№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
Процесуално положение на частния обвинител
Изтегляне 0.82 Mb.
|
2.Процесуално положение на частния обвинител. То се определя от това какви права и функции има той в наказателния процес. Правата са в чл. 79 – наизуст. Функциите – чл. 78. Процесуалното положение на частния обвинител е да е субект и страна в наказателния процес. Той осъществява функция по обвинение. Акцесорен субект на обвинението е, т.к. поддържа обвинението наред с прокурора , също и самостоятелен, т.к. поддържа обвинението, независимо от позицията на прокурора. Има право на повереник – чл. 100, ал. 1. Частният обвинител може да има още 2 процесуални качества: 1/ може да е граждански ищец и 2/свидетел. ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ 1. Предпоставки за възникване на процесуална правоспособност. Чл. 80. Това право също преминава в наследство. 2 хипотези: -един пострадал, няколко извършители и пострадалият в този случай сам решава с/у кого да насочи тъжбата си (най-добре срещу всеки един). -няколко пострадали и един извършител. Всеки един от тях има право на тъжба. Но ако който и да е от тях подаде тъжба, останалите имат право на присъединяване. Това следва от чл. 24, ал. 1, т.6. Процесуалната дееспособност е нормалната. -Трябва да има тъжба. Съдържанието на тъжбата – чл. 81. За разлика от искането на частния обвинител, което може да е направено и устно, тук се изисква писмена форма, т.к. тук няма протокол. Това в случая е началният акт на процеса. Началният акт може да е само и единствено писмен. В тъжбата се излагат обстоятелствата, но не е нужно да има правна квалификация. Може да се иска съдействие от органите на МВР - чл. 83. Това съдействие никога не може да е във формата на разследване. Съдействието може да се изразява в получаването на определена информация. Значението на тъжбата – тя определя рамките на наказателното производство. Когато тъжбата страда от порок няма да се образува наказателен процес. Срок – 6 месеца от узнаване на престъплението. Когато имаме продължавано престъпление, този срок тече не от довършване на престъплението, а от узнаване на единичното деяние. Срокът тече от момента, в който прокуратурата е приела, че престъплението е от частен характер – това се приема от практиката. Образуване: с разпореждане на председателя на съда. Председателят на съда като институция, а не като председател на състав – чл. 247, ал. 1, т. 2. 2 възможности: 1/уважава и дава ход и 2/не уважава, не дава ход на тъжбата и разпореждането му подлежи на обжалване по гл. 22 НПК (ред за обжалване на определения). 2.Процесуално положение на частния тъжител. Главен обвинител в процеса е. Той е основен носител на функцията по обвинение. Процесуалното му положение е на субект в наказателния процес и то на субект, който осъществява функция по обвинение. Винаги е и страна в наказателното производство. Има правата на субект. Чл. 82 – право да оттегля тъжбата си – може да е изрично или мълчаливо. Изрично – с нарочно волеизявление; мълчаливо – ако не се яви при положение, че е редовно призован или не е намерен на посочения адрес. НПК не съдържа срок, в който тъжбата може да бъде оттеглена. Въпросът е дали частният тъжител може да оттегли тъжбата си преди влизане в сила на произнесената присъда. Няма да се постигне никакъв резултат. Това което може да направи е да обжалва пред въззивния съд. Право на частния тъжител да поиска наложеното наказание да не се изтърпява. Частният тъжител може да има и качество на граждански ищец. НЕ може да е свидетел. Разликата идва не от фактическото положение, че и двамата са пострадали. ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ Причините за допускане на граждански иск в наказателния процес – процесуална икономия. Изключение от принципа, че за съответния вид отговорност съществуват определени форми за нейната реализация. Целта: в 1 процес да се погасят всички последици от извършеното деяние. Така се избягва произнасянето на противоречиви съдебни решения. Наказателно процесуалният път за реализиране на гражданската отговорност в известен смисъл улеснява пострадалия: -няма да внася държавна такса (тя се дължи в/у присъдената сума на края на делото и доколкото това са разноски по делото, осъденият ще ги поеме); -гражданският