30 ноември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Държавата няма да плаща дълговете на болниците, обяви премиерът Бойко Борисов. Според него всичко е въпрос на мениджмънт и шефовете на лечебните заведения трябва добре да си планират харчовете, както и „да докарват печалби”. По данни от есента борчовете на болниците са над 300 млн. лева.

"Няма такова перо в бюджета, от което да взема парите, за да покрия дълговете на болниците.

Държавата не е брашнен чувал не е на ГЕРБ, нито моя. Тя е на всичките нас”, каза Борисов. Той обяви, че изпада в безизходица, когато шеф на болница с дълг от 100 млн. лв. отиде при него и му поиска пари. „И аз питам от кое перо? От зърното? От животновъда? От железницата? От сигурността? И когато някой прави подобни неща, идва при мен и казва – сега ме оправяй. Няма как да стане!”, отсече премиерът. Той обясни, че няма и регламентирана възможност борчовете да бъдат платени от правителството, тъй като в Брюксел това ще се приеме като държавна дотация

На въпрос какво ще стане, ако лечебни заведения започнат да фалират заради дългове, Борисов заключи: „Не са били необходими, щом са фалирали.”

Правителството може да помогне само ако фирми доставчици искат да си вземат обратно новозакупената апаратура от болниците, тъй като не е била изплатена, обяви Борисов. Той обаче не уточни за каква помощ става въпрос.

Лечебните заведения трябва да се преструктурират с по-добър мениджмънт и да експлоатират достатъчно възможностите, които им дават еврофондовете, смята Борисов. Той похвали сегашния директор на университетската болница „Св. Анна” д-р Димитър Димитров, който успял да я докара на печалба от 1 млн. лв. С половината от парите е направен ремонт на централната част на лечебното заведение, който бе открит вчера. Болницата е подготвила и 23 проекта, с които ще кандидатства за европейско финансиране.
Снимка на три колони - Премиерът Бойко Борисов, кметът Йорданка Фандъкова и изп. директор на „Св. Анна” д-р Димитър Димитров откриха реновираната централна част на болницата.


30.11.2011 г., с. 6
ДКЕВР прави сметки колко да са евтините кубици
Плащаме водата по две тарифи
„Софийска вода” иска скок на цената с над 10%
ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е склонна да одобри нов модел, при който водата ще се плаща по две тарифи съобразно консумацията. Това обяви вчера председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев. Той не се ангажира с конкретна цифра за това над колко кубика месечно потребление домакинствата ще плащат водата по по-високи цени. "Не мога да се ангажирам, че 3 кубика (за граница между двете тарифи) е най-меродавната цифра. Става въпрос за анализ, и то за различните ВиК. Най-вероятно ще е близо до тези 3 кубика", обясни Семерджиев.

Коментарът на шефа на ДКЕВР идва, след като в петък екоминистърът Нона Караджова обяви, че се обсъжда въвеждането на две цени за водата съобразно потреблението. Целта е да се икономисва безценният ресурс. От там посочиха, че

този модел се практикува в Израел

Там потреблението до 3,5 куб. метра се плаща по по-ниска тарифа.

Ангел Семерджиев също смята, че моделът на ценообразуване с две тарифи ще стимулира пестенето на вода. Преди обаче да се приложи този подход, трябва да се направи задълбочен анализ, за който ДКЕВР ще помогне, допълни той. Шефът на регулатора припомни, че същият подход е ползван през 2005-2006 г. и при определянето на цените на електроенергията. Тогава евтиният ток беше до потребление от 75 киловатчаса. В момента плащането на две тарифи според потреблението се прилага и от някои газоразпределителни компании.

На въпрос дали се мисли подобен модел да се въведе и за тока, Ангел Семерджиев каза, че той е възможен, но в момента не се обсъжда подобно нещо.

Шефът на ДКЕВР съобщи още, че „Софийска вода” е поискала скок на цената с над 10%. Според него обаче вероятността за поскъпване в столицата е много малка, почти изключена. „Софийска вода” има достатъчно вътрешни ресурси, за да не се налага увеличение на цената и да продължи да инвестира активно, смята още Семерджиев.

