6 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Част от подлезите в София да бъдат затваряни през нощта, обмислят на "Московска" 33. Това е един от вариантите за охрана на съоръженията, които в момента се пазят от "Егида".

Приходите от подлези с възможност за търговска дейност покриват между 50 и 60 процента от разходите за експлоатацията им, сочи анализът на общината. Според данните максималната сума, която влиза в хазната, е 1-1,1 млн. лева.

15 млн. лв. са необходими за ремонт на подлезите в София, стана ясно на заседанието на съветниците миналата седмица. Според плановете на общината другото лято трябва да бъдат обновени тунелите до Подуяне и под бул. "България", които са в ужасно състояние.

Ремонтните дейности по магистрала "Тракия" в посока Пловдив - София ще продължат и след крайния срок - 30 септември. Това налага да бъде удължена временната организация на движението в двете посоки. Причината е демонтирането на стара стоманено-предпазна мантинела, която ще бъде заменена с нова, комбинирана парапетна ограда, съобщиха от Областно пътно управление - Пазарджик. Движението ще бъде ограничено в аварийната лента при скорост до 60 км. Ограничението за пътуващите по аутобана важи и от км 66+870 до км 67+170, където ще се ремонтира бетонов парапет. Скоростта и в този пътен участък по автомагистрала "Тракия" е сведена до 60 км/ч. Предстои на същия километър да се ремонтира и парапетът в другата лента - по посока София - Пловдив.

За съжаление част от безработните се ниско мобилни

поради чисто човешки причини. Да речем имат къща, семейство и приятели в родния си град. Това е тяхното предпочитание и право. Неприемливо е обаче да очакват, че другите, които са достатъчно мобилни и намират работа далеч от дома, ще плащат за техните лични предпочитания. Много от хората в активна възраст пък са автоматично изключени от пазара на труда заради съществуването на минимална работна заплата, която отгоре на всичко се повишава постоянно. Само си помислете кой работодател ще наеме млад човек без никакъв опит или човек без опит и квалификация за 240 лв., ако те на практика произвеждат стойност за 180 лв. например. Според Агенцията по заетостта в групата на продължително безработните лица над 1 година преобладават хора без квалификация и специалност (72,1%) и с основно и по-ниско образование (69,4%), което обяснява значителните трудности при намирането на работа. Разбира се, част от тях работят на черно, но продължават да получават различни плащания и услуги от държавата.

Сред причините за безработицата е нас е и фактът, че много незаети хора всъщност работят в сивата икономика. Това се дължи най-вече на високото облагане на труда. За много хора да работиш и след това повече от 30% да се взема от държавата, без ясни ползи от това е нелогично и е причина да се работи в сивата икономика, да се работи по-малко или въобще да не се работи.

Не по-малко влияе и образованието. Не е тайна, че от основно до висше образованието не предоставя необходимите знания, за да са гъвкави хората и лесно да придобиват знания.

Ограничение пред най-уязвимите групи безработни са и

минималните осигурителни прагове

Причината е, че те налагат разходи за бизнеса (повече разходи за труд и оттук по-малко инвестиции), разходи за потребителите/гражданите (увеличаване цените на стоките и услугите вследствие на по-високите разходи за труд, по-малко работни места и по-малко отработени часове сред по-ниско квалифицираните и уязвими групи), както и по-високи разходи за публичния сектор - повече разходи за обезщетения за безработица, загуба на приходи от осигуровки и данъци, от увеличаване на сивия сектор и намаление на заетостта. Разбира се, очакват се и някакви ползи от тази мярка - по-високи възнаграждения на по-ниско платените работници (за сметка на работодателите и по-високо платените работници) и допълнителни приходи за бюджета. Според изследване от март 2009 на Института за пазарна икономика нетният резултат за икономиката от увеличаване на минималните осигурителни прагове със средно 26,6% е отрицателен - загубата за икономиката е в размер на 4,65 млрд. лв. за 10 години. Само за първата година загубата е в размер на 545 млн. лв. Следователно анализът на въздействието от промяната на осигурителните прагове за 2009 г. показва, че те не постигат целите, които се поставят при въвеждането им.

