9. спешни състояния в педиатрията кардиопулмонална реанимация остри отравяния

• 
  КАСАЕ ЗА СЕ ДИФУЗЕН НЕКРОТИЧНО-ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС, ЗАСЯГАЩ ЧЕРНИЯ ДРОБ И ТРАЕЩ ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕС.
  
• 
  ЕТИОЛОГИЯ:
  

• 
  ХРОНИЧЕН ВИРУС “В” ХЕПАТИТ
  
• 
  ХРОНИЧЕН ВИРУС “С” ХЕПАТИТ
  
• 
  ХРОНИЧЕН ВИРУС “D” ХЕПАТИТ
  
• 
  АВТОИМУНЕН ХЕПАТИТ
  
  • 
    КЛИНИЧНА КАРТИНА:
    

• 
  ВАРИАБИЛНО ПРОТИЧАНЕ:
  

• 
  БЕЗСИМПТОМНО
  
• 
  РАЗЛИЧЕН ПО ТЕЖЕСТ ХЕПАТИТ
  
• 
  ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА
  
• 
  ПЪРВИЧЕН ЧЕРНОДРОБЕН КАРЦИНОМ
  
• 
  ПО-БАВНО (ПОДМОЛНО) ИЛИ ПО-БЪРЗО ПРОГРЕСИРАНЕ НА ЧЕРНОДРОБНОТО УВРЕЖДАНЕ, С РАЗВИТИЕ НА ЦИРОЗА.
  

• 
  ЛЕКА ХЕПАТОМЕГАЛИЯ С ТЕЖЕСТ В ДЯСНО ПОДРЕБРИЕ,
  
• 
  РЯДКО СПЛЕНОМЕГАЛИЯ,
  
• 
  ПАЛМАРЕН ЕРИТЕМ,
  
• 
  СЪДОВИ ЗВЕЗДИ ИЛИ ВЕНЕКТАЗИИ,
  
• 
  СУБИКТЕР ИЛИ ЯВЕН ИКТЕР
  

• 
  ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА:
  

• 
  АМИНОТРАНСФЕТАЗНА АКТИВНОСТ:
  

• 
  НОРМАЛНИ
  
• 
  РАЗНОСТЕПЕННО ПОВИШЕНИ
  
• 
  ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИ НА ПОВИШЕНИ СТОЙНОСТИ И КРАТКОКТРАЙНИ НОРМАЛНИ СТОЙНОСТИ.
  

• 
  СЕРОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА Ат
  
• 
  МОРФОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ЧЕРНОДРОБЕН БИОПТАТ
  

• 
  ЛЕЧЕНИЕ:
  

• 
  СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ
  
• 
  ИЗПОЛЗВАТ СЕ РАЗЛИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ С ВИРУСТАТИЧНИ И ИМУНОМОДУЛИРАЩИ СВОЙСТВА.
  
• 
  ИТРЕФЕРОН:
  

• 
  ЛЕЧЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА 6-12-16 МЕСЕЦА,
  
• 
  ХРОНИЧНАТА “С” и “D” ИНФЕКЦИЯ СЕ ИЗКОРЕНЯВАТ ПО-ТРУДНО ОТ ИНФЕКЦИЯТА С “В” ВИРУСА.
  

• 
  ПРОГНОЗА:
  

• 
  ПО-НЕБЛАГОПРИЯТНА ОТКОЛКОТО ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ
  
• 
  ПО-НЕБЛАГОПРИЯТНА ПРИ ХЕПАТИТТ “D”.
  

• 
  ИМАТ ВИСОК ОТНОСИТЕЛЕН ДЯЛ В ОБЩАТА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И СМЪРТНОСТ
  
• 
  НАЙ-ЧЕСТАТА ПРИЧИНА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА АНТИМИКРОБНА ТЕРАПИЯ ВЪВ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ – ОКОЛО 60% ОТ АНТИБИОТИЧНАТА КОНСУМАЦИЯ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА
  
• 
  КЪМ ТЯХ ОТНАСЯМЕ РИНИТА, НАЗОФАРИНГИТА, ТОНЗИЛОФАРИНГИТА, ЛАРИНГИТА.
  
• 
  И ДНЕС ВСЕ ОЩЕ СЕ ГОВОРИ ЗА “НАСТИНКА” ИЛИ “ПРОСТУДА”, ЗАЩОТО ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ЗАЧЕСТЯВАТ ПРЕЗ ЕСЕННО-ЗИМНИЯ ПЕРИОД, НО Е ДОКАЗАНО, ЧЕ ТОВА СА ПРЕДИМНО ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ.
  
• 
  ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ ГЛАВНА ПРИЧИНА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ, ЗА ОТСЪСТВИЕТО ОТ УЧИЛИЩЕ И ЗА ВРЕМЕНА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛНО ДЕТЕ.
  
• 
  ТЕ СА ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНИ.
  
• 
  БРОЯТ НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА, ПРЕКАРАНИ ЗА 1 ГОДИНА, НАМАЛЯВА С ВЪЗРАСТТА.
  
• 
  В РАННА ДЕТСКА И В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ СА НАЙ-ЧЕСТИ – ОТ 4 ДО 8 ГОДИШНО.
  
• 
  ПРИ ПОСЕЩЕНИЕ НА ЯСЛА ИЛИ ДЕТСКА ГРАДИНА ТАЗИ ЦИФРА МОЖЕ ДА СЕ УДВОИ.
  
• 
  В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ЗАБОЛЯВАНИЯТА СА ОТ 2 ДО 6, А У ВЪЗРАСТНИТЕ 2 ПЪТИ ГОДИШНО.
  

• 
  Голямото разнообразие на типовете вируси, които ги причиняват - над 200 на брой.
  
