3 май 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Събореното от столичното кметство преди 6 дни ромско гето в квартал „Малинова долина" до Околовръстното шосе е възкръснало като феникс от пепелта за 11-и път, видя вчера екип на „Преса".

„Здравейте, идвате да ни видите дали сме живи ли?", посрещат ни с усмивка и без никаква враждебност някои от обитателите на „градчето", с които се запознахме в деня, когато беше последната от серията акции на районната община по събарянето на барачките им.

Когато напускахме преди седмица района на гетото, не беше останала нито една постройка. Вчера „Преса" преброи над 20 чисто „новички". Дълги простори с пране и двайсетина тичащи наоколо деца свидетелстваха, че животът тук тече с пълна сила.

Разказват, че повечето от тях решили да рискуват и да останат насред полето, а не да пътуват към родните си места за празниците. Нямали пари за път, а и в провинцията е „страшно - няма работа, а хлябът е лев и петдесет".

Признават, че най-страшно било в нощта след акцията, когато трябвало да спят под звездите. По-предприемчивите успели да си спретнат още до вечерта „къщурка" от диван, две врати, балатум и няколко дъски отгоре. Други спали на пода в местната „църква" - фургон, изтъпанчен гордо насред полето, който обаче си има пастор и дървено разпятие. Няколко семейства рискували да останат в студената нощ почти на открито. Не крият, че с местната власт продължават „да си мерят мускулите". Вече били предупредени, че на 8 май ще ги бутат отново.

„Тук сме 30-ина семейства и тук ще си останем. И армия да дойде, няма да ни махне", категоричен е местният тартор - 33-годишният Цветелин. И добавя: „Не искаме да се конфронтираме с никого."

Противно на очакванията Цветелин и още 7-8 глави на семейства, определящи се като „кореняците", защото живеят над 10 години тук, не таят лоши чувства към кмета на район „Студентски" Димитър Дилчев, който лично ръководеше операцията по събарянето на гетото преди седмица. С него се срещали често, той ги познавал лично и твърдял, че сред тях имало и много свестни хора. Разбирали се отлично и с полицаите от близкото 7-о районно. Много от студентите, учещи в близките вузове, пък им помагали с храна и дрехи. Активисти на американски и английски църкви също редовно ги снабдявали с провизии и дрехи. За да се сложи край на 10-годишната игра на „събарянето и дигане отново" на гетото, се надяват в скоро време общината да им предостави общински терен само за тях. Готови са да плащат наем за ползването на терена и сами да си намерят фургони и химически тоалетни.

„Това са абсурдни претенции", така кметът на район „Студентски" Димитър Дилчев определи исканията им за общински жилища и за ползване на земя под наем. Пари за път също нямало да получат, защото преди време им дали и след две седмици те отново се върнали. Дилчев бе категоричен, че събарянето на незаконните постройки в ромското гето ще продължи дотогава, докато се откажат да ги вдигат отново и се преместят на друго място. Обеща, че до края на годината ще има още поне 2-3 такива акции.
Снимка на две колони – 17 април, петък, изгониха ги...
Снимка на три колони – 3 май, сряда, отново са тук...
Снимка на една колона – „И армия да дойде, няма да ни махне!”, е категоричен 33-годишният Цветелин.


03.05.2012 г., с.6
Върнаха имотите на Метушев
Да бъдат възстановени 24 имота на наследниците на крупния земевладелец от миналия век Ибрахим Метушев, който осъди България в Страсбург, прие общинският съвет в Благоевград.

Решението за връщане на земите с площ 809 дка бе взето на последната сесия на местния парламент.

„Наложи се спешно да го гласуваме, защото по закон трябва до 28 май да се произнесем, а следващото заседание е на 30 май", коментира Даниела Савеклиева, председател на общинския съвет. В противен случай общината я грозеше финансова санкция от над 120 хил. евро, допълни тя.

Роднините на богатия турски земевладелец ще получат имотите от общинския поземлен фонд в Благоевград. „Общината има около 100 000 дка имоти и от тях ще бъдат възстановени терените", обясни Кирил Укев, началник на областната служба по земеделие.

