват драстично пропускателната способност на ПУМ и създават тежки проблеми на трафика. Липсата на уширения в гърловините на кръстовищата, както и „джобове” за спирките на МОПТ също оказва отрицателно влияние на пропускателната способност. Трябва да се отбележи, че остарялата система за организация на движението е ниско ефективна и трябва да бъде осъвременена с цел да осигурява по-големи пропускателни възможности на трасетата и кръстовищата в зависимост от натоварванията в различните часове от денонощието. Належащо е въвеждането на АСУД (Автоматична система за организация на движението) за столицата.

Лекото автомобилно движение създава основните проблеми на движението в населените места в областта и особено в столицата, тъй като неговият дял в състава на транспортните потоци по ПУМ, е преобладаващ. При съпоставянето на нарастването на моторизацията със реалното увеличаване на натоварването по уличната и пътната мрежа в столицата и областта от изследвания правени през 90 те години се вижда, че темповете им са почти еднакви. Това ще рече, че нарастването на автомобилния парк и неговата използваемост вървят паралелно.

Моторизацията на 1000 жители на София е нараснала от 240 броя през 1995 г. на 499,7 броя през 2005 г. по данни на МВР.

Решаването на проблемите със задръстванията може да се търси в следните направления:

• 
  доизграждане на основни трасета от ПУМ и РПМ– увеличаване на напречните профили и реализиране на нови участъци;
  
• 
  изграждане на полицентрична система на гр. София;
  
• 
  изграждане на стабилизирани обходни трасета, които пренасочват автомобилните потоци извън населените места;
  
• 
  освобождаване на активни ленти от ПУМ от несвойствено паркиране и насочването му към система от паркинги и гаражи;
  
• 
  политика за привличане на пътникопотока към градския транспорт;
  
• 
  ефективно използване възможностите на организация на движението.
  

Понастоящем в София е изградена трамвайна мрежа с експлоатационна дължина 153,6 км. От тях трамвайните линии с двоен коловоз са 90 км в т.ч. 24 км междурелсие 1435 мм и 66 км с 1009 мм. Трамвайният транспорт обслужва 17 трамвайни маршрута (2005 г.). По трамвайните маршрути във върховите период се движат общо 200 бр. трамвайни мотриси, а общият им инвентарен брой е 402 мотриси (във времето се променя).

Тролейбусната контактна мрежа е с дължина 97 км. Тролейбусният транспорт обслужва 9 тролейбусни маршрута (2005 г.). По тролейбусните маршрути във върховите периоди се движат общо 117 бр. тролейбуси. Общият инвентарен брой възлиза на 216 превозни средства.

През 2005г. маршрутната дължина на поддържаните 45 градски автобусни линии е 502 км. На територията на София са изградени четири гаража за автобусите на градския транспорт:

“Република” – 48 300 м².

“Република” поддържа 24 маршрутни линии, по-голяма част от които обслужват селата в западна посока на София – Мировяне, Доброславци, Волуяк, Житен, Балша, Голяновци, Кътина и кварталите на гр. Банкя. В наличност гаража притежава 232 бр. автобуса. По маршрутите във върховите периоди се движат 168 автобуса.

“Земляне” – 60 000 м².

“Земляне” поддържа 19 маршрутни линии. Във върхови периоди по маршрутите се движат 166 автобуса, а като наличност те са 298 бр.

“Малашевци” – 40 000 м².

“Малашевци” поддържа 26 маршрутни линии, като 13 от тях обслужват селата около София – Долни Богров, Ботунец, Чепинци, Локорско,Войнягово, Подгумер, Нови Искър, Бояна, Бухово, Железница, Кремиковци, Желява. Във върховите периоди по маршрутите се движат 175 автобуса, а инвентарният брой е 405 автобуса.

“Дружба” – 62 300 м².

