№98-100. Нищожно, Недопустимо и Неправилно решение. Защита

№98-100.
Нищожно, Недопустимо и Неправилно решение.
Защита.

1. За да е валидно, Р трябва да бъде постановено от надлежен ор­ган, функциониращ в надлежен състав. Р, изходящо от лице, което изобщо не е овластено да издава държавни актове, е нищожно. Ще е ни­щожно и Р, изходящо от съд, когато е постановено от незаконен състав; еднолично от съдията вместо от съдебен състав (439-54-1; 286-55- IV; 1257-56-1У; 26-72-111, С6. 202).

Нарушаването на чл. 12, ал. 2 (същият, а не друг състав разглежда върнатото де­ло) не прави решението нищожно, а е основание за атакуване на решението като непра­вилно поради опасението за предубеденост на състава, който иначе е законен (тълк. р. 13-76-ОСГК, Сб. 6).

2. Друго изискване за валидност на Р е то да е постановено в пре­делите на правораздавателната власт на съда. Нищожно ще е, понеже излиза извън тези предели, Р срещу лица, не подчинени на правораздавателната власт на българските съдилища (чл. 8 и § 215 I).

Понеже съдилищата разполагат с обща правораздавателна власт по граждански, административни и наказателни дела, не са нищожни, а са само недопустими съдебни­те решения по дела, възложени на несъдебни органи (вж. § 24 IV б). В своята практика ВС е склонен да третира тези решения за нищожни (966-57-1У) и 26-72-111, Сб. 202). Не са нищожни и решенията, постановени в нарушение на подсъдността.

3. За да е валидно, Р трябва да бъде изготвено в писмена форма и да е подписано. Устното или неподписаното Р е нищожно (така за не­редовно подписаните Р: 1556-55-Ш, Сб. 235; 95-56-ОСГК, СбП 199, 33-58-1 СП 58 VI 77; 30-75-ОСГК, Сб. 11).

От Р, което е нищожно, понеже болшинството от съдиите са отказали да го под­пишат, трябва да се различава Р, което не е подписано от един от участващите в съста­ва или което е пропуснато да се подпише. Отказът на един от членовете на състава да подпише Р не води до нищожност на Р. Волята на болшинството е вече образувала Р (30-75-ОСГК, Сб. 11; 2103-78-П, Сб. 127). То е налице и не може да бъде заличено по­ради отказа на един от членовете на състава да подпише Р. В случая следва да се при­ложи ал. З на чл. 189, а даже и тя да не се спази, Р не ще бъде нищожно. Що се касае до пропуснатия подпис, касае се за незавършено, а не за нищожно Р. Затова полагането на подписа може да стане винаги даже и след като Р е било, обжалвано на това основание (95-56-ОСГК, СбП 199; 30-75-ОСГК, Сб. 11). Вж. § 68 VII 2.

4. Р трябва да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, ма­кар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Когато волята на съда не може да бъде из­ведена поради абсолютната неразбираемост на Р, то е нищожно (2000-56-1У). Проти­воречието на Р със свръх-повелителни и повелителни норми на нашето право не прави Р нищожно (обратно: 107-56-ОСГК; 905-58-1У, СП 58 VII 71).

5. Когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна (§ 30 V), Р не е абсолютно нищожно (обратно: 1311-56-1У; 1577-59-П, Сб. 242). То е непротивопоставимо на правоприемниците на неправоспособната страна. Те могат оба­че да се позоват на Р срещу противната страна. Нейната защита не е била накърнена, а, напротив, била е облекчена поради участието на неправоспособната страна. Ето защо противната страна не може да се позовава на порока, за да се освободи от силата на не­изгодното за нея Р. И до реформата от 1997 г. ВС приемаше, че е нищожно решението на втората инстанция за отмяна на необжалвано решение или на обжалвано, но отмене­но в необжалваната част при отсъствието на условията на чл. 206 ал. 2 ГПК (493-91-1, Б 91 VII 13), както и решението, което допуска осиновяване от починал осиновител (79-86-ОСГК, Б 86 XII 4).

6. Нищожното Р не е правно нищо (обратно: 1367-61-1, Сб. 78). То туря край на делото. Постановилият го съд не може сам да констатира, че е нищожно, и да постановява вместо него ново, валидно решение (арг. чл. 192, ал. 1). Нищожното Р не е годно обаче да породи присъщи­те на съдебния акт правни последици. Нищожността на Р може да бъде обявена по повод на обжалване. Нищожността на Р може да се предяви инцидентно по повод позоваване на правни последици на нищожното Р (1367-61-1, Сб. 78 и сега изрично чл. 209, ал. 3). Покрай тези две въз­можности, признати от практиката, реформата на ГПК от 1983 г. въве­де още една - предявяване на иск за обявяване на нищожността (чл. 209, ал. 3; 1173-86-П, Сб. 203; 1195-86-П, Сб. 205).

IV. Недопустимо е решението, което не отговаря на изисквани­ята, при които делото може да се реши по същество (така и тълк. р. 13-76-ОСГК, Сб. 6).

1. Такова е Р, постановено въпреки липсата на право на иск или не-надлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липса­та на положителна или наличността на отрицателна процесуална пред­поставка (§ 39-1-11) прави Р недопустимо. Когато се касае за относител­на процесуална предпоставка, Р е недопустимо само ако заинтересува­ната страна се е позовала на липсата на процесуалната предпоставка, но въпреки това Р е било постановено. Отмяната на приложимия закон по време на висящия процес не води до недопустимост на този процес. Той трябва да продължи и делото да се реши съобразно действието на зако­на във времето (опр. 165-92-ГУ, Б 93 I 22).

Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която е била попра­вена след дадения за това срок, ще бъде неоправдано да се третира постановеното ре­шение като недопустимо и следователно подлежащо на обезсилване (321-64 ВДА I 44).

2. Недопустимо е и това Р на въззивната инстанция или на ВКС, с което делото е би­ло решено по същество, макар че жалбата е следвало да се остави без разглеждане като недопустима поради просрочване (56-95-5 чл., БЗ 96 I 1). Същото важи, ако тя е била от­теглена.

Макар и порочно, недопустимото Р поражда по правило всички присъщи на решението правни последици (сила на пресъдено нещо, из­пълнителна сила, конститутивно действие). Само по изключение, когато основанието за недопустимост на решението води едновременно и до неговата нищожност (III 2), Р като нищожно е лишено от правен ефект. Ето защо за разлика от нищожното Р недопустимото Р е дейст­вително. То подлежи на унищожаване чрез обжалване.

V. Неправилно е това валидно и допустимо Р, което противоречи на действителното правно положение (така и тълк. р. 13-76-ОСГК,Сб. 6).

За неправилността е от значение обективното несъответствие на Р с извънпроцесуалното материалноправно положение, а не с данните на делото. Те могат да бъдат непълни или недостоверни. Причината, на която несъответствието се дължи, е без значение. Неправилността може да се дължи на грешка на страната, на съда, на обективна невъзможност да се разкрие истината при гледане на делото или пък на нормативно преуреждане с обратна сила на материалноправните отношения, настъ­пило след постановяване на решението.

Макар и порочно, неправилното Р поражда всички свои правни пос­ледици. Докато не бъде отменено по реда на обжалването или чрез извън­редните средства за отмяна, то е действително. Неправилните Р образу­ват практически най-важната група порочни Р както с оглед на техния брой, така и с оглед на трудността да се разкрият основанията, водещи до неправилност на Р. Затова те стоят в центъра на вниманието на законода­теля при уредбата на защитата срещу порочните съдебни актове.

VI. Особено положение всред порочните съдебни Р заема Р, постановено по симу­лиран процес (ял. 220, ал. 3). То е двояко опорочено. Плод е на злоупотреба с правото на иск (§ 13 II 4 в), а същевременно е неправилно. Организаторите на симулативния про­цес целят да прикрият с него действителното правно положение. Р по симулиран про­цес в никакъв случай не може да бъде приравнено на симулативна правна сделка и да бъде подчинено изцяло на нейния режим. То не е нищожно (обратно: 106-64-ОСГК, Сб. 20). Между страните по делото то проявява пълния си правен ефект. Нещо повече, за да превърне Р по симулирания процес в санкция спрямо страната, за която то е не­изгодно, като създаде по този начин задръжка срещу подобни дела, законът обявява то­ва Р за неатакуемо между страните.

Спрямо трети лица обаче положението е друго.

1. Ако спрямо тях се разпростира силата на Р, макар че не са взели участие в де­лото, те могат да се защитят срещу нея по реда на чл. 233, ал. 2 (§ 122 II).

2. Ако спрямо тях силата на Р не се разпростира, но пречи да бъдат упражнени надлежно техни права, те могат винаги да разкрият по исков ред действителното прав­но положение, защото не са обвързани от силата на пресъдено нещо на Р. Когато сила­та на това решение се разпростира спрямо трети лица, те могат при условията на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД да се защитят срещу нея (§ 122 Ш).

3. Най-после, когато третото лице се е доверило на Р, плод на симулирания про­цес, и е придобило права от страната, чиито права са потвърдени от Р, правата на тре­тото лице трябва да се запазят на още по-голямо основание в сравнение с правата на лице, договаряло с носителя на права по симулативна сделка (чл. 17, ал. 2 ЗЗД).

Всред способите за защита срещу порочни съдебни решения, които сам съдът, постановил решението, не може да отстрани, най-важно място заема тяхното обжалване пред висшестоящ контролиращ съд. Касае се за редовно, а не за извънредно средство за защита, така че вто­рата характеристика на този способ за защита е, че той се прилага спря­мо невлезли в сила решения. Това е основната отлика спрямо извънред­ните средства за отмяна (чл. 231 и 233)

Различните способи, които законът предоставя за защита сре­щу порочните Р, образуват една система. Тя обхваща всички причини, опорочаващи Р, и е поради това изчерпателна. Вън от нея не съществу­ват други способи за защита срещу порочни Р. Вътре в тая система все­ки способ за защита има присъщо нему приложно поле, така че различ­ните способи за защита не се дублират и не конкурират помежду си.

Защитата срещу непълни, неясни Р или Р, засегнати от явни факти­чески грешки е проява на самоконтрол от съда, който ги е постановил. Срещу тях не могат да се поставят в ход обжалването или извънредни­те средства за защита срещу порочни влезли в сила решения. Те са средство за защита само срещу нищожни, недопустими или неправил­ни Р и са възложени на висшестоящ съд.

При това, докато обжалването е средство за защита срещу такива ни­щожни, недопустими или неправилни Р, които са обжалваеми и чийто срок за обжалване още не е изтекъл, извънредните средства за защита влизат в действие само спрямо такива порочни Р, които са вече влезли в сила, така че защита срещу тях не може да се търси по реда на обжалването.

Що се касае до исковия път за защита, той е допустим само спря­мо нищожни Р, както и спрямо Р, плод на симулиран процес, когато за­щитата се търси от трети лица (§ 122 III).