• 
  Краткотрайният (преходен) имунитет, създаван от някои респираторни вируси.
  
• 
  Наблюдаваните често реинфекции при някои вируси.
  

• 
  ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД – 2-3 ДО 7 ДНИ.
  

• 
  В НАЧАЛОТО Е НАЛИЦЕ ОБИЛНА СЕКРЕЦИЯ, С ГОЛЯМО СЪДЪРЖАНИЕ НА БЕЛТЪК.
  
• 
  В ПЪРВИТЕ ДНИ СЕКРЕТИТЕ СА БИСТРИ И ВОДЕНИСТИ, А ПОСЛЕ ПОРАДИ СЪДЪРЖАНИЕТО НА МНОГО ОЛЮЩЕНИ ЕПИТЕЛНИ И ПОЛИМОРФОНУКЛЕАРНИ КЛЕТКИ ТЕ ПРИДОБИВАТ ГНОЕВИДЕН ХАРАКТЕР.
  

• 
  ЧУВСТВО НА ДРАЗНЕНЕ В НОСА И КИХАНЕ
  
• 
  РИНОРЕЯ - В НАЧАЛОТО С БИСТРА СЕКРЕЦИЯ, КОЯТО ПОСЛЕ СЕ СГЪСТЯВА, СТАВА МУКОПУРУЛЕНТНА И ПРИЧИНЯВА НАЗАЛНА ОБСТРУКЦИЯ
  
• 
  ОБЩО НЕРАЗПНОЛОЖЕНИЕ И МИАЛГИЯ
  
• 
  СУБФЕБРИЛИТЕТ ИЛИ ЛИПСА НА ТЕМПЕРАТУРА
  
• 
  ПАРЕНЕ В ГЪРЛОТО И БОЛКА ПРИ ПРЕГЛЪЩАНЕ
  
• 
  СУХОТА И ЗАЧЕРВЯВАНЕ НА ГЪРЛОТО
  

• 
  ВОДЕЩИ СА СИСТЕМНИТЕ ПРОЯВИ ОТ ЗАСЯГАНЕТО НА ОРГАНИЗМА:
  

• 
  ТЕМПЕРАТУРА
  
• 
  НАРУШЕНО ОБЩО СЪСТОЯНИЕ
  
• 
  БЕЗАПЕТИТИЕ, ПОВРЪЩАНЕ И ДИАРИЯ
  

• 
  БОЛКА В УХОТО ВСЛЕДСТВИЕ ЗАПУШВАНЕ ОТ ВЪЗПАЛИТЕЛНИЯ ОТОК НА ЕВСТАХИЕВАТА ТРЪБА
  

• 
  МИНИМАЛНА РЕСПИРАТОРНА СИМПТОМАТИКА
  
• 
  ЗАТРУДНЕНО ХРАНЕНЕ
  
• 
  СЪНЛИВОСТ
  
• 
  АПНОИЧНИ ПРИСТЪПИ
  

• 
  ИНДИВИДУАЛНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ДЕТЕТО.
  
• 
  ОХЛАЖДАНЕТО И ИЗЛАГАНЕТО НА СТУД НЕ УТЕЖНЯВАТ ПРОТИЧАНЕТО НА ЗАБОЛЯВАНЕТО.
  
• 
  ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА НЕУСЛОЖНЕНОТО ЗАБОЛЯВАНЕ – 1-2 СЕДМИЦИ.
  

• 
  БАКТЕРИАЛЕН СРЕДЕН ОТИТ – ДОКАЗВА СЕ С ОТОСКОПИЯ.
  
• 
  АПНЕЯ ИЛИ НАРУШЕНИЯ В ДИШАНЕТО ПО ВРЕМЕ НА СЪН.
  

• 
  СИНУЗИТ
  
• 
  ХИПЕРРЕАКТИВНОСТ НА ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА, ПРИ КОЕТО ЧЕСТО СЕ ПРОВОКИРА ПРИСТЪП ОТ БРОНХОСПАЗЪМ У ДЕЦА С БРОНХИАЛНА АСТМА.
  

• 
  ЕТИОЛОГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ВИРУСНИТЕ ИНФЕКЦИИ НА ГДП НЕ СЪЩЕСТВУВА.
  

• 
  АНТИБИОТИЦИТЕ НЯМАТ ПРОФИЛАКТИЧЕН ЕФЕКТ. ПОКАЗАНИ СА ПРИ БАКТЕРИАЛНИ УСЛОЖНЕНИЯ.
  
• 
  ПАРАЦЕТАМОЛЪТ, АСПИРИНЪТ И ИБУПРОФЕНЪТ ОБЛЕКЧАВАТ НЯКОИ ОТ ОПЛАКВАНИЯТА.
  

• 
  ЛОКАЛНИТЕ НАЗАЛНИ КАПКИ ПОМАГАТ, ПРИЛОЖЕНИ ПРЕДИ СЪН И ЯДЕНЕ.
  
• 
  ПРОФИЛАКТИЧНАТА УПОТРЕБА НА VIТАMIN С Е С НЕДОКАЗАН ЕФЕКТ.
  
• 
  СПЕЦИФИЧНАТА ИМУНОПРОФИЛАКТИКА НА ВИРУСНИТЕ ИНФЕКЦИИ НА ГДП ЗАСЕГА СЕ ПРОВАЛЯ, ПОРАДИ ГОЛЯМО РАЗНООБРАЗИЕ НА ВИРУСИТЕ ПРИЧИНЯВАЩИ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.
  
• 
  ЛОКАЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНТЕРФЕРОН Е СЪЩО СЪС СЪМНИТЕЛЕН ЕФЕКТ.
  