ищец ползва изцяло събраните по делото доказателства; -улеснение при доказване; - гражданският иск се доказва по реда на НПК; -гражданският иск е акцесорен по отношение на обвинението и следва съдбата на обвинението и следователно може да бъде изменян; -в наказателния процес се допуска единствен вид иск – осъдителен иск на деликтно основание; -гражданският иск е наказателно процесуално средство, чрез което пострадалото лице/прокурорът могат да търсят по наказателнопроцесуален ред обезщетение от обвиняемия и лица, които носят наред с него отговорност за причинени с инкриминираното деяние вреди – основание на иска е деянието, инкриминирано в ОА, което може да се окаже, че не е престъпление. 1. Предпоставки за придобиване на процесуалната правоспособност. Процесуалната правосопособност е свързана с пострадалия. Тук с включени и ЮЛ. Правото преминава по наследство. Когато пострадалият почине, право му преминава по наследство. Личното право не преминава. Процесуалната дееспособност е същата. Форма на иска – не се изисква. Ако съдът откаже да конституира гражданския ищец, това НЕ подлежи на обжалване. Идеята – гражданският ищец може да реализира правата си и извън наказателния процес. 2.Процесуално положение. Той е субект, страна. Специфичното му право е да иска обезпечаване на иска. Това става по реда на ГПК. Той развива своята активност в рамките на гражданския иск. Той може да е свидетел, частен обвинител, частен тъжител. 16.12.2009г. №23 Участник, субект, страна. 1.Участник в наказателния процес. 3 правила: а/дефиниция: участниците в наказателния процес са субектите на наказателно процесуалните правоотношения. б/От дефиницията е очевидно, че това понятие е най-широкото, т.к. участници в процеса са всички държавни органи и всички граждани, които имат права и задължения по образувани наказателни дела. в/Понятието участник в наказателния процес е различно от понятието субекти на наказателното правоотношение. Субекти на наказателното правоотношение са държавата и извършителят на престъплението. Субектите на наказателнопроцесуалните правоотношения са не държавата, а държавните органи от една страна и от друга - не само извършителят на престъплението, който е обвиняем, а и редица други граждани, като пострадал, частен обвинител, граждански ищец, свидетел, поемно лице и т.н. 2.Субект на процеса. Дефиницията на понятието субект на наказателния процес има 3 елемента: а/ Субектите на наказателния процес са държавни органи и граждани, които осъществяват поне една функция. б/ Само субектите на наказателния процес защитават свои или чужди права и законни интереси. Държавните органи защитават чужди права – на обществото. Гражданите или защитават лични права, или чужди права на други граждани, каквито са защитниците и поверениците. в/ Само субектите на наказателния процес участват трайно в тази дейност и са в същото време субекти на процеса на доказването. Само субектите притежават права, за да вземат участие при допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: от всички участници в процеса НЕ СА СУБЕКТИ на процеса свидетелите, ВЛ, преводачите, тълковниците и всички други граждани,които технически подпомагат дейността на държавните органи. Тези граждани не осъществяват функция, не защитават нито свои, нито чужди права, нито пък вземат трайно участие в процеса на доказване. ИЗВОДИ ЗА СУБЕКТИТЕ: А/ Всички субекти на наказателния процес са в същото време и участници в процеса. Не всички участници, обаче, са субекти. Б/ Субектите в наказателния процес винаги осъществяват поне една функция и няма никакво значение дали тя е основна или допълнителна. В/ В наказателния процес има субекти, които осъществяват функцията си в пълен и субекти, които осъществяват своята функция в непълен обем (гражданския ищец и гражданския ответник). Г/ В наказателния процес има субекти, които осъществяват само една и повече от 1 функция. Това е възможно като изключение на досъдебна фаза само за държавните органи, които осъществяват функция по обвинение и функция по р&р. Д/ В наказателния процес има субекти, които са еднолични и които са колегиални. Единственият колегиален субект е съдът. Е/ В наказателния процес има субекти, които са неизменни, т.