3 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 03.06.2011 г., с. 11 625 млн. лв. лихви по кредити
- 03.06.2011 г., с. 15 Погваме мафията на иманярите, честният бизнес да не трепери Няма да гоним дребните риби
- Антония Кюмюрджиева Снимка на две колони – без текст 03.06.2011 г., с. 34
- Теодора Йолчева / Биляна Веселинова
- 03.06.2011 г., с. 36 Договор от 1858 г. разкрива как е вдигната Светата обител Англичани строят църква в Созопол
- 03.06.2011 г., с. 41 Чужденци строят 6 терена в Банско
- Владимир Симеонов 03.06.2011 г., с. 44
- Мария Димитрова 03.06.2011 г., с. 7
Кристиан Костурков 
03.06.2011 г., с. 10 “Козлодуй” иска по-ниски данъци АЕЦ "Козлодуй" ще поиска от правителството да внася по-малък дивидент и корпоративен данък в бюджета. Това заяви изпълнителният директор на централата Костадин Димитров. Парите, които ще се спестят, ще бъдат вложени в модернизацията на пети и шести блок и продължаването на живота им съответно след 2017 и 2019 г. Сумите, които ще могат да се спестят от по-ниските налози, са около 100 млн. лв., колкото са нужни и за ремонтите. Така няма да се наложи тегленето на заем за модернизацията.
03.06.2011 г., с. 10 Снимка на четири колони – До края на 2011 г. ще усвоим 1 млрд. лв. по ОП „Регионално развитие”, обяви вчера строителният министър Росен Плевнелиев, който направи символична първа копка на ремонта на пътя Смолян – Пловдив вчера.
03.06.2011 г., с. 11 625 млн. лв. лихви по кредити са платили българските домакинства за първите четири месеца на 2011 г. Това е с 25 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, сочат данни на БНБ. Жилищните и потребителските кредити в края на април възлизат на 18.6 млрд. лв. Въпреки че лошите и преструктурирани кредити на населението достигат рекордни нива, кредитирането остава приоритет за повечето банки.
03.06.2011 г., с. 15 Погваме мафията на иманярите, честният бизнес да не трепери Няма да гоним дребните риби Намалих си заплатата, признава Тодор Коларов На 20 април 2011 г. 37-годишният юрист Тодор Коларов смени Стоян Кушлев на горещия стол като председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Как вижда бъдещето й младият специалист по наказателно право и бивш юридически съветник в посолството на САЩ в България? Какви са коментарите му за проектозакона за гражданската конфискация? И ще може ли комисията му да пребори организираната престъпност? Тодор Коларов избра да отговори първо пред "Стандарт". - Г-н Коларов, какво наследство заварихте? - Нека да говоря за комисията след 20 април тази година - и за това, което правим оттук насетне. - Какво свършихте първо като шеф на комисията? - Използвах всички почивни дни след назначението си, за да отсея информацията. Първо се заех със структурните промени - съкратих наполовина централната администрация на комисията, намалих дирекциите до две. Решихме да закрием и 9 от териториалните си бюра, които за 6-те си години съществуване не са се доказали. Правим промени с идеята да работим по-ефективно и да отговорим на обществените очаквания. И да намалим разходите, разбира се, тъй като финансовото състояние, в което я заварих, е много лошо. - Вие ли закачихте този Дон Кихот на стената си или го заварихте? - Мой е.