• 
  ХАРАКТЕРЕН ЗА ВЪЗРАСТТА 3 мес. - 6 год. С ПИКОВА ИЗЯВА ПРЕЗ ВТОРАТА ГОДИНА.
  
• 
  МОМЧЕТАТА БОЛЕДУВАТ ПО-ЧЕСТО.
  
• 
  ПРОТИЧА С ЕДИНСТВЕН ЕПИЗОД ИЛИ ИМА РЕЦИДИВИРАЩ ХОД У ДЕЦА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ АЛЕРГИЧНИ З-Я.
  

• 
  ПАРАГРИПНИЯТ ВИРУС Е НАЙ-ЧЕСТ ПРИЧИНИТЕЛ.
  

• 
  RSV – У ДЕЦА НА ВЪЗРАСТ ПОД 5 ГОДИНИ.
  
• 
  ГРИПНИЯТ ВИРУС И MYCOPLASMA PNEUMONIAE ПРИЧИНЯВАТ ПСЕВДОКРУП ВЪВ ВЪЗРАСТТА НАД 5 ГОДИНИ.
  

• 
  ПРЕДВЕСТНИЦИ - ЛЕКИ КАТАРАЛНИ ПРОЯВИ ОТ СТРАНА НА ГДП, ВКЛ. И ДРЕЗГАВИЯТ ГЛАС.
  
• 
  ДЕТЕТО СЕ СЪБУЖДА ПРЕЗ НОЩТА С ХАРАКТЕРНА КАШЛИЦА И ЗАТРУДНЕН ИНСПИРИУМ.
  
• 
  КАШЛИЦАТА Е КАТО “ЛАЙ НА КУЧЕ” ИЛИ “КУКУРИГАНЕ НА ПЕТЕЛ”.
  
• 
  ВЪЗМОЖЕН Е ЛЕК ФЕБРИЛИТЕТ
  
• 
  ЗАБОЛЯВАНЕТО МОЖЕ ДА ПРОТЕЧЕ С ПОДОБРЕНИЕ ПРЕЗ ДЕНЯ И ВЛОШАВАНЕ ПРЕЗ НОЩТА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 3-4 ДНИ.
  
• 
  ЛАБОРАТОРНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ПОКАЗВАТ НЕСПЕЦИФИЧНИ ИЗМЕНЕНИЯ.
  

• 
  СВЕЖ И/ИЛИ ОВЛАЖНЕН ВЪЗДУХ - МНОГО ДЕЦА СЕ ПОДОБРЯВАТ ДРАМАТИЧНО, КАТО СЕ ИЗНЕСАТ НА СВЕЖ, СТУДЕН ВЪЗДУХ.
  
• 
  ПРЕПОРЪЧВА СЕ ЛЕЧЕНИЕ С КОРТИКОСТЕРОИДИ.
  
• 
  ИНХАЛАЦИИ С АДРЕНАЛИН.
  
• 
  РЯДКО ЗАСТРАШАВАЩАТА ЖИВОТА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ, КОЯТО МОЖЕ ДА НАЛОЖИ ИНТУБИРАНЕ ИЛИ ТРАХЕОСТОМИЯ.
  

• 
  ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ НА БРОНХИАЛНОТО ДЪРВО, В 50-80 % ОТ СЛУЧАИТЕ СЕ ОТНАСЯ ДО RSV.
  
• 
  ДРУГИ ПРИЧИНИТЕЛИ:
  

• 
  ПАРАГРИПНИ ВИРУСИ
  
• 
  ГРИПНИ ВИРУСИ
  
• 
  АДЕНО ВИРУСИ
  
• 
  РИНО ВИРУСИ
  
• 
  MYCOPLASMA PNEUMONIAE
  
• 
  ДРУГИ
  

• 
  ОБСТРУКТИВНИЯТ БРОНХИТ ЗАСЯГА ПРЕДИМНО СРЕДНИТЕ И МАЛКИ БРОНХИАЛНИ РАЗКЛОНЕНИЯ.
  
• 
  БРОНХИОЛИТЪТ ЗАСЯГА КРАЙНИТЕ РАЗКЛОНЕНИЯ НА БРОНХИАЛНОТО ДЪРВО – РЕСПИРАТОРНИТЕ БРОНХИОЛИ.
  

• 
  ЗАДОВОЛИТЕЛНО ОБЩО СЪСТОЯНИЕ
  
• 
  ЗАПАЗЕН АПЕТИТ
  
• 
  ДОБРО НАСТРОЕНИЕ
  
• 
  СМЕСЕНА И ПРЕДИМНО ЕКСПИРАТОРНА ДИСПНЕЯ
  
• 
  ДЕТЕТО ПЪШКА!!
  
• 
  ОТ РАЗСТОЯНИЕ СЕ ЧУВА СВИРЕНЕ НА ГЪРДИТЕ
  
• 
  ВЪЗМОЖНО Е ПОВИШЕНИЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
  

• 
  ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ
  
• 
  ДЕТЕТО Е ВЪЗБУДЕНО, НО СКОРО ИЗПАДА В АДИНАМИЯ И ПРОСТРАЦИЯ.
  
• 
  БЕЗАПЕТИТИЕ И ОТКАЗ НА ТЕЧНОСТИ
  
• 
  НЕМОЩНА КАШЛИЦА
  
• 
  ЕКСТРЕМНА ТАХИПНЕЯ
  
• 
  ЦИАНОЗА ИЛИ ЛИВИДНОСТ НА КОЖА И ЛИГАВИЦИ.
  

• 
  ОСНОВАВА СЕ НА ХАРАКТЕРНАТА КЛИНИЧНА КАРТИНА.
  
• 
  ПОТВЪРЖДАВА СЕ РЕНТГЕНОЛОГИЧНО - РАЗШИРЕНИ И ПРОСВЕТЛЕНИ БЕЛОДРОБНИ ПОЛЕТА.
  