Скандално тръгнаха дебатите по закона за конфискацията и в четвъртия ден от приемането му. Заседанието бе удължено до полунощ. Опозицията яростно критикува закона, а управляващите бяха в готовност да натискат копчето „за", макар че сред тях има и такива, които не приемат определени идеи в него. Един от най-спорните въпроси вчера бе дали комисията за отнемане и нейните органи трябва да събират сведения за пазарната стойност на имуществото на „заподозрените" към момента на неговото придобиване.

„Това е един от най-мракобесническите текстове", обяви Христо Бисеров (ДПС). Така най-ясно се показвало, че законът не е насочен към организираната престъпност, а към всички български граждани. Бисеров предложи заседанието да се предава директно по БНТ, „за да чуят гражданите какво се приема, защото управляващите заблуждават обществото". Мнозинството отхвърли искането.

На някои хора се е налагало спешно да продадат имот и естествено, правят това по ниски цени, а сега законът ще ги обяви за нарушители, изтъкна Павел Шопов от „Атака". Даже го удари на молба „управляващите да разберат каква каша забъркват".

Поне девет опасни хипотези бяха изброени и от Димо Гяуров (СДС), независимите Георги Терзийски и Димитър Чукарски.

Изненадващо насред изказване на Георги Терзийски срещу предлаганата формулировка председателстващият заседанието Анастас Анастасов безпардонно му отне думата. И му предложи „да си скъса дипломата на юрист", защото не бил чел действащия закон за отнемане на престъпно богатство. Опитите на независимия депутат да обясни, че се изказва по новия законопроект, а не по действащия закон, не бяха чути.

„Направихте нещо недопустимо", възмути се Димо Гяуров и предложи на Анастасов да се оттегли от председателската трибуна. След половин час почивка заседанието пое Цецка Цачева, а Анастасов се извини. „Дължа извинение на българските граждани, че си изтървах нервите", каза той. Но направи уговорката, че е бил прав и забележката му била принципна.

В последна сметка бе прието, че комисията и териториалните й дирекции ще събират сведения за пазарната стойност на имуществото на проверяваните лица към момента на тяхното придобиване.

Ще се обследва както правното основание за придобиването, така и обичайните и извънредните доходи и разходи за издръжка на проверявания и на неговото семейство и т.н.

Реши се още, че комисията и териториалните директори ще могат да изискват сведения не само от проверяваните лица, но и от търговци, адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и пр. „След като приехте доноса на съседа като основание да започне проверка, сега окончателно задължихте гражданите и длъжностните лица да доносничат на вездесъщата комисия", побесня Манолова.

Според статистиката най-много нови сгради се изграждат в областите Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора и София. Местните администрации са издали разрешителни за строеж на 868 кооперации за периода януари-март 2012 г., което представлява спад от 27,3 на сто спрямо предходното тримесечие. В сравнение с година по-рано намалението е близо 9%. Разрешителните за административни сгради пък са с 5,4% по-малко, отчитат още от Националния статистически институт.

С нови 10 000 работни места столичната фирма „Целзиан" обещава да реши проблема с безработицата в Ямболска област. Дружеството, което има 35-годишен договор за рудник „Кремиковци", заяви намерение да изгради мегакомплекс за производство на стомана между град Стралджа и селата Зимница и Атолово.

В момента безработните в община Стралджа не надхвърлят 1500 души, а в цялата Ямболска област са около 11 000 души. Ако се наложи, ще бъдат наети работници от Сливен, Карнобат и Айтос, смятат собствениците на „Целзиан".

Инвеститорите избрали района заради жп връзката с „Кремиковци" и близостта до Черно и Егейско море. Близо са и мини „Марица-изток", чиито въглища също са необходима суровина. Отделно в „Целзиан" мислят да кандидатстват за концесия на Добруджанския и Елховския въглищен басейн, обясни мажоритарният собственик на фирмата инж. Румен Марков, който заедно със своя съдружник инж. Михаил Бенов представи идеята в Стралджа.

„На този етап всичко е въпрос само на намерения. За нас е важно преди всичко опазването на околната среда. Процедурите ще продължат не по-малко от година", заяви за „Преса" кметът на община Стралджа Митко Андонов.

