№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
Съдията-докладчик е председателят на състава
Изтегляне 0.82 Mb.
|
Съдията-докладчик е председателят на състава. Той разглежда делото при едноличен състав или председателства съдебния състав, ако има съдебни заседатели или разширен състав. Съдията-докладчик проверява може ли делото да се разглежда в съдебното заседание. Чл. 248, ал. 2 очертава кръга от въпроси, които той следва първоначално да провери. Въпросите, които са предоставени, са в 4 групи – да си ги видим. Т.1 няма да я коментираме, също и 2та. Проблемът е в т.3. Тя визира допуснати съществени процесуални нарушения, които са отстраними. Ако не са отстраними, то няма за какво да връщаме на досъдебна фаза (обвиняемият е бил -18, не е имал защитник и 2 дни след това става +18. И да го върнем делото – няма смисъл.). Какво означава ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, защитника му и останалите участващи на досъдебна фаза? Тази категория нарушения е доста широка. Няма изброяване нито на категорията нарушения, довели до ограничаване на правата, нито на ограниченията на правата. Предоставено е на съдията-докладчик да прецени дали даденото нарушение се е отразило или не на правата. Ако например обвиняемият е искал защитник и разследващият орган е отказал и на следващия път обвиняемият си идва със защитник – няма ограничаване на правата. Най-често тази хипотеза се прилага при неясноти в ОА – в обстоятелствената част и в диспозитива. Често в диспозитива цифрата е една, а в обстоятелствената част – друга(например 3млн. лв. 2 млн.лв.). Идеята е да има яснота на обвинението, за да може да се защитят правата. Връщането става основно на база неясноти и противоречия. Т.4 е също безспорна. След като съдията-докладчик получи делото и отговори на тези 4 въпроса, трябва да реши какво ще прави. Първо може да предаде обвиняемия на съд – чл. 252. Второто – да прекрати съдебното производство – чл. 249. Третото – да прекрати наказателното производство – чл. 250. Четвъртото – да спре наказателното производство – чл. 251. При прекратяването може или да препрати на друг съд, или да върне на досъдебна фаза. Прекратяване на досъдебно производство и прекратяване на наказателното производство е едно и също, когато се прави на досъдебна фаза. Не е така на съдебна фаза. В съдебна фаза може да прекратим съдебното производство и делото да продължи на досъдебно производство. Когато прекратим наказателното производство, слагаме край на цялото дело. Първото правомощие, и най-важно: предаването на съд – чл. 252. Делото продължава нататък. Има противоречия за същността на този стадий. Текстът – чл. 252 - гласи”насрочване на делото”. Това е пряката последица от това, че обвиняемият е предаден на съд. Когато делото е подсъдно на този съд - т.е. позитивно отговаряне на въпросите по чл. 248, ал. 2 – съдията-докладчик с разпореждане предава обвиняемия на съд. Самото разпореждане насрочва съдебно заседание. Когато предаде обвиняемия на съд и насрочи съдебното заседание, възникват страните – чл. 253. Страните са изброени в 4 точки в чл. 253. Страните са субектите на процеса, които осъществяват 2те основни функции – по обвинение и защита. Поверениците НЕ са включени в страните (по стария НПК бяха). Чл. 252 – касае само срока за насрочване, който по характер е организационен. Процесуална санкция за неспазването на този срок няма (както например, когато ако се просрочи жалбата – тя се връща, а тук нищо не става). Второто правомощие – чл. 249 – прекратяване на съдебното производство. Има две хипотези на прекратяване: -когато делото не е подсъдно – чл. 248, ал. 2, т.1; -чл. 248, ал. 2, т.3 – допуснато на досъдебна фаза отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до засягане правата на участниците. В тези две хипотези има различен резултат за самото дело. Когато делото не е подсъдно на съда, то се препраща на съответния съд. Когато на досъдебното производство се установят допуснати отстраними съществени процесуални нарушение, чл. 249, ал. 2 урежда въпроса – делото се праща на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането за връщане трябва да се укажат допуснатите нарушения. Поставя се въпросът дали тези указания са задължителни. Категорично да. Прокурорът е длъжен да се съобрази с тях и да ги използва. Прокурорите искат да могат да обжалват това, но уредбата не го допуска. Чл. 249, ал. 2 – вж. Чл. 242, ал. 2 е текстът, който е в стадия действия на прокурора след завършване на разследването. Трето правомощие: прекратяване на наказателно производство – чл. 250. Ал. 1 урежда 2 хипотези: а/т.1 препраща към общите основания за прекратяване по чл. 24, ал. 1. Т.1 на чл. 24 е изключена, т.к. представлява същността на т.2 на ал. 1 на чл. 250. Т.5 на чл. 24 отсъства в чл. 250, ал. 1, т.