Въпрос 5 - Как може Бог да ГАРАНТИРА добро за Своите хора, без да е ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ добро?

Въпрос 5 - Как може Бог да ГАРАНТИРА добро за Своите хора, без да е ПРЕДОПРЕДЕЛИЛ добро?

“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение." (Римляни 8:28).

Да разгледаме приложенията на това обещание. То означава, че целият живот на новородения човек е под гаранцията на Бога. Всяко действие, всяко решение има значение. Дори злите дела вършат своята част – част, която работи заедно с всички други. Цялото е осигурено; следователно, частите трябва да бъдат също така осигурени. Но ако частите са осигурени предварително, за да се свържат заедно в едно цяло, не означава ли това предопределение? Как по друг начин Бог може да гарантира резултата от “всички неща”? Какво казва следващият стих?

“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.”

Би ли могъл Христос да стане първородният между малцина братя? Между никакви братя? Бог казва не. Христос беше първородният между много братя. Бог е предопределил тяхното присъствие, във времето и във вечността. Може ли някой човек – дори отделният, чието обръщане е било предопределено – да анулира Божията гаранция? Как?

Тогава Павел повдига въпроса за предопределението. Това следва неговата дискусия за “всичко.” Колко по-ясен може да бъде? Бог гарантира всички неща, защото Той предопределя всички неща да са от полза за Неговите последователи. Да, Павел казва, че Бог “предузна” Своите последователи, но след това казва, че Бог предопределя. Какво означава предопределя? Не казва ли Павел, че това означава гарантирането на всички неща (събития) да съвпадат в цялостния план на Бога? Неговата гаранция има смисъл само в разбирането за безграничността на Неговата върховна власт да накара всички неща да се случат по начин, който произвежда добро за онези, които са избрани съгласно Неговото намерение.

Предузнаване и предопределение вървят заедно, казва Павел. Не може да имаш едното без другото. Може ли някой да покаже как библейското определение за предузнаване отрича предопределението?

Ако “предопределение” означава “предузнаване,” защо Павел употребява и двете думи в едно и също изречение?

За допълнително изучаване: Данаил 2:20-21; 5:25-31; Матей 11:27; 20:15; 22-14; Лука 10:22
 

Въпрос 6 - Как можем да избегнем Божията любов?

“А които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” (Римляни 8:30-31).

Този текст е Божието уверение за победа на Неговите хора. Какъв по-славен възглас има от, “Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?” Сатана ще победи ли Бога? Може ли той по някакъв начин да победи Бога? Ако на Сатана е казано, че има възможност да побеждава Бога в някои случаи, тогава няма никакъв начин за Бога напълно да гарантира на Своите последователи цялостна победа. Цялото, в края на краищата, е направено от части. Ако Сатана може да откъсне един от Божиите избрани хора от пътя към вечния живот, тогава той може да откъсне всички. Тогава Христос е оставен сам със Себе Си; първородният, потенциално, на никакви братя. Но това е нещо, което Павел отрича в Римляни 8:29! Как може Сатана да преодолее решението на Бога да новороди някого?

Но тогава противното трябва да е вярно: тъй като Бог гарантира цялостната победа, Той също гарантира индивидуалните победи.


Вероятен отговор
“Бог ограничава възможността на сатанинските победи в отделни случаи. На Сатана е позволено да има успех в отделянето на някои от Божиите избрани хора от Божията любов, но не всеки. Разбира се, Бог може да е гарантирал, че всички новородени хора постоянстват до края, но Той оставя отворена възможност за някои да загинат.”


Моят отговор: Текстът е ясен. Павел конкретно твърди, че няма никаква сила на земята или на небето, която може успешно да се противопостави на Божията избираща благодат. Какво друго означават тези стихове? Какъв смисъл могат да имат, ако не означават това?

Ако Бог оставя отворена възможността за някои хора да изпаднат от благодатта, тогава как може да гарантира, че всички други са в безопасност? Осигурена ли е Неговата предопределяща благодат поне за някои хора? Иска ли някой да твърди, че Бог взема приблизителен брой хора от Своите избрани, които не могат да изпаднат от благодат, но не и конкретните хора? Как тогава Бог може да твърди, че всички неща работят за добро на онези определени хора, които са призовани съгласно Неговото намерение? Всичко съдейства за добро в живота на кои хора? Ако Той не определя кои хора са избрани, тогава как може да гарантира конкретните подробности на пълното благословение за всички избрани Негови хора? Дали Бог потвърждава Своята любов към някакъв брой неопределени хора, а не към конкретни хора? Бог обича брой хора?

Ако Сатана може да отдели един човек от Божията благодат, защо да не може да отдели всеки? В състояние ли е автономният човек да решава?

За допълнително изучаване: Йоан 6:37-39; 13:18; 15:16, 19; 17:2, 6, 9.