По отношение на цените Ангел Семерджиев каза още, че най-вероятно е водата да поскъпне в малките градове

По думите му там цените са били потискани от общинските съвети, което е довело до трудности за ВиК дружествата. „Всички искат по-високи цени, но ще ограничим максимално исканията им, защото не са изпълнили показателите”, коментира още Семерджиев. Той припомни, че загубата на вода по мрежата и липсата на инвестиции за ремонти и поддръжка продължават да бъдат сериозен проблем.

Във връзка с проверките на ВиК дружествата шефът на регулаторната комисия каза, че са открити редица нарушения. Почти всички ВиК оператори ще бъдат санкционирани. Сред тях е и „Софийска вода”. На концесионера вече е съставен един акт, тъй като е установено, че не се прилагат цените, определени от ДКЕВР.
Снимка на три колони - По-скъпата вода след определени кубици трябва да стимулира пестенето й.


30.11.2011 г., с. 13
От 1911-а до 1934-а той винаги е бил избиран за народен представител
Илия Георгиев, председател на фондация „Достойни българи”:
Политиците да вземат пример от Буров
Любовта му към България е безгранична. „Я гледам я да съм добре, ама и Вуте да не е зле!” - нека това ни стане национален идеал
ЕЛЕНА КРЪСТЕВА

- Г-н Георгиев, на 6 декември откривате паметник на Атанас Буров в София. Как се вписва такава личност в днешната ни действителност?

­ Г-жа Фандъкова ще открие паметника, който е изграден по идея на съгражданите на Буров от Горна Оряховица и фондация „Атанас Буров”. Още преди изборите решихме, че е редно паметникът да бъде открит от онзи, който е кмет на София и тъй като столичани дадоха доверие на Йорданка Фандъкова, нормално е тя да го открие.

Що се отнася до личността на Буров... Този виден български общественик, финансист и държавник беше заличен десетилетия от историята ни. Но днес е заслужено реабилитиран, тъй като животът и делата му са на истински родолюбец. Когато през 1922 г. оранжевите гвардии на Александър Стамболийски го подгонват от България, той се скрива в Горна Оряховица при двама негови приятели – Димитър Шаранков и Илия Николов Илийков. След няколко дни те го прекарват с една каруца до брега на Дунава. Там вземат една лодка под наем, минават реката и от Румъния той заминава за Париж. Пише едно писмо на жена си: „Мила моя, в живота си имам две любими, едната в разума ми е България, другата на сърцето си ми ти”. Това потвърждава голямото родолюбие на Атанас Буров.

­ Това е моделът на Ботев, който пише до жена си „после Отечеството най-много обичам тебе”. Има ли такива примери днес?

­ Мисля , че нашият народ е достатъчно умен и рано или късно ще се появят такива личности. Паметникът, който е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков, ще бъде монтиран в Градската градина пред БНБ. Не случайно в него са вградени думите на Буров: „Бог да пази България и нейния трудолюбив и честен народ”.

Каня всички родолюбиви българи да дойдат на това откриване. Тогава ще кажа и моралните, и материалните дарители, които подпомогнаха осъществяването на този проект, защото трябва да се знаят. Дарителството е признак на благородство и е божи дар.

­ Вие защо сте толкова свързан с каузата да възкресите спомена за делата на Буров?

­ Аз съм от Горна Оряховица, моят дядо и Атанас Буров са били приятели. Илия Николов Илийков, който му помага да избяга, е именно дядо ми. А през 1949-а – пет години след преврата на 9 септември, баща ми и Буров са били в общ трудов лагер в Нова Черна, Тутраканско. Но не това е причината да се ангажирам с паметника. Исках да го направим най-много заради родолюбието на тоя човек. Банкери имаме и други, политици имаме и други, но тази любов към България при него е безгранична. Дано я вземат за пример.

­ Тежеше ли ви биографията на „неблагонадежден”, след като баща ви е бил в лагер? Как успяхте да преодолеете системата и да станете актьор?

­ Нямах никакво намерение да кандидатствам във ВИТИЗ, но участвах в един любителски състав в Горна Оряховица. През април 1970-а отидохме на един фестивал на художествената самодейност. Проф. Филип Филипов, който беше председател на комисията, ми даде два златни медала. И ми каза да отида да кандидатствам, защото той ще вземе клас. След мен е вървяло моето досие, но те не са се съобразили с него и бях приет. Разбира се, по-късно ми беше казано, че нямам право да остана в София. Но мисля, че днес тези неща не са толкова важни. По-важно е да не забравяме личности като Буров. Знам толкова много за него, защото пред мен нищо не е крито вкъщи. След Нова Черна татко беше пратен за три години в Белене. Казваше, че за него това е втори университет.

