3 май 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Тежка болест покоси съпругата на покойния бизнесмен Михаил Михов, известен като Мишо Бирата заради собствеността над пивоварната „Леденика” в Мездра.

Ева Михова е починала в 5 ч. в сряда в реанимацията на Военномедицинска академия, съобщи пред „Монитор” пресаташето на болницата Румяна Станимирова. На 30 април жената била приета в лечебното заведение с цироза в напреднал стадий. Заболяването предизвиква тежки вътрешни кръвоизливи, които са причинили смъртта на Михова.

Синът й Пламен, който е от първия й брак с бивш моряк, живее в Англия. Младият мъж е уведомен, погребението на майка му вероятно ще бъде в събота.

Михаил Михов издъхна в края на март 2011 г. в хотел “Правец Ризорт” от масивен инфаркт. Подозренията, че точно преди да издъхне, той е бил в хотелската си стая с непозната жена, не бяха доказани.

69 имота, собственост на наследниците на Михов чрез фирмата “Хотел Мениджмънт”, бяха предложени на търг след смъртта му заради дългове към банка. Сред тях са бившата резиденция на Тодор Живков в лесопарка “Липник”, хотел “Дунав” в Русе, както и търговския комплекс към него. В това число влиза и неработещата вече фабрика „Леденика и ММ”. Общата сума, на която са оценени всички имоти, е около 10 млн. лв. Ева Михова е основателка на духовния център „Артеа”, в който се срещат хора на изкуството, нейни са баровете „Синатра” в София и Варна.

На фона на влошаващи се икономически показатели и приближаващи избори финансовият министър Симеон Дянков лансира поредната отчаяна идея за осигуряване на допълнителни приходи и увеличение на доходи и пенсии. На отчетно-изборен конгрес на КНСБ той изненадващо подкрепи исканията на синдикалистите за 10% увеличение на всички пенсии и на заплатите в бюджетните организации. Финансовият министър обаче вече не разчита на ръста на икономиката, а настоява за бърза продажба на ненужни държавни активи.

Дянков вчера не обясни какви активи се приемат за ненужни и какви средства следва да се осигурят за обещаното увеличение на пенсии и заплати. Няма яснота и кога може да се случи всичко това. "Аз съм оптимист, мисля, че може да стане и за пенсиите, и за заплащането в държавните организации, просто трябва всички да се напънем и да правим малко по-активна политика в продажбата на ненужните активи на държавата", лаконично коментира финансовият министър. Премиерът Бойко Борисов на свой ред увери, че също иска високи пенсии и заплати, но бе по-уклончив. "Надали има премиер или президент, който да не иска пенсиите да са високи, заплатите да са големи, непрекъснато да растат, да се работи по-малко, да има ниска пенсионна възраст. Ако има такъв, той е за убиване. Въпросът е доколко балансът и икономиката на държавата го позволяват", декларира Борисов.

Новината за ударно разпродаване на активи съвпадна с поредния лош икономически показател - спад на приходите от осигуровки. Към края на първото тримесечие приходите от социални вноски са 888.2 млн. срещу 946.6 млн. лв. към края на март 2011 г. При здравните осигуровки спад няма, като към края на март постъпленията са 401.5 млн. срещу 385.6 млн. лв. за миналата година. Общите приходи на социалното и здравното осигуряване в края на тримесечието са 1.3 млрд. лв. при 2.66 млрд. лв. разходи.

Идеята хазната да се пълни с разпродажби на активи не е нова и изгледите за успех не са големи. Предложението за разпродажби на държавни активи бе записано още в антикризисните мерки от пролетта на 2010 г., но до резултат така и не се стигна. Една от малкото стартирали инициативи - за продажба на остатъчните дялове в енергетиката, донесе 98 млн. лв. Парите обаче потънаха за кърпене на дупки в бюджет 2011, вместо да постъпят в Сребърния фонд за стабилизиране на пенсионната система, където би трябвало да влизат парите от приватизация. Не се сбъдна и идеята на земеделския министър Мирослав Найденов да се продадат 100 000 декара земеделска земя, а от приходите да се плащат субсидии на фермерите. Бизнесът в лицето на БСК пък поиска тези пари за инвестиции.

