9 януари 2014 г. 09. 01. 2014 г., с. 3 94 шефове на болници са работили за дс

Дали настъпващият грип носи непознати и коварни заплахи? Това е въпросът, който хората ми задават най-често. Протичането му и към момента е класическо и не показва някакви сериозни изменения. Както е известно, заболяването започва внезапно, с висока температура и силни токсични явления -това са главоболието, отпадналостта, болките в ставите и мускулите, липсата на сили и апетит. При част от пациентите има оплаквания и от гастроинтестиналния тракт.

Но има една зависимост. Щамът, който е преобладаващ, определя какви ще са най-често срещаните усложнения от грипа. Ако доминантният тази година е AH1N1 „Калифорния", добре познат като свински грип значи, че ще ни застигат най-вече усложнения на горните дихателни пътища, по-често ще се срещат тpaxeтитe, бронхитите и пневмониите

Те се наблюдават най-вече при децата, тийнейджърите и младите хора. Това бе характерно за „Калифорния" и през зимата на 2009-2010 г., когато свинският грип се появи за първи път.

Уязвима група са и бременните, но по принцип при тях всички вирусни инфекции крият определен риск. По тази причина е препоръчително бъдещите майки да са особено внимателни в този период на годината и да се пазят от заразяване.

А какви усложнения носи грипният вирус тип В и актуалният му представител за тази година - „Масачузетс"? Отговорът е, че няма кой знае какви разлики с типа А. През миналата година например грипният вирус от типа В поваляше на легло наравно с типа А, а дотогава обичайната картина бе някой от тях да е преобладаващ. Прогнозите все пак са протичането на болестта при грип от типа В да е малко по-леко. По-ниска ще бъде и честотата на тежките усложнения като пневмония, отит, перикардит, миокардит, неврологични прояви (става дума за формите на менингит и енцефалит), засягането на другите органи и системи.

Логично е да се запитаме кое е по-малко зло - да ни разболее свинският грип или „Масачузетс"? Отговорът е, че разликата не е толкова голяма. Но при усложненията AH1N1 носи по-бързо развитие на тежка дихателна недостатъчност, което го прави по-рисков.

Добрата новина е, че противогрипните ваксини не допускат развитие на последващите опасни състояния. Кои групи хора е добре да се имунизират? Има много точни препоръки, спазвани у нас и в чужбина. На първо място противогрипната имунизация се препоръчва на хората над 60-65 г., а в някои страни като Дания - дори още след 55, още повече ако са с хронични заболявания (те се срещат именно у по-възрастните). Става дума за диабет, сърдечно-съдови проблеми, бъбречна недостатъчност, оплаквания от белия дроб и дихателните органи.

Втората група, при която се препоръчва ваксината, са децата, тъй като при тях грипът се предава много бързо и лесно. Обяснението: няма как заразата да се спре, ако плъзне в яслата, детската градина или училището. Всъщност независимо за какво заболяване говорим, при малкитесимптомите се развиват скорострелно - имам предвид възпалението на средното ухо, усложнената кашлица и наличието на т. нар. остра и лаешка кашлица, която е характерна за грипа и тази година. При нея може да се наблюдава спазъм, той протича драматично и тогава спешно трябва да се отиде при лекар.

Третата групата, която не е добре да минава без ваксина са някои специфични професии, налагащи контакт с много хора. Такъв пример са личните лекари, докторите от „Спешна помощ", екипите в болниците, както и журналистите.

Лечението на грипа бива два вида - специфично и симптоматично.

В над 90% от случаите хората се лекуват с медикаменти, които сами си купуват от аптеката. Това са различни видове лекарства срещу високата температура, срещу кашлицата, главоболието, сиропи, мултивитаминни препарати. Те помагат на организма, но нямат специфично действие върху вируса. Такова осигуряват само

антивирусните препарати, които са два вида, а ние лекарите ги наричаме инхибитори на невраминидазата. За щастие има ги и у нас. Характерното за тези медикаменти е, че трябва да се приемат в ранен етап, още при първите симптоми на болестта, за да бъдат максимално ефективни.