Плановете на „Целзиан" са в новия комплекс да се произвеждат годишно около 26 млн. т стомана, стоманени изделия и полуфабрикати, 6,5 млн. т пелети, 10 млн. т обогатени руди. Годишно ще са необходими около 33 млн. кубика вода и 10 млрд. киловатчаса електроенергия, фирмата предвижда да изгради собствен язовир на река Мараш и газова електроцентрала.

Нивата на кредитния риск са адекватно провизирани и управляеми, коментираха от Централната банка. Банковата система е с подобрена ликвидност, съхранени капиталови буфери в размер на 2,9 млрд. лв. и добри нива на доходност. Секторът продължава да е на печалба. За първите три месеца на годината тя е 176 млн. лв. Сумата е с 18 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.

Продължават да се увеличават привлечените средства и през март ръстът е бил с 679 млн. лв. Така те са достигнали общо 66,6 млрд. лв, което е с 1 млрд. лв. повече за три месеца. Само депозитите на гражданите и домакинствата са се повишили с 898 млн. лв. за тримесечието.

Кредитите продължават да намаляват. Понижението при ипотечните заеми е с 0,5%, а при потребителските - с 0,6 на сто.

-Тези данни са първоначални. Обикновено у нас при излизане на първите данни се вдига много шум. Всякакви икономически експерти започват да говорят колко зле са нещата в държавата. Но когато излязат окончателните резултати и се види, че разликата не е толкова драматична, никой не го отразява. Затова искам да дам статистиката на БНБ за същия период преди 1 г. Тогава първоначалните данни бяха, че инвестициите са 53,4 млн. евро при 214 за същия период на 2010 г. По-късно тези 53 млн. станаха 333 млн. евро, но никой не го отрази. Същото беше с инвестициите за цялата 2011 г. Според първоначалните данни те са 1,064 млрд. евро. Сега БНБ съобщава, че са набъбнали до 1,340 млрд. евро, или повишението е с 30%. Но не съм видял нито един анализатор да каже: „Виждате! Нещата не са толкова зле, затова нека не драматизираме!"

-Откъде идват тези разлики?

-БНБ работи с много източници - с НСИ, с митници, с банковата система, с десетки хиляди фирми, и е много трудно всички парични трансакции да се отразят в един толкова кратък период от време.

-Бихте ли обяснили къде са вложени въпросните 84 млн. евро за януари и февруари?

-БНБ няма как да пита всяка компания с над 10% чуждестранно участие дали с парите, които е получила отвън, ще купува машини, или ще си правите реклама по телевизията. Затова правилото е тези средства да се отчитат като ПЧИ, макар че невинаги са с инвестиционна цел. Но от друга страна, понякога истински вложения в сгради, земя и заводи не се отчитат

-Кога става това?

- Когато парите не идват от фирмата майка, а са банков кредит. Такъв е примерът с ЕВН, която м.г. построи най-модерната ТЕЦ на Балканите на стойност около 100 млн. лв., но тези 100 млн. статистиката на БНБ ги няма.

-Под инвестиции обаче хората разбират точно предприятие на „зелено".

-Икономическото понятие е различно. То е много по-обширно, затова, когато се говори за разликата между инвестициите преди кризата и сега, се пропуска нещо много важно. Почти никога не се казва, че огромният дял на инвестициите преди кризата е бил в банковата сфера, в недвижимости, в строителство и търговия. Тези три сектора са донесли между 60 и 90% от всички ПЧИ в страната. В тези години е влагано и в производство, но този дял е бил примерно 10-15%. Става дума за около 2 млрд. евро годишно, които са влезли в индустрията.

-А колко са сега инвестициите в производството?

-Между 1 и 1,5 млрд. евро. са инвестициите в производство, телекомуникации, енергетика. Така че обемът не е толкова различен. Делът на финанси и търговия обаче на практика е изчезнал и това е причината да има такава голяма разлика в крайното число. Но като се каже, че инвестициите са паднали 5 пъти, хората си представят, че пет пъти по-малко заводи идват у нас, отколкото преди кризата. А това не е вярно.

