№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
/ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА – чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2
Изтегляне 0.82 Mb.
|
1/ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА – чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2. Нарушението на закона по чл. 348, ал. 1, т.1 означава винаги материален закон. Това е, на първо място, НК; на второ място, всеки друг материален закон, към който препраща НК(например ЗДвП); на трето място, става въпрос за всеки подзаконов нормативен акт, към който препраща НК (ППЗДвП); на последно място, това касационно основание ще е налице, когато съдът не е приложил или е приложил неправилно тълкувателно решение на ВКС. Когато е допуснато съществено процесуално нарушение, то винаги е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Друго решение при допуснато съществено процесуално нарушение не може да има. А когато е налице нарушение на закона, присъдата не само може да бъде отменена и делото – върнато, но присъдата може да бъде изменена. Нарушението на закона, като основание за касация, не може да е съществено или несъществено, както е при процесуалните нарушения. Щом е нарушен материален закон, винаги е налице и това касационно основание. Касационният съд проверява дали правилно е приложен законът, но единствено на базата на фактическите положения, такива каквито са приети за установени от предходните съдебни инстанции. Чл. 348, ал. 2 може да се приеме като дефиниция на нарушение на закона, като основание за касация. От текста е видно, че хипотезите на нарушенията на закона са 2: а/ когато законът е приложен неправилно. На практика са възможни 4 случая на нарушение на закона, когато същият е приложен неправилно: правна норма от особената част на НК не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно в частта й, очертаваща законният състав на диспозицията. Това е типичната грешка в правната квалификация. правна норма от общата част на НК, и в частност от раздела „престъпление”, не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно. Става въпрос за повторност, опасен рецидив, съучастие, продължавано престъпление, съвкупност и т.н. Това пак е грешка в правната квалификация. правна норма от особената част на НК не е изтълкувана вярно и затова е приложена неправилно в санкционната й част. В тази връзка е допусната грешка не при индивидуализацията на наказанието, а при самото налагане на наказанието. То е наложено извън рамките на санкцията, очертана в санкционната част на нормата. При кумулативни наказания в санкционната част на нормата, е наложено само едното наказание, вместо всички. При алтернативна санкция са наложени и двете санкции. При непълнолетен подсъдим, наказанието е наложено без да се съобрази редукцията по чл. 63. Наложеното наказание е под минимума или над максимума. Когато съдът правилно е наложил наказанието, но не го е индивидуализирал правилно, касационното основание е по чл. 348, ал. 1, т.3 – явна несправедливост на наказанието. невярно е изтълкувана и затова неправилно е приложена правна норма от общата част на НК от раздела „наказания”. Става въпрос за погасяването на наказателната отговорност, давността, освобождаване от наказателна отговорност и др. б/ Не е приложен законът, който е трябвало да се приложи. Тези случаи на практика могат да се обособят така: приложен е НК, който е отменен; приложена е отменена разпоредба на НК; приложена е разпоредба на НК, която към момента на прилагането й е изменена; приложена е разпоредба на НК, която е приета от НС, обнародвана е в ДВ, но не е влязла в сила. 26.05.2010 г. - Митов Касационните основания са 3 – вж. чл. 348. Касационните основания са отнапред формулирани нарушения на процедурата или на правилата за постановяване на съответния акт, които поставят под съмнение неговата правилност. Касационното производство като контролно-отменително производство се характеризира с отнапред формулирани основания. Нашето касационно производство не познава прескачането на инстанциите. Митов: нарушаването на тълкувателната практика = нарушение на материалния закон! Продължаваме със: 2/ СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА – чл. 348, ал. 1, т.2 В НПК се говори само за „съществени” нарушения. Критерият за деление на „съществени” и „несъществени” се извежда от тълкувателната практика, няма единен акт. Критерият е сборен.”Съществено” е онова нарушение на процесуалните правила, което ако не беше допуснато, решението би било друго. Ст. Павлов твърди, че съществено нарушение няма, т.