- Значи се надявате да се преборите с вятърните мерници? - Надявам се да не са вятърни мелници. Сигурно имате предвид корупцията и организираната престъпност. А тя, по мнението на международни експерти, е доста рафинирана. Разполага с добри юридически съветници, така че - знае как да скрие незаконно придобитото си имущество. Времето ще покаже дали ще се справим. - Да говорим откровено - мисията ви е почти невъзможна... - Не бих казал. Щом другаде е правено, защо и у нас да не стане? Много е важно да има политическа воля. Сега българското общество чрез народните си представители има уникалния шанс с приемането на Закона за гражданска конфискация да отговори на въпроса какво всъщност иска, дали ще се противодейства на организираната престъпност и корупцията или не. Има държави, дори членки на ЕС, където хората са смятали, че тези проблеми не са чак толкова съществени и с времето ще се разрешат - като Италия например. После са плащали много висока цена. В Италия организираната престъпност се почувства толкова силна, че буквално водеше война срещу държавата. Надявам се в България това да не се случи. - Смятате ли, че ще можете да отнемете парите и имотите на т.нар. знакови фигури? - Нека времето да покаже. Не бих искал да давам обещания още отсега, преди да има някакви резултати. - Кои известни хора имат основание да се притесняват? - Комисията действа по уведомление от прокуратурата. По настоящия закон ние трябва да изчакаме тя да приключи своята част успешно, за да можем да работим. - Има ли такива случаи? - Комисията ще бъде много открита и ще информира българската общественост за всички случаи с голям обществен интерес. Разбира се, без това да пречи на работата ни или да противоречи на закона. Смятам, че с вдигането на прага за конфискуване на имущество над 150 000 лв. доста хора биха се успокоили. Не бих имал нищо против да се даде и по-висок. - Например 200 000 лв.? - Може би и повече. - Защо трябва да се повиши прагът? - За да може да се занимаваме с по-съществените случаи. По-ниският праг предполага при нас да идват и по-маловажни случаи. Веднъж уведомени от прокуратурата, че има привлечено лице като обвиняем, по сегашния закон, към отнемане можем да пристъпим едва, когато лицето е осъдено с влязла в сила присъда и, ако е починало. Искам да уточня, че работим само по уведомление на прокуратурата. Не се самосезираме, нито работим по анонимни сигнали. - Защо проектозаконът за гражданска конфискация срещна такъв силен отпор? - Законът има някои много добри страни. Една от тях е разделянето на гражданското от наказателното производство. Това е новост за нас, за страната ни. И естествено има различни мнения. Друга положителна страна е възможността на комисията да работи в случаите на иманярство - когато се изнасят културно-историческите ценности на страната в чужбина. Организираната престъпност акумулира огромни средства от това. Четох наскоро изследване на международни експерти, където се казва, че България е сред най-сериозните донори на незаконно изнесени културни ценности. Досега този проблем не беше в правомощията ни. - Има ли достатъчно подготвени експерти в комисията, за да работят по новия закон? - Имаме нужда да повишим капацитета си. Обявихме свободни позиции и се надяваме да привлечем качествени експерти. Ще набираме още кандидати - основно за инспектори, които работят по делата. Когато говорим за привличаме на качествени кадри, не бива да забравяме, че трудът им трябва да бъде възнаграден. Служителите ни получават по-ниски от прокурори и съдии в районните съдилища. А почти всички наши дела са от фактическа и правна сложност. На първа инстанция се гледат от Окръжен съд, който е по-горна инстанция от Районния съд. За заплатите в специализираните съд и прокуратура не бихме могли и да мечтаем. А законопроектът предвижда да действаме дори там, където те не са успели. Може да се окаже, че ние ще отнемаме имущество, преди прокуратурата да е постигнала каквато и да е присъда. Международните експерти казват, че за организираната престъпност най-милото са натрупаните богатства. Готови са да излежат присъдата си, но да имат имущество, когато излязат. Ние, в комисията, сме техните по-големи врагове. - Новият закон за конфискация представлява ли