Правителството на ГЕРБ замрази пенсиите и заплатите с идването си на власт заради кризата, а увеличението им досега се обвързваше със състоянието на икономиката. Надеждите за растеж през 2012 г. вече бяха попарени, след като кабинетът официално занижи прогнозата си за размера на БВП.

За финансовия министър Симеон Дянков не е голям проблем, че се появи хаос с таксите при личния лекар и за престой в болница. От 1 май те скачат с минималната работна заплата и стават съответно 2.90 и 5.80 лв., въпреки че отдавна беше решено да бъдат отвързани от минималното възнаграждение. Едва вчера здравният министър Десислава Атанасова предложи на кабинета със законодателни промени двете такси да се заковат на 2.70 лв. и на 5.40 лв., но докато те бъдат приети от парламента, хората ще плащат 2.90 лв. и 5.80 лв. "По-важното е, че се увеличи минималната заплата с 22% от началото на кризата. Докато инфлацията се е увеличила с 8%. Това е реален растеж", отчете Дянков. Атанасова пък се оправда с бездействието на предшественика си Стефан Константинов. Но тя бе председател на здравната комисия в парламента допреди месец, имаше законодателна инициатива и можеше да предложи промяна в закона, преди минималната заплата да е скочила.

Идеята на премиера Бойко Борисов за местене на агенции и министерства извън София ще доведе до правен и организационен хаос в работата на администрацията и ще увеличи вместо да съкрати разходите. Държавата не е готова за такова решение и аргументите за реализирането му са абсурдни. За това предупредиха представители на синдикатите и експерти по повод поредната идея за административна реформа - този път за деконцентрация на чиновници извън София. Още вчера работодатели и синдикати свикаха спешни консултации и ще настояват за свикване на тристранния съвет по темата.

Новата акция за преместване на административни структури извън София бе обявена през почивните дни от премиера Бойко Борисов. Той съобщи, че от София в Пловдив ще бъдат преместени поне четири структури - сектор "Туризъм" на икономическото министерство, цялото Министерство на земеделието и храните, агенцията по лозарството, част от НКЖИ. Централното управление на НАП ще се мести във Велико Търново, агенцията по рибарството - във Варна, агенция "Митници" и една от водните агенции - в Русе. Борисов, който не говори за пръв път за местене на министерства, твърди, че това ще облекчи София от задръстванията, ще доведе до разкриване на нови работни места и ще подобри работата на отделните администрации. Преди време той аргументира предложението с необходимостта да се осигури трафик по новите магистрали.

Вчера за идеята допринесе и вицепремиерът Симеон Дянков. На конгреса на КНСБ той обясни, че поне 20 агенции (изпълнителните агенции са общо 30) ще бъдат преместени от София в университетски градове, а това ще обогати гледната точка на чиновниците. "Защо е добре туризмът да е в Пловдив? Да не се мисли само как ще привличаме туристи по Черноморието, а да се мисли за спа туризъм, за исторически туризъм. Ако само си стоим в София, имаш един поглед върху нещата, ако тези висши администратори се пръснат из страната, ще имаме много по-разнообразен поглед върху това, което е необходимо за икономиката", аргументира се Дянков. Той допълни, че местенето ще тече на две вълни - през октомври и през април, така че първите 20 структури да са преместени до лятото на 2013 година.

Вчера се разбра, че кабинетът не разполага с никакви финансови разчети до какви разходи ще доведе принудителното преместване на чиновниците. Не е ясно в кои точно сгради ще бъдат преместени структурите, дали няма да се наложат ремонтни дейности, дали в София все пак ще бъдат запазени някакви звена на преместените структури. Дянков бе лаконичен по темата, като само увери, че бюджетът може да поеме тези разходи, след като идеята се предлага.

Проверка на "Сега" показа, че принудителното местене на структури ще доведе и до правен хаос с договорите на служителите, които откажат да отидат в ново населено място. В Кодекса на труда правата на работниците при преместване в друго населено място са уредени, като за местене на разстояние над 100 км за повече от 1 година се полага добавка към заплатата от 1/4 за всеки издържан от работника член на семейството. Предвидено е и поемането на разноски за път и за пренасяне на имуществото на работника. Кодексът предвижда и възможност за едностранно прекратяване на договора с предизвестие при отказ на работника да се мести.