е. които остават едни и същи в хода на процеса. Има и други – които не остават едни и същи и следователно не са неизменни. Неизменни са: обвиняемият, пострадалият, частен обвинител и тъжител, граждански ищец и ответник, т.е. само гражданите, които защитават свои материални права и законни интереси. Ж/ Има субекти, които са задължителни и без тях не може да се реализира наказателния процес и субекти, които не са задължителни. Задължителни субекти: съдът, обвиняемият, прокурорът, разследващите органи. З/ Има субекти, които осъществявайки своята функция могат да извършват действия, които спадат към друга функция и въпреки това няма обединяване на функции. Това важи само за държавните органи като субекти на наказателния процес, защото само те са длъжни да бъдат обективни и да събират и проверяват всички доказателства за разкриването на истината, независимо дали тези доказателства ще ползват обвинението или защитата. Когато прокурорът установява алибито на обвиняемия и събира доказателства в негова полза, това не значи, че той осъществява и функция по обвинение и по защита. 3.Страни в наказателния процес. Дефиниция: Това са субектите в наказателния процес в неговата съдебна фаза, които осъществяват функция по обвинение или по защита. Според проф. Павлов страните са субектите в наказателния процес в неговата съдебна фаза, които повдигат или поддържат обвинението или отговарят по обвинението, предявяват гражданския иск или отговарят по него. В тази дефиниция трябва винаги да се подчертава, че в нея изразът „отговарят по обвинението” е употребен не в материално правното му значение, а в процесуално правното. В материално правен смисъл отговаря по обвинението подсъдимият и гражданският ответник, а в процесуално правен смисъл отговарят по обвинението и защитникът и повереникът. На досъдебна фаза няма страни, т.к. там функцията по обвинение и р&р се осъществява от един и същи държавен орган. Чл. 253 изброява страните. Забележително е, че там не фигурира повереникът. №29 ОБВИНЯЕМ 1/ Чл. 54 НПК прави опит да дефинира понятието обвиняем – лицето, което е привлечено в това процесуално качество в условията и по реда на НПК. По нашето право лицето се привлича като обвиняем в хода на предварителното разследване и това се нарича предварително обвинение и след приключване на разследването с обвинителен акт на прокурора.
№24 СЪД
Съдът е главен субект на наказателния процес и аргументите за верността на този извод могат да се обобщят така: 1/ Съдът е единственият субект, който извършва дейността си като колегиален орган. 2/ Съдът е единственият държавен орган, който може да реши делото по същество. Това е вярно, т.к. актът на съда, с който се решава наказателното дело има силата на присъдено нещо, т.к. се ползва с последиците на неотменимостта. Вярно, че прокурорът също решава делото по същество, когато например прекратява производството, поради това, че деянието е несъставомерно. Това постановление, обаче, няма сила на присъдено нещо и не се ползва с неотменимост, т.к. ако не е било потвърдено от съд горестоящият прокурор винаги може да го отмени, докато не изтече давността на престъплението. 3/ Само съдът може да постанови присъда, която се издава в името на народа. 4/ Само съдебните органи не са взаимозаменяеми. Те са неизменни при извършването на дейността си. 5/ Дейността, която извършва съдът е публична, а този принцип не намира приложение на досъдебна фаза, т.к. там дейността е тайна. В дейността на съда намират пълно приложение всички основни принципи на процеса. 6/ Съдът ръководи дейността на всички участници в съдебната фаза, в това число и на прокурора. 7/ След промените на НПК от 1999г. и особено с приемането на новия НПК не остана никакво съмнение, че съдът е главен субект, при това не на досъдебна фаза, а на целия наказателен процес. Този извод следва от факта, че съдът осъществява пълен съдебен контрол над извършваната досъдебна дейност. Съдебният контрол може да се обобщи в две големи групи: а/съдебният контрол, който се извършва в хода на разследването и който от своя страна може да се класифицира в следните подгрупи: -предварителен съдебен контрол – контролът, който се извършва от съда но преди да е извършено самото действие. В тази подгрупа се отнасят: претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, когато не са неотложни; вземане на образци за сравнително