3. Дефиниране на проблемите по компоненти на околната среда 2 Мерки и мероприятия за решаване на екологичните проблеми по компоненти 28

Спецификата на проблема със събиране, транспортиране и обезвреждане на различните видове отпадъци и най-вече битовите отпадъци изисква обстоен анализ на състоянието на проблема включително и прогнози за неговото решаване. В тази връзка подробен анализ и план за действие по проблема е представен в раздел „Отпадъци” и „SWOT анализ.

Основните източници на замърсяване на почвата с различни химически вещества представляващи риск за здравето на населението са представени в Раздел Почви, където са дадени данните за индустриалните зони на град София, и тези от трафика на автотранспорта в града.

Замърсената почва не може да се приеме като значим източник за попадане в организма на тежки метали и устойчиви органични замърсители по пътя на хранителната верига. Там, където почвата представлява риск за здравето на населението (трасета на натоварени улици, пътни магистрали, дворни площадки на предприятия, градски индустриални зони), не се отглеждат интензивно земеделски култури.
Шум. Нейонизиращи лъчения

Националната стратегия по околна среда и план за действие 2001 – 2006 г. (МС, 2001) предвижда изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние в големите градове, което се отнася в голяма степен за град София. Преобладаващите нива на шум в централните и по-гъсто населените райони са от порядъка на 65 – 75 dBА по данни на СРИОКОЗ при хигиенна норма 60 dBА. В някои райони (Орлов мост, Лъвов мост) вибрациите създават трудно поносими условия за обитаване.

Данните от различните измервания показват, че в значителна част от наблюдаваните пунктове за измерване на шумовото натоварване нивата превишават допустимите норми от 60 dBА. Това се дължи на натоварения трафик, старите и неподдържани моторни превозни средства, значимите недостатъци в планирането на средата за обитаване.

Подробно изследване на шумовата характеристика на град София е извършено от Ценова и съавт. (2000). Проследени са 1062 жилища от 52 сгради по типологична извадка от Националния статистически институт за жилищни сгради и Строителната конструкторска система (СКС) в 10 жилищни района. Сравнителните измервания спрямо хигиенните норми за пределнодопустими нива (ПДН) на шумово натоварване са извършвани през деня и през нощта, пред фасадите и от задната страна на жилищата и вътре в самите жилища. Извършено е анкетно проучване за самочувствието на техните обитатели и моментната болестност от хронични заболявания. Резултатите от изследването са сравнени с две идентифицирани зони по следните критерии:

Авторите определят наднормено шумово натоварване пред фасадите и в задната част на жилищните сгради в нощните часове.

В Таблица № 3-1 са дадени пределно допустимите нива на звуково налягане в различните територии и зони на населените места според Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустими нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони (ДВ, бр. 87 от 1972 г., изм. и доп., бр. 16 от 1975 г.) за сравнение с цитираните резултати от изследването на авторите от НЦХМЕХ – София.

Таблица № 3-1.

В Екологична програма на Столичната община (2000) се подчертава, че здравните и училищните заведения близо до натоварени улици са изложени на въздействието на недопустимо високи нива на шум (І Градска болница, ІІІ Градска болница, „Пирогов”, комплекса от болници в рамките на Висшия медицински университет, натоварените кръстовища с комбинация от трафик на автомобили, рейсове и трамваи).

В някои жилища, разположени до улици с трафик, включващ тежки товарни коли, подземни тунели, подлези, мостове имат недопустимо високи вибрации, които са повод за развитие на неврози, неврастении, нарушен сън, оплаквания от страна на сърдечно-съдовата и храносмилателната система, ендокринни смущения.

В панелните блокове съществен проблем е това, че някои имат трафопостове, вградени в жилищните сгради.

Всред живеещите близо до летища е доказана по-голяма честота на медицинските прегледи за населението във връзка с оплаквания от сърдечно-съдовата система, повишен прием на успокояващи средства и лекарства срещу повишено кръвно налягане (по Ценова и съавт., 2000). Наднормените стойности на шум в района на Летище София засяга около 56000 жители от кварталите Сухата река, Христо Ботев, Нова махала (Екологична програма на Столична община, 2000). Очаква се броят на обитателите на град София, изложени на шума от летището, да се намали след отдалечаването на пистата с 540 m от жилищните квартали на изток.

