5 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Междувременно обвинителният акт срещу бившия военен министър Николай Цонев от кабинета "Станишев" беше внесен вчера в съда. Той е обвинен в длъжностно престъпление, с което е ощетил бюджета за 2009 г. на Министерството на отбраната с над 8 млн. лв. Става въпрос за сделката с "Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции UBM", която била абсолютно ненужна и не трябвало да се купува.

Домакините на Деян се втурнали да го спасяват и извикали на помощ линейка и пожарникари. Младежът веднага бил откаран в болница, тъй като гръбнакът и целият му таз били потрошени. "Не знам как момчето е отворило вратата на асансьора, когато той не е бил на етажа", коментира шефът на пожарната Димчо Симеонов.

Междувременно след инцидента с асансьора в столичния "Майчин дом" пловдивска болница се зае с основен ремонт на своите съоръжения.

МБАЛ "Пловдив" ще отдели 50 бона за рехабилитация на асансьорите, които обслужват 13-те етажа на лечебницата. Те са общо осем, като два от тях са спрени от движение, а други два са пуснати в експлоатация преди 3 години. Останалите четири са 20-годишни, обясни шефът на болницата д-р Аргир Аргиров.

- През тази седмица у нас на първо посещение беше еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер. Какво ви обеща той?

- На този Черноморски икономически форум се разглеждаха важни енергийни проекти, на които България се явява или в центъра, или като важен участник. С еврокомисаря Гюнтер Йотингер говорихме за въпросите, които стоят пред страната ни като национални приоритети и като част от Общността, и установихме един добър модел за работа.

- Твърдо ли се отказахме от руския заем за строежа на АЕЦ "Белене", ако не се намери западен инвеститор за проекта?

- Всичко, което в момента правим по "Белене", е насочено към това проектът да бъде привлекателен за стратегически европейски инвеститор. Трябва да преценим от всички варианти за неговото продължаване кой е възможният, приемливият и икономически изгодният за всички въвлечени страни. В този смисъл готовността на еврокомисаря Гюнтер Йотингер да лобира за проекта и да търси частен европейски инвеститор е изключително ценна за нас.

- Доста висши европейски държавници поеха ангажимента да търсят голяма компания за инвеститор в централата. Смятате ли, че с тяхната подкрепа ще се намерят желаещи?

- Политическата подкрепа за участието на компании в проекти от такъв ранг е много важна. Така че ние смятаме, че ангажирането на европейски държавници с проекта ще има много положителна роля за неговото развитие.

- Можем ли да получим от Брюксел статут на приоритетен проект за АЕЦ "Белене" и какво би ни донeсло това?

- Изграждането на нови електропроизводствени мощности се извършва в условията на либерален режим. От тази гледна точка не мога да цитирам практики и регламенти в ЕС, по силата на които такива проекти да получават статут на приоритетни. Ако разглеждаме проекта от гледна точка на енергийната сигурност, той би могъл да бъде от полза за общността. Първо, по отношение на стандарти за безопасност и сигурност при експлоатация на ядрени мощности и съхранение на отработените ядрени отпадъци, и второ - като потенциален източник на енергия за европейския пазар. Затова използваме всички възможности за контакт с Европейската комисия за хармонизиране на политиките по енергийните проекти. От тази позиция бъдещето на проекта "Белене" е категорично свързано с привличането на европейско участие в него - инвестиционно и финансово.

- Ако строителството на централата започне през есента, значи ли, че през 2015 г. Първи блок вече ще може да заработи?

- Времето за изграждане на един блок от ядрена централа "Белене", съгласно представената оферта, е 60 месеца - от изливането на първия бетон на площадката до завършване на строителството. Т.е. при положение, че строителните дейности стартират през есента на 2010 г., е възможно в края на 2015 г. първият блок да бъде пуснат в експлоатация. Важно е да се отбележи, че в този период не влизат предпроектните подготовки - издаване на лицензи, ОВОС и изготвяне на проект.

- Има ли вече заявен интерес от някоя компания за изграждането на нов блок в АЕЦ "Козлодуй"?

- Големите играчи в строителството на ядрени реактори най-вероятно биха имали интерес.

- Брюксел вече отпуска парите за междусистемните газови връзки с Гърция и Сърбия. Кога очаквате да започне изграждането им?

- За връзката с Гърция са налице резултатите от предпроектното проучване, които доказват изпълнимостта на проекта от техническа, икономическа и екологична гледни точки. Днес (б. ред. вчера) в Солун подписахме протокол за създаване на компания за нейното проектиране и изграждане. Предстои изготвянето на технически проект и доклад за ОВОС. След това трябва да се извърши окончателна оценка на инвестиционните разходи в рамките на техническото проектиране и да се сключат договори за доставка на оборудване. Приключването на строително-монтажните дейности и въвеждането на газопровода в експлоатация се очаква да стане през втората половина на 2013 г.

