6 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Първият лъч на метрото е сериозна глътка въздух за столицата. Бъдете търпеливи и очаквайте завършването на втория! Най-важното - пари от ЕС има за реализацията на проекта. Само в името на бъдещето ще трябва да запазим спокойствие, когато навлизаме в задръстванията на местата, където се работи. Това са най-белите кахъри на София, защото тя расте, но се пука по шевовете си от непрекъснато увеличаващото се автомобилно движение. До къде ще стигнат нещата? Едва ли някой ще се опита да прогнозира.

"Шъ съ оправим" е казал шопът и ние като негови "последователи" се налага да помагаме в битката с времето. Само за миналата година в столицата са станали 1640 тежки катастрофи със 130 убити и 1981 ранени. А съгласно националната "прогноза" през следващата година убитите трябва да са по-малко от 100. Тези работи не могат да се прогнозират, още повече, че се прави много малко за облекчаване на движението, особено в най-натоварените часове на денонощието. Какво ни пречи да стигнем другите от ЕС, които живеят в почти същата среда на задръствания и неправилно паркиране по улиците?

На първо място възпитанието и спазването на елементарна култура на движение в градска среда. Малко са хората, които уважават предимството на другите. "Тапите" по централните кръстовища са всекидневие и няма кой да въдвори ред и накаже виновните. Нещо повече - лентите за задължителен завой наляво или дясно са измислица за баламите. Мутрите и мутресите паркират, където си искат и изобщо не забелязват знака "спирането абсолютно забранено". За тях няма такова нещо. Равенството пред закона е измислено понятие. Преди време един мой познат, злостен нарушител, който вече вози лъскаво ауди, знаете ли какво ми сподели. Докато карал старата си трошка, полицаите час по час го спирали и почти останал без точки в картотеката. Сега и на червено си минавал човекът и те или се обръщали с гръб към него, или го спирали с думите "пак ти ли бе, я дай една готина... цигара" и го пускали да си ходи.

Та знаете ли защо в България вече близо 8 г. се бави влизането в сила на закон на контрола с камерите? Причината не е в липса на пари, защото те се изплащат от глобите на три месеца. В Народното събрание негласно властимащите мислеха преди всичко за себе си, защото те също са в групата на злостните нарушители. И независимо, че пред Господ всички сме равни, те имат на предните стъкла на колите си всевъзможни знаци, които им дават предимство. А законът е един за всички! В него никъде не е записано, че има изключения за хората с табелки на предното стъкло. В Холандия само 10 на сто от нарушенията са установени с физическото участие на полицията и това е при катастрофи и акции. Понеже в страната има сериозен проблем с употребата на алкохол, често се правят масови акции и се проверяват всички на пътя. У нас засега няма и един процент от нарушенията да са установени с технически средства.

От много време се говори за създаването на общинска полиция, която да се заеме с неправилно паркираните автомобили и ръчното регулиране на движението в топчасовете. Това е изключително сериозен проблем и от дисциплината е наложително да се тръгне към другите работи.

В ЕС ти слагат на чистачките постановлението за глобата, без да ти снимат автомобила и дават каквито и да е обяснения. Ти си длъжен в срок от 8 седмици да я заплатиш. В белите страни няма паяци за репатриране на неправилно спрели коли и пранги за предните колелета. Всичко е съвсем чисто и много просто. Плащаш като поп, иначе оставаш и без кола.

И пак опираме до закона. Той трябва да бъде наново написан или по-скоро преписан от някой от европейските, които си приличат като две капки вода. Очаква се в близките две години да се появи общ закон за цялата европейска общност, но ние не може да чакаме! Време е освен думата "милиционер" да настъпят и други съществени промени в автомобилната настолна книга. Да бъде решен въпросът и с общинската полиция, която истински да помага в натоварените часове на движението и да санкционира нарушителите. В Париж от глоби за неправилно паркиране и градски нарушения са събрани повече от 850 000 млн. евро за миналата година и тези пари влизат в касата на общината, която строи и поддържа улиците си с тях.

Докога ще търпим изоставени возила по улиците, превърнати в складове?! Те са достатъчно много, за да будят тревога. Това са една малка част от проблемите на столицата, но те се увеличават лавинообразно всяка година. Дано новите проекти за кръстовища на две и повече нива бъдат реализирани, а успоредно с това да се помисли и за увеличаване на позволената максимална скорост, както "революционно" бе направено на бул. "България" и на някои други места. От години чакаме система "Зелена вълна", която да обхване основните булеварди, но изглежда, че още дълго ще чакаме за нея. Причините? Казва ли ти някой...