В закона за държавния служител обаче изобщо не е регламентирано какви са правата на държавните служители в такъв случай, а отказът за местене не фигурира като основание за прекратяване на договора от работодателя. Вчера земеделският министър Мирослав Найденов призна, че договорите на държавните служители не могат да бъдат прекратени едностранно и ще се търси компромис с изплащане на обезщетение, което по закон може да е до 6 заплати. При евентуален отказ и на обезщетение ситуацията се оказва параграф 22. Масовото напускане на чиновници пък ще оголи преместените структури, защото наемането на нови държавни служители става задължително с конкурс и отнема поне два месеца. "Всичко това не може да се случи без промяна в закона за държавния служител. Да не говорим, че идеята няма да доведе до нищо по-добро. Представете си човек, който има проблеми едновременно с митници, НАП и друга държавна структура. Колко града ще трябва да обиколи?", попита Мика Зайкова, експерт в КТ "Подкрепа". От централното управление на НАП, което е нарочено за местене във Велико Търново с близо 400-те си служители, вчера отказаха коментар. В другата голяма приходна структура, нарочена за местене - агенция "Митници", работят 638 души.

Всички досегашни опити за местене на администрации - на районния съд в София, на столичната община в сградата на земеделското министерство и др., така и не се осъществиха.

Първоначалната идея на здравния министър Десислава Атанасова хората без здравни вноски да нямат право на нови лични карти претърпя сериозни корекции. Прехвърлянето, продажбата или замените на недвижимо имущество или МПС занапред ще може да се осъществява само при представено удостоверение от НАП за платени здравни вноски, гласят проектопромени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предложени от здравното министерство.

Още като шеф на здравната комисия в парламента Атанасова искаше държавата да отказва административни услуги на здравно неосигурени, а впоследствие предложи те дори да нямат право да си преиздават личните карти, а след това - шофьорските книжки. Сега санкцията е сведена само до продажба на имоти и коли. Част от идеята обаче е запазена, тъй като по този начин осигуровките се приравняват с данъци. В момента имущество не може да се прехвърля без декларация за платени данъци.

Хората без здравни вноски у нас са близо 2 млн. души, макар че официална точна статистика няма. И в момента те нямат право на лечение, платено от здравната каса, но явно управляващите не смятат санкцията за достатъчна.

Срокът, в който столичната община трябва да построи завода за боклук, за да не загуби европейското финансиране, се скъсява все повече. Строителят ще бъде избран през август, а 11 фирми участват във втората поръчка на кметството. Обединението "Хут-Станилов", което спечели първата поръчка, също е сред кандидатите. Кметството обаче отмени поръчката по настояване на Еврокомисията, защото технологията за изгаряне на отпадъците бе сменена, а цената на съоръжението - намалена. Прогнозната стойност сега е близо 209 млн. лв. Въпреки уверението на Брюксел все още няма отпуснато финансиране за съоръжението. ЕК даде 100 млн. лв. за депото, което обаче не може да работи, преди да има завод.

До края на 2015 г. заводът трябва да е готов, защото иначе страната ни ще загуби европейските пари. Затова при втория опит срокът за строителството беше намален с 4 месеца - на 31 месеца. От тях за проектирането и строителството на завода са предвидени 19 месеца. След това 1 г. системата ще се тества за дефекти.


03.05.2012 г., с. 6
Лошите кредити поставиха нов рекорд - 16.2%
Независимо от скока на необслужваните заеми печалбите на банките растат
Йоана Петрова

16.21% от всички отпуснати от банките кредити вече са в графата "лоши". Това е пореден рекорд в статистиката за заемите, непогасявани над 3 месеца. Данните са към 31 март. Към 31 декември "лошите кредити бяха 14.93 процента. В същото време въпреки натежаващия воденичен камък на просрочените задължения банковата система отчита ръст на печалбата. Едно от обясненията е в повишените такси и и комисиони, става ясно от тримесечната статистика на БНБ.

Пресните данни за увеличения дял на необслужваните заеми не са изненада, като се имат предвид състоянието на българската икономика и доходите на фирми и граждани. А преди дни излязоха и месечните данни на БНБ за проблемните кредити, които показаха, че общо лошите и преструктурираните задължения към банките също са достигнали небивало високо ниво - над 23% към края на март.

