5 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Парите за "Набуко" ще бъдат разпределени на страните, през които той ще минава -Германия, Австрия, Унгария, Румъния и България. Сред­ствата обаче не са разчетени за конкретни дейности. Спо­ред европейския комисар по енергетика Гюнтер Йотингер те са сигнал, че това е спешен проект за Европей­ския съюз и че е време той да излезе от идейното равнище. Комисарят съобщи, че се подготвя нова международ­на конференция за "Набуко", в която да участват страните транзитьори, държавите от Каспийския регион, както и представители на бизнеса. До края на годината трябва

окончателно да бъде изясне­но финансирането на про­екта на стойност 8-9 млрд. EUR. През втората половина на 2010 г. е планирано да започнат и тръжните про­цедури по сключването на договори за доставки на газ. Ако това се случи, изгражда­нето може да започне през следващата година, а пър­вите доставки ще са през 2014-2015 г.

Споразумения

Паралелно с одобрените от Европейската комисия средства в Солун бяха сключени споразуменията за изграждането на газовата връзка Стара Загора - Комо­тини. Между Българския енергиен холдинг и гръцко-италианския консорциум IGI Poseidon е създадена проектна компания, която ще бъде изпълнител на про­екта. Общата стойност на дългия 170 км газопровод е 150 млн. EUR, a крайният срок за завършването му е 2013 г.

Днес в Брюксел ще бъде даден ход и на още един газов проект - предстои подписването на споразу­мение със Сърбия за интер-конектор между Дупница и Ниш. Оценката е, че този проект ще струва около 60 млн. EUR, които Европей­ската комисия ще отпусне по Оперативна програма "Регионално развитие", а срокът е 2012 г. Докумен­тът ще бъде подписан от "Булгартрансгаз" и "Сърбиягаз", но няма да бъде съз­давана съвместна проектна компания.

Филипа Радионова
Снимка на три колони - България подписва споразуменията за интерконектори с Гърция и Сърбия


05.03.2010 г., с. 4
Идва дъжд от разпродажби на имоти
Анализ на „Експат Бета" прогнозира ръст на търгове за ипотекирани недвижимости
Вълна от разпродажби на недвижими имоти от стра­на на банки или предпри­емачи в затруднено поло­жение ще има през 2010 г. Според доклад на фонда за инвестиции в недвижи­ми имоти „Експат Бета" АДСИЦ през тази година много заложени имоти ще станат реална собственост на банки, които ще ги из­вадят на пазара.

Логично е да има и уве­личение на жилищата, ко­ито ще бъдат пуснати на търг, признава главният изпълнителен директор на ОББ Стилян Вътев. По ду­мите му обаче чак до бум няма да се стигне.

Анализът на „Експат Бе­та" е причина фондът на бившия министър на иконо­миката Николай Василев да започва изкупуване на под­ценени активи. Ако „Екс­пат Бета" успее да увеличи капитала си, както планира, фондът може да стане ос­новен играч на пазара на подценени активи в Бъл­гария. Ако основната цел на фонда е да реализират

капиталови печалби, т.е. да спекулират на пазара, сега е моментът, каза Добромир Ганев, директор на консул­тантската компания GVA Sollers Solutions.

През последните няколко години в България бяха построени много сгради, за които инвеститорите са взели значителни суми като кредит, твърдят от „Експат". Обикновено задължението е 2 до 3 пъти по-голямо от акционерния капитал. Стойността на акционер­ния капитал беше поме­тена от кризата в сектора на недвижимите имоти и постижимите цени варират близо до стойността на бан­ковото финансиране. Затова от фонда се прицелват към сделки с имоти при цена, равна на отпуснатия бан­ков кредит. Бихме могли да придобием собственост­та от предприемача, за да го спасим от фалит, или от банката след фалита на длъжника, уточняват от „Експат Бета".

У нас няма точна статистика за изкупувания на имоти от задлъжнели инвести­тори. Затова и пазарът на този тип сделки трудно се оценява.

Според Иван Велков, зам.-председател на Нацио­налното сдружение „Недви­жими имоти" и регионален мениджър на „Райфайзен имоти", подобен тип сдел­ки у нас са единици. По думите големите играчи преди са били междуна­родни фондове, а сега вече са новосъздадени, които тепърва прохождат в тази сфера.

Въпреки че липсата на статистика прави трудна оценката на доходността от сделките с изкупуване на имоти от вторичния пазар от „Експат Бета" прогно­зират постигане на 20% възвръщаемост.

Няма да инвестираме в проекти, в които очакваната възвръщаемост на инвести­цията е под 20%, уточняват от фонда за имоти.