• 
  КРЪВНА КАРТИНА – ЛЕВКОЦИТОЗА ИЛИ ЛЕВКОПЕНИЯ.
  
• 
  RSV СЕ ДОКАЗВА С ИМУНОФЛУОРЕСЦЕНТНА ТЕХНИКА ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА СМИВ ОТ НАЗОФАРИНКСА.
  

• 
  ИНХАЛИРАНЕ НА БРОНХОДИЛАТАТОРИ - VENTOLIN.
  
• 
  ИНХАЛИРАНЕ НА МУКОЛИТИЦИ - BROMHEXIN.
  
• 
  АНТИБИОТИК
  
• 
  КИСЛОРОДОТЕРАПИЯ
  
• 
  СИМПТОМАТИЧНИ СРЕДСТВА.
  

• 
  ВЪЗПАЛЕНИЕ НА БЕЛОДРОБНИЯ ПАРЕНХИМ, ПРЕДИЗВИКАНО ОТ БАКТЕРИИ, ВИРУСИ, МИКОПЛАЗМИ, ХЛАМИДИИ, РИКЕТСИИ, ПРОТОЗОИ И ГЪБИЧКИ.
  
• 
  ЗА ВИДА НА ПРИЧИНИТЕЛЯ ОТ ЗНАЧЕНИЕ СА ВЪЗРАСТТА НА ДЕТЕТО И ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА.
  

STR. PNEUMONIAЕ RSV

H. INFLUENZAE ADENOVIRIDAE

STR. b-HAEMOLYTICUS M. PNEUMONIAE

STAPH. AUREUS

CHLAMIDIA TRACHOMATIS

GRAM ОТР. ФЛОРА

• 
  ИНФЕКЦИОЗЕН СИНДРОМ:
  

• 
  температура
  
• 
  обща отпадналост,
  
• 
  безапетитие,
  
• 
  загуба на емоционален тонус
  
• 
  левкоцитоза с олевяване
  
• 
  ускорена СУЕ
  
• 
  завишени фибриноген и CRP
  

• 
  РАЗНОСТЕПЕННА ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ:
  

• 
  ТАХИПНЕЯ
  
• 
  ТИРАЖ
  
• 
  ПЪШКАНЕ
  
• 
  НОЗДРЕНО И КИМАЩО ДИШАНЕ
  
• 
  ЦИАНОЗА
  
• 
  ТАХИКАРДИЯ
  
• 
  НИСКА Sat O2
  

• 
  ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗЛИЧНИ ПО РАЗМЕРИ БЕЛОДРОБНИ ИНФИЛТРАТИ.
  
• 
  ПУЛМОГРАФИЯТА ОБЕКТИВИЗИРА ВЪЗПАЛИТЕЛНИТЕ ИНФИЛТРАТИ:
  

• 
  ДРЕБНООГНИЩНА
  
• 
  ЛОБАРНА
  
• 
  СЕГМЕНТНА
  
• 
  ИНТЕРСТИЦИАЛНА
  

• 
  ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ХРАЧКА – ДОКАЗВА Я В 20 % ОТ СЛУЧАИТЕ, НО ИЗОЛИРАНИЯТ ПРИЧИНИТЕЛ ЧЕСТО Е ИЗРАЗ САМО НА БАКТЕРИАЛНА КОЛОНИЗАЦИЯ НА ОРОФАРИНКСА.
  
• 
  ИЗСЛЕДВАНЕ НА БРОНХИАЛЕН АСПИРАТ (БРОНХОСКОПИЯ ИЛИ С ТРАНСТРАХЕАЛНА ПУНКЦИЯ) - 50 %.
  

• 
  НОВОРОДЕНИ С ВЪТРЕБОЛНИЧНА ИНФЕКЦИЯ
  
• 
  БОЛНИ С ИМУНЕН ДЕФИЦИТ
  
• 
  ПОДОЗРЕНИЕ ЗА ОСОБЕНО ПАТОГЕНЕН ИЛИ РЕЗИСТЕНТЕН ЩАМ
  
• 
  ПРИ ИНТУБИРАНИ БОЛНИ
  

• 
  ПЛЕВРАЛЕН ПУНКТАТ
  
• 
  ХЕМОКУЛТУРА
  
• 
  ИЗСЛЕДВАНЕ С ИМУНОФЛУОРЕСЦЕНТНА МЕТОДИКА НА НОСЕН СЕКРЕТ ПРИ RSV ИНФЕКЦИЯ.
  
• 
  ДОКАЗВАНЕ НА АНТИТЕЛА
  

• 
  КРЪВ ЗА ЛЕВКОЦИТИ, ДКК, ЕРИТРОЦИТИ, ХЕМОГЛОБИН, СУЕ, ФИБРИНОГЕН, CRP, ГАЗОВ АНАЛИЗ, (ХЕМОКУЛТУРА).
  
• 
  БЕЛОДРОБНА РЕНТГЕНОГРАФИЯ
  
• 
  (ОПИТИ ЗА ЕТИОЛОГИЧНО ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПНЕВМОНИЯТА).
  
• 
  РЕШЕНИЕ ЗА БОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ:
  
• 
  ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
  
• 
  ВЪЗРАСТ ПОД 6 МЕСЕЦА.
  
• 
  УСЛОЖНЕНИЯ:
  

• 
  ПЛЕВРИТ
  
• 
  ДЕХИДРАТАЦИЯ
  

• 
  ЛОШИ СОЦИАЛНО-БИТОВИ УСЛОВИЯ.
  
• 
  НИСКА ЗДРАВНА КУЛТУРА НА РОДИТЕЛИТЕ.
  
