№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
Изтегляне 0.82 Mb.
|
д/ Постановяване на присъдата. Присъдата се постановява на тайно съвещание, в което участва само съдът. Постановява се с обикновено мнозинство като гласът на съдебните заседатели е равен на гласа на съдиите. Присъдата, за да произведе ефект, трябва не само да е произнесена, но и да е написана и подписана. Задължително условие е същата да е обявена, при това чрез прочитане в самото СЗ. 3.Съдебно заседание на втората инстанция. Нашето второиснтанционно производство след измененията на НПК 1998г е въззивно такова( а до 98 – контролно – обвинително). Във въззивната инстанция се проверява цялото производство и цялата присъда. Нещо повече – въззивният съд може да проверява, както правилността на фактическите констатации на първата инстанция, така и правилното приложение на закона. Въззивният съд може да се определи като втора първа инстанция, защото той не само може да проверява фактическите констатации на първата инстанция, но може като резултат на тази проверка да приеме различни фактически констатации. 4. Съдебно заседание на касационната инстанция. Единствена касационна инстанция по наказателни дела е ВКС. ВКС заседава като касационна инстанция, защото той има правомощия да проверява единствено правилно ли е приложен законът. Фактическите положения, приети за установени за касационната инстанция имат сила на присъдено нещо. Той не може да ги проверява никак. Проверява единствено ли е приложен законът, а то значи НК и НПК. Ако неправилно е приложен НК, това означава грешка в правната квалификация. При неправило приложен НПК – съществено процесуално нарушение. В СЗ на ВКС няма пет етапа. Няма съдебно следствие, т.к. ВКС не може да проверява фактическите положения, приети за установени. Това означава, че не може да събира и проверява доказателства. А доказателства по НПК в съдебната фаза могат да се събират и проверяват само на етапа съдебно следствие. 5.Възобновяване на наказателни дела. Единствено оправомощен е ВКС. Това е извънреден способ, т.к. на него подлежат само присъди, влезли в законна сила и които подлежат на изпълнение. ІІІ. Нашият НПК регламентира както общия наказателен процес, така и редица диференцирани процедури и особени производства. В част 5та НПК със заглавие „Особени правила” в самостоятелни раздели са регламентирани: -бързо производство -незабавно производство -разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия -съкратено съдебно следствие -освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК -споразумение (подсъдимият заявява, че приема фактите, изложени в ОА) При тези особени правила са съкратени отделни стадии, етапи, разпоредби и правила на общия наказателен процес, за да се осигури бързина. В тази част пета се намират и особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни и особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища. При тези особени правила наказателният процес не е съкратен, а точно обратното – обогатен е със специфични форми, институти и правила, за да се съобрази в максимална степен процедурата с подсъдимите, които са или непълнолетни или военни лица. ИЗВОД: особените правила са по своята същност общият наказателен процес, който обаче или е съкратен, или е обогатен, за да се съобрази с особените качества на подсъдимия. В част седма НПК „Особени производства” са регламентирани: -реабилитацията -прилагане на принудителни медицински мерки -прекъсване изпълнение на наказанието -отмяна на зачитането на работните дни -замяна на доживотен затвор с ЛОС -трансфер на осъдени лица -трансфер на наказателно производство -признаване присъда на чуждестранен съд и др. (неизчерпателно) ИЗВОД: особените производства нито са общия наказателен процес, нито са особени правила, а самостоятелни процедури, регламентирани в НПК, т.к. имат тясна връзка с наказателния процес. №7 Наказателно процесуални функции 1.Понятието наказателно процесуални функции (НПФ). Дефиниция: НПФ е наказателно-процесуално дейност е и направлението на тази дейност. От тази дефиниция се правят следните изводи: а/НПФ нито е само дейността, нито е само направлението на дейността, а е едното и другото. б/направлението на наказателно-процесуалната дейност не може да се откъсне от дейността, т.к. намира проявление в и чрез самата нея. в/направлението може да се познае по самата непосредствена задача на дейността. Тази задача може да бъде узната само ако е известно кой извършва дейността. 2. От гледна точка направлението в българската доктрина единодушно се приема, че в наказателния процес има три основни функции – по обвинение, защита, по ръководство и решаване. Две допълнителни: функция по предявяване на граждански иск, която е по своята същност непълна функция по обвинение и функцията, свързана с отговорността по предявения иск, която е по своята същност непълна функция по защита. 3. В наказателния процес функциите са тясно и неразривно свързани, взаимно се обуславят и допълват. Затова няма стадий, в който да се извършва само една функция, всички функции намират приложение във всички стадии. 4. По принцип една функция се осъществява от един субект, но е възможно 1 и съща функция да се осъществява от повече субекти. Например функцията по обвинението в съдебната фаза се осъществява от прокурора, но може и от частен обвинител. Възможно е и обратно – повече от 1 функция да се осъществява от 1 субект. Тази възможност обаче съществува само на досъдебна фаза, т.