някаква заплаха за бизнеса? - Преди да заема тази позиция, съм участвал на срещи с бизнеса, известни са ми притесненията им. Въпросът е как се прилага законът. Нека не забравяме, че във всички случаи съдът е този, който решава. Комисията не може сама да вземе решение, тя само прави предложение. - А обикновените граждани - могат ли да попаднат под ударите му? - В никакъв случай. Институции като нашата се създават, за да приложат на практика принципа "възстановяване на справедливостта". Целта ни, както и на закона, не е нито да наказва, нито да увеличава приходите в хазната. Макар че - последното може да бъде добър страничен ефект. В световен мащаб е наложен принципът на превенцията - не вършете престъпления, ще бъдете осъдени за тях. И дори да прегрешите, имуществото, което сте натрупали от това престъпление, ще ви бъде отнето. - Какво става с вече отнетото имущество? - Въпросът е уреден категорично в закона. Комисията действа до момента, в който съдът вземе решение. По-нататък щафетата се поема от Министерство на финансите. Нямаме никакви правомощия по отношение на отнетото имущество. В законопроекта е прието - междуведомствена комисия ще решава този въпрос. Ние не участваме в нея. - Вярвате ли в безупречната репутация на колегите си? - Да, вярвам - докато нямам факти в подкрепа на противното. Аз съм човек, който вярва в хората, но не давам втори шанс, когато ме подведат. - Какво ще правите с прословутите роднини на Стоян Кушлев? - Разделих се с колеги в комисията само по две причини - право на пенсия и несъответствие на образователния ценз с длъжностната характеристика. Роднинство с предишния председател не е основание за освобождаване от работа. Първо, не зная кои са роднините на Кушлев, не съм се интересувал. Няма да оценявам колеги по този признак - а на базата на качества и работа. - Назначили ли сте ваши роднини в комисията? - Мои роднини в комисията не работят. - Доскоро се коментираше нереално високата заплата на бившия председател. Вашата каква е? - Току-що ми дадоха отговор на този въпрос. Уточнявам, че в комисията се извършиха редица съкращения на заплатите. Като чиста сума председателят в момента получава 3434 лв. Компонентите, по които се определя възнаграждението на щатния персонал, са: основната заплата, определена по закон, плюс процент за прослужено време, както и за работа с класифицирана информация. - Вашата заплата ли е най-висока в комисията? - Не. От петимата членове на комисията моята заплата е предпоследна. - А най-високата чия е? - Много личен въпрос. Не мога да отговоря. Бих се радвал, ако тези въпроси се задават и на други държавни служители с аналогичен ранг. Нека да се дава информация за годишната им заплата. - Притеснявате ли се от някакъв натиск? - Не. Всеки има право да опитва. Ролята на комисията е да не се поддава. Затова е създадена като независим орган, за да има гаранции за нейната независимост. - Движите ли се с охрана? - Не. Понеже оставам до късно на работа, не задържам никого от служителите си. Ходя пеша до вкъщи. - Чувствате ли носталгия по академичната си работа? - Продължавам академичната си работа. Преподавам. - Кой ви поздрави пръв, след като оглавихте комисията? - Само на единия ми телефон имаше 93 пропуснати обаждания. Да се надяваме, че комисията има много съмишленици. - А г-н Стоян Кушлев поздрави ли ви? - Да.
- Какво ви пожела? - Успех. Говорихме в този кабинет. Познаваме се с г-н Кушлев още от самото създаване на комисията. Имахме много ползотворен разговор. - Как прие съпругата ви новината, че ще оглавявате такава отговорна комисия? - Щастлив съм да имам съпруга, която да ме подкрепя във всичко. - Ще имате ли време и за малкия си син? - Надявам се да не ми вика след някой друг месец "чичо". Антония Кюмюрджиева Снимка на две колони – без текст