Едно към едно

Неизбежното ще настъпи, когато банките откажат да разсрочват повече

В момента няма ни­какъв пазар на имоти, нормални сделки почти не се сключват. Все още има голямо размина­ване между ценовите очаквания на собствени­ците и на потенциалните купувачи. Това е нещо обичайно в случай на рецесия. Това може да продължи година или повече. Банките в България финансираха стандартно между 50 и 75% от строителната се­бестойност на имотите.

При много ниски и почти нулеви в някои случаи приходи от на­еми тези заеми започват да стават непоносими за предприемачите и собствениците веднага щом изтекат гратисните периоди по плащанията на главниците. Това е горе-долу и времето, когато собствениците изчерпват своите оста­тъчни свободни парич­ни ресурси, с които са успявали да покриват лихвените плащания. Ние считаме, че банките в България няма да са безкрайно склонни към разсрочване и предоговаряне на кредитите в сектора на недвижимите имоти.

Според нас през 2009 г. почти всички банки направиха жестове към своите клиенти и разсрочиха поне веднъж техните задължения или капитализираха заба­вени лихвени плаща­ния, което бе отчетено погрешно от банковата статистика като увелича­ване на кредитирането.

Всъщност това бе отла­гане на неизбежното. А неизбежното ще настъпи през тази година, когато първите няколко банки откажат да разсрочват повече и се престрашат най-накрая да извадят някои от по-големите си обезпечения на пазара.

Тогава цената на тези активи ще е около и под цената на банковите кредити, тоест между 50 и 75% от строителната себестойност. Точният размер на проблемни­те заеми, обезпечени с недвижими имоти, е една от най-добре пазените банкови тайни в България.

На практика почти всички банкови заеми в България бяха обез­печавани с недвижими имоти, което значи, че зад всеки проблемен кредит стои някакъв имот като обезпечение. Дори и малка част от това ще е достатъчна да предизвика катаклизъм на пазара.

Основните проблеми и максимална депресия на цените е естествено да се наблюдават там, където активността в строителството бе най-голяма през последните години. Това са градове като София и Варна. Въ­преки че не изключваме никой район на Бълга­рия, нашият инвести­ционен интерес ще е фокусиран преди всичко върху първостепенни софийски локации.

Публична тайна е, че има ръст на необслужваните ипотеки.

Логично е да има и увеличение на жилищата, които ще бъдат пуснати на търг. Но чак до бум на лошите кредити няма да се стигне.

Не трябва да се забравя, че много от ипотечните кредити са свързани със залагане на жилище или друг имот срещу пари за бизнес.

Подобен тип сделки на изкупуване на имоти от фонд са единици. У нас няма статистика за тях. Опити за тези изкупуване се правят от 2008 г. насам. Преди повечето бяха междуна­родни фондове, а сега са новосъздадени, които тепърва прохождат в тази сфера. Парадоксът в България е, че исканията на подобни фондове и на инвеститорите, които имат имоти, са напълно различни.

Фондовете искат доста атрактивни цени, на които обаче пред­приемачите не искат да продават, и така не съвпада търсенето с предлагането.

Иван Велков.зам.-председател на Национал­ното сдруЖение „НедвиЖими имоти" и регионален менидЖър на „Райфайзен имоти"
Снимка на пет колони - Предприемачи от недвижимия сектор, които са в затруднение и не обслужват през 2010 г.


05.03.2010 г., с. 5
Държавата ще плати частично до 50% на всяка фирма
Над 90% от натру­паните задължения са към строителни компании
Държавата ще започне час­тично разплащане до 50% на задълженията си към всяка отделна фирма. Това ще стане до края на март, но засега само към фирми, които имат вземания от Ми­нистерството на отбраната и Предприятието за упра­вление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ. За това са се договорили зам.-министьрът на финансите Владислав Горанов и коле­гите му от двете министер­ства, съобщиха от финансо­вото министерство.

Срещи

Горанов вече е започнал поредица от срещи с коле­гите си от отделните ми­нистерства, за да се изясни колко са натрупаните за­дължения към фирмите. На първата среща са присъствали заместник-министри и представители на Ми­нистерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на окол­ната среда и водите. Все още няма съгласие от страна на МТСП да се приложи схемата с първоначално 50-процентно връщане на за­дълженията.

Над 90% от забавените плащания са към строител­ни фирми, казват от финан­совото министерство. Оттам съобщиха, че продължава договарянето с фирмите, които са изпълнители по договори с МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура". Досега Министерството на финансите е сключило спо­разумения с 22 фирми за около 90 млн. лв. Към края на 2009 г. всички забавени плащания са 600 млн. лв., заявиха от финансовото ми­нистерство.