-Казвате, че една от причините за по-малкото инвестиции е финансовият сектор. Но има ли случаи фирми да предпочитат други държави от региона заради по-добри условия за работа?

-Преди няколко дни отвори завод на „Фиат" в Сърбия за около 1 млрд. евро, което е една от най-големите инвестиции в западната ни съседка през последните години. Но това, което не се казва,е колко пари са дадени, за да се привлече тази компания. Данните по сделката се пазят в тайна, но се говори за 1,1 млрд. евро.

-Как са дадени тези пари?

-Държавни субсидии могат да се предоставят под различни форми. В момента работим по още един проект, където инвеститорът избира между България и Сърбия. Една от големите разлики между нас и сърбите е, че там се дават помощи на база разкрити работни места. За всяко работно място в зависимост от сферата и географския регион инвеститорът получава между 2 хил. и 10 хил. евро на работно място. В конкретния случай става дума за субсидия от 7 хил. евро на човек. Може да си представите колко ще получи, ако заводът е с 1000 работни места. Става дума за 7 млн. евро.

-Ние какво предлагаме?

-Предлагаме земя, възможност за инфраструктурна субсидия и средства за обучаване на хора. Ако оценим всички помощи, които можем да дадем, може би ще бъдат от порядъка на 1 млн. евро. Разбира се, ние представяме добрите примери у нас.

Но ако една съседна държава субсидира една трета от стойността на даден проект, а тук -една двайсета, то изборът не е в наша полза. Помислете си, че си купувате автомобил и избирате между „Фиат" или „Форд". Колите струват еднакво и едната от двете марки ви каже: „Ще ви дадем 10 хил. лв. отстъпка." Ясно е как ще постъпите. Естествено, всичко не опира до субсидиите. И слава Богу! Иначе нямаше да се прави какъвто и да било маркетинг. Просто трябваше да се мисли как да се дават повече и повече пари на фирмите.

-Изгубили ли сме вече някакви проекти по такива причини?

-М.г. работехме по проект с една американска фирма, която е голям производител на банкомати. Те си търсеха място за разкриване на център за ай ти поддръжка и

първоначалните планове бяха да наемат 700-800 души, които да се занимават с това. И още в началото първото, което ни попитаха, беше: „Ако дойдем в България, колко ще ни дадете?" Опитахме се да обясним, че основните им разходи за такъв център са заплатите на хората плюс наеми, а у нас има качествени офиси на добра цена. Същото е положението със специалистите, които са много добри, а заплатите са доста по-ниски. Това обаче не ги задоволи и след 5-6 повторения на един и същи въпрос под различна форма накрая си тръгнаха. Скоро разбрах, че са отишли в Сърбия.

По подобен начин се провали и голям химически проект. Той бе с „Нокиа" за производството на автомобилни гуми. Представителите на компанията избираха между България, Румъния, Турция и Сърбия. Казаха, че България им допада най-много, но Турция предлагаше да ги освободи от корпоративен данък, а в Сърбия - да им построят сградите и да им дадат земята.

-Това, за което говорите, изглежда като едно голямо надцакване. Толкова ли е жестока битката за инвестиции в региона?

-Наистина е жестока. Затова се дразня, когато у нас почнат да говорят, че субсидиите нямат никакво значение и че е важна бизнес средата. Вярно е, че ако в една държава ситуацията е лоша, никой няма да дойде. Но аз виждам от какво се интересуват фирмите и досега не съм чул някой да каже: „Отиваме другаде, защото там бюрокрацията и корупцията са по-малки." В момента темата, която се обсъжда при преговорите, са държавните помощи.

-Ние какво допълнително ще предложим на инвеститорите, за да станем по-привлекателни от нашите съседи?

-Работим по промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Искаме там да се вкара текст, че частично ще се възстановяват направените разходи за осигуровки. В правилника към закона ще се формулира за кои индустрии ще се отнасят тези облекчения и за какъв период от време ще важат. Не искам да посочвам по-конкретни неща, защото законопроектът трябва да мине през обществено обсъждане.

-Все пак кои ще бъдат сферите, където ще се ползват преференции?

