6 октомври 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Заводът за боклук на Пловдив ще се открие в четвъртък

Заводът за преработка на отпадъци до пловдивското с. Шишманци, който ще бъде открит в четвъртък с фанфари, а премиерът Бойко Борисов ще се приземи в него с хеликоптер (виж стр. 3), е поучителен пример за това как не трябва да започва да се развива и да завършва един такъв проект.

Изпълнението му е достойно за учебниците по наказателно право, в глава "Неизгодни сделки". Като се започне от непрозрачния избор на терен, неясното включване на съдружници на принципа "публично-частно партньорство" - емблема на предходните двойна и тройна коалиция, многократното натискане на държавата за пари и съответното им отпускане и се стигне до финала - финансиране изцяло от данъкоплатците в размер на 40 млн. лв., за да могат щастливите "частни партньори" да управляват и печелят по 29 лв. от всеки тон преработен отпадък.

Могат да се изброят и останалите без последствия констатации, че предприятието няма комплексно разрешително от екоминистерството, нито разрешение за строеж от общината. Както и недовелите до нищо неколкократно отлагани заседания на Съвета за противодействие на корупцията по сигнал за източване на повече от 20 млн. лева при строителството.

"Собственик на сградите и оборудването е община Пловдив, ние ще печелим от продукта. При добър мениджмънт може да се печели от всичко", обяви преди време един от частните собственици на завода. При такова признание премиерът, който се кани да се яви на предстоящото тържество като deus ex machina, би следвало да отдаде дължимото на основната заслуга на двамата си предшественици. Най-адекватният начин е да попита прокуратурата законен ли е поводът за празнуване. Особено ако се окажат истина твърденията на бивш съдружник, че инсталация за 3 млн. евро е струвала на данъкоплатците седем пъти по-скъпо.

Основният показател SOFIX, който следи най-големите компании на пазара, отстъпи с 1.2 на сто до 463.33 пункта. Останалите индекси го последваха, макар и с по-минимални понижения. Само BGREIT - секторният показател на фондовете за имоти, отчете по-голяма загуба - 1.6 на сто.

Само четири дружества от "Дневник 20" увеличиха стойността си. Всички останали понижиха капитализацията си.

По-зле от БФБ в понеделник сред развиващите се пазари, следени от "Блумбърг", се представиха само тези Литва и Естония, където акциите поевтиняха със съответно 3.5 и 1.5 на сто. "Хората предпочитат да разпродадат книжата си и да си приберат парите у дома заради крехката основа на икономическото възстановяване", коментира пред агенцията Арвидас Ясикевисиус, брокер в литовската банка SEB Bankas. Прогнозата му е в краткосрочен план корекцията там да продължи.

Представянето на борсите в България и прибалтийските страни е изключително сходно, макар това на икономиките им като цяло да се различава. В Латвия например основният индекс се покачи с 35% за трите месеца до края на септември. Сходен резултат постигна и БФБ, изчислено през SOFIX, с което и двата пазара се наредиха като най-печелившите в света за периода.

В същото време икономиките на прибалтийските страни са в много по-лошо състояние от българската - с двуцифрени спадове и огромни бюджетни дефицити.

Общо обаче, изглежда, е усещането за темпа, с който България и Прибалтика ще се възстановят - бавно. "Инвеститорите започват да осъзнават, че рязкото поскъпване на акциите през последните месеци е било прибързано, тъй като липсват положителни новини за региона", коментира Кристиана Киете, анализатор в дружеството за управление на активи Parex.

Печеливши
+3.05%

3Z9

5V2

6A6

5BA

5MB

52E

Конкуренцията в небанковия финансов сектор става все по-голяма, сочи анализ на Комисията за финансов надзор за първото полугодие на годината. Тя се измерва според дела на първите четири компании от всеки отделен бранш - взаимни фондове, фондове за имоти, пенсионни осигуряване, частни здравни услуги и застраховане.

Според публикуваните от надзора стойности конкуренцията е най-силна при взаимните фондове, където четирите най-големи фонда държат по-малко от 20% от пазара.

За разлика от тях най-силна концентрация има при допълнителното пенсионно осигуряване - там делът на най-големите все още е над 80 на сто, въпреки че е намалял с близо 3% за последните две години до юни.

Пенсионните фондове са и тези, които управляват най-сериозни активи в небанковия сектор - към юни те надминават 2.66 млрд. лв., докато взаимните управляват едва 326 млн. лв. За сметка на това последните могат да се похвалят, че за пръв път от края на 2007 г. през второто тримесечие имат ръст на активите си с близо 5 на сто спрямо март. В сравнение с юни миналата година обаче те са спаднали почти наполовина. Броят на взаимните фондове обаче се е увеличил значително и вече достига 101.