Препоръчва се при оценката на въздействието на авиационния шум да се използува критерият за максималното ниво на шума при единичен полет, което е от значене и за Летище София.

Внедряването на шумозаглушителни съоръжения и материали в градоустройството решава до голяма степен проблемите (например, бул. „България”).

Данни от изследвания за последните години (200 – 2008 г.) показват, че мерките за намаление на шума и вибрациите в град София не са ефективни и се налага включването на оценката на здравния риск за ефективно бъдещо решаване на този общински проблем чрез ОГП.

Неблагоприятните ефекти от въздействието на мощните източници на нейонизиращи лъчения са свързани с нарушения в електролитния баланс, състоянието на малките кръвоносни съдове и нервната система. В литературата се съобщават данни за лесна уморяемост, смущение в съня, раздразнителност, отпадналост, неврози, съдови кризи с тенденция към повишение на кръвното налягане, ендокринни смущения и непълноценна имунна защита. Данните се отнасят предимно до професионално експонирани лица. Няма достатъчно сигурни доказателства от изследвания на хора, които дават основание да се твърди, че продължителното въздействие на нейонизиращите лъчения в средата за обитаване може да предизвика развитието на допълнителни заболявания от рак.
ЗЕЛЕНА СИСТЕМА на СОФИЯ и СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ. ЗЕЛЕНИ СИСТЕМИ. ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ И НОРМИРАНЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОЩИ И ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА
ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ

Зелените площи са важен структурен елемент от плановото решение и обемно-пространственото изграждане на населените места.

Зеленината намира приложение в създаването на различни по характер и предназначение площи в населените места в централните, жилищните и промишлените зони, зоните за отдих, площадите, около отделните сгради, по улици и булеварди и други места, изхождайки от специфичната градоустройствена композиция и архитектурен образ на селищата и прилежащата крайселищна територия.

Зеленината в крайселищната територия служи да свърже населеното място с околната природна среда, докато зеленината в населените места има за цел да обедини отделните зони, ансамбли и комплекси в композиционно и хармонично ляло. Ето защо зелените площи заемат съществен дял и са важен композиционен елемент в устройството на населените места.

При планиране и изграждане на зелени площи се използват различни понятия – озеленяване, зелено строителство, парково и ландшафтно устройство, градинско-парково строителство, ландшафтна архитектура и др.

У нас понятието зелени системи се въвежда през 1952 г. с постановление на Министерски съвет (№ 460 от 10.06.1952 г). В него е посочено, че “създаването на градини, паркове, лесопаркове, улични и санитарно-защитени насаждения, свързани в цялостни зелени системи е важен фактор за подобряване санитарно-хигиенните и битово-социалните условия в населените места”.

Впоследствие това понятие се утвърждава в редица нормативни документи и научни разработки, свързани с планирането на населените места (разработването на общите и подробните градоустройствени планове).

Зелената система представлява съвкупност от пространствено свързани зелени площи с определено функционално предназначение (еколого-биологично, рекреативо, естетично) и играеща съществена роля в обособяването на селищната макроструктура.

По своята същност зелената система е открита система, динамична във времето, което води по същество до количествени и качествени промени в съставляващите я подсистеми и обекти в пространството.

В случая е необходимо да се има предвид следното:

• 
  различните видове зелени площи са статични в пространството (те заемат определена територия) и динамични във времето (растителността в своя растеж и развитие променя значително мащаба на формираните пространства, както и хабитуса на всяко отделно дърво, храст и пр.).
  

Зелената система на дадено населено място е съвкупност от планово предвидени и изградени различни видове селищни, крайселищни и извънселищни зелени площи, които при конкретните социални и природни условия на нормативна основа осигуряват биологически активната част от жизнената среда на населението и участват при формиране на плановата и пространствената структура на населените места.

Можем да формулираме още едно определение:
ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА Е КОМПОЗИЦИОННА СЪВКУПНОСТ НА ОЗЕЛЕНЕНИ ПЛОЩИ, СВЪРЗВАЩИ ОТДЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО С ОКОЛНАТА СРЕДА.

Зелената система има предназначението да поддържа биологическо равновесие между елементите на екологичната система човек – общество – природа.

