Въпрос 7 - Ако можем да “изпаднем от благодат," не е ли Христовото ходатайство неефективно?

Въпрос 7 - Ако можем да “изпаднем от благодат," не е ли Христовото ходатайство неефективно?

“Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъди? Христос Исус ли, Който умря и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайства за нас?” (Римляни 8:33-34).

Когато веднъж човекът е избран, може ли Сатана да отправи успешно обвинение против него – обвинение, което ще склони Бога да предаде този човек на Сатана? Ако ние допускаме този начин на мислене, не твърдим ли, че Христовата смърт и възкресение не са всемогъщи? Липсва ли нещо от силата или властта в Христовите смърт и възкресение?

Нещо повече, Павел казва, че Христос ходатайства пред Бога Баща за нас. Присъствието от дясната страна на Бога не е ли потвърждение на пълната Му власт – властта, която Той каза, че притежава след възкресението Си (Матей 28:18)? Ако Христос ходатайства за Своите избрани, под съмнение ли са Неговите молитви и доводи? Има ли някаква вероятност Бог да не послуша Сина Си и да не отговори на Христовата молба? Не вярва ли Бог Баща в отсъждането на Сина Си? Помисли за това.


Вероятен отговор
“Значението на “избран” не е каквото ти мислиш. Да бъдеш избран означава, че само имаш шанс за вечен живот, след като Христос те новороди. Нищо не е сигурно, обаче. Когато Бог казва: “Кой ще осъди,” Той не смята, че новороден човек не може да реши да стане неновороден и от това да се самоосъди. Новороден човек има винаги свободата на избор да се самоосъди, извършвайки грях.”


Моят отговор: С други думи, аз съм достатъчно силен да осъдя себе си, въпреки че Христос ходатайства за мен пред Бога Баща. Моята сила е толкова голяма, че аз мога да превъзмогна Божия избор и Христовото ходатайство. Бог ми дава тази сила, разбира се, но аз наистина я притежавам. И следователно Сатана може да ме изкуши по същия начин, по който изкуши Адам и Ева. Той може да се позове на моята независимост – дадена ми от Бога ограничена независимост – за да ме накара да се самоосъдя. Чрез това може да ме отдели от Божия избор. Ходатайството на Христос пак пропада.

Защо Бог не уважава молитвите на Сина Си? Христовите молитви половинчати ли са? Не са ли те смислени, искрени молитви, за да запазят Неговите избрани от немилост? Ако Сатана има власт да промени Божия избор за Неговите хора, при наличието на Христовата ходатайствена молитва, тогава какво доверие могат да имат християните в техните собствени молитви? Ако независим човек може да надделее Христовите молитви, тогава Сатана не е ли победил Христос? Сатана не е ли разрушил силата на молитвата?

За допълнително изучаване: Йоан 10:28-30; Римляни 11:2; 5:7; II Солунци 2:13
 

Въпрос 8 - ПО-МАЛКО от победители ли сме?

“Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож? (Защото, както е писано: “Убивани сме заради Тебе цял ден. Считани сме като овце за клане”) Не; във всичко това ставаме повече от победители, чрез Този, Който ни е възлюбил." (Римляни 8:35-37).

Ето го отново: всички тези неща. Отново, всички неща съдействат ли за добро на тези, които са били призвани съгласно Божието намерение? Да, те със сигурност съдействат. Но как Бог може да гарантира това? Кат може Той да гарантира тази победа, ако е запазил за човека и за Сатана области на възможен бунт, чрез който Негови избрани могат да станат етични бунтовници, проклети от Бога? В края на краищата възможността може да стане действителност. Това означава “възможност.”

Отиването в ада ли е това, което Бог възнамерява да направи, когато обещава на Своите хора добро? Много особен смисъл на “добро”! Но ако те не могат да отидат в ада, тогава те са наистина избрани, наистина им е гарантирана победата. Те могат да бъдат преследвани, но не и отделени от Божията любов. Ако Божиите избрани могат да загинат, къде е тогава Божията победа?


Вероятен отговор
“Всъщност въпросът на Павел не е такъв, какъвто изглежда. Той изглежда риторичен, но не е. Той само изглежда, че казва, че нищо не може да ни отдели от Божията любов. Всъщност ние можем сами да се отделим от Божията любов. Освен това под “ние” той има предвид неопределени хора, макар и може би определения брой хора. След като умрем, тогава никой не може да ни отдели – онези от нас, които в действителност не са се отделили преди да умрат – от Божията любов.”


Моят отговор: Как може някой да бъде заплашен след смъртта с изпитания, беди, гонения и така нататък. Разбира се, починалите християни са спасени от отделянето от Божията любов чрез тези заплахи. Те не са заплашени повече. Но Павел говори за неотделяне от Божията любов по време на земния живот, когато тези заплахи са реални. Тогава кои са тези “ние” на земята, за които той говори?

Това “ние” не се ли отнася за всички новородени хора, всички, които са защитени от отделяне от Божията любов преди да умрат физически? Кой от “нас” може да отпадне? Ако “ние” не означава това, защо Павел споменава всички тези изпитания и скърби?

Също, защо употребява нещо, което е очевидно риторичен аргумент – “Кой може да ни отдели от Божията любов?” – ако всъщност вярва, че някой може? Как би могъл учител по библейска логика да използва неправилно думи по този начин? Как може избран човек да отпадне от благодатта?

За допълнително четене: Еремия 32:40; Йоан 5:24; 10:27; Филипяни 1:6; I Солунци 5:9, 23-24; II Солунци 3:3; I Петрово 1:4-5, 9.