По отношение на междусистемната връзка със Сърбия - утре (б. ред. днес) в Брюксел подписваме със сръбския министър на минното дело и енергетиката съвместен документ за подготовка на проекта за изграждане на междусистемната връзка. Според предварителния график, предпроектното проучване трябва да започне през есента на 2010 г., изграждането на междусистемната връзка - през 2012 г., и се очаква да приключи в края на 2013 г. - началото на 2014 г.

- Има ли вече яснота кои ще са дружествата от Българския енергиен холдинг, които ще листват на борсата?

- Има различни варианти, засега е ясно, че това няма да е "Булгартрансгаз".

- Все още ли говорим за 15% от капитала им, или се обмисля друг вариант?

- Процентът зависи от необходимия пакет, който ще осигури ликвидност на търговията с акции и преценка за инвеститорския интерес. Борсовата приватизация може да започне сравнително бързо, още през тази година.

- Какво наклони везните за избора на "Ситигруп" за консултант за приватизация на "Булгартабак"?

- Тази процедура е извършена от Агенцията по приватизация. Конкурсът имаше за цел да бъде привлечена инвестиционна банка със сериозен опит при реализирането на подобен вид сделки и в частност - при приватизирането на тютюневи компании. Една от силните страни на "Ситигруп" е богатият им опит в подобни сделки - били са водещ консултант при осъществяването на 6 сделки в областта на тютюневата промишленост за периода 2007-2009 г. Класацията бе извършена на базата на комплексни критерии - финансови и технически. И смятам, че конкурсът постигна целта си.

- Кога очаквате да стартира конкурсът за продажбата му?

- При нормални условия за работа очакваме през юни да стартира същинската процедура

- Има ли кандидати за производствата в "Кремиковци", след като те ще се продават независимо едно от друго?

- Въпросът ви е по-скоро към синдика на "Кремиковци", но процедурата предвижда на първия етап продажба на активите да се случи като цяло.

Идеята на новата-стара наредба за рекламата най-после ще подреди стандартите по европейски модел. В сърцето на София рекламата ще се поднася в олекотен и разчупен дизайн. Билбордовете - три на четири метра, стъпили на масивни метални "крака", ще бъдат подменени с по-малки скролери от девет квадрата, както и със светещи касети и колони.

Тази подредба е съобразена с условията, в които рекламните послания реално работят, обясни арх. Росица Пангарова, главен експерт в общинската дирекция по архитектура и градоустройство. Малките форми от градската среда се "улавят" по-ефективно от пешеходците, а едрите - от бързодвижещите се автомобили, категорични са експертите.

Според наредбата в София ще се оформят няколко зони за реклама. В централната част, оградена от така наречения втори градски ринг, няма да има големи билбордове, обясни още Пангарова. Рингът се оформя от булевардите "Евлоги Георгиев", "Иван Гешов", "Сливница" и "Данаил Николаев". Зад тази граница мащабните пана ще се сменят с по-ефирни рекламни елементи.

От прекалено натрупване на комерсиални послания ще се освободят и покривите на сградите. Сега те са затрупани с гигантски пана и транспаранти във всевъзможен стил и размер. Наредбата предвижда да останат само ажурните букви, които представляват логото на големи компании, обясни Пангарова. Според новите правила не може да се поставя каквато и да било реклама по фасадите на сградите. Допускат се само големи надписи и изображения на калкан, допълни Пангарова.

Пълна промяна ще претърпи градският интериор като цяло, категорични са общинарите. С нова визия ще са ърбън "мебели" като спирки за градския транспорт, павилиони за продажба на билети и вестници, пейки, кашпи за растителност и др. Идеята е градското пространство да се освободи от павилионите за пенкилер търговия, както и всички ламаринени барачки в центъра. От друга страна, площади и градини ще се освободят от всякакви псевдодизайнерски хрумки във вид на табели и обяви.