Чл. 2 от Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община (юни 2001 г.) гласи:

„Зелената система” по смисъла на тази наредба, обхваща всички зелени площи, публична общинска собственост, оформени със средствата на паркоустройството и декоративната растителност на територията на Столична община (скверове, градини, паркове, лесопаркове и улично озеленяване)”.

Зелената система на гр. софия и столична община представлява съвкупност от пространствено свързани градски и крайградски територии за озеленяване от всички категории, с определено функционално предназначение (еколого-биологично, рекреативно и естетическо) и играещи съществена роля при формиране на плановата и пространствена структура на града, и осъществяващи връзката с околната природна среда.

• 
  природни фактори (географско местоположение, почвена среда, климат и др.)
  
• 
  фитогеографски и ландшафтен район на страната
  
• 
  вид и размер на селищната формация (населеното място), които оказват влияние върху наличието или отсъствието на дадени категории и видове озеленени площи
  
• 
  местни микроусловия и дадености
  

Зелените площи се определят с общите и подробни устройствени планове на населеното място. Факторите, от които зависи нормирането на зелените площи са:

• 
  вида и големината на населеното място
  
• 
  климатичните условия – фитогеографско райониране
  
• 
  почвените характеристики
  
• 
  конфигурацията на терена
  
• 
  начина на застрояване
  
• 
  екологичните изисквания и др.
  

• 
  зелени площи за широко обществено ползване - 60%
  
• 
  зелени площи за ограничено обществено ползване - 25%
  
• 
  зелени площи със специално предназначение - 15%
  

Нормирането на количествените параметри на зелената система се определя от три показателя:

І. Ниво на озелененост – определя се от процентното съотношение на всички видове територии за озеленяване, отнесени към бруто територията на гр.София. Количеството на всички видове озеленени територии се формира от сумата _з = Зп +Тго + Тзв + Тзсп + Тгп. Този показател определя екологическата ефективност на зелената система, тъй като включва най-голямо количество територии заети с висока дървесна растителност (вегетативен обем) на зелената система, пряко влияещ върху комплексното екологично зониране на града

ІІ. Показател на озелененост – определя се от съотношението на всички видове озеленени територии (_з), спрямо броя жители на гр.София в м²/жител.

Първи и втори показател за екологическа ефективност на зелената система могат да бъдат оптимизирани в посока увеличение, като към количеството зелени площи (_з) се прибави и сумата от процента на озеленяване в зоните за обитаване, труд и центрова система, съгласно “Устройствени параметри”, дадени в устройствените режими на ОУП на гр.София и СО.

ІІІ. Показател на рекреационна задоволеност – определя се от съотношението на зелените площи за отдих и общо ползване, отнесени към броя жители на гр.София. Сумата на рекреационните зелени площи _зр = Зп + Тго + Тзсп. Този показател определя рекреационната ефективност на зелената система.

Териториите за спорт и атракции (С), се нормират само по отношение на зоните за спорт и атракции (Са) – открита и закрита база по 4,00 м²/жител - за населението на София в границите на компактния град и 7,0 м²/жител за населението на СО в териториалния обхват на СО. Терените с конкретно предназначение за спорт и атракции (Тск) не се нормират. Терените за гробищни паркове се нормират отделно, съгласно специална нормативна уредба и за София са 1,75 м²/жител за населението на СО (1 300 000 души) и териториалния обхват на СО.
НОРМИРАНЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОЩИ В ОБХВАТА НА СО

Крайселищната зелена система се формира от рекреационните гори и земи, които в обхвата на СО се определят като зелена зона, в която се включват и съществуващите лесопаркове, терени за разсадници, за озеленяване на реки, дерета и открити водни канали, защитени природни територии, земеделска зона с трайни насаждения. Сумата от тези озеленени и залесени територии, отнесена към площта на околоградския район в %, дава показателя за лесистост на територията, който определя екологическата ефективност на околоградската зелена система. Рекреационният показател за околоградската зелена система се формира от териториите на зелената зона в СО и тези на защитените природни територии (без резерватите), отнесени към броя жители на гр.София и СО в м²/жител.

Пространствената концепцията за устройство на територията в аспекта на Зелена система, визира основно нейната териториална и пространствена структура от една страна и функционалната й организация – от друга.