• 
  НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПАРЕНТЕРАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АНТИБИОТИЦИТЕ, СЛЕД 48 ЧАСОВО ЛЕЧЕНИЕ В ДОМАШНА
  

• 
  ПРИ ПНЕВМОНИЯ ИЗЯВИЛА СЕ В ДОМАШНА ОБСТАНОВКА У ДЕЦА НА ВЪЗРАСТ ПОД 5 ГОДИНИ - AMOXICILLIN (AUGMENTIN) ИЛИ ZINNAT.
  
• 
  У ДЕЦА НА ВЪЗРАСТ НАД 5 ГОДИНИ CLACID (MACROPEN).
  
• 
  У НОВОРОДЕНИ - ROCEPHIN ИЛИ АMIKIN ИЛИ КОМБИНАЦИЯ МЕЖДУ ТЯХ)
  
• 
  ПРИ ПНЕВМОНИЯ ИЗЯВИЛА СЕ В БОЛНИЧНА ОБСТАНОВКА - MAXIPIME, TIENAM, MERONEM, TARGOCID, CIPRINOL.
  
• 
  ПРИ ИЗОЛИРАН ПРИЧИНИТЕЛ СЕ СЪОБРАЗЯВАМЕ С РЕЗИСТОГРАМАТА МУ.
  
• 
  ПРИ ТЕЖКИ ПНЕВМОНИИ СЕ ПРИЛАГАТ ИМУНОВЕНИН, ПЛАЗМА, АНТИСТАФИЛОКОКОВА ПЛАЗМА И СТАФОВЕНИН.
  

• 
  НЕСПОКОЙНОТО ДЕТЕ СЕ УСПОКОЯВА, ВКЛ. С МЕДИКАМЕНТИ.
  
• 
  ПРИ ДИХАТЕЛНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ СЕ ПРИЛАГА КИСЛОРОД.
  
• 
  ВЪЗСТАНОВАВАНЕ НА ВОДНО-СОЛЕВИТЕ ЗАГУБИ.
  
• 
  ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
  
• 
  ПОДТИСКАНЕ НА МЪЧИТЕЛНАТА КАШЛИЦА ИЛИ НАЗНАЧАВАНЕ НА ОТХРАЧВАЩИ МЕДИКАМЕНТИ.
  
• 
  АНТИПИРЕТИЦИ.
  
• 
  ПОЛУЛЕГНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ В ЛЕГЛОТО.
  
• 
  ХРАНЕНЕ С КАЛОРИЧНА ТЕЧНО-МЛЕЧНА ХРАНА.
  
• 
  ОБЩИ ГРИЖИ.
  

• 
  ОСТРАТА ПНЕВМОНИЯ ОЗДРАВЯВА ЗА 1-3 СЕДМИЦИ.
  
• 
  ПРОТРАХИРАНАТА ПНЕВМОНИЯ ОЗДРАВЯВА ЗА 6-8 СЕДМИЦИ.
  
• 
  РЕЦИДИВИРАЩАТА ПНЕВМОНИЯ СЕ ПОВТАРЯ 3 И ПОВЕЧЕ ПЪТИ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО.
  
• 
  ПНЕВМОНИЯ С ПОВЕЧЕ ОТ 3-МЕСЕЧНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ СЕ ПРИЕМА ЗА ХРОНИЧНА.
  
• 
  ОГРАНИЧЕН НЕСПЕЦИФИЧЕН ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ПРОЦЕС В БРОНХО-ПУЛМОНАЛНОТО ДЪРВО, ВОДЕЩО ДО НЕОБРАТИМИ ПРОМЕНИ - ПНЕВМОСКЛЕРОЗА И БРОНХИЕКТАЗИИ.
  
• 
  АНГАЖИРА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО БЕЛОДРОБНИ СЕГМЕНТА.
  
• 
  ПЕРИОДИ НА ОБОСТРЯНЕ И СТИХВАНЕ НА ВЪЗПАЛЕНИЕТО.
  
• 
  ПРОДЪЛЖИТЕЛНО И ПРОГРЕСИРАЩО ТЕЧЕНИЕ.
  
• 
  НАРУШАВА ФИЗИЧЕСКОТО И НЕРВНО-ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА.
  
• 
  ОГРАНИЧЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НОРМАЛЕН НАЧИН НА ЖИВОТ.
  
• 
  1-3 % ОТ БЕЛОДРОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ У ДЕЦАТА.
  
• 
  ВТОРИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО НАЙ-ЧЕСТО СЕ РАЗВИВА СЛЕД ПРОТРАХИРАНА И УСЛОЖНЕНО ПРОТЕКЛА ОСТРА ПНЕВМОНИЯ.
  

• 
  БРОНХОПУЛМОНАЛНА ДИСПЛАЗИЯ.
  
• 
  ЧУЖДИ ТЕЛА В ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА.
  
• 
  АНОМАЛИИ НА ТРАХЕОБРОНХИАЛНОТО ДЪРВО:
  

• 
  ТРАХЕО-ЕЗОФАГЕАЛНА ФИСТУЛА
  
• 
  СЪДОВИ АНОМАЛИИ НА БЕЛИЯ ДРОБ
  

• 
  ВРОДЕН И ПРИДОБИТ ИМУНЕН ДЕФИЦИТ
  
• 
  СПИНАЛНА МУСКУЛНА ДИСТРОФИЯ
  
• 
  МИКРОАСПИРАЦИИ ПРИ ГЕР.
  
• 
  ХРОНИЧНО ИНФЕКЦИОЗНО ОГНИЩЕ В НАЗОФАРИНКСА.
  
• 
  ТЕЖЪК РАХИТ.
  
• 
  ХИПОТРОФИЯ И ИЗКУСТВЕНО ХРАНЕНЕ.
  