На този фон банките отчитат ръст на печалбата - с 12% спрямо първото тримесечие на 2011 г. до 176 млн. лв. Нетно доходите от такси и комисиони са скочили с 32% на годишна база и са достигнали 179 млн. лв. към 31 март.

Банките са отписали като загубени 245 млн. лв. за първото тримесечие, но разходите им за обезценки са по-малко, сравнени с преди година. Освен това са подобрили приходите си от инвестиции и курсови разлики, показват данните на БНБ.

Заемите за бизнеса отбелязват символичен ръст - с 0.2% за тримесечието. При кредитите за населението промяната също е символична, но надолу - при ипотечните кредити с 0.5%, при потребителските с 0.6%.

В същото време за поредно тримесечие привлечените от банките ресурси растат - този път с 1 млрд. лева, като над 80% от парите са спестявания и оборотни пари на български граждани и институции. Само депозитите на гражданите и домакинствата са скочили с нови 898 млн. лв. през януари - март. Фактът е и радващ, и притеснителен. Добре е, че българите имат доверие в системата и че я захранват с пари в момент, в който повечето западноевропейски банки майки си събират парите от дъщерните компании. Но ръстът на депозитите показва, че граждани и фирми остават несигурни за бъдещето и не са склонни да харчат и да инвестират, а избират да трупат бели пари за още по-черни дни.

Държавата ударно разплаща пари по проектите от програма "Транспорт" и оползотворените средства вече надминават 1 млрд. лв., а договорените средства са 3.6 млрд.лв., похвали се вчера ресорният министър Ивайло Московски.

Според него европрограмата вече върви с добро темпо, затова България ще се бори за по-голям бюджет през следващия програмен период 2014-2020 г. "Възможно е да получим 4 млрд. лв. от фондовете на ЕС за развитие на транспорта и инфраструктурата", прогнозира министърът. И в момента обаче България разполага с такава сума - по ОП "Транспорт" до 2013 г. за страната ни са заделени 3.9 млрд. лв.

Московски подчерта, че сега най-важно е да се завърши модернизацията на жп линиите Пловдив - София и София - Драгоман, за да се осигури бърз и удобен транспорт от сръбската граница до порт Бургас. Завършването на автомагистралите "Струма", "Хемус", "Черно море" и евентуално тунела под Шипка са сред най-важните цели на министерството през следващия програмен период. Приоритетни са и подобряването на плавателната част на р. Дунав и третият лъч на метрото. Бързото строителство на столичната подземна железница успя да глътне част от ресурса на европрограмата, като така бяха спасени средства, отредени за забавени проекти, които България трябваше да връща като неусвоени в Брюксел. Допреди две-три години "Транспорт" бе сред най-проблемните, след като Еврокомисията блокира пари заради корупционни скандали и занижен контрол по времето на Тройната коалиция. След размразяването стана ясно, че България много закъснява с някои проекти и така столичното метро получи допълнително 250 млн. евро за отсечките от "Надежда" до "Обеля" и от "Младост 1" до "Цариградско шосе".

"Транспорт" беше една от най-критикуваните програми и заради липсата на готови качествени проекти, но тези проблеми вече са преодолени. Осем са големите инфраструктурни проекта, всеки за повече от 50 млн. евро", отбеляза зам. -ръководителят на Управляващия орган Галина Василева.
ХЕПИЕНД

Кабинетът "Борисов" се е отказал от идеята да се закриват пощите в населени места с под 800 жители. "Не се предвижда закриване на станции", обяви Московски. За редуциране на пощите се заговори още по време на неговия предшественик Александър Цветков, според когото реформата ще доведе до съкращаване на разходите.

Едва ли има някой, който да не знае култовата реплика от филма "Опасен чар" "милиционер, роднина, милиционер, роднина ..."? Сегашната власт се кани да направи римейк, в който тя ще звучи напълно еднозначно - "милиционер, милиционер, милиционер ...". Или пък - "зоомилиционер, данъчен милиционер, горски милиционер, строителен милиционер, милиционер, милиционер ...".

Защото и сегашната власт, като стигне до пълно безсилие и за да излезе от положението, започва да бълва абсурдни идеи, които

стигат до едно - до създаване на някаква полиция

Земеделският министър Мирослав Найденов - този генератор на безумия, излезе с идеята за създаване на зоополиция. А премиерът, за да надскочи личните си милиционери, от неделя насам разселва администрациите из страната. Засега само на думи. И се надяваме, че така и ще остане.