Къде в битката с грипа е мястото на природните екстракти и хомеопатичните средства? В справянето с болестта има място за всеки един доказан продукт. Посочените лекарства оказват добро въздействие, особено при хората, които вече са ги ползвали и знаят как се извършва приложението им. Няма нищо лошо да се заложи на хомеопатичните продукти. Те благоприятно повлияват високата температура и някои прояви на кашлица. Народните рецепти, базирани на чайове, употребата на чесън, босилек, хрян и т.н., също помагат. Просто казано - всичко, което укрепва организма в тежкия момент, е добре дошло. Само че от тях не може да се очаква кой знае какво действие, което ето сега и веднага ще атакува вируса. Насочеността им е друга.

Доколко определен начин на хранене също съдейства за по-бързото излекуване? Някога чесънът и други билки със силна миризма като ментата и кантариона са се поставяли в муски, които децата са носели за предпазване от болести. Те са били своеобразен дезинфектант на поглъщания въздух. Действието им обаче не е толкова мощно, та да кажем, че носейки подобна муска, ще се предпазим от заразяване. Но, пак казвам, всичко, което по някакъв начин може да помогне, е добра идея. А и в крайна сметка важно е и в какво вярва човек чисто психологически, защото т.нар. плацебо ефект или самовнушение също помага.

И накрая няколко съвета, за да не пипнем грипа:

✓ Най-надеждната профилактика е ваксинацията.

✓ Избягвайте контакти с болни хора.

✓ Добре е организмът да е бил укрепен преди грипния сезон, което означава закаляване и добро белтъчно хранене, богато на витамини и микроелементи. Ако с храната се поемат достатъчно плодове и зеленчуци като зеле, ябълки и червени чушки (те са изключително богати на полезни вещества), а ние имаме достъп и до цитрусови плодове, лесно ще изградим „бариера" срещу вирусите.

С две думи - заложете на всичко, което е богато на витамин С. Понякога дори няма нужда от поемането на допълнителни лекарства. Ако обаче сме в по-особено положение, ако сме силно натоварени, стресирани, със слаб организъм, тогава може да се приемат имуно-модулатори.

Това е д-р Румяна Парапунова. фина, деликатна, миньонче. Но толкова сериозна, умна и отдадена на медицината, че дали си пациент или неин събеседник -с интерес се заслушваш в това, което казва. В пълен унисон с натурата й е изборът й на специалност - кардиология. Макар да е направила леко отклонение, когато в продължение на една година и половина специализира анестезиология и реанимация, в крайна сметка се посвещава на българите с болно сърце. А те наистина са много.

След това животът й тръгва буквално на инфарктни обороти. Видяхме го и ние. Екипът ни се срещна с младата лекарка, след като с колегите си е спасила мъж на 43 години с инфаркт.

Често, когато пред очите ни се изправи лекар (разбира се, не ако болката ни е докарала до него), се питаме дали професията му е заложена в гените. Дали е потомствен лекар. Бащата на д-р Парапунова - Атанас, е инженер, а майка й Мария е зъболекар. Има и брат -Георги, който се занимава със спорт. „Още от осми клас исках да работя нещо, което не е обикновено. Т.е. не да си тръгнеш от офиса и да забравиш за случващото се зад вратата му. А да вършиш нещо, което дава дълбоки познания, изключителна реализация и ти става начин на живот. Така избрах лекарската професия", казва младата жена.

Дълго време в семейството вървял дебат дали дъщерята да поеме по стъпките на майка си. „Но на мен не ми беше интересно да лекувам зъби", с широка усмивка си спомня Румяна. И така през декември 2009 г. д-р Парапунова завършва обща медицина с пълно отличие. Как се случва подобно нещо? „Погледнато отстрани, изглежда адски трудно. Така ми изглеждаше и на мен в първи курс, когато научих за наградата „Златен Хипократ"

Истината обаче е, че медицината е много логична наука, в която познанието идва постепенно, натрупва се и ако си сериозен, четеш и съчетаващ наученото с практика, картината не изглежда толкова невероятна", разказа лекарката.