к. тук не може да се установи по безспорен начин това обстоятелство – трябва да има съдебно-психиатрична експертиза и т.н. Ако има индиция за това, делото трябва да се внесе в съда и в съдебното заседание на 1ва инстанция чрез заключението на експертизата, това обстоятелство да бъде установено и делото да се прекрати. б/Даде се възможност на съдията-докладчик да прекрати делото, ако извършеното не представлява престъпление. Но това значи анализиране на целия доказателствен материал, а съдиите ги мързи. Така или иначе, това правомощие е правилно, т.к. в немалко случай именно това е причината да не издържи обвинението в съдебна фаза. Когато прекрати наказателното производство, съдията-докладчик е длъжен да реши всички последици от това – за веществените доказателства, мерките за процесуална принуда и т.н. Следващата алинея на чл. 250 урежда тези въпроси. За да се гарантират правата на участниците, това разпореждане за прекратяване може да се обжалва – ал. 4. Препис от разпореждането задължително се връчва на указаните лица в ал. 3. Законодателят е непоследователен по отношение на това какво трябва да се прави с пострадалия. НПК чл. 250, ал. 4 – пострадалият се уведомява на посочения от него адрес. Конституирането на фигурата на частния обвинител често се осуетява точно защото пострадалият не бива намерен на посочения адрес. Обжалването на разпореждането за прекратяване е по реда на гл. 21 – ал. 4. Счита се, че прекратяването на наказателното производство е от съществена важност и трябва да бъде приравнено на хипотезата на постановяване на присъда. Четвърто правомощие – спиране на наказателното производство – чл. 251. Няма особеност. Едновременно със спирането съдията-докладчик трябва да се произнесе и за мерките за процесуална принуда и др.под – ал. 2. По отношение на мярката за обезпечение на гражданския иск, разрешението на кодекса не е еднозначно – ал. 3. Разпореждането за спиране се обжалва по гл.22 – ал. 4. Освен контролни правомощия, сега съдията-докладчик има и решаващи правомощия: прекратяването на наказателното производство, когато деянието не съставлява престъпление. Съдията-докладчик, при упражняването на това си правомощие, навлиза по същество в делото. И го решава негативно – прекратява го (позитивното решение е постановяването на присъда). Продължаваме с техническите правомощия на съдията-докладчик. След като съдията-докладчик извърши всички действия по решаване съдбата на делото, ако то продължава нататък, съдията-докладчик следва да извърши една поредица от технически действия. Какво включват тези подготвителни действия по раздел 2: -връчването на книжа, казано най-общо – чл. 254. Връчва се препис от ОА на обвиняемия. Когато делото е образувано по тъжба се връчва препис от тъжбата и разпореждането, с което се дава ход на делото – ал. 2. Поставя се въпросът следва ли да се връчва разпореждането по дела от общ характер. Чл. 254 – единствено ОА е посочен. Но би следвало и по НОХД са се връчва разпореждането – такава е практиката, макар да няма изрична разпоредба. Идеята: да могат обвиняемият и неговият защитник да се подготвят по обвинението. Когато привличаме лицето като обвиняем, ние му връчваме по чл. 219 копие от постановлението за привличане. Това е работното обвинение. По-късно, ако има изменение на обвинението, има механизъм за ново привличане, ако обвинението е по-тежко (а ако е по-леко се прекратява). Тези действия на прокурора са неприсъствени и обвиняемият няма информация за тях, няма достъп до делото. Делото отива в съда и съдията-докладчик се произнася, но обвиняемият все още няма информация. За да може да организира защитата си трябва да получи ОА. В тази връзка, ал. 3 на чл. 254 дава възможност на подсъдимия в 7-деневен срок от връчване на ОА да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания. В отговора обвиняемият, станал подсъдим, следва да изрази отношението си към обвинението (да каже признава или не, вярно ли е или не). Своите възражения, искания, той трябва да направи по отношение на процедурата(че делото не е подсъдно на този съд например; да иска разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие), а и по отношение на доказателствата(да сочи нови доказателства, които да бъдат събрани и др.). На практика отговор не се подава, т.