к. щом има нарушение, то няма как да не е съществено. Трудно е да се определи принадлежността на едно нарушение към съществено такова или не. Затова имаме ал. 3 на чл. 348 – разделяне нарушенията на 2 групи: абсолютни и относителни (критерий: преценката, която следва да извърши касационният съд за резултата от нарушението, т.е. за това до какво е довело съответното нарушение в постановяването на крайния акт). Когато имаме относително основание, след като констатираме същественото процесуално нарушение, преценяваме до каква степен това нарушение се е отразило на правилността на съответния атакуван акт – това го прави ВКС. При абсолютните основания преценката за резултата е направена априори от законодателя; тук законодателят е преценил, че крайният акт винаги е опорочен. Точки 2,3 и 4 на ал. 3 са абсолютни съществени процесуални нарушения. При абсолютните съществени процесуални нарушения трябва само констатация на съда, а при относителните – трябва и последваща дейност, да се посочи до какво са довели. Чл. 348, ал. 3, т.1 е относително нарушение – трябва да се види по какъв начин това нарушение се е отразило на процесуалните права на участниците. Кога са нарушени правата на едно лице? – изключително субективна преценка на съда. 3/ ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ Несправедливостта е за наказанието, а не за присъдата! Ал. 5 дава примерни хипотези на явната несправедливост. Такава имаме при нарушение правилата на индивидуализацията на наложеното наказание – първата хипотеза. Ако съдът е наложил наказание, което го няма в НК ще имаме нарушение на материалния закон. Втората хипотеза: когато е отказано приложението на условното осъждане. В някои законодателства това касационно основание не фигурира като самостоятелно такова. Актове, които подлежат на касационно обжалване. Чл. 346 ги определя. Съпоставката м/у т. 1 и 2 решенията на ОС не подлежат на обжалване пред касационна инстанция. Подсъдните на РС дела като първа инстанция са с ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца и подсъдни на по-нисък по ранг съд. Ако се допусне грешка тук, степента на засягане на обществените отношения би била по-малка. Ако по т.2 окръжният съд би потвърдил присъдата на РС, няма да имаме касационно обжалване. По чл. 425 – възможност непроверените присъди и решения да се проверят от ВКС по реда на възобновяване като извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове. Извод: на касационно обжалване подлежат всички нови присъди на въззивния съд и решенията на въззивния съд, когато въззивен съд е апелативният съд. Т. 3 - съдът се произнася по тях с определение. Т. 4 – всички преграждащи пътя определения и решения. „Преграждане” = спиране/прекратяване, т.е няма самостоятелно значение. Предели на обжалване. Говорим за т.нар. „ревизионно начало”. Това значи цялостна проверка на делото в 3 насоки – и в необжалваната част, и на основа непосочени основания, и за неподалите жалба лица. Това действа на въззивна инстанция (чл. 314). В касационната инстанция този принцип е ограничен. Чл. 347, ал. 1 изисква касационната инстанция да провери присъдата/решението само в обжалваната част и само по отношение подалите жалба лица. Не се сочи никъде за касационните основания. Чл. 351 ал. 1 изисква в касационната жалба да се посочат и касационните основания. Вж. и ал. 4. Когато не се посочи касационното основание, следва касационното производство да се прекрати, ама чл. 347 не съдържа изрично правило за това. Практиката (+Чинова) казва, че няма ограничение на касационните основания. За необжалваната част. Когато по едно наказателно дело подсъдимият казва в касационната жалба, че е осъден неправилно, какво касационно основание има и какво от присъдата обжалва? Ако той каже, че обжалва наказанието, щото другите съдилища налагат по-леко наказание за такъв като неговия случай явна несправедливост на наказанието. Много е трудно да се разделят отделните части на присъдата. Дефинирането на обжалваемата част в някои случаи е доста трудно. Ако не обжалваме разноските по делото, значи ли, че при оправдателна присъда ще се вменят на обвиняемия? – нелогично е. Това е от т.нар. свързани въпроси. В обжалваната част обикновено влиза всичко. Лицата. По отношение на тях в ал. 2 на чл. 347 също има изключение, което е свързано със справедливостта. Ако се окаже, че престъплението е по основния, а не по квалифицирания състав, ще имаме изменение и по отношение неподалите жалба подсъдими, щото така е справедливо. № 84 Правомощия на касационната инстанция. ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРИСЪДАТА. Касационната инстанция е инстанция по право и правомощията й са съобразени с това. Касационната инстанция няма право да изменя установената фактическа обстановка от първите 2 инстанции. Когато имаме съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на установената фактическа обстановка. Например, разпитали сме едно малолетно лице за блудствени действия с него, цялото обвинение се изгражда само на база показанията на това дете, а другите свидетели разказват разказаното от детето. Задължително тук трябва да се назначи съдебно-психологическа експертиза, която да установи свидетелската годност на детето. Ако тя каже, че няма такава годност изграждане на неправилна фактическа обстановка. Когато имаме съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на установената фактическа обстановка, касационният съд може, констатирайки това нарушение, да предположи, че изградената фактическа обстановка е също опорочена и може да последва отмяна + връщане. Касационната жалба/протест се подава чрез въззивния съд. Правомощията: Чл. 354, ал. 1 изброява в 4 точки касационните правомощия. Реално те са 5, т.к. в т. 2 имаме 2 правомощия: 1/Когато нямаме нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция потвърждава. 2/Изменение на присъдата (ал. 2). Идеята е, че касационният съд не се произнася по същество. Той е съд по право и не може да се занимава с установената фактическа обстановка. За това в ал. 3 ще видим хипотезите, когато наистина се решава по същество основният въпрос на наказателното дело – за вината. В ал. 2 ВКС не се произнася по същество на делото. Още един критерий за разграничение м/у ал. 2 и 3 – в ал. 2 имаме хипотези, при които положението на обвиняемия не се влошава. Когато то се влошава, законодателят счита, че само въззивният съд може да го направи. ВКС може да измени присъдата, но само в по-благоприятна посока. Хипотезата на изменение е в ал. 2 – 5те точки. Т. 1, 2 и 3 не са проблемни. Акцент е има в/у т. 4 и т. 5: - Т. 4 – закон за по-тежко наказуемо престъпление означава: квалификацията тук е по-тежка; наказанието е по-тежко; в рамките на същото наказание имаме повече квалифициращи обстоятелства. Тук закон за по-тежко наказуемо престъпление можем да имаме само при повече квалифициращи обстоятелства – САМО в тоя случай. Ако се приложи по-тежка квалификация, съдът ще е длъжен да запази наказанието в същите рамки, посочени в атакувания акт. Митов: изобщо не следва да се прилага тук закон за по-тежко наказуемо престъпление(квото и да значи това). Имаме например чл. 282 НК(престъпление по служба) и на ПИС – защита по това обвинение; ПИС осъжда за безстопанственост; ВС потвърждава за безстопанственост; КС пак по чл. 282. Изпитание на правото на защита и според Митов не следва да се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление. Практиката, обаче, казва: наказанието е същото и кво значение има текста – нали все пак няма влошаване. Но има влошаване, казва Митов, заради това, че определени последици се свързват с определен вид престъпление. По чл. 282 в определени случаи той не може да заеме някои длъжности – ей ти го по-тежкото. -Т. 5 – гражданския иск за неимуществени вреди. Тогава правомощията на касационния съд са въззивни по своя характер. Целта е процесуална икономия. № 85 (може би) 3/ Ал. 3 – трето правомощие – отмяна + връщане. В ал. 3 са изброени хипотезите, когато се влошава положението на подсъдимия. Връща се делото за отстраняване на нарушения. Увеличаването на наказанието НЕ Е правомощие на КС. 4/ Да се прекрати или спре наказателното производство. Нормата е препращаща към общата част на НПК. Чл. 354, ал. 1, т. 2 – вж. Тази разпоредба да се тълкува корективно. Когато се спира наказателното производство не бива да се отменя съответния акт, т.к. спирането, основанията за спиране, са временни пречки пред развитието на делото. Когато се прекратява наказателното производство, атакуваният съдебен акт трябва да се отмени. Когато делото се връща за ново разглеждане, законодателят в чл. 355 е указал какви задължителни указания може да дава касационният съд. Никоя от трите точки не влияе в/у формирането на вътрешното убеждение. Забрана за влошаване положението на подсъдимия. Тя гарантира свободата на обжалване, не гарантира цялото право на защита. Целта: когато подсъдимият обжалва присъдата да знае, че не може да му бъде влошено положението. Влошаване значи: -прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление; -увеличаване на наказанието; -отмяна на приложението на чл. 64, ал. 1 и чл. 66; -да осъдим оправдан. За да е налице влошаване, не е нужна кумулация на тези 4те. Забраната за влошаване НЕ е абсолютна. В определени случаи съдът може да влоши положението. Влошаването става, когато контролният съд (въззивният или касационният) разглежда делото и има съответна жалба/протест. Какво значи „съответен”? – с жалбата/протеста се иска влошаване. Ако в протеста прокурорът каже, че е осъден неправилно подсъдъмият и иска намаляване на наказанието – няма съответен протест. Трябва да е искал увеличаване, за да има съответен протест. Къде действа тази забрана? – там където делото може да стигне в резултат на обжалване. 