5 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В противоречие с указания на министъра на финансите Цонев е одобрил докладна записка на началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков, по силата на която във финансовия план на Българската армия е включена "Комплектомобилна производствена линия за метални конструкции UBM" въпреки липсата на осигурени средства за доставка и икономическа целесъобразност.

Щетите са за над 8 млн. лв. (колкото е стойността на доставената производствена линия). По думите на градския прокурор на София Николай Кокинов пред БНТ вчера, пари за машината не е имало и тя продължава да отлежава по складове. Според прокуратурата има и неимуществени вреди, свързани с нарушаване на плана за тактическата и бойната подготовка на армията.

В края на декември Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство срещу Цонев в качеството му на министър за неправомерно разпореждане със средства. Той е увеличил капитала на държавното дружество "Терем” ЕАД с над 38 млн. лв., с което е позволил постъпилите в дружеството финансови средства да останат в "Терем”, вместо на държавата да се изплати дивидент от близо 19 млн. лв. Военната прокуратура пък повдигна обвинение срещу него по дело отпреди години, което е за договори за закупуване на самолетни части, за времето, когато той е бил управител на дружество "Снабдяване и търговия" ЕООД към МО.

Николай Цонев е третият министър от кабинета на тройната коалиция, който е привлечен като обвиняем. Преди него обвинителни актове бяха връчени на бившия социален министър Емилия Масларова и на бившия министър на земеделието Валери Цветанов.

Цветанов е обвинен за престъпление по служба във връзка с неизгодни според прокуратурата замени на държавни земи. Масларова пък ще отговаря за присвояване във връзка с ремонт и реконструкция на сграда в Стара Загора.

Според данни на СБ през 2007 г. инвестициите, необходими в енергийната индустрия на Югоизточна Европа, са най-малко 35 млрд. евро. В тях се включват средствата за рехабилитация на съществуващите мощности за удължаване на работата и възстановяване на надеждността им, каза вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Плутархос Сакеларис вчера на международната конференция „Енергийни инвестиции и приоритети в Югоизточна Европа” в Солун. Повечето страни от Югоизточна Европа внасят електроенергия, малка част от тях имат възможност да изнасят. Повечето от инфраструктурата датира от 60-те и 70-те години и са необходими сериозни инвестиции в тази област.

По време на конференцията в Солун вчера бе подписано и споразумението за изграждане на интерконекторна газова връзка с Гърция - Комотини – Стара Загора. Тази връзка с Гърция е част от стратегията за диверсификация, а тя е другото име на сигурността на доставките от наша гледна точка, каза икономическият министър Трайчо Трайков след подписването на споразумението.

По думите на Трайков газовата връзка дава възможност на България и да изнася гориво, освен да получава. Тръбопроводът трябва да бъде завършен през 2013 г., обясниха от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Дружеството ще бъде наполовина собственик в бъдещата проектна компания, която ще отговаря за строежа на тръбата. Другите 50% са собственост на дружеството „Ай Джи Ай Посейдон“, в което акционери са гръцката компания ДЕПА и италианската „Едисон“.

По тръбата се очаква да може да се транспортират между 3 и 5 млрд. куб. м газ годишно. След като бъде изградено съоръжението, ще бъде възможно по него да се пренасят договорените от страната ни 1 млрд. куб. м газ годишно от Азербайджан, добавят от БЕХ. Стойността на проекта за момента е около 150 млн. евро, като 45 от тях са отпуснати от плана за възстановяване на ЕС. ЕК огласи вчера и планове за подпомагане на 43 енергийни проекта на стойност 2,3 млрд. евро. Освен 45-те млн. евро за връзката с Гърция, България ще получи още 9 млн. евро за строителството на газовата връзка с Румъния. Други 60 млн. евро ще дойдат за строеж на газопровода до Сърбия. Страната ни може да получи финансиране и за строежа на газопровода „Набуко“, но отпускането на средства за това все още е под въпрос.

В добавка руската „Интерфакс“ съобщи, че „Газпром“ планира да премахне посредниците при доставките на природен газ за Европа и да подпише преки договори с клиентите си.

На нея е било договорено, че до края на март фирмите, на които тези ведомства дължат, ще получат половината от тях. Чака се и съгласието на социалното министерство договорената схема за изчистване на дълговете да се приложи и при тях.

Според данни на строителната камара задълженията, които ПУДООС има, са 97 млн. лв. От социалното министерство компаниите чакат 32 млн. лв., за останалите пари още не е ясно кое ведомство дължи.

