№71. Гражданския процес като защитна санкция, като производство и правоотношение. Обсег и система на гражданския процес

№103.
Обжалване на определенията.

I. Обжалването на определенията (Оп) е средство за правна защи­та срещу незаконни определения. То е санкция срещу незаконното процедиране на съда. Такава санкция е, както видяхме, и обжалването на решенията, когато се основава на нарушаване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на ре­шенията. Но обжалването на Оп съществено се различава от обжалва­нето на решенията.

а) било защото осуетяват реше­нието (Оп, преграждащи пътя за постановяване на решение - чл. 213,б. „а");

б) било защото нямат отношение към правилността на решени­ето (например Оп, с което се оставя без последствие отвод за неподве-домственост или с което не се допуска участието на подпомагаща стра­на).

II. Само една част от Оп, които съдът постановява в хода на иско­вия процес, подлежат на отделно обжалване. Според чл. 213 на отделно обжалване подлежат само:

а) Оп, които преграждат по-нататъшния ход на делото (вж. чл. 185);

б) Оп, за които законът изрично предвиж­да, че подлежат на обжалване с частна жалба. Другите Оп на съда и по-специално тези, които подготвят постановяването на решението (опре­деления по допускане и събиране на доказателства и др.), се контроли­рат по повод обжалване на решението (например определението, с кое­то делото е било възобновено (опр. 60-84-11, Сб. 61); не подлежат на от­делно обжалване и определенията за допущане на свидетели или вещи лица (462-86-1У, Б 86 Х 26). Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновено съществе­ни процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решени­ето. А когато с тях съдът противозаконно е дал ход на делото, вместо да го прекрати, тези Оп водят до процесуално недопустимо решение и защитата срещу тях се постига чрез обезсилване на недопустимото ре­шение. Отделно обжалване на такова Оп предвижда само чл. 10, ал. 2.

1. Преграждат по-нататъшния ход на делото не само определенията, с които де­лото се спира, с които се отказва възобновяване на спряно дело или с които то се прек­ратява (чл. 185). Прегражда по-нататъшния ход на делото пред сезирания съд опреде­лението, с което той прекратява пред себе си делото поради неподведомственост или неподсъдност и го препраща на компетентния орган (чл. 93, ал. 1). Това определение подлежи на обжалване с частна жалба. То накърнява интереса на жалбоподателя да по­лучи защита от сезирания съд, чиято подсъдност му е по-изгодна (в обратен смисъл е трайната практика на ВС: опр. 30-56-1У, Сб. 579; 137-67-П, Сб. 159; опр. 99-78-П, Сб. 92; опр. 165-79-11, Сб. 101). Когато съдът преустановява разглеждането на първоначал­но предявения иск и преминава към разглеждане на друго спорно право или продължа­ва делото спрямо друг ответник (чл. 117, 178, 180), той фактически прекратява делото по първоначалния иск и затова определението му, с което заменя предмета на делото или страната по делото, ще подлежи на обжалване въз основа на чл. 213, б. „а". На об­жалване по чл. 213, б. „а" подлежат и разпорежданията на съда, с които се оставя без разглеждане или се връща нередовна искова молба (чл. 100).

Подлежи на обжалване и определението за прекратяване на дело, решението по което не подлежи на обжалване (1135-69-Ш, Сб. 227).Може би по дела за издръжка.☺

Обжалването на Оп, преграждащи пътя за разглеждане на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъщес­твимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян (§ 5 IV 1).

2. Законът допуска изрично обжалване на някои Оп, които не преграждат пътя за разглеждане на делото. Такива са Оп, с които:

се оставя без последствие отвод за неподведомственост (чл. 10, ал. 2);

допуска се възобновяване на срок (чл. 39, ал. 3);

увеличава се цената на иска (чл. 56, ал. 2);

отказва се обезпечаване на доказателства (чл. 166, ал. 3);

не се допуска привличане или встъпване на подпомагаща страна (чл. 176, ал. 1).

подле­жат на обжалване и такива Оп, с които съдът си присвоява власт, каквато по закон ня­ма.

Например съдът обезсилва с определение собственото си решение или Оп за прек­ратяване на делото (1327-53-11).

3. По реда на обжалване на Оп, постановявани в хода на исковия процес, се обжал­ват и други актове на съда, за които законът препраща към реда за обжалване на опре­деленията. С частна жалба се обжалват:

а) определенията по допускане, изменяне и от­меняне и обезпечителните мерки (чл. 250, ал. З, 315, ал. 1, 321, ал. 2);

б) постановление­то по допускане на предварително изпълнение на решението (чл. 240);

в) решението на съда в частта му за разноските (чл. 70);

г) определенията на съда по издаване на изпъл­нителни листове (чл. 244, ал. 4), решението по жалба срещу разпределението на суми (чл. 358, ал. 2) или за отказ да се издаде охранителен акт (чл. 432, ал. 2);

д) определени­ето (което е по същината си решение) за присъждане равностойността на ненамерената при въвода вещ (чл. 414, ал. 3). С частна жалба се обжалва разпореждането за връща­нето на въззивна и касационна жалба (чл. 206, ал. 2 и чл. 218 в, ал. 5).