изследване; изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция, включително електронна поща. Всички тези действия се извършват винаги с предварително разрешение на съдия. -последващ съдебен контрол – осъществява след като действието вече е извършено. Тук се включват претърсване, изземване, обиск, освидетелстване, когато са били неотложни и когато е необходимо одобрение от съдията; обжалването на размера, а и на самата мярка за неотклонение „парична гаранция”; обжалването на отказа на прокурора да разреши на обвиняемия да напусне страната, както и на самата мярка „забрана за напускане пределите на страната”. -текущ съдебен контрол – осъществява се в хода на извършване на самото действие – разпит на свидетели и обвиняем пред съдия. -действия, които се извършват само от съда: вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”; отстраняване на обвиняемия от длъжност; настаняване в психиатрично заведение за изследване на обвиняемия; обезпечение на гражданския иск; обезпечение на глобата и конфискацията. б/съдебният контрол, който се извършва след като е приключило разследването. Тук се отнасят следните хипотези: -обжалването на постановлението на прокурора за прекратяване на производството; -обжалване на постановлението за спиране; -когато съдията докладчик в първия стадий на съдебна фаза връща делото на прокурора за да се поправят допуснатите нарушения; -когато първата, втората и касационната инстанция връща делото на прокурора поради допуснати нарушения на закона. СЪСТАВ НА СЪДА – Чл. 28. РЕШЕНИЯ НА СЪДА – Чл. 32. №25 ПОДСЪДНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ДЕЛА 1.Обща характеристика на наказателните дела. В доктрината се прави разлика м/у подсъдност и компетентност. Двете понятия са тясно свързани и се намират в пряка връзка, т.к. съдържанието на едното понятие не може да се обясни без другото и обратно и т.к. двете понятия изразяват едно и също нещо от различни гледни точки. След като едно дело е подсъдно на 1 съд, то това значи, че съдът е компетентен да го разгледа, а за да бъде компетентен, то делото трябва да му е подсъдно. Затова дали говорим за подсъдност или компетентност, зависи от гледната точка. От гледна точка на съда правомощието му да реши делото е неговата компетентност, а от гледна точка на делото, обвързаността му с този съд е неговата подсъдност. Подсъдни са делата, компетентен е съдът. По нашия НПК подсъдността не се определя нито ад хок, нито по волята на страните, а със закона, с императивни правни норми. По нашето право основната подсъдност е тази на РС, за да се реализира идеята, че правосъдието трябва да е близо до страните. 2. Видове подсъдност: а/ родова(предметна) подсъдност. Предметната подсъдност разпределя делата м/у различните по степен съдилища – РС, ОС – когато действат като първа инстанция. Затова е вярно, че тези правила разпределят делата м/у районните и окръжните съдилища като първа инстанция. Родовата подсъдност е в чл. 35. Ал. 1 сочи принципа, че на РС са подсъдни всички дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжен съд. Ал. 2 – изчерпателно посочва престъпленията, подсъдни на окръжен съд. Ал. 3 – особено правило на родова подсъдност, когато делото винаги се гледа като първа инстанция от СГС. Практиката на ВКС константно приема, че нарушаването на правилата на родовата подсъдност не винаги е съществено процесуално нарушение и че такова винаги е налице, когато РС е разгледал дело, което е бил компетентен да разгледа ОС. Обратното не е нарушение. б/местна подсъдност. Правилата на местната подсъдност разпределят делата м/у еднаквите по степен съдилища, когато действат като първа инстанция. Затова е вярно, че тези правила разпределят делата м/у многото райнни, респ. окръжни съдилища. Чл. 36 сочи кой е критерият за решаване на въпроса кой измежду районните/окръжните съдилища е компетентен да разгледа делото. Критерият – мястото на извършване на престъплението. В ал. 2, ал. 3 на чл. 36 и чл. 37 са регламентирани специфични хипотези и критерии на местна подсъдност – става въпрос за хипотезите, когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението; когато престъплението е извършено в района на няколко съдилища; когато е извършено в чужбина. Според практиката на ВКС нарушаването на правилата на този вид подсъдност