Не можем да не отчетем и факта, че някои хора работят в сектори, които отдавна не са това, което бяха, и на практика се поддържат „живи" единствено чрез държавни субсидии - железниците, тютюнопроизводителите, земеделците и др. Това не означава, че не трябва да произвеждаме тютюн или домати, или пък да няма железница - просто не е ясно дали заетите в тези сектори трябва да са точно толкова на брой, дали трябва да работят така, както го правят сега и т.н. Основната причина те да съществуват в този си вид са субсидиите, които всички ние плащаме, и не знаем какво би станало, ако бъдат оставени да се справят сами, без да разчитат на държавата.

Междувременно хиляди работещи на държавна служба на практика биха изпитали огромни трудности в намирането на работа и затова не се местят. Това означава, че дори и да не създават никаква добавена стойност, ние ще продължаваме да плащаме за тяхната издръжка. Нещо повече, в стремежа си да си намерят работа, която да оправдава съществуването им, често се изготвят правила и регулации, които натоварват частния сектор и гражданите, но създават причини за съществуването им. Разбира се, това не е валидно за всички заети в администрацията, но спокойно може да бъдат съкратени поне 20%, без от това да пострада „държавната машина".

Стотици, а може би и хиляди работещи са с изключително ниска производителност на труда

но продължават да бъдат наети. Това става най-вече във фирми, за които е възможно да пренасят „неизработената" заплата на тези работници върху потребителите. Става въпрос за монополни сектори, където по ред „официални" причини не се допуска конкуренция или е много трудно да навлезеш. Там няма конкуренция и се ценообразува по начин, който да покрие загубите от изключително нископроизводителните работници.

Съществуването на редица програми, които трябва да „насърчат" работодателите да наемат хора, също е причина за ниска мобилност. Доклади на Сметната палата за активните мерки на пазара на труда показват, че те имат изключително ниски резултати и не постигат целите, за които се харчат десетки милиони левове. Ако тези програми не съществуваха, или бяха силно ограничени, с ясен фокус за повишаване мобилността на пазара на труда, нямаше да се налага харченето на толкова средства. А хората, за които са предназначени, ще стават все по-гъвкави и ще разчитат най-вече на себе си.

Някои групи работници пък остават на настоящата си работа заради политиците. Те ги окуражават, че нещата ще се оправят и че няма да бъдат съкратени. Затова тези служители не се местят, не търсят активно работа. А само си помислете какви шансове щяха да имат в последните 4-5 години, когато фирмите търсеха отчаяно хора и бяха готови да ги обучават от самото начало.

Можем да продължим с примерите. Но е ясно, че хиляди хора в България стоят без работа или работят в сектори, за които ние всички плащаме. Тези хора са изключително ниско мобилни и неспособността им да се приспособяват към променящите се условия тежи както на самите тях, така и на всички останали, които намират начин да не бъдат безработни.

Какво може да се направи в случая? Най-добрият вариант е да се премахне данък „минимална работна заплата", данък субсидии, данък осигурителни прагове, данък държавна администрация и да се намалят осигуровките - така хората в работна възраст ще имат реална причина да са гъвкави и мобилни.

Истинските причини за безработицата трябва да се атакуват така, че да не насърчават хората да се крият в сивата икономика. В условията на криза това е задължително условие, за да може икономиката бързо да се възстанови, а защо не и да сме сред първите излезли от кризата успешно.
Снимка на три колони – Строителството е един от най-засегнатите от кризата сектори.


06.10.2009 г., с. 16
София има само един европейски стадион
“Георги Аспарухов” е резервният вариант, ако пак мине тайфун като Мадона, но с много условности
Екип на “Монитор”

София разполага само с един стадион, който отговаря на европейските изисквания - националният “Васил Левски”. Това стана ясно още преди да мине концертът на Мадона, който постави в шах домакинството на мача на националите с Черна гора. Резервният вариант е “Георги Аспарухов” на Герена, защото има лиценз за Лига Европа, но и той може да мине с много условности. Впрочем и “Васил Левски” не е съвсем редовен, на паркинга му няма достатъчно места. “Българска армия” не може да се пребори за лиценз, защото практически е изоставен от стопаните си. “Локомотив” дори не съществува по документи, а “Славия” няма осветление - цели 9 години, след като е започнал XXI век.

