7 юни 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Шведският министър на търговията има много амбициозна цел - да увеличи износа на Швеция с 50% до 2015 г. Нашата задача е да направим така, че повече шведски компании да правят бизнес с България.

Търговските връзки между двете държави се разрастват - това е тренд, който се наблюдава през последните 2-3 години. Към днешна дата има близо 70 шведски компании, които развиват бизнес в България. Те обхващат широк диапазон - от индустриално и електронно оборудване, през потребителски стоки, енергетика, И КТ и телекомуникации и т.н. Някои от тях имат мащабни поделения, като например АББ. Други пък са избрали да бъдат представени в страната чрез местен агент или дистрибутор.

Някои от компаниите са тук от доста дълго време, докато други започнаха дейността си сравнително отскоро като например IKEA, която отвори вратите на първия си магазин през 2011 г., или Н&М, които стъпиха на пазара през 2012 г.

Къде откривате силните и слабите страни, заплахите и възможностите през двустранните отношения?

България е атрактивен пазар в много отношения. Страната има най-ниското ниво на корпоративен данък в Европейския съюз - 10%. От индустриална гледна точка България има традиции в много сектори, разходите за труд са най-ниските в Европейския съюз и в същото време на пазара на труда има висококвалифицирани и добре образовани хора. Освен това от географска гледна точка страната е лесно достъпна от Швеция.

Предизвикателството е свързано с това, че България не е много добре позната като потенциален търговски партньор в Швеция. Затова и през последните няколко години организирахме поредица от семинари в Швеция, за да запознаем компаниите с възможностите за правене на бизнес тук.

Кои са секторите, към които шведските компании проявяват интерес?

Спектърът е относително широк. Компаниите, които търсят доставчици, са от сектори като текстилната, металната индустрия или производството на електронно оборудване. Компаниите, които търсят бизнес възможности, се оглеждат в сферата на енергетиката, пречистването на отпадъчни води и сфери като инфраструктура и здравеопазване. Дарина Черкезова
Снимка на две колони - без текст
/Чуждестранни инвестиции

07.06.2012 г., с. VI
Atlas Copco приключи разширението на завода в Русе
Целта на инвестицията беше да поеме част от закрито производство на компания в Швеция
Иглика Филипова

Преди по-малко от месец приключи най-новата инвестиция на шведската компания Atlas Copco в България. В средата на май производителят на промишлено оборудване откри разширението на завода за хидравлична техника в Русе „Атлас Копко Лифтън", в което бяха вложени 3.8 млн. евро. „Новата организация на работа цели увеличаване на производителността и подобряване на условията на труд", съобщиха от компанията.

Началото

Това е поредната инвестиция на Atlas Copco в страната. Компанията стъпи в България през 2005 г., като купи „Лифтън България" от британската Lifton, която приватизира бившия завод „Хидропробивна техника" през 1994 г. След сделката дружество беше преименувано на „Атлас Копко Лифтън". Плановете на новия собственик бяха да разшири русенския завод и да увеличи техническия състав, така че да се предлагат повече изделия на пазара. В това влизаше и прехвърляне на отделни части от други предприятия от групата към България заради благоприятните производствени разходи.

Разширяване

В очакване България да се присъедини към Европейския съюз и заради възможностите за разширяване на бизнеса, свързани с членството, през ?006 г. шведската, компания отиори свое представителство в София и започна да предлага строителна и минна техника, компресори и сервиз. Дотогава продуктите на фирмата се продаваха чрез дистрибуторска мрежа.

В този период пазарът в страната растеше с 10% годишно, което даваше възможност за засилване на позициите на Atlas Copco. Само за година софийското представителство излезе на първо място по продажби от всички представителства на фирмата на Балканите. През 2007 г. в столицата беше отворен и офис на шведската компания.

Същата година дружеството съобщи, че ще инвестира 1.5 млн. евро в увеличаване на производствените мощности за хидропробивна техника в русенския завод. Това беше част от обявената през 2006 г. двегодишна програма на стойност над 20 млн. евро за разширяване на производството в Швеция, Германия и България във връзка с увеличеното търсене на продуктите на компанията. През 2008 г. беше завършено строителството на нова административна и производствена сграда и беше въведена поточна организация на работа при по-ниски производствени разходи.