Андрей КОЖУХАРОВ

* Авторът е доайен на журналистите, занимаващи се с проблемите на автомобилизацията и автомобилния спорт


06.10.2009 г., с. 16
Майстор на ДДС измамите изплува от нова афера в Пловдив
Строителна пирамида ужили 20 семейства
Човек на Марио Николов надцака СИБанк за комплекс "Колодрума"
Плащаш вноска след вноска за мечтаното жилище, а накрая пиеш една студена вода. По тази схема хиляди българи станаха жертва на строителните пирамиди през 90-те години. 20 пловдивски семейства обаче се озоваха в същия капан и сега. Ужилените са на път да останат без дом, въпреки че почти изцяло са изплатили вноските за апартаментите си в модерния комплекс "Колодрума" на Асеновградско шосе. Хората не могат да си вземат жилищата, нито пък да си върнат направените вноски, след като инвеститорът в комплекса - фирмата "Рея 96" ООД, фалира преди месец и половина.
Скандалът стана още по-голям, след като се разбра, че и държавата също е прецакана с около 1 млн. лв. Толкова е ДДС-то, което хазната няма да може да прибере от оборотите на фирмите, ангажирани в строежа на луксозния комплекс. В основата на тази афера изскочи името на Тодор Кожухаров. Изпеченият играч е отдавна известен на данъчните служби и Икономическа полиция под тепетата. В различни периоди той е управлявал фирми на разследвания за измами от европейската служба ОЛАФ Марио Николов. Други дружества, на които Кожухаров е бил шеф, са известни като най-големите длъжници на НАП-Пловдив.

С поредица от юридически и счетоводни хватки Кожухаров с още няколко свои съдружници е на път изцяло да придобие комплекс "Колодрума". Заради фалита на "Рея 96", която трябваше да строи и спортното съоръжения в съседство, апетитният парцел с почти завършени 7 луксозни кооперации бе продаден на търг от съдия-изпълнител Людмила Мурджанова.

"Рея 96" ООД фалира през август и оттогава тръгна ходенето по мъките за хората, предплатили апартаменти в "Колодрума". По искане на СИБанк и още шестима кредитори на фирмата комплексът бе обявен на търг с първоначална цена 4,1 млн. лева. При наддаването продажната стойност е надхвърлила 6 млн. лв. Все още обаче Мурджанова отказва да съобщи кой е купувачът. Това със сигурност не е СИБанк, откъдето са подали по-ниска оферта. Трезорът е кредитирал строителството с 6,25 млн. лв., а сега се налага да го откупува още веднъж. В наддаването са участвали още "Бизнеспарк Маноле" ООД и две физически лица - Еньо Паунов и Свилен Михайлов. Съдия-изпълнителят не е обявил официално името на победителя. Според близки до аферата обаче това най-вероятно е "Бизнеспарк Маноле". Именно тази фирма, носеща името на свинарското село край Пловдив, е на път да вдигне най-новата строителна пирамида у нас. Дружеството на практика е правоприемник на фалиралата "Рея 96" и по време на търга е закупило само себе си. Това става чрез поредица от мними сделки с дялове и акции на няколко лица и фирми. На 26 август съдружниците Йовко Стайков и Кънчо Луков от Раковски напускат "Рея 96", като собствеността им е изкупена от Тодор Кожухаров, Красимир Петров и Петър Петров. Седмица по-рано закъсалата до шия "Рея 96" шашва всички, като уж закупува акции за 39,5 млн. лв. от "Бизнеспарк Маноле". Ясно е, че фалиралите бизнесмени от Раковски не могат да платят въпросните милиони за акциите и по обратния ред дружеството от Маноле става техен кредитор, а по-късно придобива собствеността им. "Рея 96" става заложник на "Бизнеспарк Маноле" с цялото си имущество и дейност. За целта при сделката е подписан и договор за залог на търговското предприятие. В приложенията към него са описани движими и недвижими имущества на "Рея 96", включително и жилищата в "Колодрума". Покупката на акции е наистина шокираща, като се знае, че "Рея 96" е в тежко финансово състояние и предстоят продажби на имуществото й заради многобройните натрупани задължения. Според неофициална информация инвеститорът на Колодрума към момента е дължал общо 28 милиона лева кредити. След странната сделка "Бизнеспарк Маноле" вече притежава и нематериалните активи на "Рея 96" като дългосрочни договори за доставки, пазари и вземания. Подписан е и договор за залог на търговското предприятие. В приложенията към него са описани движими и недвижими имущества на "Рея 96", включително и жилищата в "Колодрума".