Регистър

За един месец 584 фирми са декларирали 350 млн. лв.

несъбрани вземания от дър­жавни и общински структу­ри в специално изградената за целта онлайн система на Българската стопанска кама­ра. В 99% от случаите става въпрос за забавени плащания по обществени поръчки, а в останалия 1% проблемите са свързани с невъзстановен данъчен кредит по ДДС и неразплатени средства по европейски проекти.

Най-много подадени заяв­ки има от строителни фирми - 498 фирми с декларирани

вземания за общо 291 млн. лв. Според декларираното в системата на БСК най-голям длъжник е Агенция „Пътна инфраструктура", която дължи 102 млн. лв. на 59 фирми. Следват МРРБ, което дължи 84 млн. лв. на 36 фирми, министерството на труда с 39 млн. лв. на 172 фирми, министерството на околната среда с 31 млн. лв. за 46 фирми и Минис­терството на отбраната с 10 млн. лв. на 16 фирми.

Биляна Вачева
Снимка на две колони - Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов ще се срещне с колегите си от всички министерства


05.03.2010 г., с. 5
Строителното и финансовото министерство бавят усвояване на 8.2 млн. EUR
Дянков и Плевнелиев не подписали важен документ по Програ­мата за трансгранично сътрудничество
Над 30 проекта на български общини, неправителствени организации и универси­тети ще получат с повече от три месеца закъснение очакваното безвъзмездно финансиране в размер на общо 8.2 млн. EUR по Про­грамата за транснационално сътрудничество в Юго­източна Европа. Причината е закъснялата реакция на две министерства - на регионалното развитие и на фи­нансите. Росен Плевнелиев не е подписал най-важния документ за тази програма - меморандум за разбира­телство. Освен това Бълга­рия не е обяснила системата за контрол на разходите пред управляващия орган по програмата, който се намира в Унгария.

Обяснения

Меморандумът не е подпи­сан, защото финансовият министър не е одобрил финансовата обосновка, при­знаха от МРРБ. Симеон Дянков одобри финансо­вата рамка и тя ще бъде внесена в регионалното министерство до дни, съоб­щиха от Министерството на финансите миналата сряда. Получихме одобрението от финансовия министър и меморандумът ще бъде внесен за разглеждане на

правителственото заседа­ние на 10 март, обясниха от ведомството на министър Плевнелиев. След това до­кументът ще бъде изпратен за одобрение и в Унгария. За да влезе в сила, той тряб­ва да бъде ратифициран и от парламента, а това ще отнеме още 2-3 месеца. След това може да започне плащането на парите към българските организации. Ако всичко върви по план, партньорите от страните от Югоизточна Европа няма да бъдат засегнати от забавя­нията, обясни за в. „Пари" Лелиа Ротару, мениджър „Комуникации" в Управля­ващия орган. По програмата вече са одобрени 40 проекта в 16 държави за около 76 млн. EUR.

Реакция

В България обаче много от бенефициентите на спече­лените по програмата про­екти са се отказали от тях, защото нямат средства да ги финансират сами и след то­ва да чакат възстановяване на разходите, съобщиха от МРРБ. Става дума за про­екти, свързани с опазване и подобряване на околна­та и градската среда и за предприемачество. В същото време отново заради липса на средства у нас ня­ма подписани договори за национално съфинансиране на проектите. От бюджета на програмата за България (8.2 млн. EUR) 1.221 млн. EUR са националното съ­финансиране.

Ей И Ес е най-големият инвеститор в България до момента. Общата стой­ност на проекта ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" възлиза на 1.3 млрд. EUR. В първата фаза на строителството на ТЕЦ Гълъбово(2006-2009) компанията е похарчила директно в страната 977.7 млн. EUR. От тях 117.4 млн. EUR са постъпили директно в националния бюджет. За този период Ей И Ес е осигурила при­близително 2000 директни работни места и 800 инди­ректни.

Във фазата на експлоата­ция на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъ­бово" се предвижда годи­шен оперативен бюджет в размер на 37.6 млн. EUR, който ще се реализира в общ годишен продукт в размера на 235.5 млн. EUR (в продажби, инвестиции за дълготрайни активи и инвентар). Ей И Ес Гълъ­бово прави значителни инвестиции в изграждане­то на нови знания и подо­бряването на качеството на труда.

Ключов ангажимент на компанията е обучението и допълнителната квали­фикация на служители­те съгласно най-добрите международни практики. За тази цел от 2007 г. до днес Ей И Ес е инвести­рала 250 000 EUR в раз­работката на планове за професионално развитие на всички нива.