От Юнгбю към Русе

В началото на 2011 г. стана ясно, че Atlas Copco планира да закрие завода си в Юнгбю, Южна Швеция, и да прехвърли част от производството в Русе. Останалата част от дейността се предвиждаше да бъде поета от поддоставчици. „Планът е в съзвучие с целта ни непрекъснато да подобряваме операционната си ефективност и да си гарантираме ценова конкурентоспособност на производството", посочи Бьорн Ро-зенгрен, старши изпълнителен вицепрезидент на Atlas Copco, отговарящ за строителната и минната техника. За целта фабриката в България трябваше да бъде разширена, за да поеме новата производствена линия. Така

се стигна до последната инвестиция на компанията, която приключи през май. При откриването президентът на дивизия „Строителни инструменти" Хенк Брауер коментира, че е изключително доволен от резултатите на българското подразделение, както и от квалификацията и умението на работниците бързо да се адаптират към променящата се работна среда.

През кризата

Въпреки добрите резултати обаче българското дружество премина и през трудни моменти. След рекордните продажби през 2007 г., които нараснаха с 34% на годишна база до 11.6 млн. лв., от компанията очакваха силни резултати и през следващата година, като прогнозите бяха за ръст на пазара от около 25%. През последните месеци на 2008 г. обаче световната криза засегна и българското дружество и поръчките и продажбите намаляха значително. Компанията беше принудена да намали персонала и да премине от работа на две смени на едносменен режим. В резултат на това продажбите за 2008 г. се свиха повече от два пъти, рязко намаля и печалбата.

Очакванията за тежка 2009 г. също се оправдаха. Продажбите намаляха наполовина и за първи път „Атлас Копко Лифтън" отчете загуба. Въпреки това още в началото на 2010 г. от компанията обявиха, че предвиждат бавно възстановяване на поръчките заради сигналите, че пазарите в Западна Европа, Америка и Азия излизат от финансовата криза. Така към края на годината дружеството успя да отбележи 46% ръст на продажбите и отново да излезе на печалба.

След пускането им влакчетата, движещи се по първия метродиаметър, ще имат два маршрута. Част от тях, след като стигнат станция „Младост 1", ще завиват към „Цариградско шосе" и оттам през „Дружба" към аерогарата. Останалите пък ще свиват към „Младост 4", като ще имат две междинни спирки на магазините „Деница" и „Хит". За да не се бъркат пътниците, се предвижда на самите влакове да бъде изписана крайната им станция, научи „Телеграф". Друг възможен вариант е самите мотриси да са в различни цветове в зависимост от това докъде ще стигат.

Първоначално се предвиждаше изграждането на отсечката до Бизнес парка да започне след пускането на тази до летището през 2014 г. Оказа се обаче, че строителството на трасето до аерогарата е излязло значително по-евтино от очакваното, което дава възможност изграждането на отсечката до „Младост 4" да започне още тази година.
Снимка на две колони – без текст


07.06.2012 г., с. 14
Гръцки доктори купуват апартаменти в Сандански
Гръцки дом ори. зъболекари и чиновници масово теглят спестяванията си от банките, за да ги инвестират в имоти в Сандански. Велинград и Благоевград.

За засиления интерес на гръцката средна класа към имотни инвестиции в Пиринския край свидетелстват брокери на недвижими имоти от региона.

На ден в агенциите постъпвали по 20 запитвания от съседите за оферти и цени Представителите на гръцката средна интелигенция проявявали интерес към купуване на къщи по селата ми. където да си почиват от проблемите.