Доста по-добро е представянето на пенсионните фондове, които отново започват да увеличават активите си по две основни причини - ръстът на фондовите пазари, което повиши стойността на акциите в портфейлите им, и постоянният приток на вноски в задължителното осигуряване. За една година средствата им са нараснали с 11 на сто. През същия период обаче фондовете са променили и инвестиционния си портфейл - ако през юни 2008 г. делът на акциите е бил над 16%, то за съшия месец на тази година е спаднал под 7 на сто. За сметка на това делът на държавните ценни книжа се е увеличил с 8.5 процентни пункта до 22 на сто.

При взаимните фондове тенденцията е подобна - от над 50% от активите делът на акции в портфейлите им е спаднал до 39%. Увеличили са се вложенията в дългови книжа, а паричните средства са достигнали близо една трета от управляваните средства. Заради кризата портфолио мениджърите обясняват, че предпочитат да държат повече пари в брой и така да имат възможност за покупки при изгодни оферти.

Другият ключов небанков сектор - застраховането, пък е привлякъл 726 млн. лв. премии за първото полугодие, с едва 2% повече спрямо същия период на миналата година. При животозастраховането дори има спад от 12%, като събраните пари от полици в бранша са едва 113 млн. лв. през юни. В общото застраховане концентрацията намалява и към юни четирите най-големи дружества държат малко над половината от пазара, но справка за последните две години показва, че този показател постоянно се променя и ако към юни миналата година е бил под 50 на сто, през март отново се качва до 56%. В животозастраховането тенденцията към увеличаване на конкуренцията е стабилна, като за пръв път делът на първите четири пада под 60 на сто.

Руското правителство обсъжда възможността да предложи кредит от 3,8 млрд. евро на България за строителството на АЕЦ "Белене". Това е завил руският финансов министър Алексей Кудрин на годишната сесия на Международния валутен фонд и Световната банка в Истанбул, Турция. Москва е поискала да й бъде предоставена техническо-икономическа обосновка за строителството на втора атомна. Според Кудрин, кредитът трябва да бъде обвързан с участието на руски компании в строителството на централата.

Страната ни не е търсила заем от Русия за АЕЦ „Белене“, коментира вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Същото становище изразиха и от финансовото ведомство, предаде Дарик радио. Пред агенция „Дау Джонс“ министър Симеон Дянков заяви, че двама инвеститори са много заинтересовани да участват в строителството на втора атомна у нас. Според него страната ни може да се раздели с до 30% от дела си в АЕЦ „Белене“ и той да бъде продаден на инвеститори. Срокът за обявяване на конкурс е през ноември. Според Трайков обаче е напълно възможно инвеститорите в ядрения проект да са повече от двама. Българските министри отказаха да назоват компаниите, които имат интерес да участват в проекта „Белене“.

В края на миналия месец стана ясно, че руската корпорация „Росатом“ желае да инвестира в централата и да придобие дял от нея. Българското правителство пък търсеше нови акционери за проекта от Катар и ОАЕ, а стратегическият инвеститор - немската RWE, води разговори с руската компания „Интер РАО“ за продажба на част от дела си.

За момента единственият собственик на централата си остава НЕК. Дружеството има подписан меморандум с германците за продажба на 49% дял от бъдещата енергийна мощност. Руската компания „Атомстройекспорт“ пък е изпълнител на проекта, чиито оценки бяха актуализирани на близо 10 млрд. евро.

Междувременно от Агенцията за ядрено регулиране подновиха лицензиите на действащите V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“. На пети блок лицензията е издадена за 8 години, а на 6 – за десет години.

На никого, който имаше право на реституция, не бе отказано да му се върне иззетото. Независимо дали си редови гражданин, или имаш друга длъжност, каза още Сакскобургготски. „Когато дарихме 90 хектара на община София, никой не възрази и всичко беше чудесно“, коментира царят. Според Сакскобургготски хората в България не са оценили направеното след края на комунизма. „Трагедията е това, че има носталгия по миналото, когато всичко беше просто и лесно. А постигнатото е невероятно, с голяма бързина влязохме в ЕС“, каза Симеон. Коментарите му за реституцията бяха породени от изявленията на земеделския министър Мирослав Найденов от края на миналата седмица. Тогава Найденов заяви, че царят няма право да извършва сделки с горите си, докато държавата не си върне надвзетото.

Регионалният министър коментира също така и продължаването на магистрала „Тракия“ до Варна. Според него по-добрият вариант е да се изготви проект на аутобана и да се чака до 2014 г. за финансиране на строителството по линия на еврофондовете.

До 10 дни ще станат ясни и резултатите от проверка на голям проект във ВиК сектора, където има съмнения за завишени цени, каза още Плевнелиев. Той обясни, че се е запознал с доклади на ДАНС, в които става въпрос за съмнения в конфликт на интереси при реализацията на проекти с финансиране от ЕС.