Извън директния продукт, реализиран от фирмата, дейностите, „индуцирани" или обслужващи проекта, ще реализират допълни­телен годишен продукт в размер на 115 млн. EUR. Във фазата на експлоа­тация на площадката на топлоцентралата ще бъдат осигурени общо 2440 ра­ботни места, като 90% от тях ще бъдат индиректна работа, свързана с пред­приятието.

Проектът ще окаже сил­но влияние върху националния бюджет и в двете фази на изпълнението си. Фискалният принос във фазата на строителството възлиза на 88.5 млн. EUR и се базира на ДДС, кор­поративен данък, осигу­рителни вноски. В първата година на експлоатацията се очаква фискалният при­нос да достигне 17.1 млн. EUR.

Фактор

Осъществяването на про­екта ТЕЦ "Ей И Ес Гълъ­бово" е важен етап от утвърждаването на регио­на като ключов фактор в енергийната карта на България и Югоизточна

Европа. Първата фаза от реализацията на проекта ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" допринесе изключително за повишаването на биз­нес активността в региона. 1.8% от работната сила в Старозагорския район и повече от 400 българ­ски доставчици на стоки и услуги бяха наети на работната площадка на топлоцентралата в процеса на нейното изграждане.

Ползи

Реализацията и експлоа­тацията на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" носи значими преки икономически ползи за община Гълъбово. В първата фаза на строи­телството на топлоцент­ралата са наети 55 ком­пании от Гълъбово, които към септември 2009 г. са предоставили услуги на обща стойност 854 000 EUR.

Ей И Ес има значителен принос към местните да­нъци и такси - за превоз­ни средства, пътен данък, строителни разрешител­ни, данъци за недвижими имоти. Общата сума, вне­сена от Ей И Ес в местния бюджет под формата на данъци и такси за периода 2006-2009 г., възлиза на 304 710 EUR.

Положителен икономи­чески ефект е стимулира­нето на различни видове бизнес дейности - инфор­мационни технологии и комуникации, инженерин­гови услуги, консултант­ски услуги, обучение и квалификация, услуги и доставки до централата, транспорт, офиси и на­еми.

Икономическите проуч­вания сочат, че със стар­тирането на експлоата­цията на проекта Ей И Ес ще заплаща минимум 500 000 EUR местни да­нъци годишно.

Компанията осъществя­ва редица социални ини­циативи в подкрепа на местната общност. Про­грамата на компанията за корпоративна социална отговорност е фокусира­на върху подобряване на живота в района, култур­но развитие, образова­телни програми, активно съдействие към рискови групи, социални грижи и дарения, подобряване на инфраструктурата и ремонтни дейности, диа­лог с местните институции и администрация. Ей И Ес е инвестирала общо 1 159 375 EUR по линия на програмата си за кор­поративна социална от­говорност в периода на строителството на топлоцентралата.

Екология

ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" е първата ТЕЦ в Бълга­рия, която отговаря на европейските стандарти за емисионни норми за час­тици от серен диоксид и азотен окис. ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" работи в пълно съответствие с Директива 2001/80 на ЕС за налагане на ограничения за замърсителните частици в го­ривните инсталации. При­лагат се най-съвременните системи за управление и наблюдение на околната среда при всекидневната дейност. Предстои въвеж­дането на ISO 14001 EMS -Система за управление на околната среда.

- При посещението си в Старозагорска област ми­нистърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев подчерта, че в момента Старозагорска област тегли държавата напред. Мисля, че той е абсолютно прав и затова имаме основание да се гордеем с това, че сме водещ регион в страната по отношение на икономиче­ското си развитие. Това се дължи, на първо място, на енергийните предприятия от нашия регион. Фактът, че на наша територия са разположени предприятия­та от комплекса Марица-изток, ни дава основание да бъдем спокойни, че ще се развиваме добре и през следващите трудни месе­ци на икономическа кри­за в страната. Разбира се, принос за положителното развитие на региона имат и всички останали пред­приятия и фирми, които осъществяват дейността си тук. Като цяло предприятия­та ни се развиват добре и по време на кризата.

Какви са най-важните проблеми на общините в Старозагорска област и как ще бъдат решени те?