Два конкурса ще пресеят фирмите, които ще се погрижат за осъвременяването на градската среда. Единият вече тече, обясниха от кметството. Той е за типови проекти за градския интериор. Предложенията по него са 48 и вече се журират. Няма революционни решения, но има добри идеи за по-модерна и естетична среда, коментира арх. Пангарова. Другият още не е стартирал, но съветниците му поставиха краен срок за начало - септември 2010 г. Той се отнася за наемането на рекламни площи на общински терени. Този търг доста се забави, защото във външната реклама се въртят значителни интереси. Години наред, още по времето на кмета Стефан Софиянски, в тази сфера навлязоха няколко фирми, които на практика станаха монополисти. Тъй като общината не разполагаше с наредба за рекламата, договорите на компаниите бяха де факто безсрочни. Заради завареното статукво пък рекламните агенции, които искаха да стъпят в София, трябваше да пренаемат площи от "първопроходците". Отделно месечната лепта, с която наемателите се отчитаха на общинската хазна, бе направо смешна. Само до преди година и половина те плащаха единствено за постамента на билборда, при тогавашните цени на общината, тоест жълти стотинки. За дванайсетте квадрата отгоре пък вземаха нелоши пари както за осъществена реклама, така и за преотдаване. Документацията за конкурса ще се обсъжда на следващото заседание на Столичния общински съвет. Ако бъде приета, конкурсът ще може да тръгне още следващия месец, обясниха общинари.

Сагата с общинската наредба за рекламата се проточи мъчително през последните три години. Оформянето на първоначалния текст през 2007 г. отне половин година на тогавашните съветници заради липсата на Закон за рекламата. Те се лутаха между жизненонеобходимите текстове, като - може да се взема такса от реклама в частни имоти, до ексцентричните - ще се плаща ли за рекламни послания във въздуха. След стотиците дебати и отлагания дойдоха обжалванията на рекламните асоциации. В крайна сметка, първият вариант на наредбата беше приет в края на 2007 г. В началото на 2009 г. в нея бяха направени съществени изменения, които промениха и философията й. Това със сигурност коства известно количество бели коси на главния архитект Петър Диков, но в крайна сметка общината се сдоби с действаща нормативна уредба. Тя, от една страна, позволява на рекламните агенции да работят по нормален начин, с правила и стандарти, а от друга - кметството да събира пари, които да влага в града.

Ако до септември не приключат конкурсите за реклама, а се предвижда да привършат през май, ще трябва да прекратим договорите за рекламна дейност.

Очакваме голяма част от билбордовете да се премахнат и да се сложи край на безразборното им поставяне по тротоари и градинки. Ще се махнат и рекламните пана, закриващи пътни знаци.

Предвиждаме да се постигнат реални цени от реклама и приходите да се превърнат в основно перо.

Във вторник изчистихме някои неточности от конкурсната документация. Имахме и дребни забележки по текстовете, които ще се внесат като корекции при одобряването на документите от Столичния общински съвет.

Важно е да има конкуренция, при това работеща конкуренция. Тя е важна не само в този конкурс, но и във всяка дейност на кметството, за която се наемат фирми. Условията за търга пък трябва да са такива, че да се допускат само фирми, които разполагат с необходимия капацитет и може да се разчита, че ще изпълняват качествено поставената им задача.

Снимка на четири колони – Големите билбордове ще бъдат заменени с по.малки касети или рекламни колони

Като гъби изникнаха в София три големи търговски центъра тази пролет. Макар че се строят от няколко години, те станаха интересни за потребителите заради обещанието, че ще продават качествени стоки на достъпни цени. От днес са отворени вратите на най-големия аутлет център в страната. Sofia Outlet Center има 15 300 кв.м търговска площ, в която са разположени 80 магазина, а общата територия, заета от новия аутлет, е 37 000 кв.м. В него ще намерят работа около 1000 човека, съобщават от компанията. За уморените от кризата българи магазинът, който ще предлага дрехи на нормални цени, е истинска атракция. Още отсега цели

фамилии се стягат да атакуват

в първия работен ден свръхголемия магазин с надеждата да се сдобият с марков тоалет, 70 на сто по-евтин от обичайното. Разбира се, и от миналогодишна колекция, но за повечето хора у нас това изобщо няма значение. През март се очаква и абитуриентски десант на аутлет центровете и моловете. Sofia Outlet Center има паркинг с 500 места и всеки ден ще работи от 10 до 21 часа

Само няколко километра преди новия аутлет център, който се е извисил между "Метро" и "Техномаркет", също на "Цариградско шосе", вече е готов и вторият български "Карфур". Всъщност става дума за огромен търговски център, в който магазинът от известната френска хранителна верига е само една интересна територия. При това доста голяма - 14 000 кв.м. Не че българите не са виждали хранителни магазини, но повечето си спомнят, че при откриването на бургаския "Карфур" имаше мляко по 19 стотинки и банани по левче. Всъщност атрактивните цени са основната притегателна сила, която ще издърпа жителите на "Младост" към "Хермес парк". И сега има българи, които ходят до Солун, за да си пазаруват в най-големия "Карфур" на Балканите, а в съседна Румъния хипермаркетите на втората по размер търговска верига в света са повече от 70. През този месец врати отваря и "Сердика център", в който също са разположени много магазини и заведения за хранене, част от които