Юридическата еквилибристика за заличаване на следите не свършва дотук. Крайната цел явно е кредиторите, държавата и гражданите, закупили апартаменти в "Колодрума", да бъдат прецакани. Бърз преглед на регистрите показва, че "Бизнеспарк Маноле" ООД е правоприемник на "Палмифрут", а 100 процента от капитала й е собственост на "Елпин трейд интернешънъл". "Елпин", свързана със скандално известния бизнесмен Марио Николово, разследван от ОЛАФ за измами с пари по САПАРД, от месеци е обявена в несъстоятелност. Тя е най-големият данъчен длъжник в Пловдив с борчове към хазната от 22 милиона лева, натрупани от данъчни измами, точене на ДДС и лихви. Кожухаров е бил директор и в други фирми на Марио Николов и е известен под тепетата като ловък перач на ДДС.

Почти сигурно е, че ако "Бизнеспарк Маноле" ООД е избраният победител в търга за "Колодрума", 20 семейства ще изгорят с парите, които са дали авансово за жилища в комплекса. Хората вече са подали жалба в прокуратурата за измама в особено големи размери. Независимо от действията на съдебната власт обаче злополучните кандидат-новодомци вече са ужилени. Предварителните им договори с "Рея 96" не са нотариално заверени, въпреки че апартаментите са почти напълно изплатени. Бившите вече собственици на фирмата инвеститор са продали общо 98 жилища с акт 14 през 2007 и 2008 г. От тях 78 са изплатени напълно и имат нотариална заверка. 20 обаче са в описа на съдебния изпълнител Людмила Мурджанова за публичната продан. Ощетени са и купувачите на 78-те апартамента, тъй като по договор те трябвало да ги получат напълно завършени. При сегашната ситуация довършителните работи вероятно ще останат за тяхна сметка и хората ще изгорят с по още няколко хилядарка.

От колоездачното дружество "Цар Симеон" в Пловдив са спокойни за съдбата на спортното съоръжение. Именно велосипедистите дадоха терен като апорт за изграждането на комплекса. От "Рея 96" трябваше да вдигнат модерен колодрум, а като компенсация за направените разходи да получат правото за строеж на жилищните кооперации. Според хората от "Цар Симеон" строителството на колодрума продължава и те не очакват да бъдат измамени.

Още в първия ден тренировките започнаха куцо, призна Цветан Димчев, треньор на състезателите на Левски. Децата бяха наблъскани да тренират в спортна зала, която е малка и местата не стигнаха. Затова част от боксьорите избраха да изпробват крошетата си на паркинга пред хотела, признават треньорите. Втората изненада връхлетяла малките спортисти веднага след пробните мачове. Изпотените деца се втурнали за ободрително къпане в баните, но от душовете ги обляла ледена струя. "Косите ни се изправиха, като разбрахме, че в стаите няма топла вода. Водя със себе си момиченца на 10 години. Есен е, децата загряват на тренировки, а ледената баня може да им донесе тежки простуди", обяснява треньорът. Заедно с други спортни педагози Димчев хукнал да обикаля града и да търси легла в по-добри хотели. "Взехме две стаи в хотел в центъра и разделихме баните там на женска и мъжка. Закарахме под строй целия отбор да се къпе в хотела в града. После трябваше с мокри коси да качват баира до мястото, където ни бяха разквартирували предварително", разказаха треньори и състезатели.

Спортистите и техните наставници обвиняват организаторите в лицето на разградската община, че са ги натикали в нередовен хотел. "Обясниха ни, че нощувките от 12 лева за легло са най-евтиният вариант за престой, но не ни казаха, че това е за сметка на сигурността и здравето на децата", оплакаха се педагозите. Човек от спортното училище в Разград, представил се като Светльо, препоръчвал на боксьорите да отсядат в хотел "Разград". Той намеквал на участниците в държавния шампионат, че такава е волята на местната управа, която е домакин на боксовото първенство. Че зад това стоят хора от местния отбор по бокс, потвърди и Валери Бойчев, отговорник по въпросите за младежта и спорта в кметството на Разград. Той обаче отрече градската управа да има пръст в избора на хотел.

