Въпрос 11 - Не е ли напълно гарантирано небесното ни наследство?

Въпрос 11 - Не е ли напълно гарантирано небесното ни наследство?

“В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това, според намерението на Бога, Който действа във всичко по решението на Своята воля" (Ефесяни 1:11).

Той каза изрично, “станахме наследство.” Наследството вече е било отделено настрана. Вярно е, че Бог не го е връчил официално. Обаче Той е предплатил за него. Според израза на Павел, Бог ни е предложил залог. Той казва на читателите, на които пише: “бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога, да бъдете за похвала на Неговата слава” (ст. 13, 14).

Лъже ли ни Святият Дух на обещанието? Предлага ли ни Той (включително и на Павел) предплата на духовни благословения, които Той няма да може да изпълни, защото “ние” по-късно се отделяме от семейството, в което сме били осиновени? Можем ли да уповаваме на Него или не? Ако не, защо Павел Го нарича Дух на обещание? Защо не “Дух на възможностите”? Божието обещание “може би” ли е? Святият Дух е “Дух на Може Би”?


Вероятен отговор
“Текстът говори за “наследство, което е предопределено,” но това означава единствено, че предопределеното наследство никога не ще бъде отстранено като възможност за хората да го постигнат чрез вяра в Христа. Него винаги ще го има въобще, но то не е предопределено да бъде така за всеки конкретен човек, който е възможно да се новороди в някоя точка от времето. Той може да изпадне от благодатта и така да изгуби наследството си.”


Моят отговор: Предплатата е обещание. На кого е дадено това обещание? На “нас,” казва Павел. Това ясно означава членовете на Христовото духовно тяло, невидимата църква.

Ако Бог дава на човека духовна предплата – гаранция за бъдещо плащане на осиновения син – как Той може някога да анулира това обещание? Ако обещанието е зависимо от човека, тогава по какъв начин наследството е предопределено? Как могат Бог или човекът да бъдат сигурни, че на смъртните си легла всички християни няма да се отвърнат от Бога и да отхвърлят положението си на осиновени Божии деца? Ако човек може да отпадне от благодатта, защо това да не може да се случи? Накратко, кое гарантира, че това няма да се случи? Сърцето на човека? Колко надеждно е сърцето на човека (Еремия 17:9)?

Бог похабява ли предплатата за предопределеното наследство на хора, които ще отхвърлят предложеното от Него осиновяване? Не е ли осиновяването на хората Му точно толкова сигурно, като че ли е предопределено?

Ако това не е значението на осиновяване, какво означава “предопределение”?

За допълнително изучаване: Притчи 28:26; Яков 2:5; I Петрово 1:4.
 

Въпрос 12 - Не са ли предопределени добрите ни дела?

“Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:10).

Думите “отнапред е наредил” са съществени. Наредено от кого? От Бога. Кога? Отнапред. Отново откриваме, че посланието на Павел към Ефеската църква фокусира върху това, което Бог е направил преди началото на времената. Неговото слово е сигурно и спасението им е сигурно.

Бог не просто предопределя момента на човешкото спасение във времето и на земята. Той също предопределя човешкия отговор на това спасение: добрите дела. Тъй като хората са възнаградени от гледна точка на своите дела (1 Коринтяни 3), Бог установява наследството на хората преди сътворението на света. Те ще извършат на земята предписаните им роли съгласно решението на Бога.

Ако това е неточно тълкуване, тогава какво е това, което Бог е наредил предварително? Просто възможности? Можем ли да бъдем спасени по благодат чрез вяра, и тогава да не правим нищо освен лоши дела? Тогава нямаше да сме християни (1 Йоан 1:3-6).

На какво основание Бог може да бъде уверен, че Неговите хора ще вървят в добрите дела, в който Той е наредил предварително да вървят, ако не може (или няма) да осигури каквото е наредил да става във всеки отделен случай? Какво добро е голата възможност за действие в един свят, който е в основата си неконтролиран от Бога и случаен в изхода на събитията? Какво добро са Божиите предварително наредени общи възможности в свят, ръководен от сърцата и умовете на конкретни индивиди – особено личности, които могат да отпаднат от благодатта, ако откажат да предпочетат Божиите “предопределени възможности” за вършене на добри дела?

Съдействат ли всички неща за добро на тези, които са призовани съгласно Неговото намерение (Римляни 8:28)? Не е ли възможно това обещание именно защото Бог вече е наредил добрите ни дела?

Бог напълно ли е зависим от нашите независими добри дела за да направи всички неща да съдействат за добро? Как би отговорил хуманистът на този въпрос?

За допълнително четене: I Коринтяни 12:3; Колосяни 3:12; I Петрово 1:2; II Петрово 1:3-10.