Териториалната структура се определя от развитието на различните по вид и категории зелени площи, гори и горски паркове, защитени територии, водни площи, минерални ресурси и др. в гр. София и СО. Те се явяват основни елементи на селищната и крайселищна зелена система като инфраструктура на отдиха, която заедно с другите ресурси (природни и антропогенни), формира комплексната среда за отдих. Нейната териториална структура се определя и формира от предложените седем тематични парка с обща площ по предварителния баланс 65 636 ха. Предложените основни териториални аспекти за развитие предлагат:

• 
  разширяване обхвата на строителните граници на гр. София и обособяване на нови паркови територии и зелени връзки (равномерност и обвързаност на зелената система);
  
• 
  балансирано териториално участие на елементите на зелената система в селищния и крайселищен обхват при формиране на качествата на жизнената среда (целенасочено развитие на северните територии);
  
• 
  формиране на нови озеленени територии за отдих от резервите при преструктуриране на други функционални системи;
  
• 
  определяне на потенциални територии за бъдещо развитие на отдиха
  

Зелената система на София визира принципното решаване на няколко основни групи задачи – еколого-биологически, рекреационни и естетически.

• 
  От еколого-биологическите задачи най-съществените са:
  

• 
  осигуряване на добър въздухообмен чрез проветряване от западна посока
  
• 
  развитие на зелената система на града в северна посока
  
• 
  проникване на планински въздух от юг в градската тъкан чрез съхраняване на зелени ивици около водните поречия
  
• 
  подбор на подходящ видов състав на растителността, съобразно специфичните екологически условия на столицата
  
• 
  достигане на нормативните количествени екологически показатели (ниво и степен на озелененост), обезпечаващи реализирането на горните задачи
  

• 
  Рекреативните задачи на зелената система фокусират в създаването на градска и околоградска зелена система като среда за отдих. Те следва да се решават в следните основни направления:
  

• 
  обособяване на столичната зона за отдих в южната част на града като среда за развитие на специфични за зелената система форми на ежедневен отдих и като инфраструктура на други подсистеми – спорт, атракции и пр. (Тематичен парк “Витошки”, Спортен парк “Студентски”, Източен парк и др.)
  
• 
  формиране на големи полифункционални или специализирани градски паркове с възможности за богат избор и създаване озеленена среда, близка до природата (големите градски паркове)
  
• 
  стимулиране проникването на зелената система в зоните за обитаване с цел обезпечаване ежедневния отдих на локално ниво (обособяване на нови локални градини)
  
• 
  създаване на взаимосвързана система от озеленени пешеходни зони и маршрути (улично озеленяване, веломаршрути и специализирани маршрути)
  
• 
  обезпечаване на функционална и териториална обвързаност между градските и околоградски зелени зони за отдих (посредством специализирани зелени връзки и маршрути и крайселищни паркове)
  

• 
  С третата основна група изисквания, поставени към зелената система се цели решаването на някои естетически и композиционни задачи, а именно:
  

• 
  включване и изявяване посредством зелената система (големите градски паркове) на характерните природни дадености като елементи от обемно-пространственото изграждане на столицата (Голяма и Малка Коньовица)
  
• 
  изявяване природната рамка на града (оградните планини Витоша, Люлин, Лозенска планина и др.)
  
• 
  изявяване и акцентиране поречието на р.Искър като уникална за Софийското поле природна даденост и посредством формиране зона за общоградски отдих край вода (Воден парк “Искър” – север и юг и Специализиран воден “Дисниленд”)
  
• 
  оформяне сектори на идентификация в градския пейзаж чрез избор на специфичен растителен видов състав и пространствена композиция на растителните обеми в столичните паркове
  
• 
  създаване на комфорт и представителност в обществените центрове, посредством различните форми на озеленяване (вертикално, в съдове, интериорно и пр.) и парково обзавеждане
  

Зелената система на София се формира като смесен тип система (радиално-кръгова) на принципа на големи паркови структури, навлизащи радиално от периферията към центъра на града и осъществяващи естествената връзка с природната среда на планинското обкръжение (Западен парк, Южен парк, парк. „Въртопо”) и кръгови (Северен и Североизточен).