не винаги е съществено процесуално нарушение. Такова винаги е налице, когато заинтересованата страна е възразила и въпреки това делото е било гледано от същия този съд. в/ Подсъдност по връзка на делата. По правилата на тази подсъдност, подсъдността на едно дело, което се нарича акцесорно се определя от подсъдността на друго дело, което се нарича главно. Благодарение на тези правила е възможно да се обединяват главното и акцесорното дело, за да се разкрие обективната истина. НПК познава няколко хипотези на този вид подсъдност: -едно лице извършило няколко престъпления – чл. 38; -когато няколко лица са извършили няколко престъпления – чл. 41; -определяне на общо наказание – чл. 39; -престъпление в съучастие – чл. 40; г/ Функционална подсъдност Правилата на тази подсъдност оказват кой съд е компетентен да се произнесе като въззивна и като касационна инстанция – чл. 45. 3.Спорове за подсъдност: чл. 44-вж. 4.Изземване на наказателни дела: чл. 43-вж. 23.12.2009г. Продължаваме с участниците. № 34 ЗАЩИТНИК 1.Предпоставки за конституиране фигурата на защитника в наказателния процес. А/ Упълномощаването – чл. 93 НПК. Упълномощаването става чрез сключване на договор за правна помощ, който се подписва от обвиняемия и защитника. Но за да е налице редовно упълномощаване, освен този договор обвиняемият подписва и пълномощно. И договорът, и пълномощното са в писмена форма без да е нужна нотариална заверка. В СЗ обаче, защитникът може да бъде упълномощен и устно. Редовно упълномощеният защитник може да заверява преписи от пълномощното и може да преупълномощава друг защитник, но само със съгласие на обвиняемия. Пълномощното важи за всички стадии на процеса, освен ако не е уговорено друго изрично. Действията по упълномощаването пораждат чисти граждански правоотношения, които са абсолютна предпоставка за възникване наказателно процесуалните правоотношения. Б/ За упълномощения защитник не трябва да са налице основанията за отвод и самоотвод, така както са посочени в чл. 91, ал. 3. В/ Да е спазен срокът, от началото на който може да се конституира защитник в процеса. Този срок – чл. 97, ал. 1 и както е видно от текста, защитникът участва от момента на задържането или от момента на привличането на лицето като обвиняем. „От момента на задържането” – в този текст се има предвид както „задържането под стража” като мярка за неотклонение, така и задържането на обвиняемия от прокурора за до 72 часа с цел да бъде доведен обвиняемият пред съда за определяне мярка за неотклонение „задържане под стража”. „От момента на привличането на лицето като обвиняем” – това е моментът, в който разследващият орган предяви постановлението за привличане на обвиняем. Не може да има защитник към момента на подписването на постановлението. ! Чл. 95, ал. 1 единствено сочи момента, от който участва защитникът по делото, но този текст не сочи действията, в които участва защитникът. Това е разрешено с разпоредбата на чл. 224 НПК. И тази разпоредба разделя действията на два вида: 1/действия, за които НПК предписва да присъства обвиняемият и адвокатът му и 2/ действия, за които НПК не предписва това. Когато става въпрос за последните действия защитникът и обвиняемият могат да присъстват, но с разрешение на разследващия орган и ако това няма да затрудни разследването. Действията, които се провеждат с обвиняемия са трета група действия и за тях не важи чл. 224 НПК. Г/Лицето, което е упълномощено за защитник трябва да е или адвокат или съпруг, възходящ, низходящ роднина – чл. 91, ал. 1 и ал. 2. Д/Трябва да е подадена молба от обвиняемия, придружена с договора за правна помощ и пълномощното за участие на упълномощения защитник в процеса. Е/Държавният орган, който ръководи и решава съответния стадий трябва да постанови съответен акт за конституирането на упълномощеното лице като защитник в процеса. Ж/Отказ на обвиняемия от упълномощения защитник, както и замяната му е винаги възможен в хода на целия наказателен процес. За отказа и замяната НПК не предписва нито предпоставки, нито срокове. Чл. 96. Защитникът обаче не може да се откаже от веднъж приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. Независещи са: болест, дълго отсъствие от страната – общо взето само двете ги приема съдът. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|