03.06.2011 г., с. 34 Огнян Пейчев, Валентин Николов и Кирил Гумнеров обърнаха гръб на Сидеров Тримата от запаса Отцепниците от "Атака" са рокаджии, четат Хемингуей и "Шогун" Развод ми дай. Това запяха в края на миналата седмица още трима от депутатите в родния парламент. Редиците на независимите депутати се попълниха от трима досегашни членове на "Атака" - Валентин Николов, Огнян Пейчев и Кирил Гумнеров. Те посочиха като мотив за напускането си мелето между националисти и мюсюлмани пред столичната джамия "Баня Башъ". След това пък влязоха в задочен спор с бившия си лидер за пари. Сидеров ги обвини, че са се продали за пари на други партии. Най-лична за лидера на "Атака" може би ще е раздялата с Огнян Пейчев. Двамата са съученици и ямболският депутат неведнъж е признавал, че е нямало да се захване с политика, ако не е съществувало това приятелство. Доскорошният атакист е строителен инженер и перфектният комшия, който може да се отзове за всяка повреда в дома ви. Ако не вярвате, попитайте съседите му в столичния кв. Красно село. Дори и късно вечер ще помогне за смяна на кранче в банята или пък през уикенда ще даде консултация за вътрешни промени във фамилната ви вила. При това безплатно. На приятелите не мога да откажа, а са много, смее се Пейчев. И признава, че професията му е и хоби. Дълги години е бил директор на "Териториално селищно управление" в община Ямбол. Във времето е конструирал множество системи за водоснабдявания на градове. В София специалистът е работил високо строителство, проектирал е училище и още няколко сгради. Пейчев прави комплимент на Фандъкова заради красотите, които са се открили през последните години на много места в София. Невероятни градинки, изключителни проекти, чувства се женската ръка, казва Пейчев и допълва, че дневно му се събират ходене пеш до 5 км. Така поддържал младежкия си вид, казват приятелите. Всяка свободна минута фамилия Пейчеви използва за пътуване из България. Признават, че са дали своя дан за класирането на Несебър в Чудесата на България. Любимото ни място е, празнувахме, когато морското градче влезе в топ десетката, допълва Пейчев. Дори и на път обаче в куфара на независимия вече депутат винаги има място за някой от епичните романи на Хемингуей или Достоевски. През почивките Пейчев обича да препрочита Камю. Тази философия ме зарежда, допълва депутатът. Винаги, когато може, е със слушалки на ушите, за да слуша през Интернет епични джаз и рок парчета. Бившият атакист е китарист и навремето кореняците ямболии може би ще си спомнят, че Пейчев е основател на една от първите рок групи в градчето. Доскоро непоклатими изглеждаха и отношенията между Сидеров и Валентин Николов, който оглавява една от ключовите комисии в парламента - за борба с корупцията. Да работи на високи обороти обаче никак не е чуждо на доскорошния лидер на добричката структура на "Атака". Последните 23 години все са пълни с много работа, признавал е Николов, който идва в Народното събрание от туристическия бизнес. Депутатът е запален въдичар, както и музикален фен. Харесва най-много хардрока, а сред любимите му изпълнители са AC/DC, "Дийп пърпъл" и "Блек сабат". Особено много Николов се гордее с двете си деца. Синът му Александър е на 26 години и вече успешно следва бащините стъпки в областта на туристическия бизнес. Младежът е дипломиран специалист в областта - наскоро е завършил Икономическия университет във Варна. Дъщеря му Невена пък от тази есен е студентка в Софийския университет, разкрива таткото. Фен на рокендрола е и третият от командата - ловешкият депутат Кирил Гумнеров. Голямата му страст обаче са книгите. Имам лична библиотека с над 1500 тома, а любимото ми четиво е "Шогун" на Джеймс Клавел. Признава, че самият той се изкушава да пише и дори има два ръкописа на романи. Надявам се все някой ден да имам време да ги издам, споделя той с усмивка. При филмите Гумнеров също залага на класиката, а любимите му ленти са "Боен клуб" и "Гладиатор", харесва и шедьовъра на Стивън Спилбърг "Амистад". Най-щастлив съм обаче, когато прекарвам време със семейството си, откровен е депутатът. У дома той е заобиколен от цели три жени, които живеят в родния Ловеч. Дамите на сърцето му са половинката Ралица, която е архитект. Заедно сме още откакто тя беше ученичка, аз съм по-голям с 10 години, разказва Гумнеров. Двойката се радва и на две красиви дъщерички - Лиляна и Бояна. Тримата бивши атакисти са поредните, които обърнаха гръб на Волен Сидеров. Времето обаче ще покаже дали е прав в прогнозите си лидерът на "Атака" - че Пейчев, Николов и Гумнеров ще пристанат на друга партия. Теодора Йолчева / Биляна Веселинова Три портретни снимки на четири колони – Огнян Пейчев / Валентин Николов / Кирил Гумнеров