Предлаганият с Общия устройствен план проект за функционално-териториална организация на зелената система на София се основава на подробни варианти и множество предварителни синтезирани проучвания в настоящия план. Те визират структуриращата роля на зелената система на града и начините на свързването й с окръжаваща природна среда.

В южната част, зелената система се формира от сравнително тесни зелени връзки и клинове с Витоша, което създава по-слаба мелиоративна ефективност на самите вегетативни структури.

• 
  Първият – включва градските територии за развитие на зелената система с радиус 10-12 км от столичния център (в обхвата на строителните граници), с разчет да се осигурят към 2020 г. с 35,00 - 38,00 м²/жител
  
• 
  Във втория основен диапазон се обособява околоградската зелена система (в обхвата на СО), включваща следните планински масиви и онази част от Софийско поле, което те ограждат:
  

• 
  Природен парк “Витоша” в обхвата на СО
  
• 
  Плана и Лозенска планини
  
• 
  Люлин – северната част, включително района на с.Клисура и североизточната част, включително Владайското дефиле
  
• 
  Южните масиви на Стара планина в обхвата на СО
  
• 
  Поречието на р.Искър на юг до яз. Искър и на север до Старопланинското й дефиле
  

• 
  територии за озеленяване
  
• 
  територии за спорт и развлечение
  
• 
  горски територии
  
• 
  територии за природозащита
  

• 
  Представляват паркоустроени територии за ежедневен и седмичен отдих с площ над 5,0 ха
  
• 
  Зоната на градски паркове и градини се разделя на две категории, за които важат различни технико-икономически показатели:
  

• 
  Градски паркове и градини с площ над 20,0 ха
  
• 
  Градски паркове и градини с площ от 5,0 до 20,0 ха
  

• 
  Могат да бъдат от всички видове собственост
  
• 
  Изграждат се предимно с висока дървесна и храстова растителност и тревни пространства
  
• 
  Разположените в тях сгради и съоръжения са тематично свързани с отдиха и пряко обслужват различните му форми
  
• 
  Площта, предназначена за озеленяване включва площта, заета под растителна покривка и площта на алеите, детските площадки, водните площи
  
• 
  От озеленената площ минимум 2/3 да бъде заета от висока дървесна растителност
  
• 
  Подземното застрояване се усвоява за подземни паркинги и гаражи по периферията на парка или за вестибюли на подземните станции на метрополитена, съобразени с наличната растителност, то не-повече от 5%
  

• 
  Застрояване се осъществява при спазване на нормативите, установени с подробните устройствени планове (ПУП), но не по-високи от установените за зоната като цяло и за отделните урегулирани поземлени имоти (УПИ)
  
• 
  От отделената площ минимум ½ да бъде заета от висока растителност.
  

• 
  Представляват паркоустройствени територии за ежедневен отдих с площ под 5,0 ха
  
• 
  Задължително са публична общинска собственост
  
• 
  Без право на смяна на предназначението
  
• 
  Изграждат се с висока дървесна и храстова растителност и тревни пространства
  
• 
  Допуска се изграждането на площадки и съоръжения и парково обзавеждане в тях, както и на пряко обслужващи основната функция сгради – кафе-сладкарници, църкви и параклиси, трафопостове, WC
  
• 
  Площта, предназначена за озеленяване включва площта, заета под растителна покривка и площта на алеите, детските площадки, водните площи
  
• 
  За терени с площ под 0,5 ха не се допуска никакво застрояване
  

• 
  Представляват озеленени или паркоустроени терени с линеарен характер, както и терени за озеленяване при комуникационно-транспортните кръстовища и възли и озеленени терени по поречието на реки и водоеми
  
• 
  Уличното озеленяване освен в ивици, може да се изпълни и с единично разположени дървесни екземпляри
  
• 
  Тези терени изпълняват технически, санитарно-хигиенни, изолационни, декоративни функции и частично функциите на отдиха
  
• 
  Формират линеарните връзки между елементите на зелената система
  
• 
  Изграждат се с дървесна и храстова растителност и тревни площи
  
• 
  Не се допуска застрояване с изключение на пешеходни алеи и пейзажни корекции на водните поречия
  