III. Право да обжалва Оп има лицето, чиито процесуални права са засегнати от него. Това е ищецът, когато делото се прекратява; лицето, което иска да встъпи; страната, която иска да привлече, и т. н. Подпо­магащата страна може да обжалва всяко Оп, което е легитимирана да обжалва подпомаганата страна.

Според чл. 217, ал. 4 спрямо частната жалба се прилагат субсидиарно правилата за обжалване на решенията (например чл. 203-204 за оттегляне на жалбата, за отказ от правото на обжалване и за присъединяване на другари към жалбата, подадена от един измежду тях).

§ 118. ПРОИЗВОДСТВО ПО ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА

I. Определенията (Оп) се обжалват с частна жалба (ЧЖ). С това наименование законът иска да подчертае разликата между обжалване на решенията и обжалване на Оп (чл. 213).

1. Срокът за подаване на ЧЖ е седемдневен (чл. 214, ал. 1). Той те­че от съобщаването на Оп на заинтересуваната страна, но ако тя е при­съствала на заседанието, в което Оп е било постановено, срокът тече от деня на заседанието (чл. 214, ал. 1; 120-91-П, Б 91 XI 20).

Ако Оп не е било съобщено, срокът на обжалването му тече от узнаването му, а когато то не може да бъде установено - от деня на подаване на ЧЖ (опр. 98-84-П, Сб. 65; 574-97-1У Сб. 81; опр. 1430-98-У, Б 98 УП-УШ 41). За съдържанието на ЧЖ, за приложенията към нея и за последиците от нередовността на ЧЖ важат съответно чл. 198-200 (§ 105 III). ЧЖ се подава чрез съда, издал обжалваното Оп. Той проверява ней­ната редовност, взема мерки за поправяне на нередовната ЧЖ и я връща, ако не бъде поправена или е подадена след изтичане на срока по чл. 214, ал. 1 (чл. 214, ал. 2).

2. Ако ЧЖ е подадена в срок и е редовна, съдът разпорежда да се връчи препис от нея на противната страна. В тридневен срок от получа­ването му тя може да направи писмени възражения срещу ЧЖ (чл. 215, ал. 1). Възраженията са необходими, защото ЧЖ по правило се разглеж­да в закрито заседание, така че противната страна няма възможност ус­тно да изложи възраженията си срещу ЧЖ, като оспори нейната допус­тимост или основателност.

3. След като изтече срокът за подаване на възражения, първоинс-танционният съд изпраща ЧЖ с приложените към нея доказателства и с възраженията на противната страна, ако такива са подадени, на въззивния съд (ВС) (чл. 215, ал. 2).

Към преписката съдът прилага и служебно изготвен препис от Оп, което се обжал­ва (чл. 214, ал. 2). Целта е да се избегне изпращането на цялото досие по делото, с кое­то би се осуетило фактически неговото движение пред първата инстанция. Но втората инстанция може, ако счита, че за проверка на обжалваното Оп се нуждае от досието на делото, да го изиска.

Като ВС по обжалване на Оп действа окръжният съд относно Оп на районните съдилища от неговия район, а ЧЖ срещу определенията на окръжните съдилища се разглеждат от апелативния съд, в чийто район е окръжният съд, който е постановил Оп.

II. Подадената ЧЖ пречи да влезе в сила обжалваното Оп, но не спира нито производството по делото, нито изпълнението на обжалва­ното Оп (чл. 216). Законът разпорежда така, за да не се подават неосно­вателни ЧЖ, целящи да се забавя движението на делото.

Ако обаче ВС намери, че има изгледи жалбата да бъде уважена, така че е нецеле­съобразно да се извършват процесуални действия, които впоследствие ще трябва да бъ­дат обезсилвани, тя може да спре производството по делото или изпълнението на об­жалваното Оп, докато се произнесе по ЧЖ.

ЧЖ сезира със спорния процесуален въпрос ВС, като го задължава да се произнесе по него. В това се състои деволутивният ефект на ЧЖ.

III. Според чл. 217, ал. 1 ВС не насрочва съдебно заседание по ЧЖ, а я разглежда в закрито заседание без призоваване на страните. Целта е бързина и процесуална икономия.

Но ако намери за нужно, ВС може да насрочи по ЧЖ открито заседание (напри­мер, когато трябва да се съберат свидетелски показания или да се получат от страните допълнителни изяснения, несъдържащи се в ЧЖ или във възраженията по нея).