06.10.2009 г., с. 10
Чака ни сериозна конкуренция в строителството през 2010 г.
Михайлов

В Испания положението в строителния сектор е по-лошо и от това в България, но държавата не се намесва в частния бизнес, не купува апартаменти и не гарантира пред банките. Борбата за поръчки е жестока в цял свят, но никъде не може да се приватизират печалбите и да се национализират загубите на даден сектор, каквито опити се правят у нас.

Руското предложение за кредитиране на амбициозния ни енергиен проект не е ново. Още през декември 2006 г. тогавашният руски президент Владимир Путин каза, че в бюджета на Руската федерация има отделени 3,8 млрд. евро за финансиране на АЕЦ „Белене“ в България. Това стана, след като руската „Атомстройекспорт“ спечели конкурса за изграждането й, интерпретирано в руските медии като първия руски енергиен проект в ЕС.

Парите обаче бяха поискани от нашето правителство чак през 2008 г., когато се оказа, че те вече са били изхарчени.

Сегашното българско правителство не е отправяло подобна молба към Кремъл, каза неотдавна руският енергиен министър Сергей Шматко. Вчера същото потвърдиха енергийният министър Трайчо Трайков и фанисовият Симеон Дянков.

Излиза, че Русия ни предлага парите само когато не ги искаме. А при тази ситуация и строежът на „Белене“ си остава за в бъдеще време.


06.10.2009 г., с. 14
Негово Превъзходителство г-н Карел ван Кестерел, посланик на Кралство Холандия у нас, пред в.“Класа“:
Холандия ще бъде и занапред водещ инвеститор в България
Новото правителство има шанса да представи страната ви като атрактивна бизнес дестинация
Н.Пр. Карел ван Кастерен е роден през 1948 г. Завършил е международно право в Университета Наймехен. Работи в холандското външно министерство от 1974 г. Заема различни постове в ООН. През 1984 г. е назначен за заместник на посланика в Колумбия, следват Никарагуа и Испания, а до юли 2009 г. е посланик в Танзания. Автор е на многобройни публикации. Говори холандски, английски, френски, испански и немски.

На 24 септември връчи акредитивните си писма на българския президент Георги Първанов.
- Г-н посланик, доколко широко се споделя мнението на холандския депутат националист Герд Вилдерс и неговата Партия на свободата, че приемането на България и Румъния в ЕС е било грешка, която той настоява да се „поправи“?

- Холандската общественост винаги е била ангажирана с проблемите на ЕС, тези критики са част от водена дискусия. Но интересно е да се отбележи, че критиките вече не са така остри. Холандците се питат дали е в техен интерес разширяването на общността и дали присъединилите се страни отговарят на критериите за членство. Така е и по отношение на България и Румъния, където се налагаха изключителни реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи, които трябва да бъдат изпълнени не заради критиката от страна на ЕС, а заради българските граждани, които като граждани на ЕС заслужават добре функционираща съдебна система. Новото българско правителство осъзнава това и си постави амбициозна програма за реформи. Холандия, която в изминалите 12 г. подкрепяше България по пътя на реформите чрез многобройни проекти в рамките на програмата МАТРА (програма на холандското Министерство на външните работи, целяща да подпомогне процеса на социална трансформация в Централна и Източна Европа, бел. ред.), ще продължи по същия начин. Аз съм сигурен, че критиките към България са утихнали и бъдещите реформи ще дадат очаквания резултат.

- Съществува ли все пак негативна нагласа към България, съдейки по настояването на Холандия за постоянен мониторинг на Еврокомисията, както и за обвързването на резултатите от него с евросредствата и приемането на България в Шенген?

- Не, напротив, холандското правителство е много положително настроено към България. От 1990 г. Холандия е отпуснала повече от 100 млн. евро на България, за да подпомогне трансформациите в българското общество и да подкрепи реформите, които трябваше да бъдат извършени за членство в ЕС. Така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка (CVM) бе съставен, за да помогне на България да проведе реформите и българското правителство се съгласи да приеме удължаване на механизма в интерес на провежданите промени. Относно Шенген холандското правителство даде да се разбере, че няма формална връзка между Механизма за сътрудничество и проверка и влизането в Шенген, но в същото време не може да се отрече, че тази връзка е de facto – липсата на напредък в реформата на правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност ще направи влизането в Шенген по-трудно. Защото, за да бъдат премахнати вътрешните контролно-пропускателни пунктове, трябва страните да си имат доверие и външните граници да са сигурни, за да няма опасност от пренос на престъпност.

- Вие лично как оценявате разширяването на ЕС на Изток?