До преди три години хотел "Разград" бе собственост на фирма "Диана турс". Тя беше притежание на ресторантьора Николай Йонков, известен и като притежател на честотите на ефирната телевизия "Топ ТВ". Заради дългове от близо 10 милиона лева през 2005 г. фирмата му бе обявена в несъстоятелност. В дружеството влезе синдик, а Агенцията за държавни вземания погна компанията за неплатени данъци.

Небостъргачът обаче има кусури още от построяването си. Още при откриването му, в далечната 1985 година, сградата е била пусната в експлоатация без сертификат за годност, подписан от пожарната. Това призна говорителят на ОД на МВР в Разград Илияна Георгиева. Ако сега в сградата, където липсват аварийни стълбища, избухне огън, пожарникарските стълби могат да стигнат едва до 7-ия етаж. Затова ползването на стаи в по-високата част е забранено, каза Георгиева. От РИОКОЗ в Разград също признават, че хотелът не е лицензиран по стандартите. Има устна договорка клиенти да се настаняват само на първите четири етажа, обясни д-р Ивета Попова. От отговора й не става ясно кой с кого, защо и срещу какво се договаря встрани от стандартната процедура.

Това е далавера, която чиновници от различни служби въртят от години, твърдят хотелиери от Разград. Те обвиняват местните и централните институции, че в името на неясни интереси допускат сградата гробница да приема туристи. В хотел "Разград" всяка година се настаняват участниците в колоездачната обиколка на България. Всички спортни прояви, домакин на които е кметството, предлагат услугите на хотел "Разград", за който не са платени лицензионни такси. В същото време браншовиците, които инвестират в модерни сгради и предлагат обслужване с три-четири звезди, са оставени настрана от дирижирания от властта туристически поток. Нека се провери защо в програмата на всички организирани от кметството прояви в града се предлага нощувка в практически неработещия хотел, питат браншовиците. След седмица, прекарана в мъки, треньорите по бокс, на чиито плещи лежеше отговорността за 200 деца, отказаха да задават излишни въпроси. Те просто предупредили организаторите, че при следващото си идване в Разград сами ще избират къде да настаняват отборите си. Защото леденият душ е дошъл повече на иначе сговорчивите спортисти.

От няколко дни в село Ярловица отново бие камбана. Тържествено ден преди всеки християнски празник и минорно за умряло. Чуем ли я, значи селото е още живо, дава ни дух, настроение, обяснява старица, която благодари на бога, че е доживяла да види новия храм.

От няколко дни Ярловица има и нов храм - "Света Троица". Вдигнали го на мястото на стария, граден през 1881 г., но рухнал преди 40 г. Имали и камбана, дарена им от Санкт Петербург през 1885 г. Още помнят мелодичния й звън. Но една нощ им я откраднали.

В селото имат нужда от много важни за качеството на живота им решения. Водопроводът им е прокарван преди 50 г. и част от тръбите са етернитови - пропускат голяма част от водата и по високите части на селото лете чешмите пресъхват. Улиците не са асфалтирани, само по главната се върви леко. Но хората поискали не път и вода, а храм.

Замислили го през 1997 г. Идеята дошла от покойния вече отец Константин, а роденият в селото инж. Иван Трифонов веднага изработил проекта на храма. Дарил го на инициативния комитет за издигане на църквата. Но и той не чул звъна на новата камбана.

Живите продължили делото им, водени от мерака да имат къде да останат насаме с Господ. Да отправят молитвите си, да запалят свещ за скъпите си покойници. Започнали го със собствени средства и труд. Първите дарители Павел Момчилов и Християн Георгиев закарали на църковното място 3 камаза баластра, 20 торби цимент и оставили на инициативния комитет 100 лв. Всеки месец старците отделяли от пенсията си от 5 до 10 лв. По-младите прекарвали с магарешки каручки тухлите от съборен стопански обор, прибрали и керемидите му. До обяд работели по нивите и градините, а след обяд - на църквата. Строителството се проточило цели 12 г.