02.06.2010г. Отпада въпрос 86 за изпита. За държавния – чл. 412-418 са достатъчни. № 87 ПРОИЗВОДСТВО ПО ВЪЗОБНОВЯВАНЕ 1/ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА а/По нашия НПК са уредени 2 вида възобновяване: -възобновяване поради новооткрити обстоятелства; -възобновяване по искане на задочно осъден – чл. 423; б/Възобновяването е изключителен способ за проверка на съдебни актове, защото: -подлежат на възобновяване, но само наказателни дела, по които съдебният акт е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение; -единственият орган, който може да възобнови наказателното дело е ВКС; -изключителни са в известен смисъл и основанията за възобновяване на делата; -на възобновяване подлежат всички влезли в сила присъди, решения, определения, разпореждания – независимо от какъв съд и на каква инстанция са постановени. в/След станалите изменения(принципно, а не само последните) в НПК възобновяването не може да се определи като класически извънреден способ по две причини: - при класическото възобновяване ВКС няма решаващи правомощия, т.к. или потвърждава, или отменя съдебния акт. По нашия НПК, обаче, с приемането на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т.3 за ВКС бяха установени решаващи правомощия, т.к. по силата на този текст присъдата може да бъде изменена. - производството по възобновяване обикновено се образува по предложение на държавни органи – най-вече прокурора – но по нашия НПК има една хипотеза, когато такова производство може да се образува по искане на самия осъден. г/ Срок за възобновяване. По принцип възобновяването е безсрочен способ за проверка на съдебни актове. Наказателното дело може да бъде възобновено дори по искане на наследниците на осъдения - чл. 421, ал. 4. Когато обаче се иска възобновяване на наказателното дело с утежняване положението на подсъдимия, срокът е 6 месеца. Става въпрос за случаите, когато се иска да се отмени оправдателна присъда или определение за прекратяване на делото; да се увеличи наказанието или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. От това изключение (за 6те месеца) има други изключения: когато искането е на основание чл. 422, т.4, срокът е 1-месечен, а на основание т. 6 – едноседмичен. д/ До 1998г. основанията за възобновяване на наказателни дела бяха 3, а сега са 6 – изчерпателно посочени в чл. 422. Когато основанието е по чл. 422, т.1-3, компетентен да направи искането за възобновяване е окръжният прокурор, а когато е по т.4, т. 5, т. 6 – компетентен е главният прокурор. Само когато става въпрос за основание за възобновяване по чл. 422, т.5 искането може да се направи от самия осъден. Искането за възобновяване на наказателните дела няма суспензивно действие, т.к. НЕ спира изпълнението на съдебния акт. Но то може да бъде спряно или с решение на ВКС, или с постановление на прокурора. Друг е въпросът, че в два случая – когато искането е направено на основание чл. 422, т.4 и т.6 - спирането е задължително. 2/ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ а/ Чл. 422, ал. 1, т.1. В текста е употребено понятието „доказателства”, но това е неточно, защото доказателствата НЕ могат да бъдат истински и неистински – такива са доказателствените средства. Неистинските доказателствени средства, които са основания за възобновяване, според практиката на ВКС, не е задължително да са единствените, на които се е позовал съдът, достатъчно е да се е позовал И на тях. Най-често това основание за възобновяване е налице при дадени неверни показания на свидетел, невярно заключение на ВЛ, представяне по делото на документ, който е или неистински, или с невярно съдържание, подбуждане към лъжесвидетелстване и т.н. Съгласно чл. 422, ал. 2 неистинността на доказателствените средства трябва да е установена или с присъда, или с разследване. Когато неистинското доказателствено средство е установено с влязла в сила присъда, ВКС не може да реши друго, освен задължително да възобнови наказателното производство, т.к. влязлата в сила присъда е задължителна за всички – включително за всички съдилища. Неистинското доказателствено средство може да се установява и чрез разследване. Разследване означава по правилата на НПК. За да се проведе обаче разследване, трябва да НЕ е възможно да се постанови присъда, а това значи, че е налице давност, амнистия, смърт, изпадане в невменяемост и т.