1. Преди да пристъпи към проверка на основателността на ЧЖ, ВС проверява нейната допустимост, а именно:

Проверката по б. „в" и „г" повтаря проверката, която е следвало да извърши пър­вата инстанция. Целта е да се отстранят последиците на нейни пропуски или грешки. Ако ЧЖ е нередовна, ВС постъпва съобразно с чл. 199, ал. 2, и 200: дава срок за попра­вяне и връща ЧЖ, ако тя бъде поправена. Ако се окаже, че препис от ЧЖ не е бил връ­чен на противната страна, ВС разпорежда да се извърши връчването и пристъпва към разглеждане на ЧЖ, след като изтече срокът за възражения по чл. 215. При недопустимост на жалбата с оглед на изискванията на б. „а" - „б" ЧЖ се оставя без разглеждане.

2. Ако ЧЖ е допустима, ВС проверява нейната основателност. Тази проверка се състои в

преценка дали обжалваното Оп е законо­съобразно, т. е. дали са били налице условията, за да бъде постановено;

спазени ли са редът и формата, в която то трябва да бъде издадено, и

има ли то предписаното от закона съдържание.

При проверката на процесуалните факти, обуславящи издаване на Оп, ВС не е об­вързана от фактическите констатации на първата инстанция, а проверява самостоятел­но процесуалните факти въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция, а също и въз основа на доказателства, представени с ЧЖ или пък събрани от ВИ. Всич­ки доказателствени средства, познати на исковия процес, са допустими (чл. 217, ал. 2).

3. Ако в резултат на проверката ВС намери, че обжалваното Оп е законосъобразно, той оставя без последствие ЧЖ като неоснователна. Ако обаче обжалваното Оп противоречи на закона, ВИ го отменя и пос­тановява вместо него друго, законосъобразно Оп (чл. 217, ал. 2). Тя ни­кога не връща на първата инстанция делото, за да постанови тя ново за­коносъобразно Оп вместо отмененото.

IV. Поради неясната и противоречива уредба поражда съмнение въпросът: кои Оп и разпореждания на ВС подлежат на обжалване с ЧЖ пред ВКС.

Отрицателният отговор се налага от чл. 218в, ал. 5, според който разпореждането на ВС за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване пред тричелен състав на ВКС, а когато това разпореждане, респ. определение е постановено от председателя или от съдия на ВКС, ЧЖ се разглежда от петчленен състав на ВКС. Изводът е вън от съмне­ние: а) защитата срещу Оп, респ. разпореждания, преграждащи по-ната­тъшното развитие на производството е толкова наложителна, че тя на­лага да се организира вътре във ВКС контрол върху тях, когато те са постановени от орган на ВКС; и б) чл. 218а, б. „в" не сочи изчерпател­но Оп, срещу които е допустима ЧЖ пред ВКС.

Към ЧЖ срещу разпореждането на ВС за връщане на касационната жалба трябва да се прибавят и всички Оп на ВС, с които той прекратява или спира въззивното производство (например при смърт или поставяне под запрещение на една от страните), отказва то да бъде възобновено или отказва да възстанови пропуснат срок за подаване на касационна жалба - чл. 185 и чл. 39, ал. З (обратно: опр. 1437-98-У, Б 98 УП-УШ 42). Дру­ги Оп на ВС, във връзка с въззивното производство, ще подлежат на об­жалване пред ВКС само при изрична разпоредба, че те подлежат на об­жалване с ЧЖ (вж. чл. 166, ал. 3). Решенията, определенията и разпореж­данията, които окръжни или апелативни съдилища биха издали не като въззивни съдилища по искови дела, а по ЧЖ срещу решения, определе­ния или разпореждания по неискови дела (вж. за тях § 117 II 3), не подле­жат на обжалване пред ВКС (опр. 1332-98-1У, Б 98 УП-УШ 38; опр. 1429-98-У, Б 98 УП-УШ 40; опр. 189-99-1У, Б 98 Х1-Х11 44).

Тезата, че Оп на окръжните съдилища, действащи като ВС, когато не попадат под чл. 218 а, б. „в", подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд в качеството му на по-горен съд (опр. 1194-98-1У, Б 98 111-1У 42; опр. 305-99-1, БЗ 99 VI, с. 82), не държи сметка, че този съд е по-горен само когато окръжните съдилища действат като първоинстанционен съд. Спрямо окръжните съдилища, действащи като ВС, по-горен съд е само ВКС. Този извод се налага от въведения с Конституцията, ЗСВ и реформата на ГПК триинстанционен процес, в който апелативните съдилища са само ВС но не и трета инстанция спрямо окръжните съдилища, действащи като ВС.