к. прокурорът на тази фаза осъществява и функция по обвинение и функция по ръководство и решаване. Същото важи и за разследващия орган. 5. В зависимост как се разпределят функциите един процес може да бъде определян като състезателен или не. В нашия процес е състезателна само съдебната му фаза. На досъдебната – няма състезателност, защото функциите по обвинение и ръководство и решаване се осъществяват от едни и същи държавни органи. При това едните – разследващите органи са напълно процесуално подчинени на прокурора. Функцията по р&р се осъществява само от държавни органи. Функция по защита – само от граждани. Функцията по обвинение – и от държавни органи, и от граждани. Държавните органи осъществяват своята функция по обвинение и р&р като една дейност, която е винаги многопосочна. Държавните органи са длъжни да събират и проверяват всички доказателства, независимо дали това ще ползва обвинението или защитата. ВИДОВЕТЕ НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИ ФУНКЦИИ І. Функция по обвинение –обхваща цялата наказателно процесуална дейност, свързана с повдигане и доказване на повдигнатото обвинение. -на досъдебна фаза тази функция се осъществява от прокурора, разследващите органи, пострадалия -в съдебна фаза – от прокурора, частен обвинител и неговия повереник, частен тъжител(по дела от частен характер). ІІ. Функция по защита – включва цялата наказателнопроцесуална дейност, свързана с доказване невиновността на обвиняемия или неговата по ниска степен на наказателна отговорност. -на досъдебна фаза – от обвиняемия и неговия защитник -на съдебна фаза – от подсъдимия, защитника, гражданския ответник и неговия повереник ІІІ. Функция по р&р – 4 вида дейности: 1. Ръководене на самата наказателно процесуална дейност, което се свързва с вземане на решение кое действие и в каква поредност да се извърши. 2. Ръководене на поведението на самите лица, които вземат участие при извършване на действието. 3. Решаването на всички въпроси, които се поставят в хода на висящото дело 4. Решаване на окончателните въпроси по делото. -На досъдебната фаза функцията по р&р – от прокурор и разследващите органи. -В съдебна фаза – от съда ІV. Предявяване граждански иск и доказване неговото основание и размер. -съдебна фаза – няма досъдебна фаза – ищец и неговия повереник V. Отговорност по предявения иск – тази функция обхваща дейността свързана с доказването, че такова деняие не е извършено или че извършеното е случайно, т.к. е невиновно или че причинените вреди са с по нисък размер. -досъдебна фаза – няма такава функция -съдебна фаза – гражданския ответник и неговия повереник №4. Наказателно процесуални правоотношения -Действията, които се извършват в наказателния процес са правни, т.к са предвидени в НПК. -След като става въпрос за правни действия, те се описват в закона или като предоставяне на права, или като задължения за държавните органи и за гражданите. Ако това е така, то е очевидно, че всяко действие може да се извърши в наказателния процес или като се упражни предписаното от закона право, или като се изпълни предписаното от закона задължение. -В правото няма съмнение, че единственото средство, за да се изпълни едно задължение или за да се упражни едно право е в крайна сметка правоотношението, а в наказателния процес това е наказателно процесуалното правоотношение. Затова е верен изводът, че в наказателния процес непрекъснато възникват, развиват се и се реализират съответни наказателно процесуални отношения. Така реализиралото се правоотношение се явява онзи ЮФ, който ще послужи за възникване и реализиране на следващото правоотношение и така до изчерпване на цялата наказателнопроцесуална дейност. -Наказателнопроцесуалните правоотношения винаги се осъществяват между участник в процеса (държавни органи или граждани) и държавния орган, който осъществява функция по р&р. 28.10.09 г. Наказателнопроцесуалните отношения притежават някои специфики: 1. Наказателнопроцесуалните правоотношения не са между равнопоставени страни и в този смисъл не са граждански. 2. Наказателнопроцесуалните правоотношения са винаги властнически- реализират се не само между неравнопоставени страни, но и между страни, от които едната винаги е държавен орган и осъществява функция по ръководство & решаване. 3. В наказателния процес винаги се реализират наказателнопроцесуалните правоотношения, дори когато НПК по повод предявен граждански иск за неуредените случаи препраща към ГПК. 4. В наказателния процес има хипотези, когато за да възникне наказателнопроцесуално правоотношение трябва преди това да се е реализирало гражданско такова. Това са хипотезите на упълномощаване на защитник, при което правоотношенията са граждански, а договорът е за правна помощ. Без това реализирано гражданско правоотношение и без този договор защитникът не може да се конституира в това му качество и да възникват право отношения между него и държавния орган, които осъществява функция по р&р. На практика е възможно да се е реализирало наказателно правоотношение, а да не са възникнали и осъществили наказателнопроцесуалните правоотношения. Има престъпление, но не е имало наказателен процес. Това са всички хипотези на т.нар. скрита престъпност. На практика е възможно да са се осъществили наказателнопроцесуалните правоотношения без да е реализирано наказателно правоотношение. Има процес, а няма престъпление. Това са всички случаи, когато има оправдателна присъда или делото е прекратено, поради това че не е извършено деяние или не е извършено виновно. №10 отпада. №11. УЧАСТИЕ НА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