к. в наказателния процес нямаме преклузия. Ако той не направи възраженията си тук, може да го стори по-късно. Основният принцип в наказателния процес е разкриването на обективната истина и заради това няма предвидена преклузия на възможността за събиране на доказателствата. Книжа се връчват и на другите участници. Съобщава се за насрочването на всички участници – ал. 2 на чл. 254 и чл. 255. Указват им се правата за участие. Съдията-докладчик следва да извърши определени технически действия по самата организация на съдебното заседание. Чл. 256 в 5 точки посочва какво трябва да направи за подготовката. Произнасянето по мярката за неотклонение и мярката за обезпечение на гражданския иск е с оглед движението на делото. По отношение на мярката за неотклонение НПК предвиди възможността, ако съдията-докладчик я разглежда – това да става в открито съдебното заседание, което е отделно от основното. Ал. 3 предвижда насрочване на такова открито съдебното заседание. Като извърши тези действия, приключва и този първи стадий – подготвителните действия. № 68 Съдебното заседание на ПЪРва инстанция действия по даване ход на делото в съдебното заседание Съдебното заседание се дели на 5 етапа: действия по даване ход на делото; съдебно следствие; съдебни прения; последна дума на подсъдимия; постановяване на присъдата. Първият етап: действия по даване ход на делото. Подготвителни действия са в предходния стадий. Действията по даване ход на делото са първият етап от втория стадий. Действията по даване ход на делото имат технически характер. Ако подготвителните действия трябва да подготвят съдебното заседание, то действията по даване ход на делото трябва да проверят дали самото съдебното заседание може да се проведе. В чл. 271, ал. 1 е записано: „след откриване на съдебното заседание”. Кога се открива съдебното заседание? – когато е налице съдебният състав и секретарят (грешка е да кажем: когато се явил прокурорът, защитник и т.н.). Ал. 2 казва кога се отлага съдебното заседание. Ал. 1 чл. 272 – проверява се кои от призованите са се явили, а ако някой не е – посочва се причината за неявяването. Причините са важни и има предвидени различни последици за различните причини. По НОХД са предвидени задължително явяване на прокурора и подсъдимия, като за последния има изключение при задочното производство – чл. 269, ал. 3. Защитникът е в по-особено положение – не се дава ход, когато присъствието му е задължително и той не се яви. Ако защитникът не се яви – уведомява се съответната адвокатска колегия, за да с вземат дисциплинарни мерки. До началото на съдебното следствие пострадалият може да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. За да не се лиши пострадалият от тази възможност, съдът трябва да вземе мерки. НПК предвиди, че пострадалият или наследниците му, ако не се намерят на посочения адрес – чл. 275, ал. 1 – дава се ход на делото. По отношение на свидетелите, ВЛ, неявяването им не е основание за недаване ход на делото, а само може да им се търси отговорност. Тук е моментът за конституиране на частен обвинител и граждански ищец. Едната от предпоставките за конституирането им е молба. Поставя се въпросът от кога може да участва? – хипотетично от момента на образуването на съдебното производство, но той не знае за това. Така че моментът е от призоваването на пострадалия. В призовката му се указва че той има право да бъде конституиран като частен обвинител или граждански ищец. Молбата може да е писмена или устна. Рядкост е да има писмена молба. Най-често – устна, която се записва в протокола. Като частен обвинител не трябва да прави нищо, но като граждански ищец, трябва да формулира гражданския си иск, който най-често се прави писмено. Ако съдът откаже да конституира пострадалия като частен обвинител – обжалва се по гл. 22 – това е чл. 271, ал. 6. Ако гражданският ищец не предяви претенцията си в процеса, той може да действа по ГПК. А пък частният обвинител няма друга възможност и затова има възможност за обжалване на отказа за конституиране. След проверката на явилите се се дава ход на делото. Съдът снема самоличността им. Предупреждава свидетелите за отговорността по чл. 290 НК и ги отстранява от залата. На този етап има още: -отводи по чл. 274. По тях се произнася съдът. -новите искания – чл. 275. Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. Какво означава по реда на съдебното следствие? В него има поредност на действията: разпит на подсъдимия разпит на свидетелите на обвинението разпит на свидетелите на защитата разпит на ВЛ - предявяване на ВД. Може страните да поискат промяна по този ред в 2 насоки: 1/ ВЛ да се изслушат преди свидетелите; 2/ако страните не възразяват, някои от свидетелите на защитата да се разпитат преди тези на обвинението. Ако не е решен въпросът предварително, може да се иска изменение на този ред като се премине по някои от особените правила: съкратено съдебно следствие или споразумение например. 21.04.2010 г. – Митов № 69 СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ Когато съдът даде ход на делото, започва СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. То е централният етап. Съобразно принципа за непосредственост всички доказателства, на чиято база ще се изгради вътрешното убеждение на съда, трябва да се съберат отново.
