7 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Колегата на Костов Енчо Кремъков е с година по-млад от него и работи в складовете от самото им начало. Той също е бивш военен. Третият от изчезналите е Николай Гочев и е на 45 години. Съпругата му е учителка в града.

Тримата са били едни от най-опитните специалисти в базата, коментира шефът им Десислав Делев. Същото говореха вчера и хората от селото.

Семействата на изчезналите работници са в истински шок. Роднините се тъпчат с валериан, а на място пристигнаха психолози, които се опитват да ги успокоят. При близките на изчезналите дойдоха и полицаи, и прокурори, които подробно са им разяснили какво се извършва в зоната на взрива и какви са шансовете роднините им да са оцелели.

Жените на изчезналите работници се молеха вчера да е станало някакво чудо и да са оцелели. Те се надяваха тримата да са намерили някакъв заслон, който да ги е предпазил от взривната вълна и осколките от снаряди.
Снимка на четири колони – Зам.-министърът Валентин Раден (с шапката) разглежда снимките от безпилотния самолет.


07.06.2012 г., с. 2-3
Изнасяме в чужбина боеприпасите
И чужди компании ще могат да участват в утилизацията на наши боеприпаси. Военният министър Аню Ангелов обяви, че вече е предложил промяна в закона, с която боеприпасите да бъдат изнасяни и унищожавани в големи заводи в чужбина. Той съобщи още, че по сега действащата законова уредба всичко, което остане след утилизацията, трябва да се върне в Министерството на отбраната. "Това е безсмислица, защото по този начин се изключват европейски фирми с далеч по-високи технологии да участват в конкурси на ведомството", обясни министърът. От думите му стана ясно още, че ще бъде предявен иск към фирмата "Берета трейдинг" за заплащане на разходите по обезопасяване на района. Междувременно главен инспектор Емил Ангелов от служба КОС към Охранителна полиция обясни за "Стандарт", че разрешителното на фирма "Берета трейдинг" за боравене и утилизация на боеприпаси е от 2009 година. Всеки месец там са правени проверки и нарушения не са установени.


07.06.2012 г., с. 4
Делев дава бонуси, Аню иска фирмата да плати разчистването
Гонят чиновничката с екскурзията до Бали
Хени била на воаяж за сметка на “Берета” преди 3 г.
Чиновничката на военното министерство, която получила екскурзия до о. Бали, ще бъде уволнена. "Ясно е коя е служителката. Тя скоро ще си получи заслуженото. Това е било конфликт на интереси в началото на 2009 г.", заяви военният министър Аню Ангелов в сряда. Както "Стандарт" съобщи, става дума за чиновничката Хени Шиякова. Тя е получила и се е възползвала от туристически ваучер до о. Бали от "Берета трейдинг". Това е установено от комисия за конфликт на интереси през април. Чиновничката работела като "държавен експерт" в отдел "Договори и логистика" в дирекция "Инвестиции в отбраната". Тя е контролирала дейността на "Берета трейдинг", като е издавала актове и извършвала други дейности по изпълнение на договора от 2008 г. за унищожаване на излишни боеприпаси. Контрактът е на стойност 3 562 740 лв.

Нарушението е било установено, след като е било образувано досъдебно производство от Военноокръжна прокуратура - София. "Много бързо събрахме документите, включително и платежните нареждания за платените суми на името на "Берета трейдинг", каза шефът на комисията за установяване на конфликт на интереси Филип Златанов. По думите му решението на комисията в момента се обжалва пред Административния съд в София, но когато то бъде потвърдено, служителката ще бъде уволнена. Златанов прогнозира, че обжалванията ще продължат между 9 месеца и 1 година.

Междувременно шефът на "Берета трейдинг" Десислав Делев вчера не коментира скандала с чиновничката. Той бе през цялото време около мястото на взрива. "Работниците ще получат по една заплата отделно, а пострадалите - по две. Посетих ги в болницата, в добро състояние са. Трима от служителите ми не са били осигурявани още преди да постъпят при мен и сега колегите уреждат въпроса. Всичко ще бъде платено", заяви пред "Стандарт" бизнесменът. Той добави още, че извършваната дейност, както и техниката в складовете била застрахована и с парите от полицата ще бъдат покрити и щетите на пострадалите в съседните села къщи. В същото време пък военният министър Аню Ангелов обяви, че ведомството ще предяви иск към Делев за всички разходи по спасителните операции и разчистването на осколките в селата, гората и край пътя София-Бургас.
Снимка на три колони - Шефът на "Берета трейдинг" Десислав Делев цял ден вчера оглежда унищожените от взривовете складове на снимките от бронираните машини


07.06.2012 г., с. 7
Кмет стяга плаж, частник не го иска
Централният плаж в Бургас отново остана без концесионер този сезон. Местна фирма спечели преди месец търга, но впоследствие процедурата бе анулирана заради груби нарушения и съмнение за задкулисни игри. Затова кметството в Бургас отново ще стопанисва пясъка безвъзмездно. Общината ще осигури 200 безплатни чадъри, 150 шезлонги, душове, тоалетни и съблекални.