03.06.2011 г., с. 36 Договор от 1858 г. разкрива как е вдигната Светата обител Англичани строят църква в Созопол Генерал Картенер и сър Стефан Лакеман дали парите за храма "Св. Зосим" Д-р Божидар Димитров В началото на втората половина на ХIХ век Созопол вече е малко и бедно рибарско селище. Най-голямото пристанище по българския черноморски бряг през Античността, Средновековието и Османския период само за 20 години е "задушено" от експлозивно развиващия се след 1830 г. Бургас. По-голямата част от богатите търговци и корабопритежатели се изселват в новия пристанищен център, а също така и в Русия, Румъния, Гърция и дори в Египет. Но созополчани (гърци и българи) не униват. Идеите на Възраждането достигат и до тях и през 1856 г. решават да си построят училище и църква. Църквата не е случайна. Те вече имат три храма и 18 параклиса. Но новата църква решават да посветят на созополския светец Зосим. Свети Зосим, както личи от житието му, е римски легионер, роден в града и загинал мъченически за вярата в III век. Има мнения, че е роден не в нашия Созопол, а в едноименен град в Писидия (област в Мала Азия). За да прекратят споровете, явно созополчани са взели решение да вземат нещата в ръцете си и чрез храм, посветен на Зосим, да утвърдят града си като родно място на светеца. Запазен е договорът между майсторите и църковното настоятелство. Той гласи: "Храмът "Св. Зосим" да е с четириъгълна форма с дължина 14 лакти и ширина (б.а. площ 172 кв.м.), с 5 хатила, 2 кармака, с хоросан отвън и отвътре, с гевгир санджаци, със 7 големи прозореца и два малки от бял камък, както и кьошетата и портите. Да има църковни столове до иконостаса и до деспотиския трон, пангар и проскинетар и 2 стойки. Подът да е с плочи, текелиден таван. Ключът да се предаде срещу 3250 гроша. Майстори Павел Христов и Христо Петров, Созопол 25 май 1858." Това е договор. Няма клаузи, даващи възможности за анекси, оскъпяващи строежа. Няма "вдигнаха се цените на горивата". Няма "блато излезе под строежа". Ключа срещу 3250 гроша с договор от 5 реда. Ех, времена, ех нрави! Училището отдавна го няма, но храмът и до днес си стои. Летуващите в Созопол го знаят - в центъра на градската градина и през лятото пред църквата младежки групи правят импровизирани рок концерти. Това, което не знаят, е, че иконите са от един знаменит местен художник Димитриос Созополитис (Созополчанина). Освен в този храм негови са и иконите в много странджански църкви. По-интересно е обаче как са набрани парите за храма и училището. Созополчани са били вече бедни. Имали една сума от 6000 рубли, завещана още в 1847 г. от монах в руски манастир, емигрант от Созопол. На 1 юни, т.е. 5 дни след подписване на договора, настоятелството обявило кампания за набиране на средствата Хората обаче дарявали имоти и дребни суми. Така Николаки Дукоглу дарил 4 декара лозе, а Смарагда Пейчева лозе от 1000 корена. Други дарявали части от таляни, по-точно от дохода и т.н. В списъка на дарителите с по-крупни суми са само четирима души. Двама от тях са граждани на други градове, родени в Созопол. Това са Константин Коронеос, дал с 1000 гроша, и Анастасиос Куфополос, осигурил 500 гроша. Изумителното е, че следващите две имена са английски. Това са генерал Картенер, дарил 500 гроша, и сър Стефан Лакеман, осигурил цели 5000 гроша. Отбелязано е, че английският благородник е известен още и като Маздрах паша. Излиза, че само двамата англичани са дарили средства, достигащи близо два пъти цената на църквата "Св. Зосим". Но какво са правили двама англичани в Созопол през 1856 г.? Бърза справка показа, че през 1853-1856 г. по време на Кримската война Созопол е бил тилова военноморска база на британския флот, опериращ пред Кримския полуостров в течение на три години. Сър Лакеман е командвал базата през цялото това време. Очевидно не е бил надут пуяк и се е сприятелил бързо с местните жители, вникнал е в проблемите им, съчувствал е на стремежите им и въпреки, че вероятно е бил протестант, е помогнал на православните гърци и българи да построят храм на созополския мъченик. Повече данни за този благороден в истинския смисъл на думата англичанин вероятно могат да се намерят в архивите на Кралския флот. Снимка на три колони – без текст Снимка на три колони – без текст