н. При това разследване, то ще приключи с постановление на прокурора. Това постановление обаче НЕ е задължително за ВКС и затова въпреки постановлението на прокурора НЕ е задължително да се възобнови наказателното дело. В практиката на ВКС отдавна е установено правилото, че доказването на неистинските доказателствени средства не може да става по реда на ГПК чрез иск за установяване на престъпни обстоятелства. Единственият ред е НПК! б/ т. 2 – става въпрос за престъпление, извършено от магистрат или разследващ полицай, но не какво да е престъпление, а престъпление, свързано със самото дело. Доказването на извършеното престъпление става или чрез присъда, или чрез разследване и тук важи всичко казано по т.1. в/ т.3 – най-честият способ. Практиката на ВКС тук е следната. Основание за възобновяване са не само новооткрити доказателства, но и новооткрити факти. В тази връзка принципът е: за да е налице основание за възобновяване, новооткритото доказателство или обстоятелство трябва да не е било известно на съда. Новооткрито обстоятелство или доказателство ще бъде налице, когато то е съществувало към момента на постановяването на съдебния акт, но не е било известно на съда. Новооткритото обстоятелство или доказателство може да е новосъздадено или нововъзникнало след влизането на съдебния акт в сила. Новооткрито обстоятелство ще е налице и тогава когато е било известно на страните и независимо дали страната не го е представила на съда по уважителни или неуважителни причини Новооткрито доказателство/обстоятелство ще е налице и тогава когато то има значение за наказателната отговорност. На практика най-често новооткрито обстоятелство е налице, когато се установи, че лицето е било осъждано; че пострадалият е починал от раните си, а осъждането е за телесна повреда; че откраднатите/присвоени вещи/суми са на значително по-висока стойност от тази, за която е осъдено лицето и др. Доказването на новооткритото обстоятелство може да стане единствено чрез разследване, т.е. по правилата на НПК. г/т.4 – не всяко решение на Европейския съд, по което РБ е осъдена за нарушаване правилата на ЕКЗПЧ е основание за възобновяване. Това решение не е основание за възобновяване дори на конкретното дело по повод, на което е постановено решението на Европейския съд. Нужно е да се докаже, че това решение има съществено значение за делото, по което е постановено. д/ т.5. За да е налице това основание са нужни 2 предпоставки: - съдебният акт, който се предлага да бъде отменен и делото възобновено трябва да НЕ е бил проверен по касационен ред. В практиката на ВКС се прие, че ще е налице основание за възобновяване винаги когато съдебният акт НЕ е бил проверен по касационен ред, било защото по силата на закона този акт не подлежи на касация, както е и без значение, ако подлежи на касация – защо не е бил обжалван/протестиран. - трябва да е допуснато едно от касационните основания по чл. 348. Проблемът е, че т.5 изисква да са допуснати съществени нарушения по чл. 348. Тези думи „съществени нарушения” са напълно безсмислени, т.к. ако е нарушен законът, той не може да е съществено нарушен или пък ако е допуснато съществено процесуално нарушение – то как да е съществено. е/ т.6. –да си я видим. Няма особеност. № 92 ПРОИЗВОДСТВО ПО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ. При освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание става въпрос за една процедура, която е уредена не в главата „Особено производство”, а в главата „Особени правила”. Затова няма съмнение, че това производство е по същността си общият наказателен процес, когато обаче са съкратени едни или други форми и институти, за да се осигури по-бързо осъществяване на правосъдието. Това производство се провежда само при условие, че са налице материално-правните предпоставки, така както са установени по чл. 78а НК. При това производство за досъдебната фаза не са установени каквито и да било особени правила. Единственото, което е различно – че досъдебната фаза приключва с изготвяне на прокурора на постановление, в което се съдържа неговото искане обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разпоредбата на чл. 78а може да се приложи не само когато разглеждането на делото е протекло по реда на тези особени правила. Тази разпоредба може да се приложи и когато производството е протекло по реда на общата наказателна процедура и съдът с присъдата признава подсъдимия за виновен и прилага чл. 78а, както това е видно от чл. 305, ал. 5. За съдебната фаза са предписани редица особени правила:
Както е видно от чл. 379, в това производство намират, макар и субсидиарно, приложение разпоредбите на ЗАНН. Възобновяването на делата е твърде различно, т.к. искането за възобновяване се прави от апелативния прокурор, а делото се гледа от апелативния съд при това редът и сроковете за разглеждане на делото са по ЗАНН, а само основанията – по НПК.