­ Какво разказваше баща ви за Буров?

­ Нямало е кой да му прати една кутия цигари в трудововъзпитателното общежитие Нова Черна, Тутраканско. След три месеца Атанас Буров отново го връщат в Дряново, където е бил интерниран. После веднага го съдят и го осъждат на 20 години затвор, а баща ми го пращат в Белене. Пред съда Буров казва: „Благодаря ви, уважаеми съдии, че ми удължихте живота с още двайсет години”. Бил е болен от сърце и неговата жена му е носела лекарства в затвора. През януари 1954-а обаче забраняват да му се дават лекарствата и след четири месеца той почива – на 15 май. Това е убийство.

­ Имате ли впечатления доколко младото поколение е наясно и знае ли кой е Атанас Буров?

­ Нарочно съм питал много хора. 80-90 процента от младите българи знаят кой е, може би техните родители са им разказвали. Дълго време го нямаше в историята, беше въдворен в забвение. И като човек е бил много добър. В Горна Оряховица мнозина са му благодарни, защото много им е помагал. Затова от 1911-а до 1934-а, когато забраняват партиите в България, той винаги е бил избиран като народен представител от Горна Оряховица.

­ Защо към момента намираме личности за пример все в миналото, днес няма ли ги?

­ Защото трябва да минат години, за да може да се даде оценка. Понякога в бързината ние определяме някого за голямата личност, а се оказва, че не е било вярно. Както бързаме да обявим някого за звезда, а той не е никаква звезда. Той е само популярен и нищо повече. Затова искаме да има една отдалеченост, историята сама да си каже думата, но никога да не лъже.

­ Председател сте на фондация „Достойни българи”, как да запазим достойнството си като нация?

­ Много е труден този въпрос. В момента страдаме, че нямаме български национален идеал. Има една шопска поговорка „Я не гледам аз да съм добре, а Вуте да е зле”. Ако я перифразираме, може да си изградим националния идеал „Я гледам я да съм добре, ама и Вуте да не е зле!”
Визитка:
Роден в Горна Оряховица.

Завършил е Висшия институт за театрално изкуство в класа на проф. Филип Филипов.

Дълги години е актьор в Пернишкия театър.

Участвал е в над 20 филма, сред които "Записки по българските въстания", "На живот и смърт", "Мъжка песен". Играе в театър "Искри и сезони" на Искра Радева.

Председател е на фондация "Достойни българи".
Снимка на три колони – без текст


30.11.2011 г., с. 17
Несъбрани борчове водят до фалит и на жизнени предприятия
70% от компаниите получават парите си с месец закъснение
Около 100 млрд. лева е междуфирмената задлъжнялост
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА

Около 70 на сто от малките фирми у нас получават дължимите суми за продажби и услуги с около месец закъснение. Това става ясно от проучване на междуфирмената задлъжнялост на Института за икономически изследвания на БАН.

Около 4% от компаниите не съумяват да се разплатят за около 600 дни. В някои от случаите фирмите отписват вземания почти до 100%. Не само задлъжнялостта между компаниите е нараснала, но и срокът на забавяне на плащанията.

В момента той е средно около 105 дни докато през миналата година е бил 78 дни.

На свой риск, за да продължат да съществуват, много дейности, свързани както с производство, така и с услуги, се предоставят много време преди плащането да бъде извършено. Когато очакваните пари не постъпят и след чакането, се появява реален риск от фалити дори на жизнеспособни компании.

Много често некоректните платци са в групата на фирмите, на които също не е платено. Затова причина номер едно за задлъжняването е

липсата на свеж паричен ресурс

което става факт заради неспособността на фирмите да събират собствените си вземания.

По последни данни най-значителна е междуфирмената задлъжнялост в строителството и мебелната индустрия, където достига до 90 на сто.