Представители на ПРОФОН пък пристигат следващата седмица в Слънчев бряг и започват да събират такси за музикални права.

Църквата на площада е с разсечено като с нож кубе и според някои спецове то трябва да бъде съборено. У нас пък спор за 200 бона хвърли в нов дуел кметът на Перник Росица Янакиева и финансистът на държавата Симеон Дянков. Министърът се обиди от изявленията, че държавата не е помогнала с нито лев досега на града след бедствието. Финансовото ведомство отпусна 200 бона на Перник вчера, за да се разплати със строителни фирми.

Нови работни места ще бъдат разкрити и в петролната база в Гара Яна. Изграждането й също ще бъде поверено в ръцете на родни подизпълнители. След като за 10 години у нас "ЕКО България" изгради гръбнака от 81 бензиностанции и няколко петролни бази, сега бизнес планът предвижда и развитието на франчайзинга, съобщи изпълнителният директор на дружеството Янис Поликандриотис.

- Фискалното споразумение като част от Договора за стабилност, координация и управление е важна стъпка към нова фискална рамка. Договорът трябва да бъде ратифициран своевременно и изпълняван стриктно. При сегашните условия насърчаването на устойчив растеж е основна цел на политиката по отношение извеждане на еврозоната от рецесия. Редица важни градивни елементи вече съществуват (включително Пактът Евро Плюс и стратегията "Европа 2020"). Сега държавите членки трябва да придадат конкретно съдържание на тези инициативи и да изпълнят средносрочните стратегии за растеж в посока премахване липсата на гъвкавост в пазарите на стоки и на работна ръка и насърчаването на по-голяма конкуренция.

- Какво би се променило за банките, опериращи в България, ако страната влезе в еврозоната? Ще паднат ли лихвите по кредити и депозити?

- Приемането на единната европейска валута означава пълно елиминиране на валутния риск по отношение на еврото. Българските банки биха получили достъп до Евросистемата по рефинансиране. Това създава потенциал за намаляване цената на кредитирането, насочено към инвеститори и потребители, като се има предвид текущата положителна разлика между лихвените проценти на банките по кредитите, деноминирани в български лева, и тези, деноминирани в евро. Следва да подчертая обаче, че съществуват рискове. От безпроблемното интегриране на България в еврозоната ще зависи стабилността на банковата й система и въобще цялостната стабилност на икономиката на страната. Всъщност както опитът на еврозоната от 2010 г. ясно показва, кредитори и инвеститори са се научили да дискриминират страните извън еврозоната - и с право.

- Докато дълговата криза в Западна Европа нанася поражения, Централна и Източна Европа запази тенденциите за общ икономически ръст през настоящата година. Каква би могла да бъде ролята на ЦИЕ в настоящия труден момент?

- Икономиките от ЦИЕ могат да допринесат за просперитета на Европа, като провеждат ориентирани към стабилност политики. Големите и устойчиви макроикономически дисбаланси, например под формата на претърпени загуби в конкурентоспособността или натрупване на дългове и задлъжнялост на жилищния пазар, трябва да се избягват във всички страни членки на ЕС. Следването на политики, ориентирани към стабилност, е от ключово значение за приемането на еврото. Страните, които желаят да приемат еврото, трябва да отговарят на всички критерии по устойчив начин. Това изисква не само разумна политика в навечерието на приемането на еврото, но и след това, по време на самото членство.

- Експерти са на мнение, че Гърция трябва да излезе от еврозоната. Вие какво мислите?

- ЕЦБ не участват в спекулации за каквито и да е било сценарии. Както президентът Марио Драги каза наскоро, в наш абсолютен интерес и неизменен приоритет е, че Гърция остава в еврозоната и ние работим по този сценарий.

- На 5 юни се навършиха 20 г. от установяването на дипломатическите отношения между Грузия и Република България. Вече имаме 46 споразумения между двете страни. Двустранните отношения се развиват особено активно в последно време. Свидетелство за това е и официалното посещение на премиера Бойко Борисов в Грузия в началото на април т.г., както и срещата на президентите Михаил Саакашвили и Росен Плевнелиев в Чикаго, на срещата на върха на НАТО през май. Преди това в Брюксел се състоя и среща между външните министри на Грузия и България. В близкото бъдеще се очаква обмен на визити на високо равнище.