твърдят брокери. Тази гръцка инвестиция възникнала преди година, когато за първи път се заговорило за връщане на драхмата в Гърция

Най-много гръцки собственици ма апартаменти са регистрирани в Сандански Минералният ми курорт, които CP намира само ма 40 км от границата, открай време е популярен сред гърците, конто го посещават ма пълчища да се лекуват и почиват По тази причина и много от заведенията в българския град са с надписи на гръцки език
Снимка на три колони - Ком шиите дори обичат да идват по празниците И да харчат парите см по ресторантите


07.06.2012 г., с. 14
Улесняват газовата връзка с Гърция
Българската част от газовата ни връзка с Гърция е обявена за обект с национално значение. Това стана с решение на Министерския съвет вчера. Газопроводът е проект от стратегическо значение за двете страни в региона, тъй като засилва сигурността на доставките на синьо гориво. След обявяването на проекта за национален обект ще бъде улеснено строителството на газопровода. Реализацията на проекта има за цел да направи стъпка към преодоляване на зависимостта от внос от Русия през Украйна, осигуряване на алтернативни източници и маршрути за внос на газ.


07.06.2012 г., с. 5
Природозащитници протестираха с маски на олигарси
Средните почасови разходи за труд в България са едва 3.1 евро, докато в някои страни достигат по 40 евро. Дори в Румъния те са по-високи с едно евро. В тази класация Малта е с най-голям дял на разходите, разпределени за заплати - 92 на сто. България заедно с Румъния, Латвия, Литва и Унгария отново е в дъното на ЕС по този показател, като делът на разходите за труд, разпределен за заплати, варира между 5 и 10 на сто.

Природозащитници, поставили на лицата си маски на олигарси и политици, отново протестираха вчера на площада срещу Народното събрание. Те настояват да отпаднат скандалните поправки в Закона за горите, които според тях облагодетелстват една малка група от много богати българи.

Строежът и разширението на ски писти със съпътстващите съоръжения трайно ще съсипе и увреди българските гори и паркове, алармират природолюбителите. Акцията на Коалиция "За да остане природа в България" бе кратка, но основното им послание бе видяно от мнозина. Скрити зад маските на Христо Ковачки, на Цветелина Бориславова, на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и др., младите хора опънаха надпис под лицата им: "Само ние имаме полза от промените в закона".
Снимка на две колони – без текст


07.06.2012 г., с. 11
Пилеем геополитическия си потенциал
Еню ДИМИТРОВ, дипломат от кариерата, специалист по Балканите, бивш завеждащ управление "Балкански страни" в МВнР

В дните преди и след празника на българската култура, приключи "турско-катарската сага", разиграна на наша сцена и с наше макар и формално участие.

Турция проведе блестящо подготвена отпреди геополитическа атака. Тя придаде на лансираните по време на тристранните разговори проекти за скоростен път Русе-Свиленград и на язовира на р.Тунджа, форма едва ли не на много желани и изгодни за нас инициативи. При това и към Катар и към нас, тя разви атаката си със прийоми от арсенала на нейната неосманска доктрина за "Стратегическата дълбочина" в отношенията си към владенията на бившата Османска империя. Подхвърли ни примамаката за катарския газ, и си поиска най-апетитната част от приетата още отпреди 30 години наша Единна транспортна система - пътят Русе-Маказа. Тази част, между впрочем, засяга и много други страни и има още по стара история и не по-малко значимо бъдеще, като алтернатива на Протоците. Отрицателните последствия от реализирането на тези проекти в предлаганите от Турция варианти са до такава степен значими, че оправдават наименованието на прохода "Хаинбоаз" през който, трябва да премине скоростния път.

Би било оправдано то и така да си остане ако те се реализират. И на турски и на арабски то означава "Предателският проход". Излишно е да напомняме, че този път е съчетание на части от европейския коридор номер 9, който и така ще се строи и води до егейските гръцки пристанища и магистрала "Марица" (част от европейски коридор щ4).

Европейските коридори с европейски пари

Не е ли логично това, тъй като ние и сега не можем да усвояваме европейските фондове. Магистрала "Марица" веднъж бе използвана в лансирана от Турция подвеждаща сделка - "инфраструктура срещу покупка на ток" в съчетание с проекта Торна Арда", скритата цел на която беше, Турция да получи безплатно регулираните води на тази от стратегическо значение за нашата енергосистема река. Сделката се оказа полезнонеуспешна, но ние трябваше да платим неустойки заради безумието на Иван Костов. Разбира се, те незабелязано бяха платени в разходната част на "Цанков камък". И тогава и сега тези сделки са незаконни. Провеждат се без конкурс, с разбираемо скрити цели, като някакви "нови инвестиционни намерения" за публично частно партньорство.