Консолидираната междуфирмена задлъжнялост в страната се изчислява на около 100 млрд. лв, сочат проучвания. Тя се е повишила чувствително след 2007 г., като е най-голяма в Югоизточна България, където обхваща 70% от фирмите и повече от 40 млрд. лв. са с просрочие над 30 дни. Простите дългове са само между две фирми, а сложните могат да повлекат други по спиралата на фалита

заради своята взаимосвързаност. В такъв случай една фирма, за да изпълни свое задължение към друга, трябва да получи плащане от трета фирма. Дължими 100 хил. лв. между две компании чакат плащане от 200 хил. лв. от трета фирма, която не е страна между първата и втората. За плащането на тези 200 хил. лв. се чакат други 300 хил. лв.

И така един съдебен изпълнител, като започне да "развързва” тази верижна задлъжнялост със съдебното изпълнение, може да стигне до 1 млн. лв., като се опитва да обезпечи вземане от 100 хил. лв.

У нас има бум на колекторските фирми, чиито основни клиенти са мобилните оператори, банките, интернет доставчиците. Печалбите им обаче са два пъти по-ниски спрямо 2007 г. заради много затруднената събираемост. 22% от фирмите в България официално използват външни доставчици на услуги по събирането на просрочени задължения.

Компанията планира да изгради мрежа от около 150-200 зарядни станции до края на 2012 г. в София и големите градове на България. В следващите 2 години ще бъдат инсталирани зарядни станции и по магистралите и междуградските пътища. Според оценките на Индустриален клъстер „Електромобили“ в България към настоящия момент има вече около 1100 електрически превозни средства, като обаче фабрично произведените електромобили са не повече от 10, сред които са и градските автомобили Peugeot iOn, Mitsubishi i-MiEV и Citroen C-Zero.

До началото на 2013 г. всяка фирма или човек ще могат да си извадят електронна карта за регистрация в системата на електронното правителство, стига то да е факт. Така дружествата и обикновените граждани ще могат да разписват книжа или да обменят документи онлайн, без да е нужно да хабят нерви, време и усилия по опашки, стана ясно от думите на заместник-министъра на транспорта Валери Борисов. Самият носител ще се състои от две части - номер и електронен подпис, като все още не е ясно дали ще е под формата на карта или USB. "Идеята е: така както хората се представят пред администрацията с личната си карта, да могат с подобна да се регистрират електронното и във виртуалното пространство", обясни Борисов. Според него основният проблем пред е-управлението е липсата на координация между администрациите. Те продължавали да се изживяват като собственици на данните, с които работят, и не искат да ги споделят с други ведомства.

Изграждането на системата за издаване на въпросните карти и всичко, свързано с тях, ще струва до 12 млн. лв. Предстои да се уточни и кое ведомство ще се ангажира с издаването им, както и колко ще струват те. Засега те не са задължителни и всеки ще решава дали иска да се снабди с подобен носител, а възможността за избор от кого да се купи електронният подпис остава.

Само преди дни стана ясно, че изграждането на електронното правителство ще се проточи във времето въпреки заръките на премиера Бойко Борисов, че трябва да е факт до половин година. В средата на месеца министерството на Ивайло Московски обяви публичен търг за изграждане на част от електронното правителство, което трябва да стане до февруари 2013 г. Браншът определи срока, заложен в поръчката, като "изпълним при едно добро темпо на работа". Обявената поръчка е с прогнозна стойност от 18.4 млн. лв., които ще бъдат осигурени от програма "Административен капацитет", а кандидатите имат почти два месеца да разработят проектите си. Първо ще се направят анализи, които ще очертаят основните моменти от предстоящата работа, след това ще се стигне до същинската част, става ясно от обявлението на търга.

В опит да обясни колко сме добре новоизбраният президент Росен Плевнелиев сложи България сред най-богатите в клуба на бедните и сред най-бедните в клуба на богатите. "България е в категорията на 30-те процента най-богати държави на тази планета. Но ако говорим за клуба на бедните, всъщност България е най-бедната в клуба на богатите", каза Плевнелиев при посещението си в Стара Загора вчера. Той начерта и трите неотложни приоритета пред правителството - административна реформа в следващите 15 месеца, електронно правителство и електронна здравна карта, която щяла да спести на НЗОК 400 млн. лв.