-Промишлеността и някои видове високотехнологични услуги, защото това са сферите, към които се опитваме да насочим чуждите компании. Далече съм от това да казвам кои инвестиции са добри и кои лоши, но смятам, че вложенията в производството и във високи технологии са по-устойчиви, по-трайни. Ще ви дам пример със строителството. В този сектор преди няколко години имаше хиляди заети, въртяха се големи пари.

При криза обаче инвестициите в строителството изчезват и хилядите хора остават без работа.

-В Германия казват, че са излезли от рецесията по-бързо от Англия, защото не са закрили базовите си индустрии като металургията и машиностроенето.

-Да, така е. В началото на 90-те години Ирландия привличаше основно фирми в сферата на производството и информационните технологии, но после се увлякоха в посока недвижимостите и финансите. Така крахът, който последва, беше сериозен. Затова трябва да се определят приоритетите много внимателно.

-Продължава ли процесът чужди фирми да изнасят парите си в чужбина? В началото на 2012 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че всяка година от страната изтичат милиони в незнайни посоки от т.нар. чужди инвеститори.

-През м.г. имаше период, в който разлика между взетото и върнатото от компаниите с чуждестранно участие бе огромна. 600 млн. евро например бяха върнати на фирмите майки от три големи компании. При сегашната корекция на данните разликата между това, което е влязло в държавата, и изнесеното е почти нула. Разбира се, за нас би било по-добре фирмите да инвестират в България. Но няма как да им кажем: „Всички пари, които правите, ги оставяйте тук." Живеем все пак в един свободен свят, а и във време на криза всеки решава как да се оправя с финансите си.

Кое е общото между споровете за Сребърния фонд и дебатите за закона за конфискация на имуществото? А между „Белене" и битовата престъпност? И между „всяко едно от случващото се у нас, за което се сетите" и „всяко друго от случващото се, за което се сетите"? Общото е липсата на доверие. Пълно отсъствие на доверие у всеки за всичко.

Ние не сме много склонни да обсъждаме неща, които не могат да бъдат докоснати, претеглени, измерени. Само че по време на криза най-важният показател, по който се преценява

накъде лъкатуши кризата

е индексът на доверието. Съобщение от печата: „През април индексът на доверието на директорите на предприятия и потребителите в еврозоната се е свил значително, преобръщайки тенденцията след окуражителното начало на годината, предаде АФП, позовавайки се на информация на Европейската комисия. През април индексът за икономическото доверие е възлязъл на 92,8 пункта срещу 94,5 пункта през март. По този начин индексът е паднал на нивото си от декември." Това с други думи означава, че в изгазването от кризата европейските държави са пак там, където са били през декември.

Дори икономистите, които боравят предимно с числа, знаят, че под всичките пластове от причини за започването на криза стои проблем с доверието. Преди

да се появят дефицитите от пари и работни места, е имало дефицит на доверие.

Симеон Дянков може да извади много аргументи в полза на инвестирането на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Аргументите ще звучат разумно и практично. Сметките ще са направени акуратно.

Но хората няма да подкрепят варианта

парите за пенсии да се вкарат в оборот по една много по-важна от всякакви икономически обосновки и счетоводни аргументи причина - хората нямат доверие в Симеон Дянков. Лично в него и в това, което той олицетворява - властта. И няма нищо странно, че в случая си говорим за доверие - на практика Симеон Дянков иска от нас заем.

Дядо ми бил дал заем на съседа бай Халил. Съседът казал, че ще върне парите до сряда вечерта. Или друг ден, не помня, но историята помня добре, защото баща ми я разказа, за да я разказвам на децата си. Свечерявало се, бай Халил не идвал, а парите трябвали на нашето семейство за следващата сутрин. Баща ми мърморел нервно. Дядо ми бил спокоен и мълчал. Ставало тъмно, баща ми пак предложил да потърсят пари назаем от друг за плащането сутринта, дядо ми пак казвал, че бай Халил ще дойде, нещо му се е случило, нещо му е попречило, не може да не дойде. Халил обаче не дошъл. Нашите си легнали скарани. Събудило ги тропане по вратата. Дядо станал и събудил баща ми да иде да отвори вратата. Той бил сигурен, че това е Халил, който носи

парите.