№ 90 – ССС – чл. 370 – 374. Чинова – „ССС”. № 91 – отпада!!! № 93 – споразумение: чл. 381 – 384 – няма лекция, няма книжка - гледаме си само НПК. № 94 – непълнолетни – НПК си гледаме само – чл. 385 – чл. 395. № 95 и 96 отпадат!!! № 88 и 89
Тези 2 производства са установени в част 5 НПК – „Особени правила”. Това означава, че става въпрос за общия наказателен процес, който обаче е редуциран чрез съкращаване на редица форми и институти както на досъдебната, така и на съдебна фаза с цел да се осигури срочното приключване на процеса. Когато случаят представлява фактическа или правна сложност, прокурорът може да постанови разследването да се осъществи не по правилата на тези процедури, а по правилата на общия наказателен процес – чл. 363, ал. 2 и чл. 357, ал. 2. При тези производства случаят е винаги неотложен и този извод се прави при анализа на предпоставките за бързо и незабавно производство, както са по чл. 356, ал. 1 и чл. 362, ал. 1. Видно от тези текстове, незабавно производство може да се проведе само когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и кумулативно очевидец го е посочил. Бързото производство се провежда, когато лицето е заловено на местопроизшествието, очевидец го е посочил и т.н. Затова е верен изводът, че при тези производства случаят е винаги неотложен. Тези производства не започват с постановление на прокурора за образуване, а с първото действие по разследването. Чл. 362, ал. 3 и чл. 356, ал. 3. При тези производства привличането на обвиняем се извършва не с постановление на прокурора, а с първото действие по разследването срещу лицето – ал. 4 на двата горни члена. 2/РАЗЛИКИ М/У БЪРЗО И НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО Различни фактически предпоставки – чл. 356, ал. 1 и чл. 362, ал. 1 Различен е срокът за разследване – бързото: 7 дни – чл. 356, ал. 5; незабавно – чл. 362, ал. 5 – 3 дни. Различен срок за действията на прокурора след завършване на разследването: БП – 3 дни, чл. 357, ал. 1; НП – незабавно – чл. 363, ал. 1. Различен срок за допълнително разследване – БП – Чл. 357, ал. 1, т.5; НП – 363, ал. 1, т.5. Различен срок за извършване на допълнителни действия по разследването от прокурора: БП – чл. 357, ал. 3; НП – чл. 363, ал. 3. При НП прокурорът незабавно съставя ОА, връчва го на обвиняемия и внася делото в съда – чл. 364. Той осигурява явяването на подсъдимия, свидетелите и ВЛ за съдебното заседание – чл. 365, ал. 1. При БП – съдията-докладчик разпорежда на прокурора да връчи препис от ОА на подсъдимия и да призове за съдебното заседание подсъдимия, свидетелите и ВЛ – чл. 358, ал. 2. Подсъдимият има право да даде отговор на ОА в 3-дневен срок от връчването – чл. 358, ал. 3. При незабавното производство, обаче, той няма право на такъв отговор. При НП съдът разглежда делото в деня на постъпването му – чл. 365, ал. 1. При БП – 7-дневен срок от постъпването на делото – чл. 358, ал. 1, т.4.
При общата процедура лицето се привлича като обвиняем с постановление на прокурора, когато са събрани достатъчно доказателства, а като изключение – с първото действие по разследването с/у лицето. При БП и НП привличането е винаги с първото действие по разследването с/у лицето – чл. 362, ал. 4 и чл. 356, ал. 4. При предявяването на разследването по общата процедура се призовава и пострадалият – чл. 227, ал. 3. При НП и БП – не се призовава пострадалият – чл. 356, ал. 5 и чл. 362, ал. 5. Различни са сроковете за разследване. При общата – 2 месеца с възможност за продължаване – чл. 234. При БП – чл. 356, ал. 5 = 7 дни, а НП – чл. 362, ал. 5 = 3 дни. Различен е срокът за действията на прокурора след приключване на разследването. При общата процедура – чл. 242, ал. 3 = 30 дни. При БП – чл. 357, ал. 1 = 3дни, а при НП – чл. 363, ал. 1 = незабавно. При общата процедура прокурорът не може да връща делото за допълнително разследване и да дава нови срокове – чл. 242, ал. 1. При БП – чл. 357, ал. 1, т.5 и НП – чл. 363, ал. 1, т.5 - това е възможно. Различни са сроковете за насрочване на съдебното заседание. При общата процедура – чл. 252, ал. 1; БП – чл. 358, ал. 1, т.4; НП – чл. 356.
При общата процедура явяването на страните за съдебното заседание се осигурява от съда, а при БП и НП – от прокурора – чл. 358, ал. 2 и чл. 365, ал. 1. В съдебното заседание по БП и НП не се допуска граждански иск и не участва частният обвинител – чл. 359, ал. 2 и 3 и чл. 365, ал. 3 и 4.
Различни са и сроковете за подаване на жалби и протести: общата процедура – чл. 319; БП – чл. 360; НП – чл. 366. №18 – само по НПК; № 66 - отпада Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|