В края на миналата година министерствата на финансите и на регионалното развитие и Камарата на строителите подписаха споразумение за изплащане на дължими 200 млн. лв. С част от фирмите бе договорено плащане с 10% по-ниско от сумата по договора. От финансовото министерство съобщиха още, че до момента са постигнати споразумения с 22 компании за около 90 млн. лв.

За януари държавата преведе 38 млн. лв. на строителните компании. Обещаните 80 млн. лв. за февруари обаче все още липсват.


05.03.2010 г., с. 10
Ст.н.с. д-p Николай Милошев, директор на Геофизичния институт към БАН, пред в. "Монитор":
"Нормативната уредба у нас никак не е лоша. Искрено се надявам новото строителство да бъде съобразено със сеизмичната активност. Това е нещото, което трябва да се научим, и явно ни трябва време."
Малка портретна снимка


05.03.2010 г., с. 16
Според изчисления на ENTSO-E
28 млрд евро трябва да вложи Европа в елмрежите си до 2015 г.
Очаква се да бъдат построени 35 хиляди километра нови далекопроводи
Европа ще трябва да инвестира до 28 млрд. евро в електрическата си инфраструктура през следващите пет години, каза пред EurActiv Константин Щашус, генерален секретар на Европейската мрежа на преносните системни оператори на електроенергия (ENTSO-E). Огромните инвестиции ще са необходими, за да се подсигури постигането на енергийните цели на ЕС, като в нейната мрежа за пренос на електроенергия ще се интегрират по-добре възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Българският Електроенергиен системен оператор също е част от мрежата ENTSO-E. В момента страната ни заедно с Гърция има за задача да присъедини и турската енергийна система в общата преносна мрежа на ЕС. Очаква се това да стане до средата на годината.

Щашус представи виждането си по отношение на плана за развитие на мрежата за следващите 10 г. Подобен план за първи път се подготвя на ниво ЕС. До момента е имало само национални или регионални планове за развитие на мрежата, добави той.

Въпреки че планът не е задължителен, той може да се превърне в „обратна връзка“ между системните оператори, инвеститори и политици, за да се гарантира, че мрежите ще бъдат част от уравнението, когато започне производство на електроенергия от ново поколение.

Според секретаря десетгодишният план ще повлияе на Европейската комисия в разширяването на пакета за енергийна инфраструктура, включително и за указанията за създаване на трансевропейска енергийна мрежа, чиито планове ще бъдат представени до края на тази година.

Подводни кабели в Северно море

Щашус определя три основни движещи сили на новата електрическа инфраструктура, които съответстват на дългосрочните енергийни цели на Европа. Интеграцията на пазара ще спомогне за развитие на нови далекопроводи и подсилване на старите. Това ще облекчи претовареността на сегашните съоръжения и ще се спомогне за развитието на вътрешния пазар, твърди експертът. Бъдещите строителни планове ще бъдат повлияни и от притесненията при сигурността на доставките. Новата инфраструктура трябва да гарантира, че увеличаването на товара по мрежата и промените по нея няма да застрашат сигурността й, добавят от ENTSO-E. Накрая, включването на възобновяеми енергийни източници в системата ще бъде необходимо, за да може ЕС да постигне своята цел – 20% от произведената електроенергия през 2020 г. да бъде от екологично чисти източници. Това включва не само поставянето на подводни кабели в Северно море за получаване на енергия от вятърните паркове там, но и пренос на електричеството до вътрешността на страните, където се използва най-много енергия.

Ремонт на далекопроводите

Съгласно плана за развитие на енергийната инфраструктура ще трябва да бъдат изградени нови 35 хил. километра елмрежа, както и да се ремонтират 7000 км далекопроводи в 34 европейски страни. Тези общо 42 хил. км нова и обновена мрежа не са много, като се има предвид важната роля на преноса на електроенергия за постигане на целите на ЕС за 2020 г. и доставянето й до крайния потребител, коментира Щашус. Той добави, че изградената в момента мрежа от кабели е около 300 хил. км.

Тези планове за нова инфраструктура са причината системните оператори да трябва да инвестират между 23 и 28 млрд. евро до 2015 г. Разходите по мрежата за следващите години в момента са трудни за изчисление. По думите му най-голямото предизвикателство пред инвестициите е получаването на разрешителните за изграждане на далекопроводите. При повечето енергийни проекти от подобен тип са необходими между 4 и 6 години, за да се получат всички необходими разрешителни на национално и регионално ниво.

„В случай на проблем с местните хора на мястото, където трябва да се изгради далекопроводът, е възможно кабелът да бъде завършен 10-12 години по-късно. Тези проблеми могат да объркат плановете на ЕС за постигане на целите до 2020 г., допълни експертът.