Останалото са руини

Стадионите в София са строени през 50-те и 60-те години, те са огромни съоръжения за много спортове, но в момента са в трагично състояние, установи проверка на “Монитор”. Повечето клубове и стопани поддържат донякъде тревните терени, но всичко останало е занемарено и се руши. Нещо повече - те са опасни за зрителите. Входовете са затворени или задръстени, по трибуните растат храсти, дървета и бурени, малкото оцелели седалки не се поддържат. Място да се рита и тренира има в изобилие, но такова, на което да се провеждат мачове, е все по-трудно да се намери.

Ключовете към разрухата

В повечето клубове, на които са поверени стадионите, сочат като причина за разрухата, че те не са били дадени на концесия за по-голям срок - 30-40 години. Затова техните президенти (или собственици) нямали стимул да инвестират. Почти всички имали големи планове, но видите ли - не били сигурни, че ще останат задълго и няма да загубят парите си.

Така никой не е направил видими подобрения, като изключим грижите за тревните терени.

При даването на стадионите на клубовете също е мерено години наред с различен аршин. Например “Георги Аспарухов” е преотстъпен на ФК “Левски” безплатно за вечни времена. “Славия” е единственият, собственост на клуб - едноименният “бял” и най-стар в столицата. Грандът ЦСКА плаща над 30 000 лв. наем месечно и отдавна иска да получи статута на “сините”, но някак не може да заслужи доверието заради честата смяна на ръководствата си, които в последно време не внушават такова.

го беше харесал за търговски център

с обещанието да осигури на хората писта за бягане по покривите, но слава Богу тази глупост беше спряна с хиляди подписи на жителите на квартала.

Държавата явно няма пари за поддръжката на тези съоръжения, общината не проявява интерес и в крайна сметка всичко върви към разрушаване и строеж наново. Най-скъпият за всички вариант.

Всъщност и в момента има законно основание стадионите да бъдат дадени на концесия за десетки години. Но на практика никой май не ги иска. Защото за вземането им трябва да представи инвестиционна програма, в която да е описано какви подобрения и мерки за модернизация ще направи и с какви пари. А това май не е по вкуса на повечето футболни босове.

Ето и един поглед към храмовете на футбола в столицата.

Хора от квартала “Красна поляна” шушнат, че всички дъски за сядане са били изнесени в Гърция. От клуба контрират - всичко изпокрадоха ромите. Уникалното съоръжение е като храм в джунглата, която почти го е погълнала.

До стадиона е спортният комплекс с покрита лекоатлетическа писта, зала за баскетбол и волейбол, тенискортове. Треньорите са ремонтирали сами покрива на залата. “Много е хубаво, но зимно време играем с ръкавици и шапки, усмихва се треньорът по баскетбол Кольо Спасов. Тогава положението е трагично. Отоплението е скъпо и остаряло. Луди родители, луди треньори, луди деца - на това се крепи спортът ни сега.”

“Дали сме проект за 250 000 лв. за възстановяването на спортния комплекс, разказва пък директорката му Юлия Стоянова. Остана на бюрото на Весела Лечева, която говори с мен цял час. Над 200 деца сме измъкнали от кафенетата, пушенето и дрогата, като сме ги взели да спортуват. Надеждата ни е в новото правителство, крайно време е да се промени законът за спорта и да се намери стимул за спонсорите.”

“Чака ни монтаж на осветление, което не е никак евтино, споделя изпълнителният директор на ФК “Славия” Веселин Събев. Ако не го направим, няма лиценз за “А” група догодина, отиваме в “Б”. Такива са изискванията на БФС. Сега може да се играе само на светло. На практика тук имаме 10 мача по два часа в годината, но без осветление няма как да минем. Иначе имаме около 25 000 места по трибуните, нашите фенове не са толкова многобройни, а и са културни хора.”

“Определени хора имаха интерес от това преструктуриране, защото при създаването на тези дружества много от базите бяха продадени под масата, а други се водят умишлено към разруха, за да бъдат също продадени”, коментира бившият шеф на разтурената агенция Людмил Симов.