стъпват за първи път у нас

Въпреки добрите новини мнозина българи са скептично настроени към идеята, че една стока може да бъде качествена и евтина. Макар че това е същността на аутлет търговията, през последните две - три години по централните улици на столицата и в богатите квартали се навъдиха магазини, които само се кичат с това име. А всъщност продават доста скъпи и често лошо съхранявани дрехи или ишлемета, които собствениците са успели да измъкнат от нашите заводи. Затова при всяка покупка, дори и най-изгодната на пръв поглед, трябва първо добре да се помисли, препоръчва председателят на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. .

Кой къде ще продава

В Sofia Outlet Center ще има магазини на водещи марки като Mango, S'oliver, Nike, Ecco, Pierre Cardin, Adidas, Benetton, Kappa, Oxette, Motivi, Sisley, Champion, Rollmann, Lloyd, Vayk, Triumph, Max Mara, Canali, Van Laack, Trend Box, Guess, Miss Sixty, Diesel, Energie, Levi's, Geox, Replay, Lee, Wrangler, Rip Curl, Mandarin, Puma, Playlife, Pepe Jeans, Opticlassa, Scandal, Converse, Tommy Hilfiger и много други.

В "Сердика център" влизат Six, Koton, Zara, Pull & Bear, Bershka, Celine B., Stradivarius, Peek & Cloppenburg, Bijou Brigitte, BCBG Max Azria, Marc O'Polo, BSB, Hogl, Gelati, Humanic, Celebrity brands, Jennyfer, Cache Cache, Guess accessories, The North face, House, Textura, Ulla Popken, Bellora.

В "Карфур" пък се настаняват Zara, Massimo Dutti, Bershka, Stradivarius, Pull and Bear, веригата за модни стоки GAP, компанията за обувки Humanic и световноизвестната френска верига за парфюмерийни и козметични продукти Sephora. .
Снимка на две колони - Часове преди официалното откриване на Sofia Outlet Center пред сградата всичко беше излъскано в очакване на първите гости. Паулина Йоргова




05.03.2010 г. 3
Кризата забавя довършването на моловете
Един от двата мола, които скоро се очаква да бъдат открити в София, ще е "Карфур" на бул. "Цариградско шосе". Кризата намали мераците за бързо довършване на големи търговски центрове, чието строителство започна през последните 2 години. Според брокери това се дължи на силно намаленото търсене, което възпира търговците да наемат нови площи и да разширяват бизнеса си.

Към момента в България са изградени търговски центрове с обща площ приблизително 281 хил. кв. м, като 87 хил. кв. м от тях се намират в София. Проектите в строеж са с площ от 507 хил. кв. м, (156 хил. кв. м в София). Сравнението с планираните проекти - 1,2 млн. кв. м, показва, че по-голяма част от тях са отложени, като вероятността изобщо да не бъдат построени е висока.

От своя страна собствениците на магазини, включително и в моловете, се надпреварват да дават бонуси, за да привлекат наематели, но засега търсенето е много малко. Едновременно с това на пазара се наблюдава вече

лавинообразно нарастване на предлагането на търговски площи и офиси в моловете.

Тази тенденция е особено отчетлива в София и Русе. В столицата в най-скоро време ще бъдат открити "Сердика Център" (55 хил. кв. м) и проекта на "Карфур" (66 хил. кв. м).

Първият е пълно недоразумение от градоустройствена гледна точка, защото е разположен в жилищна зона и няма удобни комуникации. Строителството му запуши трафика по бул. "Ситняково" и околните по-малки улици.

Вторият проект на "Карфур" на бул. "Цариградско шосе" е с много по-добри комуникационни възможности и не създава проблеми на трафика и е далеч от жилищните зони в района.

Кризата отложи отварянето и на мола "Марково тепе" в Пловдив и поне засега плановете са той да бъде открит през септември. Друг мол, който се очакваше да бъде завършен в началото на 2011 г. - City Mall Blagoevgrad, ще бъде осъществен, но на по-късен етап, съобщават от "Фортън". ECDC е прекъснала работата си по строежа на търговските центрове в Бургас и Сливен.

По непотвърдена информация Mall of Rusе и Mall of Stara Zagora вече са обявени за продажба.

За съжаление за София е характерно, че първите молове, открити през последните години, са разположени