При четенето на показания много често защитата или обвинението не се съгласяват да се четат, щото не знаят какво пише в тях. Щото са ги чели отгоре-отгоре на досъдебна фаза. След свидетелите разпит на ВЛ. Ако има допусната експертиза, тя трябва да бъде приета в съдебното производство, което приемане става с прочитане на заключението и разпит на ВЛ. Редът е същият както при подсъдимия и свидетелите – чл. 282, ал. 2.
След като се приеме заключението на ВЛ се пристъпва към прочитане на протоколи и други документи по делото – чл. 283. Това е втората голяма лъжа Те всъщност никога не се четат. Идеята на прочитането е свързана с принципа на непосредственост. Чл. 284 - Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите. По-особените доказателства не винаги са в делото. Оръжието се съхранява в МВР и често не се носи за самото дело. У нас няма изградена цялостна система за съхранение на ВД. Последното действие, което се извършва много рядко е съдебният оглед – чл. 285. Тук не присъстват поемни лица. След всички тези действия чл. 286. В този текст се казва „необходими...”. Това не значи, че ако обстоятелства по делото не са изяснени, не трябва да приключваме делото, стига да имаме невъзможност за изясняване. Ако не могат да бъдат изяснени съдебното следствие приключва и се решава според събраните доказателства. Приключването става с протоколно определение. № 71 СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ И ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Следващият етап: СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ. Те са анализ на събраните по делото доказателства и проектоприсъда от всяка една от страните. Всяка страна следва да коментира доказателствата, да си изгради фактическата обстановка по делото и да каже какво предлага като решение на съда. След това съдът прави същото.
Какво се прави, ако по време на пренията някоя от страните посочи, обстоятелства, които са важни и поиска да бъдат събрани? – може тези доказателства да се съберат. Как? – Чл. 294. (1) Страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. (2) Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения. Законът не ограничава това във времето. Чл. 295. (1) Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни. (2) Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика. Последна дума на подсъдимия. Последната дума на подсъдимия има чисто психологическо въздействие. Тя е крайното отношение на подсъдимия към делото и основните въпроси, които съдът трябва да реши. Какво става, ако подсъдимият поиска събиране на доказателства? Постъпва се аналогични на чл. 299. Ако съдът прецени, че искането му е основателно възобновяване на съдебното следствие и т.н. След последната дума на подсъдимия съдът се оттегля на съвещание. На съвещанието присъства само съдебния състав. Но дали съдебният състав включва или не заседателите? – ако делото е гледано от съдия и двама съдебни заседатели, а по закон е предвидено да се гледа само от един съдия имаме незаконност на състава.
Присъдата се обявява публично. От този момент тече срокът за обжалване. Чл. 308 дава възможност мотивите да се изготвят след присъдата, но макс 15-30 дни след това. Присъдата следва да има определено съдържание – чл. 305. Различаваме 2 вида: -оправдателна – няма проблем в чл. 304 -осъдителна – чл. 303. Ал. 1 изисква присъдата да не почива на предположения и ал. 2 – вж. Не трябва да има доказателства по делото, които да разколебават извода, че обвиняемият е виновен. По определени въпроси съдът може да се произнесе с определение, ако е пропуснал да се произнесе с присъдата – чл. 306. Често произнасянето с определение става в съдебното заседание. В присъдата съдът се произнася и по гражданския иск – чл. 307. Има доста проблеми тук. Дори когато подсъдимият се признае за невинен, съдът пак трябва да се произнесе по гражданския иск. Излиза се извън акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес. Съдът е длъжен по искане на страните или служебно да се произнесе и по мерките за процесуална принуда – чл. 309. Това става с протоколно определение. Чл. 311-312 – за протокола. № 70 ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБВИНЕНИЕТО
Обвинението е същността на самата функция по обвинение. Когато конкретното обвинение на досъдебна фаза се свърже с определено лице, то се привлича като обвиняем. Ако на досъдебна фаза се разкрият обстоятелства, които налагат да се наложи закон за по-тежко наказуемо престъпление – има способи. Няма такова предвиждане за по-леко. Прокурорът изготвя окончателното обвинение с ОА. Съдебното производство се развива въз основа на ОА. Но може в съдебна фаза да се разкрият нови обстоятелства, които налагат да се измени обвинението. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|