Може и да звучи логично, но всеки е чувал колко чудовищен например е изпитът по анатомия.Питаме я как и там се е справила блестящо. „Изпитите по анатомия и физиология са най-приятните, защото те са първите с истинско, реално медицинско познание за разлика от предклиничните дисциплини. Затова не ми беше трудно. Но и при другите дисциплини не изпитвах затруднения, защото знаех, че това е първата ми истинска и дълбока среща с всяка една специалност, и се стараех да получа от нея максималното. По тази причина четях все повече и повече. А и като започнеш да работиш по своята специалност, ти остава по-малко време да четеш и по другите, затова не пропусках момента да го сторя навреме", споделя д-р Парапунова.

За да получат плътна база познания, някои лекари учат по 8-10 часа на ден, което веднага води до съществени разлики с живота на останалите студенти. „Така е, в началото се налага да посветиш повече време на четенето. Обикновено до 14-15 ч бяхме на лекции, а след това продължавах заниманията си у дома или в библиотеката до към 19-20 ч", отговаря лекарката.

Признава си, че по някои дисциплини в началото просто заучавала материала. „Но това е същото като да строиш къща. Първо, докато полагаш основите, не си представяш как точно ще се получи образът от чертежите, нов крайна сметка проектът се реализира", обясни Румяна. На същия тежък 12-часов учебен режим се подлагали и приятелите й. Според нея това е било изключително интересно и забавно.

„И после, когато дойде ред за изпит по тежките дисциплини, а ти имаш сериозна база, запомнил си много от клиничните упражнения, тогава не се налага да влагаш свръхусилия в подготовката за пре-питването", разкри своята формула на успеха д-р Парапунова. Да, пропусналае доста купони, но пък като се веселяли с випуска, било на 100 %. „Всички сте чували за спомени от лекарски събирания, нали?", риторично попита Румяна. И добави: „На подготовката, за всеки изпит не гледах като на изпит, а на нещо, за което утре ще ме попита не преподавателят, а болният...

Тогава нямаш право на грешки." Гледайки през тази призма, Румяна не приемала ученето като нещо, което трябва да отметне, а като на част от живота и успеха й. „Най-хубавото е, че въпреки че пропусках доста от забавите, не загубих приятелите си", посочи д-р Парапунова.

Като носител на „Златен Хипократ" тя е можела да си избере какво да специализира, и то без да полага изпит.

„Много близки ме убеждаваха, че като дама е по-добре да си избера чисто женска специалност, в която да няма много интензивно натоварване. Та нали и аз някой ден ще ставам майка. Но тъй като винаги съм била по-динамична натура, затова винаги съм искала и да работя с пълна сила, интензивно.

Нещо, при което ще видя резултата възможно най-бързо. Тези специалности в медицината не са много. Една от тях е кардиологията. И не устоях. Избрах я", каза

упоритата дама. Тя прави първите стъпки в екипа на д-р Валери Гелев от „Пирогов", който по-късно отива в „Токуда". Последва го и д-р Парапунова. А самата нея я спохожда любов към инвазивната кардиология - модерният метод, по който щадящо, бързо и с минимален период на възстановяване спасява пациентите с инфаркт. „Дори болният да пристигне в шок, в 90% от случаите до няколко часа той вече е добре. А до няколко дни се връща у дома и започва да води нормален начин на живот. Не е ли това впечатляващо?!", емоционално казва д-р Парапунова. Със същия плам (все едно говори за красиво балетно изпълнение или добра театрална постановка) тя обяснява как съвременият метод на лечение не оставя оперативни рани и дава живот на пациенти, които не биха преживели класическата отворена операция.

С болен с инфаркт е свързан един от силните спомени на д-р Парапунова. Било 14 февруари. Тя се била прибрала у дома и почти заспала. Часът бил към 2 след полунощ. Мобилният й телефон звъннал. Трябвало спешно да отиде в болницата. Не можела да си извика такси заради многото празнуващи. И Трифон Зарезан, и Св. Валентин. Трябвало да излезе на улицата. Скочила в първите си дрехи. И затворила вратата. Навън било пусто. По улицата не минавали коли. С две думи - страшно и тръпки да те побият. Най-сетне се появила жълта кола. Стигнала навреме, а в „Токуда" нея и колегите й от екипа я чакал отрязал се до козирката китаец със сериозна алкохолна интоксикация в комбинация с инфаркт. Тежък случай. „Спасихме го", простичко казва докторката. Всъщност това прави всеки ден.