Плевнелиев подкрепи реформата в БДЖ като безалтернативна и се обяви за неин гарант. Той лично щял да осигури прозрачност на процедурата за продажба на "Товарни превози", но отсега предупреди, че цената няма да е висока. "Ако имаме в добавка несигурност, стачки, конфликти, разбира се, цената ще бъде още по-ниска", посочи Плевнелиев, цитиран от БНР. Въпреки че ще влезе в президентството след два месеца, новият държавен глава обяви, че няма да свиква Консултативния съвет по национална сигурност заради риска от провал на еврото. Щял да чака 9 декември, когато се очаква ЕС да излезе с конкретен план за спасяване на европейската валута. Плевнелиев изтъкна примера на Германия за строги икономии и заяви, че ако България иска да гради своето развитие, "трябва да се позиционира в групата на държавите, които си правят сметката".
Снимка на две колони - Новоизбраният президент Росен Плевнелиев посети поредния град - Стара Загора, от обиколката си на седемте големи населени места, свързана с изработването на национална програма за развитие 2020 и определянето на регионалните приоритети и проекти.


30.11.2011 г., с. 6
Ако харчиш повече вода, цената скача
Различни тарифи ще стимулират потребителите да пестят вода
Теодор Войников,

Светлана Ненова

Съвсем скоро на българите наистина може да им се наложи да се замислят, преди да пуснат чешмата да шурти, докато си мият зъбите например. Вече две държавни институции потвърдиха намерението за въвеждане на две тарифи за питейната вода в зависимост от консумацията. Идеята първо бе лансирана от министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Целта е да се спре разхищението на ценния ресурс и да бъдат стимулирани финансово хората да ограничават потреблението му. Практически това може да стане, като под определена граница на потребление се запази действащата цена, а при надхвърлянето й се плаща по друга, по-висока тарифа.

Идеята бе подкрепена вчера и от Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев призна, че този механизъм ще стимулира спестяването на вода. "Регулаторната комисия вече анализира коя да е подходящата граница за по-ниски тарифи", каза той. Една от идеите е прагът да се сложи на 3 куб. м месечно на човек.

Изчисленията показват, че при консумация под този праг всеки може да ползва максимум 100 литра вода дневно за пиене и за битовите си нужди. Според експерти по водите това е нормална консумация и хората няма да чувстват лишения. По данни от "Софийска вода" средната дневна консумация на човек в столицата е 130 литра. Тук обаче влиза и загубата на вода по трасето от източника до потребителя, която за София е около 60%. Ако тази загуба бъде намалена значително, евтиното количество най-вероятно ще се окаже напълно достатъчно за голяма част от населението.

Различните тарифи ще стимулират и ВиК дружествата да намалят загубите на вода, като отделят повече средства за ремонти и поддръжка на мрежата. В момента те просто прибавят стойността на неизползвания ресурс към крайната цена, която плаща потребителят. Близо 60% от водата в страната изтича заради остарялата инфраструктура, като в някои ВиК дружества загубите стигат до 80%.

Подобна практика има в бедния на водни ресурси Израел. Там консумацията до 3.5 кубика се плаща по 10 шекела на кубик, а водата над този лимит - по 14 шекела. Идеята за пестене на вода по този начин е била обсъждана у нас и преди, но без успех. По думите на Семерджиев обаче тя вече се прилага в някои от газовите дружества. Той припомни, че преди време регулаторът бе определил две тарифи за цените на електроенергията, като първите 75 квтч електроенергия месечно бяха на по-ниска цена. Тогава обаче целта беше съвсем различна - ставаше въпрос да се защитят онези потребители, които не могат да плащат. Двете тарифи за водата обаче нямат нищо общо със социалната защита, защото цените няма да бъдат намалявани под себестойността на водата, както се случваше с тока. Просто ще има наказателна тарифа за тези, които разхищават вода.

Данните на регулаторната комисия сочат например, че в Търговище, където водата е една от най-скъпите в страната, потреблението е по 1.8 куб. м на човек месечно. Там кубик вода в момента е почти 3 лв. В момента в София сметката се изчислява на база 5 куб. на човек месечно, когато домакинството няма водомер. Столичани плащат 1.68 лв. за куб. м.

От "Софийска вода" също подкрепят идеята. От дружеството разясниха, че крайното решение ще е на регулаторната комисия, но трябва да се отчита не толкова социалният ефект, защото за него има други инструменти, а екологичните и икономическите ползи от въвеждането на двете тарифи.