• 
  Строителството на паркинги и гаражи по уличната мрежа и изграждането на подземни и надземни транспортни съоръжения да става без премахване на високата растителност (по изключение премахването на висока растителност да става при задължително спазване на изискванията на Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община – юли 2001 г., където в чл.12 ал.1 на Глава трета „Опазване на зелената система” е записано: „Отнетите по изключение изградени озеленени площи задължително се компенсират с равни по площ нови територии в същия или съседен район”)
  
• 
  Задължително по улиците от главната улична мрежа се предвижда полоса с широчина 1,0 м за разполагане на дървесна растителност
  
• 
  Строителството на паркинги по второстепенната улична мрежа да става без премахване на висока растителност
  

Терени за сервитути на инженерно-техническата инфраструктура (Тси)

Характеристики:

• 
  Представляват озеленени ивици и площи към елементите на надземната и подземна техническа инфраструктура с параметри, определени от съответните Наредби и правилници
  
• 
  Изграждат се като затревени площи
  
• 
  Не се допуска засаждане на висока растителност
  
• 
  Не се допуска строителство с изключение на ревизионни шахти и технологични алеи
  

• 
  Включват зелени площи с тематична насоченост и определен режим на ползване (зоопаркове, ботанически градини, мемориален парк, резиденциални паркове и др.)
  
• 
  За специалните зелени площи са възможни различни видове собственост (публична държавна, публична общинска и частна собственост).
  
• 
  Устройват се на основата на подробни устройствени планове, съгласно специфичните изисквания на съответния обект
  
• 
  Параметрите се определят на основата на конкретно планово задание и специализираната нормативна уредба
  

Характеристики:

• 
  Не се допуска застрояване, освен обслужващо основното предназначение
  
• 
  Минимум 2/3 от озеленяването да бъде с висока дървесна растителност
  
• 
  Откритите спортни съоръжения влизат в площта на усвояване
  
• 
  Териториите за спорт се нормират на основата на нормативните изисквания на Закона за устройство на територията (2001 г.), Наредба № 5 за правила и норми за устройство на територията (2001 г.) и специфичната нормативна уредба за съответните спортни обекти и съоръжения.
  

• 
  Специфичен устройствен режим, определен с ПУП – атракционни паркове, вкл. водни, панаири и др.
  
• 
  Минимум 2/3 от озеленяването да бъде с висока дървесна растителност
  
• 
  Представляват разновидност на териториите за спорт и развлечения с конкретно тематично и териториално разположение и със специфичен режим на устройство, указан с плановото задание. В тази категория се включват: водноатракционен парк, софийска панаир, атракционен парк „Софияленд” и др.
  

• 
  Изпълняват основно водоохранни, противоерозионни и мелиоративни функции
  

• 
  Изпълняват основно рекреационни функции
  
• 
  За Столична община се определят като зелена зона и включват още извънселищни лесопаркове и паркове, ловни паркове, курортни гори около туристически и балнеоложки центрове
  
• 
  Не се допуска стопанска дейност, освен санитарна и ландшафтна сеч
  
• 
  Допустимо е изграждане, съгласно ПУП на сгради и съоръжения с функция “отдих” при прилагане на Закона за горите
  

• 
  Това са територии, съгласно Закона за защитените територии, които се устройват на основата на специализираната нормативна уредба, действаща в йерархичен порядък и отнесена към дадена територия. В защитените територии са включени гори, земи и водни площи.
  
• 
  Паметници на културата, попадащи в границите на защитените територии запазват режимите си на опазване и ползване, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите.
  
• 
  Разпоредбите на ЗЗТ се прилагат за всички защитени територии, независимо от тяхната собственост
  
• 
  Параметрите за устройство на териториите за природозащита се определят на основата на Планове за управление
  

В обхвата на СО като защитени територии се третират следните видове:

За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, вкл. характерни или забележителни диви растителни и животински видове и местообитаванията им (чл. 16, т. 1 ЗЗТ). В резерватите се забранява всякаква дейност, с изключение на посочените в чл. 17, т. 1-5 от ЗЗТ.

Конкретно в границите на Природен парк „Витоша” се намират и са обявени със съответните заповеди два резервата: „Бистришко бранище” с площ 1177,2 ха и „Торфено бранище” с площ 782,8 ха.
ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ (РПП)

Характеристика:

За природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразна растителност и животински видове, с характерни забележителни ландшафти и обекти на неживата природа(чл. 29, т. 1). В границите може да има населени места, селищни образования и курорти, както и производствени дейности, които не замърсяват околната среда. Забраните се третират в чл. 31, т. 1-12, раздел 5. От тази категория е обявен за природен парк Витоша планина, със Заповед на МОСВ № 349/14.07.2000 г., публикувана в ДВ бр. 66/2000 г.