“Дружба” поддържа 28 маршрутни линии, като 14 от тях обслужват селата в източната част на СГО – Горубляне, Кокаляне, Долни и Горни Лозен, Герман, Кривина, Казичене, Бусманци, Симеоново, Бистрица, Железница, Плана. Инвентарният брой на автобусите в гаража възлиза на 306 бр. По маршрутите във върховите периоди се движат 163 автобуса.

Общият инвентарен брой на превозните средства е 1236 бр. Тъй като броя на наличните инвентарни превозни средства, бройката возила във върхов час и маршрутите са динамична величина, която се променя, то горецитираната информация не може да бъде абсолютно прецизна по отношение на тези показатели.

Метро

В момента метрото функционира до осма метростанция на първи метродиаметър, с обща еднопосочна маршрутна дължина 10 км. От 08.05.2009 г. е пусната в експлоатация линията от стадион „Юнак” до ж.к. Младост.

През месец септември се състоя официалното откриване на метростанция „СУ Св. Климент Охридски”, част от централния участък на първия метродиаметър между Стадион „Васил Левски” и пл. „Св. Неделя”, който е с дължина 2 км. От жк. „Обеля” до жк. „Младост” вече ще се стига за 20 минути, а общата дължина на  метрото става 18 км с 14 метростанции. По този начин се осъществи връзката между двата най-големи квартала в София – Люлин и Младост.

Метродепо „Люлин” е изградено за нуждите на първи метродиаметър и е с обща площ 40470 м² като 28730 м² – гаражна площ, 11740 м² – сервизна площ. Капацитетът на депото е 200 вагона.

Като допълнение към системата от редовен градски транспорт се явяват и маршрутните таксита - 48 линии.

Извънградски автобусен транспорт

На територията на Столична община са изградени и функционират осем автогари, обслужващи автобусни линии от Републиканската транспортна схема. Разпределението на превозите между тези автогари към момента е следното:

Автогара „Централна автогара” – ул. „Струга”, в близост до Митницата. Чисто нова модерна и добре функционираща. Разположена е на терен от около 10 000 кв.м. Обслужва предимно направления по автобусни линии от Републиканската транспортна схема и международни линии.

Автогара „Запад” – Овча Купел. Разположена е на терен от 4 130 кв.м. Обслужва предимно автолинии по направлението на югозападна България.

Автогара „Подуяне”. Разположена е на терен от 5 967 кв.м. с временен статут на ул. „Ал. Екзарх” и ул.”Тодорини кукли”. Обслужва автолиниите в част от направленията на северна България и подбалканското направление.

Автогара „Север” – при ЖП - гара „Север”. Разположена е на общински терен, предгаров площад на ж.п. гара „Север”, ул. „Елов дол” – бул. „Рожен”. Обслужва автолиниите в част от направленията на северозападна България. Стопанисва се от Район „Надежда”.

Автогара „Юг”. Автогарата е с временен статут и е актувана с акт за Държавна собственост, разположена на бул. „Самоков”, под моста на бул. „Драган Цанков”. Обслужва предимно автолинии в направлението на гр. Самоков и част от направлението на южна България. Собственост е на

„Автостарт” - АД гр. Самоков.

Автогара „Захарна фабрика”. Разположена е на общински терен с временен статут. Обслужва предимно автолинии от междуобластната транспортна схема по направление гр. Сливница.

Към 2001 г. обслужваните курсове от Републиканската транспортна схема възлизат на 621 чифта и приблизителен пътникообмен от порядъка на 43 000 пътника в денонощие.

Железопътен транспорт

Железопътната инфраструктура на общината представлява комплекс от териториално разположени и функционално свързани помежду си обекти на железопътния транспорт. Сегашното и състояние е резултат от историческото и развитие на ЖП - мрежата и нейните съоръжения за обслужване на Софийския и национален икономически комплекс. Възловото място на Столична община, географски предопределено от кръстопътното положение на софийското поле, включва две жп линии с международно и национално значение:

- Пирот - София - Пловдив - Одрин

- Солун - София - Русе/Видин/Варна

и линията

- София - Карлово - Бургас/Варна със съществено национално значение.