• 
  ЛОШИ БИТОВИ УСЛОВИЯ И ЗАМЪРСЕНА СРЕДА.
  
• 
  ВРОДЕНИ КАРДИОПАТИИ.
  
• 
  ПРЕБОЛЕДУВАНЕ ОТ МОРБИЛИ И КОКЛЮШ.
  
• 
  РЕЗИСТЕНТЕН ПРИЧИНИТЕЛ - БОЛНИЧНИ ЩАМОВЕ, KLEBSIELLA, PSEUDOMONAS, СТАФИЛОКОКИ, АНАЕРОБНИ БАКТЕРИИ, АДЕНОВИРУСИ.
  

• 
  КАШЛИЦА - ПОСТОЯННА, НО ПРЕДИМНО СУТРИШНА, С ОТДЕЛЯНЕ НА ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО ХРАЧКИ.
  
• 
  ДЕТЕТО СТАВА БЛЯДО, ЛЕСНО СЕ ИЗМОРЯВА, ИЗОСТАВА ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО СИ РАЗВИТИЕ.
  
• 
  БАРАБАННИ ПРЪСТИ И НОКТИ КАТО ЧАСОВНИКОВО СТЪКЛО.
  
• 
  ПРОМЕНЯ СЕ ФОРМАТА НА ГРЪДНИЯ КОШ.
  
• 
  ФИЗИКАЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ ПРИ ПРЕГЛЕДА НА БЕЛИЯ ДРОБ.
  
• 
  ОТКЛОНЕНИЯТА В КРЪВНАТА КАРТИНА И НЯКОИ ДРУГИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ВЪЗПАЛЕНИЕТО СЪОТВЕТСТВА НА АКТИВНОСТТА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРОЦЕСА.
  
• 
  ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КРЪВНИТЕ ГАЗОВЕ ПОКАЗВА СТЕПЕНТА НА ДИХАТЕЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
  
• 
  ФИД ПОКАЗВА НАМАЛЕНИ ДИХАТЕЛНИ ОБЕМИ И ВЕНТИЛАТОРНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
  
• 
  РЕНТГЕНОГРАФИЯТА ПОКАЗВА ЕМФИЗЕМ, АТЕЛЕКТАЗИ, ЗАСЕНЧВАНЕ ТИП “ПЧЕЛНА ПИТА”.
  
• 
  С КТ ИЛИ БРОНХОГРАФИЯ СЕ ДОКАЗВАТ ДЕФОРМАЦИИТЕ В БРОНХИАЛНОТО ДЪРБО И БРОНХИЕКТАЗИИ.
  
• 
  С БРОНХОСКОПИЯ СЕ ВЗЕМА МАТЕРИАЛ ЗА МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ.
  

• 
  АНТИБИОТИКОТЕРАПИЯ ВЪВ ФАЗИТЕ НА ОБОСТРЯНЕ НА ИНФЕКЦИЯТА.
  
• 
  САНИРАНЕ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ОГНИЩА, КОИТО ПОДДЪРЖАТ ИНФЕКЦИЯТА В БЕЛИЯ ДРОБ.
  
• 
  МУКОЛИТИЧНИ СРЕДСТВА – ОРАЛНО И ИНХАЛАТОРНО.
  
• 
  БРОНХОДИЛАТАТОРИ – ИНХАЛАТОРНО
  
• 
  АНТИХИСТАМИНОВИ СРЕДСТВА
  
• 
  КОРТИКОСТЕРОИДИ
  
• 
  ВИТАМИНОТЕРАПИЯ
  
• 
  ФИЗИОТЕРАПИЯ
  
• 
  ДИХАТЕЛНА ГИМНАСТИКА
  
• 
  КИНЕЗИТЕРАПИЯ
  
• 
  КЛИМАТОЛЕЧЕНИЕ
  
• 
  ПЪЛНОЦЕННО БЕЛТЪЧНО ХРАНЕНЕ
  
• 
  ИМУНОТЕРАПИЯ
  

• 
  ТЕЖКО СИСТЕМНО АВТОЗОМНО-РЕЦИСИВНО ЗАБОЛЯВАНЕ.
  
• 
  В ОСНОВАТА МУ СТОИ ДИСФУНКЦИЯ НА ЕКЗОКРИННИТЕ ЖЛЕЗИ.
  
• 
  СРЕЩА СЕ НАЙ-ЧЕСТО СРЕД БЯЛАТА РАСА;
  

• 
  5 % СА НОСИТЕЛИТЕ НА РЕЦЕСИВНИЯ ГЕН
  
• 
  СРЕДНА ЧЕСТО МЕЖДУ 1:2000 И 1:4000 ЖИВОРОДЕНИ ДЕЦА;
  
• 
  ЧЕСТОТА СРЕД ЕВРЕИТЕ 1:600;
  
• 
  ЧЕСТОТА В НЯКОИ АЗИАТСКИ ПОПУЛАЦИИ 1:90000;
  

• 
  ПРИ ХЕТЕРОЗИГОТНИ РОДИТЕЛИ (НОСИТЕЛИ):
  

• 
  25 % ОТ ДЕЦАТА СА БОЛНИ
  
• 
  50 % СА СЪЩО НОСИТЕЛИ
  
• 
  25 % СА ЗДРАВИ
  

• 
  МУКУСНИТЕ ЖЛЕЗИ ПРОДУЦИРАТ ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА ЖИЛАВ СЕКРЕТ, КОЙТО ПОЛЕПВА ПО ДИХАТЕЛНИТЕ ПЪТИЩА И БЛОКИРА МАЛКИТЕ БРОНХИ.
  