От първия ден работата ръководи Момчил Стоянов. Пенсионираният помпиер от станцията на ломското село Орсоя се прибрал в родното си село и се включил в работата за храма. В две папки пази цялата документация - кой колко пари дал - има записка за 80 ст. от жена, пенсионираната учителка от София Елена Мирчева дарила 500 лв. Пише колко е платено на майсторите, какви са другите харчове. Кой колко дни е работил на строежа също е записано за поколенията - по 30, по 50 дни.

Парите все не стигали. През април т.г. меракът на местните за храм трогнал бизнесмена Ивайло Кръстев, управляващ мениджър на зимните пързалки в София и езерото "Ариана".

Пита ме докъде стигнахте с църквата, спомня си баща му - 71-годишният Георги Христов. Казах му, че не ни стигат 400 лв. да платим на майсторите. Той даде 600 лв., после купи и камбаната - за 2000 лв. Успелият човек с корени от Ярловица дарил и 3 големи икони, ще купи и линопаркет за подова настилка. Платил и разходите за курбана и почерпката за освещаването на храма.

Ивайло почита вярата от много млад, твърди за него кметът на селото Милчо Цветанов. Забелязал съм, че като си дойде, не пропуска да иде до Добридолския манастир, който е само на 12 км от селото. Затова неговата помощ се приема естествено. Не от мода, от уважение към православието. Неслучайно точно той ни помогна, казват и хората от инициативния комитет. Ивайло често гостува на баща си, който след пенсионирането си прекарва по половин година в родното си село. Води и децата си да знаят откъде е тръгнала фамилията.

"Съгласих се да участвам в тази кампания, защото осъзнавам, че имаме проблем в това отношение. Трябва да спортуваме и да живеем активно. Родителите също имат важна роля, за да са здрави децата им. За да бъдат здрави, те трябва да има къде да спортуват. Каквото зависи от мен, ще помагам. Искам да направя играта жива, а не виртуална. По мое време беше малко по-различно. Сега има много странични фактори, които пречат на децата на тренират и спортуват. Събрали сме се тук, за да помогнем с каквото можем. Ако искат да са като Руми Нейкова или като мен, нека спортуват и да го правят по-често. Компютърът няма да избяга никъде", заяви Бербо.

В момента 67% от децата страдат от затлъстяване или подобни заболявания. "Аз съм оптимист, че този негативен процент може да се намали. Сигурен съм, че с моя помощ и помощта на хората, които са с мен в тази кампания, ще накараме децата да спортуват повече", завърши Бербо.
Снимка на две колони – Бербо размахва пръст пред 120-о СОУ : „Малките, да спортувате”



06.10.2009 г., с. 3
Одисеята започна през 2008 г.
Одисеята с т.нар. цар­ски гори започна на 16 януари 2008 г. Тогава Софийската окръжна прокуратура съобщи, че е открила грешка на по­землената комисия в Самоков. Службата е възстановила гори по две заявления на Симе­он Сакскобургготски от 2002 I., без да разбере, че става дума за едни и съши гори. Първото за­явление е за 12 022 дка, които наследниците до­казват с нотариален акт от 1930 г. Второто е за 4521 дка, установени с крепостни актове от 1900 г., които всъщност са част от вече възстановения масив от 12 022 дка и така се оказва, че са реституирани два пъ­ти. Бившият земеделски министър Нихат Кабил дълго време отказваше да нареди на подчинена­та му поземлена комисия в Самоков да преразгле­да решенията си за връщането на горите. След медиен и обществен на­тиск той все пак издаде такава заповед. Чиновни­ците от Самоков обаче отказаха да я изпълнят, защото по закон това мо­жело да се направи до 2006 г. След това започ­на образуване на работ­ни групи, които да ана­лизират документите. Ед­на от тях дори изкара, че бившият премиер всъщност бил ощетен с 3400 дка.

Въпреки че прокура­турата препоръча да се заведе иск срещу наслед­ниците, горската агенция реши да обжалва реше­нието на поземлената комисия по администра­тивен път. Още някол­ко месеца бяха загубени, тъй като агенцията нап­рави „грешка" и изпра­ти жалбата си до Административен съд - Со­фия, а не до Админист­ративен съд - София-област. Съдът не прие жалбата и отново пре­поръча да бъде заведен граждански иск срещу наследниците на Борис. Най-накрая, след съста­вянето на новото правителство, държавата се престраши да съди царя за горите. На 2 ок­томври т.г. тя заведе съ­дебен иск срещу бив­шия премиер Симеон Сакскобургготски, за да си вземе 4521 дка гори, които му бяха върнати в повече.