03.06.2011 г., с. 41 Чужденци строят 6 терена в Банско Западна фирма поиска терен от 60 декара в Банско за строежа на модерен спортен комплекс. Кметът на общината Александър Краваров е получил писмо от представителя на амЕриканско-белгийската компания Ерик Магуаяр. Инвеститорите искат да изградят 6 футболни игрища, които да са на високо професионално ниво. 5 от стадионите ще са с естествена настилка, а един с изкуствена трева. Проектът ще включва цялостно изграждане на инфраструктура и съблекални, като един от терените ще е с трибуна за 1000 души. Няколко са исканията на инвеститора към община Банско - теренът да бъде предоставен на концесия за минимум 30 г. или да се направи съвместно дружество между фирмата и общината, да се изгради път до предоставената площ, да се осигури електричество и водоснабдяване, да се съдейства за строителни разрешения. Фирмата пък се ангажира да изгради базата до 2012 г., като три от терените ще бъдат в експлоатация до лятото на същата година. Владимир Симеонов
03.06.2011 г., с. 44 Правим музей на тениса в Борисовата градина Тенисът ни ще си има свой музей, който ще се намира в националния център в Борисовата градина. Комплексът вече ще носи името "БНТЦ Карлсберг", след като пивоварната стана основен партньор на българската федерация. Договорът е за следващите три години и половина. Писалката, с която беше подписан контрактът вчера, ще бъде поставена сред експонатите в бъдещия музей. С подкрепата на бирената марка всяка година централата ще организира и по три международни турнира за мъже с награден фонд от по $10 000. Националният център разполага с 13 корта, на които целогодишно могат да се подготвят около 100 национални състезатели. Междувременно стана ясно, че участието на Григор Димитров в турнира за Купа Дейвис срещу Кипър е под въпрос. Президентът на федерацията Стефан Цветков разкри, че не успял да разговаря с неговия треньор Питър Макнамара за включването на Гришо в отбора. Мария Димитрова 
03.06.2011 г., с. 7 Как ще ни върне Бойко Борисов от чужбина!? В задочен отговор до премиера Бойко Борисов, заявил пред жителите на Гоце Делчев, че "за три години ще върне българите от чужбина", искам да му репликирам, че именно той ме накара да напусна страната за втори път! Бях имигрирал в Канада през 1999 г., завърнах се в България през 2007-а и имаше големи шансове да работя за развитието на важни инфраструктурни проекти с чуждестранни инвестиции в пристанищното строителство. Но дойде на власт "харизматичният лидер" на ГЕРБ с неговите некомпетентни министри и оправдавайки се със световната криза и с "негативното" наследство от предишното правителство, спря икономическото развитие на страната и прогони чуждестанните фирми у нас. Това стана поради недалновидната финансова политика, блокирала плащанията към частния бизнес и отказваща всякакви външни заеми, дори и такива по линия на държавна взаимопомощ с дългогодишно разплащане, гратисен период и нисък годишен лихвен процент. Такъв беше и японският държавен заем за развитие на пристанищни контейнерни терминали в Бургас и Варна - проект, обявен от предходното правителство за един от трите държавно-приоритетни такива в транспорта. Александър Цветков, бившият (слава богу!) транспортен министър на ГЕРБ обаче реши, че проектът не ни е нужен и го саботира. При това - при ратифицирано от парламента споразумение за заем с Японската държавна банка за международно сътрудничество и при подписан договор за консултантска дейност с американско-японски консорциум. В случая държавните ни мъже действаха подобно на Ленин, който след като взема властта в Русия, анулира сключените от царското правителство държавни договори като нямащи отношение към неговото управление. Но кой го е грижа за пропуснати ползи - щом няма наказание за саботиране на държавни проекти, всеки управник ще си прави каквото иска. Министърът на транспорта ще напуска "по лични причини", съпартийците му "ще го приветстват за взетото решение", икономиката ще инкасира загуби, а специалистите като мен ще емигрират повторно. Това искам да предам на първия ни държавник като отговор на неговата декларация да върне българските емигранти обратно в страната.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|