• 
  ЖИЛАВИЯТ МУКУС СЕ ИНФЕКТИРА С РАЗЛИЧНИ МИКРООРГАНИЗМИ, С ПОСЛЕДВАЩО ВЪЗПАЛЕНИЕ.
  
• 
  СЛЕДВА РАЗВИТИЕ НА ХРОНИЧНА ПНЕВМОНИЯ И ДРУГИ УСЛОЖНЕНИЯ ОТ СТРАНА НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА, КОИТО СА ГЛАВНА ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА ПРИ МУКОВИСЦИДОЗА.
  
• 
  ПАНКРЕАТИЧНИТЕ ЕНЗИМИ НЕ ДОСТИГАТ ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА ПОРАДИ БЛОКИРАНЕ НА ПАНКРЕАСНИТЕ КАНАЛИ ОТ ГЪСТИТЕ СЕКРЕТИ.
  
• 
  В РЕЗУЛТАТ СЕ РАЗВИВА СИНДРОМ НА МАЛАБСОРБЦИЯ.
  
• 
  ПОТТА НА БОЛНИТЕ Е С ПОЧТИ 5 ПЪТИ ПО-ВИСОКА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА НАТРИЙ И ХЛОР.
  
• 
  ТОВА СТОИ В ОСНОВАТА НА ДИАГНОСТИЧНИЯ ПОТЕН ТЕСТ.
  
• 
  ЕКСЦЕСИВНАТА СОЛНА ЗАГУБА С ПОТТА ПРИЧИНЯВА ДЕХИДРАТАЦИЯ, ХИПОНАТРИЕМИЯ И МЕТАБОЛИТНА АЛКАЛОЗА.
  

• 
  ПАНКРЕАСЪТ Е ФИБРОЗНО ПЛЪТЕН, А ХИСТОЛОГИЧЕСКИ СЕ УСТАНОВЯВАТ ПСЕВДОКИСТОЗНА ДЕГЕНЕРАЦИЯ (ПОРАДИ ИЗПЪЛВАНЕ НА ЖЛЕЗИТЕ СЪС СЕКРЕТ), АТРОФИЯ НА ПАРЕНХИМА И ИНТЕРСТИЦИАЛНА ФИБРОЗА. ПРОДУКЦИЯТА НА ИНСУЛИН ДЪЛГО ВРЕМЕ ОСТАВА НЕЗАСЕГНАТА.
  
• 
  В БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ ИМА ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОМЕНИ, АТЕЛЕКТАТИЧНИ И ЕМФИЗЕМАТОЗНИ УЧАСТЪЦИ; БРОНХИЕКТАЗИИ.
  
• 
  ИЗМЕНЕНИЯ СЕ ОТКРИВАТ В ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР, ТЕСТИСИТЕ И СЕМЕПРОВОДНИТЕ КАНАЛИ.
  

• 
  В 60 % ОТ СЛУЧАИТЕ СЕ ИЗЯВЯВАТ ДО 6 МЕС. ВЪЗРАСТ, А У 90 % ДО 2 ГОДИНИ:
  

• 
  ТАХИПНЕЯ
  
• 
  УПОРИТА, МЪЧИТЕЛНА, НЕПРОДУКТИВНА, КОКЛЮ-ШОПОДОБНА КАШЛИЦА.
  
• 
  ПРИЗНАЦИ НА ПНЕВМОНИЯ, КОЯТО ХРОНИФИЦИРА.
  

• 
  ТЕЖКИ РЕНТГЕНОВИ ИЗМЕНЕНИЯ: ЕМФИЗЕМ, АТЕЛЕКТАЗИ И ПРЪСНАТИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ОГНИЩА.
  
• 
  ПЕРИОДИ НА ПОДОБРЕНИЕ И НА ВЛОШАВАНЕ.
  
• 
  ДИХАТЕЛНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА И СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНОТО ПРОГРЕСИВНО СЕ ВЛОШАВА.
  

• 
  ПРОЯВИ ОТ СТРАНА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА:
  

• 
  ПОРАДИ ЕНЗИМНА ПАНКРЕАТИЧНА И ЧРЕВНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ У 85 % ОТ БОЛНИТЕ СЕ НАБЛЮДАВА МАЛАБСОРБЦИЯ.
  
• 
  У 15 % ОТ ДЕЦАТА ТЯ Е ПЪРВА ИЗЯВА НА МУКОВИСЦИДОЗАТА.
  
• 
  СМУТЕНА Е АДСОРБЦИЯТА НАЙ-ВЕЧЕ НА БЕЛТЪЦИТЕ И МАСТИТЕ.
  
• 
  ДИАРИЯ С ОБИЛНИ, МАЗНИ, ЛЪСКАВИ И ЗЛОВОННИ ИЗПРАЖНЕНИЯ.
  
• 
  ДЕЦАТА ИМАТ ПОВИШЕН АПЕТИТ, НО ИЗОСТАВАТ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО СИ РАЗВИТИЕ.
  

• 
  ДРУГИ ПРОЯВИ ОТ СТРАНА НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА:
  

• 
  МЕКОНИУМ ИЛЕУС,
  
• 
  ПРОЛАПС НА РЕКТУМА,
  
• 
  ХОЛЕЛИТИАЗА,
  
• 
  ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА,
  
• 
  ВТОРИЧЕН ИЗСУЛИНОЗАВИСИМ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ.
  