Като система от взаимодействащи си елементи, ЖП – инфраструктурата на възел София включва във функционален аспект:

• 
  междугария - сервитут, текущи пътища, осигурителна техника, пресичания, спирки,
  
• 
  гари - коловози, стрелки, перони, осигурителна техника, подходи, пресичания, здания, рампи, разтоварища, механизация,
  
• 
  депа, заводи, бази, и пр.,
  
• 
  индустриални жп клонове и разтоварища.
  

Индустриалните ж.п. клонове са важна част от системата. В тях се зараждат и погасяват над 60% от товаропотоците от/за гр. София и общината. В чертите на столицата са обособени 16 индустриални зони, от които 12 са свързани с ж.п. клонове. Индустриалната железопътна инфраструктура е собственост и се управлява от съответните предприятия и фирми.

Пътническият трафик се диференцира на вътрешноградски, крайградски, далечни и международни превози. Вътрешноградските превози, при сегашната организация на движение, са около 10 000 пътници дневно. Това показва незначителното използуване на железницата за този транспорт. С оглед на перспективите за изграждане на високоскоростни ЖП – превози е необходима оценка и на подсегмента „международни жп превози от/за София”. При сегашната организация, те са „далечни” и включват направленията за:

Ниш / Скопие – Белград – Будапеща

Виена / Мюнхен / Берлин / Варшава

Солун – Атина

Одрин – Цариград

Букурещ – Русия

В Общия устройствен план на гр. София е резервирано трасе за бъдещо преминаване на скоростен влак (до 160 км/ч.)

Основните проблеми на ж.п. възел са следните:

• 
  съсредоточаване на почти целия пътнически трафик на Централна гара;
  
• 
  предстоящото изчерпване на пропускателната способност на коловозите на Централна гара.
  
• 
  липсата на интермодални терминали;
  
• 
  символично участие (0,8%) в градските и крайградски пътнически превози и др.
  

Въздушен транспорт

Възлов обект на транспортната инфраструктура, на въздушния транспорт, ситуиран в непосредствена близост на гр. София на стратегическия кръстопът на три от паневропейските транспортни коридори е летище София. Трафикът на летището е главно международен. Осигуряват се въздушни връзки с различни части на Европа, Северна Америка, Африка и Азия, както с редовни пътнически, така и с чартърни пътнически и товарни полети. Пистата за излитане и кацане е с дължина 2 800 м, ширина 45 м, покрита с асфалтобетон. Пътеките за рулиране са 7 с ширина 14 – 22 м, покрити с асфалтобетон или бетон. Основните връзки на летището в момента се осъществяват чрез бул. „Брюксел”. Обслужването с масов транспорт е чрез автобусна линия № 84. В началото на 2007 г. бе открита за експлоатация сградата на новия пътнически терминал с пероните за самолетите и нова писта с необходимите за рулиране на самолетите пътища. Новата писта е дълга 3 600 м. Предвидени са полагащите се съгласно изискванията на ИКАО /анекс 14.3.1.9/ челни участъци и крайни полоси за безопасност, както и ширина на ПИК – 45,00 м. Сегашният капацитет на летището се оценява на 4 млн. пътници годишно.

Пътнически въжени линии и пътища, осъществяващи достъп до планината Витоша.

Пътните артерии, по които посетителите бързо проникват в планината Витоша със собствен или обществен транспорт са две:

• 
  Бояна – Златни мостове – 9,5 км асфалтирано шосе и
  
• 
  Драгалевци – х. „Алеко” – 14 км.
  

• 
  Кабинков лифт „Княжево – Копитото.
  
• 
  Двуседалкова и двуетапна въжена линия „Драгалевци – Бай Кръстьо – Голи връх
  
• 
  Кабинков лифт „Симеоново – х.”Алеко
  

• 
  Двуседалкова въжена линия „Романски – вр. „Малък Резен”, обслужваща скиорите и туристите, изкачващи Черни връх;
  
• 
  Триседалкова въжена линия „Академика”