Екоенергията е в основата на плана

Един от изненадващите аспекти на плана е големият брой директни кабелни линии, които трябва да бъдат изградени през следващото десетилетие. Причината за това са вятърните паркове в морето с техните подводни електропроводи. До 2020 г. например далекопроводите под Северно море се очаква все повече да заприличат на една подводна елмрежа. В бъдеще се планира полагането на нови кабели и по дъното на Средиземно море. „Като разглеждаме прогнозите за 2020 г., може да се каже, че се очаква по дъното на това море, в различни негови части, дотогава също да започне да се образува някакъв вид електропреносна мрежа“, каза Щашус. В прогнозния план за развитие се предвижда да бъде изграден нов подводен далекопровод между Сицилия и Тунис. Идеята е той впоследствие да бъде използван за основа за усвояването на слънчевия потенциал на Африка. В прогнозите на системните оператори все още не са включени изграждането на високоволтова „супермрежа“, която да може да доставя ток до Европа от Северна Африка. Там се очаква в близко бъдеще да започне изграждането на „Дезертек“ - проект за изграждане на множество концентриращи соларни инсталации, който да произвеждат електроенергия и тя да се транспортира на север.

В дългосрочна перспектива е възможно и през България да се доставя електроенергия за Европа, която също да идва от Черния континент, твърдят от българския Електроенергиен системен оператор.
Снимка на три колони - Строителството на един далекопровод отнема средно между 4 и 6 години в зависимост от проблемите с отчуждаването на местно ниво.


05.03.2010 г., с. 16
Търсят алтернативи за площадката на АЕЦ "Белене"
Строителството на АЕЦ "Белене" в сеизмичен район не трябва да се допуска, защото ще застраши не само населението в 100-километровата зона, но представлява и заплаха за националната сигурност. Затова всяко алтернативно решение за използването на площадката ще оправдае вложените досега над 1,1 млрд. евро и ще даде тласък на икономиката.

Това е записано в декларация на над 30 неправителствени организации от коалиция "БелеНЕ"

В документа, адресиран до правителството и парламента, се настоява да се направи финансова експертиза и икономически анализ на целесъобразността от строителството на атомната централа, както и на алтернативните възможности за използването на площадката.

Представителят на Комитета за еколого-икономическа защита на Свищов Пепо Петров припомни, че населението все още не е преживяло трагедията с катастрофалното земетресение от 1977 г. Български и румънски неправителствени организации обмислят координирани протестни действия срещу планираното строителство на атомни централи на двата бряга на Дунав, каза Албена Симеонова, представител на Фонда за околна среда и земеделие в Никопол. Нашата надежда е в премиера Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков, които няма да допуснат да бъде реализиран проект, който очевидно е неизгоден за страната и ще бъде плащан от поколения напред, каза Симеонова.

За ръста на SOFIX допринесе повишение в цената на книжата на „М+С Хидравлик“, „Енемона“ и „Каолин“. Дяловете на казанлъшкото дружество се повишиха с 5.10% до средните 5.39 лв. Увеличението при другите две компании бе съответно с 2.88% и 2.19%.

Акциите на ЦКБ и ПИБ се покачиха съответно с 1.18% и 0.80%. Ръст записаха още книжата на „Химимпорт“, „Спарки Елтос“, Холдинг „Пътища“ и „Софарма“. Техните лотове се покачиха с по-малко от 1%. Стойността на акциите на „Стара планина холд“ и „Елсим искра“ отчетоха ръст с 6.38% и 6.33%. В редиците на печелившите бяха книжата на „Синергон холдинг“ и „Фазерлес“. Добре се представиха още книжата на „Българска роза Севтополис“, „Оловно цинков комплекс“, „Спарки Елтос“, „Зърнени храни България“ и „Топливо“.

На отрицателна територия приключи сесията за „Албена инвест холдинг“ и Кораборемонтен завод „Одесос“, при които понижението бе съответно с 1.06% и 0.82%. В червено светнаха още книжата на „Евро инс“, „Монбат“, „Доверие обединен холдинг“,“Трейс груп холд“, „Билоборд“ и „Неохим“, но спадът е с по-малко от 1%.

Ето какво се казва в документа, разпространен от МФВС: „С ръководството на ПФК ЦСКА АД действително се водят разговори за отдаване за безвъзмездно ползване на стадион "Българска армия" и базата на Панчарево. Преговорите обаче все още са далеч от финализиране. Основната пречка е, че към 25 януари ПФК ЦСКА АД има задължения към МФВС в размер на 1 803 935,34 лв. за стадион "Българска армия" и базите на Панчарево и 4-ти километър. Докато тези задължения не бъдат изчистени, законово няма как ЦСКА да получи спортните съоръжения за ползване.