Обидното е, че и сега Турция има такива цели. Незнайно защо не се забелязват или съобщават. Освен намерението й да избегне по възможност плащането на дължимото за преминаване на нейния ТИР транспорт през България, за дълъг период от време - 35 години, тя цели Ц да използва по същия начин и трансевропейската водна магистрала Рейн-Майн-Дунав. Тя трябва да бъде наш, а не нейн приоритет, който не трябва да отстъпваме с лека ръка. Такава отстъпка вече е много висока цена за "приятелското" потупване по рамото и яловата идея за катарския газ. Думите на катарския премиер Ал Тани, че "Турция е ключ към Близкия изток и към Западна Европа, а България е продължение на това" е само отчасти вярно. Всъщност България е "ключът" не само към Близкия изток, но и към Далечния изток в това число и към Китай. Чрез комбинирани превози през наша територия и Черно море, каквито се планираха ние можем най-малкото през три дестинации да достигнем до тази важна Далекоизточна страна. А да не забравяме и Африка. Точно тази роля - на мост за три континента, обаче Турция иска, приспивайки ни да ни отнеме. Или да ни отреди второстепенна, дори третостепенна роля в усвояването на този път. Покрай другото, това значи ние сами от морска да се превърнем трайно в крайбрежна държава.

Освен геополитически ущърб ние можем да понесем и преки финансови и икономически загуби. Не само, защото нашите граждани ще трябва да плащат наравно с турските за да формират възвръщаемост на концесионните такси и проекта като цяло, а и по други причини. Този път ще отклони значителен товаро-поток от строящите се в момента магистрали. Мостът през Видин-Калафат по коридор щ4 остава непокрит и необезпечен с товари, а това означава, че ще се затрудни и възвръщаемостта на тези важни инфраструктурни проекти. Те не са само наши, а и европейски. Налага се извода, че продаваме геополитическия си потенциал и икономическите изгоди от наши алтернативни сегашни и бъдещи проекти на едро и на зелено. Или по точно раздаваме ги като погача на задушница - за бог да прости България. По същия начин стоят нещата за отдаване на концесии на строителството на язовири, за които се учредяват дори проектни компании, без ясни разчети каква ни е изгодата. А дали към това не е нацепена и продажбата на БДЖ. Изглежда, че поуките от водните

концесии и продажбата на ЕРП-тата са ни недостатъчни. Най-вероятно капанът на Догановите хидроенергийни проекти скоро ще щракне отново. Примамката, а вероятно и комисионните са заложени. Както може да се очаква със сигурност става въпрос за язовири на южните български реки, водите на които вече изравнени ще трябва да потекат към полетата на Турция. Те всички, обаче са пригодни за трансграничен износ на вода, ако има излишък от такава, но срещу заплащане.

Фрапиращо най-неизгоден е проектираният язовир на р.Тунджа, който е проучван щателно и оценен като неизгоден за нас още преди 30 години. Трябва да се помни, че отстъпването на строителство на изравнители на наша територия на друга, която и да е било страна с цел тя да ги използва, е равносилно на отстъпване на територия. Това бе заявено на Турция още преди 1989 г. И то в най-добрите години на българо-турските отношения, когато България бе все още уважавана страна. Турция никога не би направила това. Язовирите на реките Тигър и Ефрат - 17 на брой са красноречив пример за това.Тя не би построила и язовир на р.Тунджа на предвиденото за сега място, ако тази река е нейна. А тя е 100% българска. Територията на България не е изоставен полски имот за да я даваме на изполица. А Ангорският договор и Конвенцията към него, впрочем, забраняват и това.

Не е ли това заплаха за съществуването на България? Няма ли да се превърнем в ромска държава, с ромско наименование? Много са факторите, които обуславят подобно фатално бъдеще на страната ни.

