Въпрос 9 - Не създава ли Бог “съдове приготвени за погибел”?

Въпрос 9 - Не създава ли Бог “съдове приготвени за погибел”?

“А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел, и е търпял за да изяви богатството на Славата Си над съдовете предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава...?" (Римляни 9:22-23).

Ние знаем, че съдовете за милост бяха “отнапред приготвени за слава.” Той търпи съдовете за гняв, казва Павел, не за да ги спаси, но за да покаже Своята слава на съдовете за милост. Следователно, съдовете за гняв имат предназначение в Божия план за спасение. Той приготви един вид съдове преди началото на времената: съдове за милост. А другият вид?

Можем ли да говорим за Бога, създателя на съдове за милост, без да говорим за Бога, създателя на съдове за гняв? Павел говори и за двамата. Той посочва, че единият вид (за гняв) съществува само за да демонстрира Божията милост към другия вид. Ако Той предопределя някои хора за спасение, как другите могат да избегнат гнева?


Вероятен отговор
“Употребените от Павел думи “грънчар” и “съд” са преносни. Той в действителност не смята да изразява идеята за майстор занаятчия, изливащ живи съдове. Така, Павел не смята, че Бог наистина оформя някои специални “съдове,” т.е. хора, да получат или милостта Му, или гнева Му. Съд е просто вид форма; хората решават кой вид желаят да станат. Бог предлага на всеки човек този избор.”


Моят отговор: Да, употребените от Павел думи “грънчар” и “съд” са преносни, символични – изрази на речта. Но какво точно се очаква от тези изрази да ни изразят символично? Знаем, че Бог е Създателят. Не сочи ли това към аналогията с грънчаря? И ако аналогията с грънчаря е уместна, тогава не трябва ли да смятаме себе си и всички хора като съдове? И ако ние сме съдове, не сме ли предназначени съдове? Няма ли всеки от нас роля, която да играе в Божията космическа драма? Сатана я има, защо не и също така конкретни хора? Сатана и конкретни разбунтували се ангели са конкретни същества, за които адът беше конкретно приготвен (Матей 25:41). Защо не и конкретни разбунтували се хора?

Бог не изпраща “форми” в ада; Той изпраща конкретни хора там. Павел каза, че Бог приготви Своите избрани хора да бъдат съдове за милост, и че Той търпи съдове за гняв (като Фараона), за да изяви силата Си. Грешеше ли Павел? Ако той не грешеше, тогава какво всъщност е съд за гняв, приготвен за погибел? Потенциално празно понятие?

За допълнително изучаване: Битие 15:16; Исая10:5-15

Въпрос 10 - Кога Бог реши да ни даде вечен живот?

“Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля." (Ефесяни 1:4-5).

А осиновяването? Осинови ли ни Бог защото вече бяхме станали святи и без недостатък? Очевидно не. Тогава защо въобще ни осинови? За да ни съобрази с волята Си. Тогава защо не осиновява всеки? Защо остава някой извън Божието семейство? Можем единствено да отговорим: “Защото Той избра така.”

Всички хора са създадени. Адам беше създаден Божий син; такива са всички хора. Но Адам се разбунтува. Беше изгонен от градината от Бога – лишен от наследство. Бог трябва да осинови синове, ако някои са предназначени за спасение. Той ги променя етично. Но кога Той решава да направи това? Веднага след като човек се покае? Павел казва, че ние бяхме предопределени за осиновяване преди създаването на света. Бяхме предопределени, което означава определени предварително. И какво беше нашето предназначение? Първо, етично състояние: етично съобразяване с Бога. Второ, място: небе, и после възстановената земя. Ако Бог е постановил предназначението ни преди създанието на света, как някой човек може да каже на Бога “Не отивам”?


Вероятен отговор
“Това, което Павел мисли, е, че като едно цяло Църквата беше предопределена за осиновяване. Бог постанови Своята агенция за осиновяване преди началото на времената. Но кои ще приемат осиновяване, се решава от сирачетата. Бог предопредели цялата Църква; Той не предопредели отделни членове на Църквата.”


Моят отговор: Честно казано, как Бог беше така сигурен, че някой ще приеме предложението Му за осиновяване? Фараонът не го направи. Юда не го направи. Хитлер и Сталин не го направиха. Ако Савел от Тарс беше вървял по същия път, не би имало никога апостол Павел. И така, как Бог предопредели Църквата за осиновяване, без да предопредели определени отделни членове? Как Бог гарантира бъдещото съществуване на цялото, без да гарантира бъдещото съществуване на частите?

Беше ли Яков осиновен? Очевидно. Кога? Преди създанието на света. Беше ли осиновен заради негови добри качества? Не, той беше осиновен преди да беше роден. Павел прави всичко това неизбежно ясно в Римляни 9 гл.

А Исав? Той беше ли осиновен? Очевидно не. Защо не? Защо не можа да се запише да приеме Божието универсално предложение за осиновяване? Защото Бог избра да не го осинови. Без Божия личен избор за един човек – Неговата декларация, че “Този човек е мое осиновено дете” – няма осиновяване. Но след като веднъж тази декларация е направена, как може човек да “обезсинови” себе си?

За допълнително изучаване: Псалм 33:11; Исая 46:10; Матей 25:34; Римляни 9:11-16; II Тимотей 1:9; Откровение 17:8.