- Най-важният проблем в момента е свързан с перио­дичното обгазяване на Ста­ра Загора. Аз и правител­ството имаме волята да раз­решим този проблем, още повече че той е държавен, не е само на община Стара Загора. Заедно с предста­вители на общината, Ин­ститута по метеорология при БАН, екоинспекцията, Тракийския университет, Гражданска защита и екоорганизации обмислих­ме стратегията, която ще приложим занапред при решаване на проблема. Об­следват се над 30 обекта от РИОСВ за отчитане на вредни емисии в предпри­ятия и учреждения, които работят на твърдо гориво, на природен газ. Правят се обследвания на различни точки в града и общината. Другата теза, върху която ще съсредоточим внима­нието си, е опасението на хората, че обгазяването би могло да идва и от полигона Змейово. Провеждам срещи с кметове и с граждани, жи­веещи около полигона, за да чуя и тяхното мнение. В усилията за разрешаване на проблема участват и учени от Тракийския универси­тет. Когато всички заедно -местните власти, неправителствени организации, учени и правителството работим за решаването на този проблем, мисля, че ще успеем.

Проведох срещи с мест­ните власти в част от всич­ки общини на територията на областта. Общинското ръководство на Раднево поиска подкрепата ми за ре­ализиране на корпоративна социална политика на дру­жествата, разположени на

територията на общината. В много кратки срокове инициирах работна среща между местната власт в Раднево и ръководителите на дружествата. Запознах ресорните министри с по­ставените важни въпроси от общинските ръковод­ства, за да търсим заедно варианти за решаването им.

- На областния съвет за развитие в края на 2009 г. вие представихте про­грама за преодоляване на регионалните различия. Какви възможности дава тя на общините?

- Програмата за реализа­ция на дейности в районите за целенасочена подкрепа за 2010-2013 г. предлага нови идеи за преодоляване на регионалните различия. Целта е да се създадат под­ходящи условия за ефектив­но управление и реализа­ция на дейности в районите за целенасочена подкрепа, насочени към вътрешния потенциал и изграждане на интегрирано регионално и местно развитие. Плани­раният финансов ресурс за Стара Загора за 2010 г. по тази програма е в размер на 677 000 лв.

Стартира конкурсът за избор на изпълнител на Лот 2 от магистрала Тракия. Какви са вашите очаквания за икономическия ефект от този проект за региона?

- Без съмнение реализи­рането на всеки голям инфраструктурен проект ще бъде от полза за жителите на област Стара Загора. Считам, че развитието на пътната инфраструктура, от една страна, ще облекчи автомобилния трафик, а от друга страна, ще се отра­зи положително на всички сфери в бизнеса, както и на развитието на туризма в региона. Надявам се да бъдат използвани местни фирми при строителните работи, което също е важно за икономическото разви­тие на региона.

- Предприехте конкрет­ни стъпки за развитие­то на културния туризъм в региона. Какво още предвиждате в тази посока?

- Моето желание е памет­ниците на културата в регио­на да бъдат актувани с акт за държавна собственост. Това ще им даде възможност да бъдат включени в различ­ни европейски проекти и да получат необходимото финансиране, което им е крайно необходимо. Това вече беше направено за ка­занлъшките гробници още в края на миналата година и по този начин община Казанлък има възможност да кандидатства по раз­лични проекти. Доволни сме, че имаме отпуснати 2.360 млн. лв. за цялостна­та реконструкция на Ески Джамия в Стара Загора и превръщането й в памет­ник на религиите. Моята цел също е да помогна за съчетаването на културния туризъм с балнеолечението в региона, тъй като нашият регион има големи възмож­ности в тази посока.

- Проведохте срещи с ръководството на големи компании на територи­ята на Старозагорска област. Какви ще бъдат съвместните инициати­ви на областния управи­тел и бизнеса?

- Вече инициирах среща на ръководството на аме­риканската компания Ей И Ес с ръководството на община Гълъбово. Заради съществуващия между тях конфликт станах приемник на проект за разширяване коритото на река Соколи­ца на стойност 80 000 лв. Проектът се финансира изцяло от американската компания и ще помогне да се решат наболели про­блеми на общината. Мини Марица-изток ЕАД и ТЕЦ Марица-изток 2 обединиха усилия за закупуването на бодиплетизмограф - апара­тура, с която безплатно ще бъдат осъществявани пре­гледи на старозагорци във връзка със скрининговите програми. Апаратът е на стойност 43 000 EUR. Така всеки в Стара Загора ще мо­же безплатно да се прегледа

за проблеми в дихателната система.

- Кои ще бъдат основни­те ви задачи като упра­вител на Старозагорска област през 2010 г.?

- Всички задачи, които си поставя правителството, са и мои задачи и аз ще про­дължа да ги изпълнявам и занапред. Задачата, която си поставям аз като облас­тен управител, е да реша проблема с обгазяването на Стара Загора. Няма да жаля воля и усилия за решаване на проблема.