Ние нямаме доверие, че парите от Сребърния фонд ще заработят за нас, както Обикновено започват да работят пари, които са инвестирани. Не защото не вярваме в ползата от „завъртените пари", а защото не вярваме на хората, които ще ги завъртят. В България толкова т.нар. инвестиции са загробили пари, защо да вярваме, че точно тази инвестиция няма да похаби парите за пенсии - това е логиката на съпротивата срещу това Симеон Дянков да се разпореди със Сребърния фонд. Симеон Дянков ни е поискал пари назаем, ние обаче се съмняваме, че той ще ги върне в сряда вечерта. До този момент Симеон Дянков не ни е дал никакво основание да вярваме, че можем да си лягаме спокойно, защото той стопанисва добре нашите пари. Ние му нямаме доверие.

Нямаме доверие, че законът за конфискация на имуществото ще бъде прилаган към тези, които са натрупали имущество по престъпен начин. Имаме съмнения, че ще бъде прилаган за разчистване на лични и партийни сметки

Нямаме доверие, че решенията

„Белене" се вземат на базата на обективни сметки и точни прогнози, извън отношението към Русия.

Доверието може да работи. Доверието може да създава. Без преувеличение, идеята за Европейски съюз е родена в миг на просветление за силата на доверието. Историята разказвал самият Жан Моне. Знаем го като човека зад новия икономически курс на Де Гол. Но той бил и човекът зад концепцията за единна Европа, която се свързва с Робер Шуман. Моне е стоял зад Шу-ман, той дори написал собственоръчно декларацията, която и до днес се знае като декларация на Шуман, само защото е била прочетена от него. Моне разказвал, че идеята просветнала в ума му при едно пътуване в Канада. Трябвало да се придвижи от един град до друг и попитал някакъв занаятчия на улицата с какво може да стигне до съседния град. Човекът, ковач, без да спира работата си, му казал, че няма транспорт в тази посока, тъй че може да вземе коня му. А като си свърши работата, да го завърже пак там.

Моне разказвал, че тогава, когато непознатият кимнал към коня си и така разрешил по неочакван начин проблема му, той осъзнал връзката между неограничеността на пространствата, неограничеността на възможностите и неограничеността на доверието. По-късно Моне успял да направи това, което не се е удавало на нито един политик, философ, пълководец, тиранин - да започне обединяването на пространствата, на

възможностите и на доверието в нещото, което днес се нарича Европейски съюз. Неговата формулировка за успех е много кратка: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно."

Новина от печата: „Бизнес климатът се подобрява, обяви вчера Националният статистически институт, основавайки се на редовното си допитване до директори и управители на предприятия. Новината е изненадваща и радваща, защото буквално до вчера ни заливаха коментари, че България влиза в нова рецесия." След тази новина и сравнението й с цитираната в началото ние трябва да изпитаме доверие, че Европа се влошава, но ние се подобряваме. Когато на пазара си купуваме картофи от Полша, домати от Гърция, краставици от Турция, ние трябва да имаме доверие, че сме по-добре от всички тях. Така щяло да бъде още през февруари, смята ведомството на Симеон Дянков, но тогава „спадът на промишленото производство нарасна до 4% спрямо февруари 2011 г", за което били виновни „влошената външна среда и наводненията в началото на месеца". Забележете: спадът нарасна. Следващия път може би ще бъде: растежът спадна.

Съвсем в духа на финансовото министерство си правим извода, че когато спадът на доверието нараства, налага се растежът на имитациите да не спада.

Ние вече сме стигнали майсторство в имитирането

което не може да бъде надминато - повече усилия и време ни отнема да имитираме, че вършим работа, отколкото ако я свършим наистина. Всичко това поддържа равнище на недоверие, което започва да ни парализира. Сребърният фонд? Не, не го пипайте, нямаме ви доверие. Няма да строим „Белене"! Не ви вярваме, щом така го решихте, значи по-добре беше да строим. Не строите магистрали, защото не ви пука, че народът се избива по пътищата! Строите магистрали, защото не ви пука, че народът асфалт не яде! Когато доверието се изчерпа до такава степен, че вече няма полезен ход - каква по-голяма криза от това?