Найденов, хванат натясно преди две седмици пред Министерския съвет от протестиращи, мотивира набързо идеята за зоополиция с нуждата от по-строг контрол над нарушителите, изхвърлящи кучета на улицата. "Какви права има един инспектор от Столичния инспекторат, още по-малко - служител от Агенцията по храните, да проверява? За да има по-стриктен контрол, трябва да има зоополиция" , посочи ветеринарният лекар, който сега е министър. От думите му трябваше да се разбира, че въпросната полиция би трябвало да има изключителните правомощия - един вид да проверява по домове, паркове и улици. Например дали кучетата имат чипове, или пък дали не са опасни, дали са обезпаризитени и какво ли още не. Иначе защо ще се прави, след като примерно Агенцията по храните може да проверява къде ли не, след като общинските инспектори също се радват на не малко правомощия.

Цялата тази зоопатардия затапи пълното безсилие със справянето с бездомните кучета. И когато е очевидно, че има милиони разхищения, че стотици хора, получаващи тлъсти заплати, не могат да прекратят ужасяващата практика кучета да нападат хора, изведнъж се лансира идея не за какво, а за някаква поредна полиция. И сега седмици наред това и ще е извинението - ами чакаме да се създаде зоополиция, няма политическа воля за такава полиция и ред подобни.

Само два дни след лансираната от земеделския министър идея

и финансовият министър реши да си прави полиция - данъчна

Симеон Дянков обяви, че поискал от ръководството на НАП до му подготви за една седмица "проект за промени в самата агенция и в законодателството във връзка със създаването на данъчната полиция". "Аз искам тези законови промени да влязат в Народното събрание през юни и данъчната полиция да е факт от 1 януари 2013 година", заяви още той. И още - че очаквал "създаването на данъчната полиция да има същия положителен ефект, какъвто вече постига въведеното дознание в митниците". Дянков обясни, че данъчната полиция щяла да работи основно по "темата за данъчните измами - така наречените ДДС вериги, които вече 20 г. са проблем в България".

Интересно е, че тази идея идва в момент, в който изобщо не е сигурно, че тази власт може да върже бюджета. Или иначе казано, когато са напълно безсилни и изправени пред срив в приходната част. И какъв по-удобен отдушник от пускането на идеята за създаването на поредната полиция.

Всъщност през последните години неродената данъчна полиция периодично

пали междуинституционални войни

Предлагана беше и по времето на СДС, и на НДСВ, и на БСП. И резултатът е един и същ - изпокарват се депутати и министерства. И как иначе. Наличието й автоматично поставя въпроса какво ще правят икономическата полиция, съответните направления на контраразузнаването и на ГДБОП? И защо ще се създава спецданъчно звено, ако горепосочените си вършат работата ефективно?

Ами може утре и министерството на културата да поиска да си направи полиция срещу иманярите, министерството на образованието - полиция срещу корумпирани преподаватели, социалното министерство да си пусне полиция срещу крадящите социални помощи и т.н. Всъщност то през годините какви ли не полиции се предлагаше да има - ловна, горска, дървена, строителна .... Следващият етап е искането да имат оръжие, да могат да обискират и претърсват и какво ли още не. Все безумни неща на фона на съществуващ сектор за сигурност от близо 100 000 служители с милиарди левове бюджет. Та в България един полицай се пада на 100 цивилни.

МВР, службите, финансовото министерство имат огромни правомощия, работят с невероятен ресурс от пари и кадри и в момента. Би трябвало да имат възможност и сили да се справят с всяко предизвикателство и без още власт, и без нови структури, които единствено размиват отговорността. И ограничаването на индивидуалните права на гражданите е достатъчно и в момента. Всеки може да рови по сметки, кореспонденции, навсякъде.

Стига сте хвърляли прах в очите на хората, а си вършете работата, за която получавате милиарди от бюджета. Аман.
Снимка на четири колони- Мирослав Найденов и Симеон Дянков - равнис по Цветанов!


03.05.2012 г., с. 12
Какво да правят жертвите на незавършеното строителство?
При подобни покупки правото на собственост на имота да се иска още на етап груб строеж, съветват специалистите