• 
  СИГУРНА ПРИ НАЛИЧИЕ НА ПОНЕ ДВА ОТ СЛЕДНИТЕ 4 КРИТЕРИЯ:
  

• 
  ФАМИЛНОСТ
  
• 
  ХРОНИЧНА ДИАРИЯ
  
• 
  ХРОНИЧНА ПНЕВМОНИЯ
  
• 
  ПОЛОЖИТЕЛЕН ПОТЕН ТЕСТ
  

• 
  КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕЛОДРОБНАТА ИНФЕКЦИЯ:
  

• 
  ПЕРИОДИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АНТИБИОТИЦИ
  
• 
  ИНХАЛИРАНЕ НА МУКОЛИТИЧНИ СРЕДСТВА
  
• 
  ХРАЧЕНЕ ПОДПОМОГНАТО ОТ ДРЕНАЖНО ПОЛОЖЕНИЕ И ПЕРКУСИОНЕН МАСАЖ.
  

• 
  ПОДОБРЯВАНЕ НА ХРАНИТЕЛНИЯ СТАТУС:
  

• 
  КОРИГИРАНЕ НА ПАНКРЕАТИЧНАТА НЕДОСТАТЪЧНОСТ С ЕНЗИМИ (PANZITRAT, CREON).
  
• 
  КАЛОРИЧНА ДИЕТА С 30 % НАД НОРМАТА.
  
• 
  МАЗНИНИТЕ НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАТ ПРИ ПРИЕМ НА ЕНЗИМИ.
  
• 
  ЛЕКО ЗАВИШАВАНЕ НА СОЛТА ПОРАДИ ГОЛЯМАТА ЗАГУБА.
  
• 
  ВИТАМИНИ, ОСОБЕНО МАСТНОРАЗТВОРИМИ (A, D, E, K).
  

• 
  ЗАБОЛЯВАНЕ НА ВЪЗДУХОНОСНИТЕ ПЪТИЩА, С АЛЕРГИЧНА ГЕНЕЗА.
  
• 
  ГЕНЕТИЧНО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ (НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО).
  
• 
  НАЙ-ЧЕСТОТО ХРОНИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА ДИХАТЕЛНАТА С-МА.
  
• 
  “СРЕЩАТА АЛЕРГЕН АНТИТЯЛО” ОСВОБОЖДАВА ВАЗОАКТИВНИ И ХЕМОСТАТИЧНИ ФАКТОРИ:
  

• 
  ХИПЕРЕМИЯ И ОТОК НА БРОНХИАЛНАТА ЛИГАВИЦА.
  
• 
  ХИПЕРСЕКРЕЦИЯ НА СЛУЗНИТЕ ЖЛЕЗИ.
  
• 
  СПАЗЪМ НА ГЛАДКАТА БРОНХИАЛНА МУСКУЛАТУРА.
  
  • 
    ТЕЗИ ПРОМЕНИ СТОЯТ В ОСНОВАТА НА КАРТИНАТА НА АСТМАТИЧНИЯ ПРИСТЪП.
    
  • 
    ФАМИЛНАТА СКЛОННОСТ КЪМ АЛЕРГИЧНИ ЗАБОЛЯВЯВАНИЯ (АТОПИЯ) Е СВЪРЗАНА С ГЕНЕТИЧНО ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ КЪМ ПОВИШЕНА ПРОДУКЦИЯ НА IgE.
    
  • 
    НАЙ-ЧЕСТИТЕ АЛЕРГЕНИ, ПРИЧИНИТЕЛИ НА БА У ДЕЦАТА:
    

• 
  ИНХАЛАТОРНИ: ДОМАШЕН ПРАХ, МИКРОКЪРЛЕЖИ, КОСМИ НА ЖИВОТНИ, ПУХ, ПОЛЕНИ.
  
• 
  ИНФЕКЦИОЗНИ АЛЕРГЕНИ - ВИРУСИ И БАКТЕРИИ
  

• 
  БА ПРОТИЧА НА ТЛАСЪЦИ:
  

• 
  ЕПИЗОДИ НА ЗАДУХ (АСТМАТИЧНИ ПРИСТЪПИ), ПРИ КОЕТО Е ЗАТРУДНЕНО ПРЕДИМНО ИЗДИШВАНЕТО, С ПРИСТЪПНА СПАСТИЧНА КАШЛИЦА И СВИРЕНЕ НА ГЪРДИТЕ.
  
• 
  ПЕРИОДИ НА ПО-ДЪЛГОТРАЙНА ИЛИ КРАТКОТРАЙНА РЕМИСИЯ.
  

• 
  АСТМАТИЧНИЯТ ПРИСТЪП СЕ ИЗЯВЯВА ВНЕЗАПНО, ПРЕДИМНО НОЩЕМ, ВСЕКИ ПЪТ С ЕДНА И СЪЩА ХАРАКТЕРИСТИКА .
  
• 
  ХАРАКТЕРНО ЗА БА Е ПЪЛНОТО ВЪЗВРЪЩАНЕ КЪМ НОРМАЛНО ДИШАНЕ СПОНТАННО ИЛИ СЛЕД УПОТРЕБА НА БРОНХОДИЛАТАТОРИ.
  
• 
  ПРИ ПРИСТЪП ОБИКНОВЕННО ЛИПСВА ИНФЕКЦИОЗЕН СИНДРОМ, ОСВЕН АКО ИНФЕКЦИЯТА НЕ Е ПРОВОКИРАЩ МОМЕНТ ИЛИ НЕ Е НАСТЪПИЛО БАКТЕРИАЛНО УСЛОЖНЕНИЕ.
  
• 
  ХАРАКТЕРНИ СА ИЗМЕНЕНИЯТА ПРИ ФИЗИКАЛНИЯ ПРЕГЛЕД:
  

• 
  ОРТОПНОИЧНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В ЛЕГЛОТО;
  
• 
  СВИРКАЩОТО ДИШАНЕ;
  
• 
  РАЗШИРЕН БЪЧВОВИДЕН ГРЪДЕН КОШ, ПОСЛЕДИЦА НА БЕЛОДРОБНИЯ ЕМФИЗЕМ