А разрухата наистина е страшна. На китното някога стадионче “Академик” в комплекса до бившите студентски общежития и БАН игрището напомня нива, по която глигани са ровили за картофи. Трибуните приличат на бомбардирано фортификационно съоръжение от времето на Втората световна война, от което стърчат бетон и арматури. Никой от гражданите, подтичващи с кучетата си по пистата от сгурия, не си спомня кога точно дървените пейки са отишли за огрев на социално слабите.

Значително по-добро е състоянието на терена на стадион “Академик” в квартал “Слатина”. Там си личи, че е работено по поливането и подстригването на тревата, за което си има обяснение - игрището приема мачове от втората ни футболна дивизия. Всичко останало обаче е като в района на “Четвърти километър”. Тук-таме по пистата са останали парцали от някогашното тартаново покритие, а по стълбите и подходите към трибуната зеят такива пукнатини, че на човек да му настръхнат косите.

“Целият проблем е, че въпросните търговски дружества поддържат само тази част от базата, която им носи пари, обяснява Симов. И студентската спортна база се ползва от всякакви други хора, но не и от студенти. На “Академик” в Слатина футболният клуб плаща за поддръжката на терена, затова е добър. Но нито един студентски отбор не рита там. И в нито една от залите или в басейна няма часове за студенти след 17 часа, защото тогава започва платеното свободно нашествие на гражданите.”

Стадионът до басейна, като и самият басейн, се стопанисват от “Академика Спорт”, в чието владение са още зала “Христо Ботев” и кортовете в близост до Техническия университет. Там също студентски крак рядко стъпва.

“Академика 2000” пък владее кортовете за тенис в Борисовата градина до старата телевизионна кула, зала “Фестивална” и стадиона в Слатина”.
Два бр. снимки на две колони - Разрухата на "Академик" е неописуема.


06.10.2009 г., с. 17
“Локомотив” не съществува
Най-тежко е положението в столицата със стадион “Локомотив”. Проблемът е, че него изобщо го няма в кадастралния план на София. Този куриоз спира всякакви намерения за модернизация и инвестиции. Отделно от това е конфликтът между футболния клуб “Локомотив” и едноименното спортно дружество за това кой трябва да плаща за поддръжката. Води се и спор между общината и държавата кой да стопанисва съоръжението. Казусът се пренесе в съда и дори най-големите оптимисти в “Локо” не вярват, че ще бъде решен в обозримо бъдеще.

“Собствеността на нашия стадион е много особена и президентът на клуба Николай Гигов инвестира лични пари в нещо, което не е негова собственост. Имаме само един документ, който удостоверява, че ДФС “Локомотив” ни дава да ползваме канцелариите и двата терена. Когато на стадиона бяха поставени седалки, той беше една поляна и не фигурираше в регистъра”, обясни изпълнителният директор на клуба Иво Тонев.

Последният сериозен ремонт е направен през 1985 г. Самото съоръжение е построено в началото на 70-те, след като отборът отново става самостоятелен футболен клуб. През 1969 г. комунистическата власт приема комичното решение да обедини “Славия” и “Локомотив” и обединеният клуб под идиотското име ЖСК “Славия” играе на вече несъществуващия терен в квартал “Захарна фабрика”.

Неяснотата около собствеността доведе дотам, че президентът на клуба Николай Гигов беше готов да участва в концесията на стадион “Пловдив” заедно с бившия знаменит лекоатлет Атанас Търев.

Трагичното състояние на стадиона в квартал “Надежда” беше причината и за малко да се стигне до човешки жертви по време на мач. През 2006-а по време на силна буря големи ламарини се откъснаха от покрива и паднаха близко до терена, докато “Локо” играеше мач.

Малко по-късно избухна друг скандал. След мач с “Левски”, тогавашният капитан на “сините” Даниел Боримиров излезе пред медиите и заяви, че съблекалните на “Локомотив” са в отвратително състояние и ще настоява пред шефовете “Левски” да не играе повече в “Надежда”, докато не се направи ремонт. В резултат на това “Локо” направи реновация на съблекалните, което пък осигури лиценз за вътрешните турнири за 2 г. напред..