Защитени местности – територии с характерни или забележителни ландшафти, вкл. такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата; местообитание на застрашени и редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита. За „защитена местност” със заповед РД – 10 – 27/28.12.2001 г. на МОСВ е обявен парк „Врана”, който същевременно е и паметник на градинско-парковото изкуство.

Природна забележителност – „Кътинските пирамиди” – земни пирамиди в землището на с. Кътина, местност „Големия дол” с площ 11 ха, обявени със заповед № 927/12.04.1962 г. на ГУГ.

Исторически места - местност „Урвич”

Вековни дървета - на територията на гр. София и СО присъстват като природни обекти множество единични или група вековни дървета, най-известни от които са „Вазовия смърч” в „Борисовата градина”, черницата на ул. „Искър”, „Кръстатия дъб” – с. Кокаляне, „Славейковите дъбове” – 28 бр. на ул. „Света гора”, дъбове – 5 бр. в землището на Банкя, местност „Тенев баир” и мн. др., които са подробно изследвани в етап „Предпроектни проучвания” – Природни условия и ресурси на ОУП – гр. София и СО.

В чертите на градската структура.

1. Предлага се корекция чрез изправяне на градската черта (формиране на по-правилни очертания) с разширяване на териториалния обхват на града, практически във всички посоки. Опорни моменти са:

• 
  на юг - границата с природния парк „Витоша” (по проекта за „Подвитошката яка”);
  
• 
  за запад - основно по проектната граница за разширяване на Западния парк;
  
• 
  на север - в близост до трасето на транспортно-комуникационните коридори;
  
• 
  на изток – включване на парк „Врана”.
  

3. Реализиране на всички предвидени по градоустройствените и паркоустройствените разработки терени за озеленяване.

1. Както в границите на перспективния хоризонт на Общия устройствен план (до 2020 г.), така и в един по-далечен перспективен хоризонт (и след 2020 г.) резерви за развитие на функционална система „Отдих” могат да бъдат нарушени терени в Софийското поле в териториалния обхват около МК „Кремиковци”. Тези терени са предложени за възстановяване (технически и биологична рекултивация).

• 
  Комплексни среди за отдих – тематичните паркове
  

• 
  Обекти на зелена система като локални среди за отдих. Това са парковите територии извън обхвата на тематичните паркове – Източен парк, Княжевска борова гора, парк „Гео Милев”, парк „Дружба” и др., в които се осъществяват ежедневните свободни форми на отдих, спортни дейности, рехабилитация на основата на минерални води и други активности.
  

Необходими са няколко групи условия, за да бъде възможна реализацията на мероприятията.

• 
  изграждане на система от центрове за управление и информация на тематичните паркове;
  

• 
  за територията на Столична община: създаване на специализирано звено (съвет) към областната или общинската управа за управление на тематичните паркове;
  

• 
  за територията на гр. София (в строителни граници): допълване в йерархичния порядък на административната структура и усъвършенстване на координацията на действията по проектиране, строителство, поддържане, контрол и санкции на зелената система;
  

• 
  механизми за стимулиране на капиталовложенията за парково строителство, в т.ч. и при частна собственост, попадаща в режим за озеленяване;
  

• 
  по-широко прилагане на нови форми на управление на зелената система: чрез концесии, даване под наем, фирми със смесено участие и др.;
  

• 
  активизиране на областната и общинската управи при реализацията на програмите за развитие на отдиха и зелената система;
  

• 
  контрол и санкции по изпълнение на Наредбата за опазване и стопанисване на Зелената система на Столична община;
  

• 
  създаване на програми, обезпечени с общински бюджети или външни средства за реализиране на мероприятия по озеленяване и организацията на извънградския отдих;
  

• 
  организиране на информационна система за: окончателно изясняване формите на собственост върху земите, попадащи в обектите на зелената система; инвентаризиране и окачествяване на терените за ново зелено строителство; рекултивация на нарушени терени; реконструкция на съществуващи паркове;
  

• 
  разработване на специални икономически инструменти и подходи за подобряване на общинската политика за опазване, развитие и подобряване на състоянието на елементите на зелената система и нейната ревитализация.
  