- Какво става в икономическата област на българо-грузинските връзки?

- Въпреки глобалната криза търговският обмен между двете страни значително се увеличи. България е осма в списъка на най-големите партньори на Грузия. Обемът на стокообмена е 349,2 млн. долара, което е повишение с 80% спрямо 2010 г. През 2011 г. Грузия е изнасяла за България главно мед и медни концентрати, азотни торове и др. За 2011 г. основно място в износа от България са заемали нефтопродуктите, медикаментите, козметиката и др. През 2011 г. по износ на търговските партньори от страните на ЕС с Грузия, България е на първо място, а по стокообмена и вноса на второ място.

- В какво състояние са транспортните комуникации между двете страни?

- Морският жп ферибот по маршрута Варна - Поти/Батуми/ работи добре. Успешно функционира оптичната кабелна система с дължина 1200 км, която беше прокарана по дъното на Черно море между Балчик и Поти през 2008 г. След завършването на строителството на жп линия с дължина от 96 км, която ще бъде завършена в края на 2012 г. и ще съединява Ахалкалаки /Грузия/ и Карс /Турция/, ще се даде възможност за откриването и на жп връзка между Грузия и България.

- В перспектива в кои области главно могат да се развиват взаимноизгодно двустранните връзки?

- Предимно в леката и шивашката промишленост, селското стопанство, енергетиката, транспорта, фармацевтиката, туризма.

- По време на посещението на Бойко Борисов в Тбилиси през април бе обсъден проект за доставка на втечнен газ от Азербайджан през пристанища на Грузия за България. Какъв е шансът за реализацията на проекта?

- Известно е, че Грузия е важна транзитна страна на енергоносителите. Въпросът за втечнения газ е в процес на обсъждане, както и останалите проекти, като например създаването на единна електрическа система между Грузия, България и Турция и др. Това ще способства за развитието на Южния енергиен коридор и ще спомогне за диверсификацията на енергийните доставки и до засилването на енергийната независимост на нашите страни.

- Как оценявате подкрепата, която България оказва на кандидатурата на Грузия за членство в НАТО и на стремежа й към евроинтеграция?

- За Грузия главен приоритет е интеграцията както в ЕС, така и в НАТО. Затова срещата на Алианса в Чикаго за нас имаше особено значение. Там Грузия взе участие във всички проведени срещи, както в партньорски, така и в "аспирантски" формат. Трябва да подчертая, че правителството на България подкрепя Грузия в процеса на интеграция в европейските и евроатлантическите структури. Доказателство за това е и меморандумът между Грузия и България за сътрудничество в тези области, подписан по време на визитата на Бойко Борисов в Тбилиси. От 1 март 2011 г. действа споразумението между ЕС и Грузия за облекчен визов режим. Грузия много цени помощта на ЕС и България в подкрепа на териториалната цялостност и суверенитета на страната. През 2008 г. Русия окупира повече от 20% от територията на Грузия и за съжаление Москва и досега не изпълнява подписаното споразумение за прекратяване на огъня и пренебрегва международната общност.

- Грузия, както и други страни, проявява интерес към кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България" и въобще към разширяването на културното сътрудничество? Какво да очакваме в тази област?

- Кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт" е много важна и необходима. Трябва да отбележим, че един от символите е Бачковският манастир, основан от грузинските братя Бакурианидзе, и намиращата се там икона на Света Богородица, които са символи на дружбата и древните исторически връзки, съществуващи между Грузия и България. Искам особено да подчертая нашите отношения в сферата на културата. Само за миналата година в София се състояха гастролите на няколко световно известни грузински колективи. В най-близко време предстои визита на вашия културен министър Вежди Рашидов в Грузия.

Заводът беше част от 11-те проекта за модернизация на армията, които кабинетът на Сакскобургготски одобри през 2004 г. Военното министерство дотолкова беше напреднало с проекта, че дори внесе предложението за него в Народното събрание. Той предвиждаше да се изгради изцяло нов завод за боеприпаси на мястото на военния в Костенец. Финансовият анализ показваше, че за построяването ще са нужни 2 г. и 9,85 млн. евро. Допълнително щяха да бъдат нужни още 6,8 млн. евро за разходи по съхранението на боеприпасите.