В годините на прехода много българи, особено млади, напуснаха страната и продължават да я напускат. Някои ще се устроят в чужбина и няма да се върнат никога. По известни причини младите се въздържат да създават поколение. Безработицата, несигурността за бъдещето, липсата на условия за отглеждане на деца обуславят поведението им. Те се стремят към кариера, благополучие, не-обвързаност, проявяват безотговорност, демонстрират готованство. За държавата тези проблеми не са приоритет. Но... целта оправдава средствата.

За предотвратяване на злокобното предвиждане за 2050 г. са наложителни решителни, неотложни мерки на всички държавни институции. Като най-ефективна мярка се налага въвеждането отново на ергенския данък. Мярката е сурова, но справедлива и ефективна. Наложително е увеличение, но редуцирано (според броя на децата) на детските надбавки, осигурени детски градини, увеличение на отпуските за майчинство, осигуряване на жилища за младоженци, предимство и привилегии за работа на новите семейства и такива с деца, и др. Бездействието е равнозначно на предателство.

руден и много тежък се оказа за българите ненавистният път към повторното връщане на капитализма. В живота ни се напластиха прекалено тегнещи социални злини, сполетяха ни злочести теглила от беди и "трусове" във всички сфери на всекидневието, което мнозина посрещат смазани от пагубна безпътица. Напоследък пък и земята под краката ни гневно се разлюля и ни извади от равновесие. Тази наша мила, родна българска земя, която 13 века ни храни и гордо устоява срещу чуждите набези, взе, че се присъедини към "трусовете", ставащи над нея. А те за съжаление се редуват един след друг, все по-опасни, все по-нагли и по-коварни - особено тези, които ни сполетяха в последните три години на неспираща разруха.

Едно момче, наречено Симеон Дянков, доведено отвъд океана от премиера да делят милионите чрез своите банки и фирми, безплатно живеещо в разкошна вила на резиденция "Бояна", постоянно ни поднася "трусове", застрашаващи живота ни. Нашия и на държавата. Като се започне от напъните за ликвидирането на българската наука и се стигне до опита му да обсеби Сребърния фонд.

С пословични "трусове" се слави и неизоставащият по-назад от него виден борец срещу корупцията с шестте апартамента за две години - Цветанов, овладял изкуството на скрито купуване на избиратели и печелене на избори с шашмалогии. С всеки изминат ден той се окопава в недрата на болното българско общество и се готви за нови победни трусове в следващите парламентарни избори. Ако, разбира се, тогава не го отвее гневът от евентуален мощен народен

"трус" на недоволство от тайните му и явни шмекерии.

Обратният ход на обществото към връщането на капитализма се оказа сложен постсоциалистически път на постоянни политически, икономически и физически земетръси. У нас нахлуха във властта хитреците, алчните, неподготвените, сеещите омраза, пещерните антикомунисти, налагащи непрекъснато разделителни линии. Тази симбиоза, осъществена с ренегатство, изправи България на ръба на пропастта. Социалните трусове не спират. Обезлюдяването на някои райони е трагично. В над 200 села няма жив човек. Довчерашни спретнати домове се превръщат в свърталища на плъхове, врани и прилепи. Всеки ден възрастни хора слагат край на живота си. Замразяват се доходи и пенсии. Множи се общността от постоянно гладуващи, лишени от всякаква перспектива. При това - честни хора, не лумпени. За последните три месеца бяха закрити 27 хиляди малки и средни предприятия, а армията от безработни нарасна с още 56 хиляди човека. Социалните рани се превръщат вече в неизлечимо заболяване.

В същото време влюбеният в себе си премиер, който обича да се показва на телевизионните екрани по сто пъти на ден, нито веднъж не го чухме да се изкаже по някакъв проблем на придобилото огромни размери социално страдание. Напоследък той все пак намери сгода да се изяви като жертвоготовен управленец - премести на безопасно място 2600 кокичета по протежението на магистрала "Струма". Тези кокиченца, според лакейските новинари, са пренесени на места, недосегаеми за земните трусове, които не пожалиха цели 15 км от магистрала 'Тракия", покрити с псевдоасфалт.
Снимка на четири колони – без текст