№19 Непосредственост и Устност
а/ Обща характеристика. Принципът е установен в чл. 18 НПК и от текста могат да се направят следните изводи: -принципът се отнася до всички държавни органи -принципът се отнася до цялото наказателно производство -принципът не е само деклариран; чрез диспозицията на чл. 18 се формулира дефиниция на същия. Затова е верен изводът, че съдържанието на този принцип се свежда до задължението на държавните органи лично да извършват (а само не да участват при извършването!) действията по разследването и в решенията си да се позовават на доказателства, които са събрали лично. -този принцип, както е видно от края на изречението на чл. 18 отнапред е формулиран от законодателя с изключения. Извод: изразът по чл. 18 „лично да събира и да проверява доказателствата” не е равнозначен на израза „лично да присъства при извършване на действието”, нито пък на израза „лично да участва при извършване на действието”. Принципът е лично да извършва действието. б/Този принцип най-пълно се проявява в дейността на съдебните органи(а не на органите на съдебната власт). Ето аргументите за този извод: -съдът лично извършва следствените действия, лично събира доказателствата и се позовава само на такива, каквито е събрал лично. За това, ако на досъдебната фаза са събрани и проверени всички доказателства, при това при пълно спазване на закона съдът отново ги събира и проверява. Съдът не може да се позове директно на доказателство, събрано на досъдебна фаза – трябва пак да го събере и пак да го провери. -само съдът при осъществяване на своите функции НЕ Е взаимозаменяем, той е неизменен при упражняване на правомощията си. Това е вярно, защото съгласно чл. 258 НПК, ако един съдия или съдебен заседател не може да продължи участието си по делото и бъде заменен с друг, делото започва отначало. Това не важи ако по делото е бил привлечен да участва запасен съдия или съдебен заседател ( чл. 260). -съдът действа при изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, което значи че след като изслуша съдебните прения и последната дума, той не може да разглежда други дела преди да постанови присъда по това дело. Това е чл. 259. в/в дейността на прокурорските органи принципът намира приложение като голямо изключение, защото: -прокурорът като правило в своите актове се позовава на доказателства, които не е събрал и проверил лично, защото те са събрани и проверени от разследващия орган, чиято основна функция е именно тази. -прокурорските органи са взаимозаменяеми, те не са неизменни при извършване на дейността си. Когато прокурорът се замени с друг, делото продължава и не се повтарят извършените действие и събрани от него доказателства. -всъщност този принцип ще намери приложение в дейността на прокурорските органи само когато те са се възползвали от правомощията по чл. 46 НПК (цялостно разследване или отделни действия по разследването). -в дейността на разследващите органи този принцип не намира така пълно проявление, както при съда, но проявлението му е по-широко отколкото в дейността на прокурорските органи, защото:а/основна функция на разследващия орган е да извършва действия по разследване и да събира доказателства. Затова в своите актове той се позовава на лично събраните от него доказателства. б/ разследващите органи обаче не са неизменни, защото ако един разследващ орган бъде заменен с друг разследването продължава. -този принцип не намира пълно приложение в дейността на разследващите органи, когато разследването е било извършено в екип от няколко разследващи органи.
04.11.2009г. -обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля задължително се дават УСТНО. Ако не са депозирани устно, те се считат невалидни. В тази връзка е очевидно, че устността е условие за валидност на показанията и обясненията като устно доказателствено средство. Но това не значи, че са невалидни като доказателства. -исканията, бележките и възраженията, които се правят хода на процеса по начало трябва да се правят устно. Ако са направени писмено, задължително се прочитат. Очевидно, че за исканията, бележките и възраженията устността не е условие за тяхната валидност. Според Н.Ч. устността като принцип на процеса намира приложение и в следните насоки: -съдебните прения по наказателни дела не могат да са писмени, задължително са УСТНИ. Ако страната е написала своята реч предварително, трябва да я прочете преди да я даде на съда. -последната дума на подсъдимия винаги се произнася устно. -присъдата, за да породи своите правни последици трябва да бъде прочетена в съдебното заседание. Очевидно, че прочитането на присъдата е един от конститутивните й елементи за нейната действителност. Изключения от принципите на устност и непосредственост: 1. Прочитане показанията на свидетелите – чл. 281 2. Чл. 279 прочитане на обясненията на обвиняемия 3. Задочно производство – чл. 269, ал. 3 4. Разпитите по делегация – чл. 138, ал. 7 5. Право на свидетеля да си служи с писмени бележки за цифри, дати и др. – чл. 122, ал. 1. №14 ПРАВО НА ЗАЩИТА
Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|