Простите сметки показваха, че прогнозните приходи само от ликвидирането на 80-те хиляди тона излишни запаси ще са близо 30 млн. евро. А

печалбата е

16,52 млн., от продажбата на 62 510 т

рециклирани материали. В същото време се планираше заводът да стане и център за унищожаване на боеприпаси на Балканите. Така печалбата щеше да е няколко пъти по-голяма, като се има предвид голямото количество оръжие, което все още има в Западните Балкани. За построяването на завода дори нямаше да е нужно да се плащат държавни пари, тъй като към изграждането му тогава интерес проявиха американската "Дженеръл дайнамикс" и германската "Даймлер Крайслер". Една държава дори предложи да ни даде под наем мобилни линии за утилизация, които да придвижваме към над десетте такива склада в България и които да унищожават боеприпасите на място.

Въпреки че проектът беше очевидно изгоден за държавата, той така и не се състоя. Причината - вероятно силният натиск на оръжейните лобита, които

видяха в утилизацията лесна печалба

Именно с аргумента, че има български компании, които могат да нарежат излишните боеприпаси, тогавашното ръководство на министерството на отбраната замрази проекта. И беше даден стартът на гърмящата сага със старите снаряди. Около идването на Тройната коалиция на власт въпросът беше позабравен, докато не гръмна поделението в Челопечене. Тогава бяха унищожени голяма част от 80 000 т залежали боеприпаси. Това форсира военното министерство да ускори провеждането на конкурсите за утилизация. На практика обаче нито един от проведените търгове не мина без скандал.

В края на 2008 г. ведомството на тогавашния министър Николай Цонев обяви конкурс за унищожаване на 14 945 т боеприпаси. Поръчките бяха на обща стойност 27 721 874 лв., а победителите в тръжната процедура се оказаха "Дунарит", "Терем-Ивайло" и консорциумът между "Берета трейдинг" и "Векс". Търгът обаче беше белязан със скандал, след като военното министерство отряза чуждите компании от участие с аргумента, че боеприпасите не могат да бъдат изнасяни в чужбина. Сред кандидатите бяха компании като REINMETALL-Германия, VOP-026-Чехия, STVGroup А.S.-Чехия, IMI-Израел и ЕST Entsorgungsgesellschaft MBH-Германия. Въпреки доказания си опит в утилизацията те бяха дисквалифицирани от конкурса. В същото време се оказа, че в този момент нито един български завод или фирма няма необходимите екологични и безопасни технологии за автоматизирана утилизация. На практика българите предложиха само ръчно разглобяване на снарядите.

Търгът беше белязан и с още един скандал

който обаче гръмна едва в края на 2009 г. Оказа се, че търновският клон на "Терем" - заводът "Ивайло", е преотстъпил дела си от спечелените боеприпаси на компанията "Евроремонтстрой България", въпреки че не е имала право на това. За изпълнение на задачата са й преведени 5,225 млн. лв., което е станало на два транша.

Това се е случило, въпреки че "Терем" е декларирал, че ще реже боеприпасите самостоятелно и няма да ползва подизпълнител. Заради договора на тогавашния директор на "Терем" Жечко Петров беше повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери. Миналия месец пък комисията за конфликт на интереси съобщи, че служителка на военното министерство, която е работила по договора на "Берете трейдинг" и "Векс", е била уличена в конфликт на интереси. Според комисията Хeни Шиакова е приела и се е възползвала от туристически

ваучер за "Бали и Сингапур или по избор"

от фирма "Берета трейдинг", въпреки че е контролирала дейността на компанията по договора от 2008 г. В договора под "изготвил" стои подписът на чиновничката.

Последният търг за утилизация, част от които са и боеприпасите от взривената база на "Барета" снаряди, също не мина без сътресения. През 2010 г. Министерството на отбраната обяви специална обществена поръчка за унищожаване на 1300 т снаряди за 1,3 млн. лв. Тя бе спечелена от "Берета трейдинг", но министърът на отбраната Аню Ангелов анулира търга. Причината - условията били така зададени, че само тази фирма да отговаря на тях. Първоначално "Берета" заяви, че ще си търси правата в съда, но по-късно се отказа. През октомври 2011 г. новият конкурс вече беше спечелен от две фирми - отново "Берета трейдинг" и "Дунарит".

Дали гърмящата сага ще продължи и занапред

- сега зависи както от военното министерство, така и от самите компании. От ведомството на Аню Ангелов обявиха, че ще предложат законови промени, които да позволят снарядите да бъдат изнасяни зад граница. Това означава, че до бъдещите търгове ще бъдат допускани чужди компании, които имат опит в рязането на снаряди. Българските фирми пък ще трябва да инвестират в нови технологии, за да направят по-безопасна утилизацията. Въпросът за задължителното спазване за процедурите за безопасност пък въобще не подлежи на коментар. Както видяхме след Челопечене и Сливен, там има много да се желае.