- Петото разширяване на ЕС е един от големите успехи на десетилетието. Това е напредък на демокрацията, сигурността и правосъдието, което носи икономически ползи за двете най-нови страни членки, като и за останалите страни от общността. По този начин ЕС става по-силен партньор на глобално ниво и се улеснява решаването на проблемите. Но процесите на разширяване са продължителни, защото е необходима обществена подкрепа и в двете посоки.

- На какво ниво са настоящите икономически отношения между Холандия и България?

- Пред последното десетилетие Холандия бе сред най-големите инвеститори. В момента покрива 16% от общите директни чужди инвестиции в страната. Холандия е важна като търговски партньор за България, защото е в топдесетката на вносителите и износителите. След присъединяването на България към ЕС се увеличиха двустранните търговски контакти – в химическата промишленост, машиностроенето, производството на транспортни части и селскостопански инструменти. Изпълнението на изискванията на ЕС е решаваща стъпка за привличане на нови бизнес партньори. За много холандци България е все още бяла точка на картата: затова за България е предизвикателство да представи себе си като атрактивна дестинация за инвестиции с голям потенциал. Приоритетни сектори и за двете страни са управлението на водите, опазването на околната среда, преработката на отпадъци, възобновяемата енергия и инфраструктурата.

Около 300 холандски компании присъстват на българския пазар в ключови отрасли. Сред тях са големи, средни и малки предприятия, които произвеждат инструменти и части в областта на металургията, мебелната индустрия, хранително-вкусовата промишленост и отглеждането на цветя.

Други области на партньорство са консултациите в сферата на данъчното законодателство и отчетността, разработването на проекти, които да свързват двете страни. Пример за това е joint venture за система за пречистване на водата във Враца с участието на холандски експерти. Това е част от голям проект за пречистване на водите, което е сериозен проблем в България.

- При пристигането си в България вие открихте тазгодишния екофестивал, а екологията е един от приоритетите на холандското правителство. Смятате ли, че в България се работи достатъчно в тази област?

- Нашите страни си сътрудничат успешно в реализирането на екологични проекти. Такива са проектът за запазване на биоразнообразието, „Натура 2000“ и производството на екологично чисти храни. България има изключително красива природа и може да се възползва от холандската практика как да я запази. Защото отношението към заобикалящата ни среда засяга качеството ни на живот.

- Кои са най-значимите задачи по отношение на българо-холандските отношения, които възнамерявате да реализирате през вашия мандат?

- Аз мисля, че в условията на настоящата икономическа криза ние трябва да положим допълнителни усилия за ускоряване на търговията и инвестициите. Новото правителство в София изпрати ясни послания до инвеститорите. Ние виждаме нарастване на интереса към България от страна на холандските фирми и холандското посолство ще улесни този процес. Миналата седмица делегация от 15 холандски компании посети Техническия панаир в Пловдив и осъществи много контакти. За Холандия се знае, че има модерно селско стопанство и е най-големият чуждестранен инвеститор в тази област от години. Аз се надявам да се увеличи холандското присъствие в България в този сектор в бъдеще. Също така виждам добри възможности в други отрасли, като обработка на отпадъците, където холандските технологии могат да предложат рентабилни и ефективни решения.

Ще работя усърдно и да направя партньорството между България и Холандия по-интензивно по европейските въпроси. Нашите две страни имат различни позиции по някои, по други такива въпроси са единомислещи. Аз ще се опитам да подкрепя България в процеса на реформата, а моето правителство реши програмата МАТРА в България да продължи.

Въпреки че фондовете са недостатъчни в условия на икономическа криза, планирам да подпомогна културните връзки между нашите страни. Миналата година по повод отбелязването на 100 години от започването на дипломатическите ни отношения в българското посолство в Хага бе представена културна програма, която ме запозна с много непознати места в България. За мен е предизвикателство да покажа различни страни от холандската култура в България.

- Страхува ли се Холандия да отвори трудовия си пазар за българи?

- За момента Холандия поддържа ограниченията на пазара на труда за българи и румънци, приети преди присъединяването им към ЕС. При нормални обстоятелства тези ограничения могат да бъдат отменени, но това не може да се случи по време на икономическа криза. Отменянето на тези ограничения е споменато в договора за присъединяване. Въпреки това хиляди българи, които са получили необходимото трудово разрешение, вече работят в Холандия.

- Как ви изглежда животът в България на основата на първите ви впечатления?

- Аз съм бил на много места, но ми е трудно да кажа къде се чувствам най-добре. Интересен феномен е, че българите обичат да се оплакват от страната си, без да си дават сметка за красивата природа, великолепната кухня, малко известните, но висококачествени вина и многото исторически и културни обекти. Българите са готови да помогнат и са открити. Но не съм сляп и за проблемите – вече се сблъсках с първите трудности. Бих дал съвет на правителството да инвестира във велоинфраструктура, така няма да ми се налага да шофирам и ще мога да се насладя на красивата централна част на града.