• 
  изготвянето на кадастрални планове и паспортизация на основните обекти на зелената система на Столицата;
  

• 
  приоритетно инвестиционно проучване и проектиране за обекти, изискващи техническа и за биологическа рекултивация;
  

• 
  изготвяне на документация за инженерната инфраструктура на градските паркове и градини;
  

• 
  проектна готовност по заплануваните мероприятия по задачи.
  

• 
  идентифициране на компонентите на биологичното и ландшафтното разнообразие от зелената зона на София с оглед опазването и устойчивото им използване;
  

• 
  организиране на нов модел за устройство и провеждане на мероприятия за екологично лесовъдство и ландшафтно устройство с оглед запазване на защитните и рекреационни функции на екосистемите;
  

• 
  организиране на разсадникова база за посадъчен материал за ново обществено зелено строителство, за биологична рекултивация и за реконструкция на съществуващите зелени площи и улично озеленяване;
  

За успешното реализиране на мероприятията е необходимо съгласуване на действията и разпределяне на отговорностите между всички институции, които имат отношение към проблемите на зелената система. Към съществуващите структури и извън тях се налага създаването на специализирани звена, които да подпомагат реализацията на плановете и програмите. Необходими са нови форми на управление и контрол, съчетани с мониторинг на процесите и хармонизиране с европейските стандарти.

Като отговорни за реализацията се очаква да бъдат привлечени:

• 
  областната управа;
  
• 
  общинската управа;
  
• 
  звена по райони на СО;
  
• 
  кметствата.
  

• 
  имат самостоятелно централизирано управление към което са придадени проектирането и контрола върху зеленото строителство;
  

• 
  отговарят по въпросите на планирането, изграждането, поддържането и опазването на общинските зелени площи;
  

• 
  провеждат цялостния фитосанитарен контрол в обхвата на територията на общината, включително и в частните градини;
  

• 
  реализират допълнителни доходи от такси, концерти, търгове и услуги на частни лица;
  

• 
  организират и провеждат подготовката на работници – специалисти по поддържане и охрана на зелените площи.
  

• 
  към общинските служби са придадени и базите за производство на посадъчни материали.
  

Необходимите разходи, определяни като инвестиции за съответно устройство и изграждане на зелената система на Столицата се отнасят до:

• 
  Изграждане на нови градски паркове и градини;
  

• 
  Изграждане на нови локални градини;
  

• 
  Изграждане на нови зелени връзки и озеленяване на улици, дерета и др.;
  
• 
  Доизграждане на терени за специални зелени площи;
  
• 
  Изграждане на нови и разширение на съществуващи гробищни паркове;
  
• 
  Озеленяване на жилищни комплекси (20 - 25% от територията за публично озеленяване) и на зоните за приложение на труд (15-30% от територията);
  
• 
  Реконструкция на съществуващи паркове и градини;
  
• 
  Изграждане на поливни системи в 1/3 от общоградските зелени площи;
  
• 
  Засаждане на нови дървета по улиците на Столицата;
  
• 
  Попълване и подмяна на уличните насаждения;
  
• 
  Създаване на нови разсадници;
  
• 
  Устройство и организация на зоните за спорт и атракции;
  
• 
  Други паркоустройствени мероприятия (в терените на училища, болници, детски градини и др.);
  
• 
  Устройство на обекти за отдих в планините около София;
  
• 
  Лесокултурни и ландшафтни мероприятия в крайградската зона на Столицата.
  

Ефектът от действията по Програмата може да се оцени в два аспекта:

• 
  Социален - създаване на нови работни места по строителство и поддържане на зелената система; активизиране интереса на физически и юридически лица към изграждането на обекти на отдиха в условията на различни форми на обвързаност с общинското управление.
  
• 
  Екологичен - С реализацията на елементи от функционална система „Отдих” и от Зелената система ще бъдат изпълнени голяма част от целите и задачите по екологичната програма на ОУП. Резултатите ще се изразят най-вече в подобряване на екологичните показатели на компонентите на околната среда в посока на намаляване на вредните антропогенни въздействия.