Дори и да излезе в почивка и да отиде в родния Разлог, пак не й остава много време за релаксация. Под строй в дома й пристигат комшийките, техните стринки, племенници или балдъзи. Изсипват на масата й лекарствата, които пият, и нетърпеливо питат: „Правилно ли са ми изписали медикаментите?" „Много е трудно да им отговоря, че не мога да преценя просто ей-така, че за целта ми трябват изследвания, прегледи, пък и колегата е преценил каква терапия да назначи. Затова тактично преглеждам блистерите, рецептите и давам такъв отговор, който е добре за тях, назначеното лечение и авторитета на колегата. Т.е. заставам на линията, която е описана в учебниците ни. И според етиката", каза Румяна.

И тъй като и по купони, и по вечери заобикалящите я подпитват за едно или друго лечение, когато наистина иска да си почине, отива да кара ски. Не защото е от Разлог. А защото такава динамична личност сваля напрежението също толкова интензивно.

- При травмите и заболяванията на пациентите, които лекуваме, определено има сезонност. През този период на годината оплакванията са свързани с ниските температури, променливото и влажно време и това, което все още ни липсва в изобилие - снегът. А спортните травми, разбира се, най-често са резултат от практикуването на зимните спортове ски и сноуборд.

- Наблюдават ли се нови тенденции сред пациентите ви тази зима?

- Новите тенденции са свързани с това, че снегът в планините е недостатъчен и в зимните курорти пистите се покриват с изкуствен сняг, който е по-твърд и под повърхностния му тънък слой има лед. Да, това е по-добре от нищо, защото никой не иска да пропадне планираната му ски ваканция, но впечатлението ми е, че травмите са по-сериозни именно по тази причина. Препоръката ми към скиорите е да отделят време за т.нар. обща физическа подготовка, която да включва упражнения за мускулна сила и еластичност и по-добра подвижност на ставите, за да са подготвени за по-тежките натоварвания.

- А започнаха ли да пристигат пострадали от зимни спортове?

- Да. Безснежието влияе на броя им, но наблюденията ни са, че пиковите месеци са февруари и март. Може би защото се получава известно акумулиране на случаите. Клиниката, която ръководя в болница „Софиямед", се занимава предимно със ставна хирургия, а при ставните увреждания оперативното лечение не е спешно и доста често за поставянето на точната диагноза са необходими допълнителни прегледи и образни изследвания.

- Кои са най-честите травми и кои имат най-продължително лечение?

- При скиорите най-чести са травмите на колянната става, следвани от счупванията на долни и горни крайници, докато при сноубордистите травмите на коляното са по-малко за сметка на счупванията на крайниците и травмите на таза. И при двата вида спорт изключително опасни са черепно-мозъчните травми, каквато получи наскоро по време на ски спускане големият автомобилен състезател Михаел Шумахер. Не мога да кажа кои травми имат най-продължително лечение, защото всичко е много индивидуално. Но обикновено по-дълго е лечението при тежките ставни, връзкови увреждания, счупванията на големите кости на крайниците, черепно-мозъчните и съчетаните травми.

- Кое е модерното хирургично лечение?

- Съвременното хирургично лечение се усъвършенства с темповете на развитие на новите технологии.

Все по-голяма част от оперативните интервенции се извършват миниинвазивно. Това означава, че ние правим операцията, стараейки се максимално да запазим целостта на тъканите и органите на пациента. Революция в тази насока направи ендоскопската техника, при която в определена част на тялото се прониква с оптическа система през няколкомилиметров достъп и операцията се извършва като екипът я следи на видеомонитор. В ортопедията и травматологията на тези принципи се базира артроскопската хирургия, която е основен оперативен метод в Клиниката по артроскопска травматология в болница „Софиямед".

- Ако ставно травматично увреждане преди се е овладявало за 1 година, с артроскопската хирургия и възстановяването след това на колко се е скъсил този период?

- Увреждането на кръстна връзка на колянната става, лекувана оперативно по конвенционална техника с разрез, изискваше около година за пълно възстановяване. Ако пациентът се оперира артроскопски, в повечето

случаи се разрешава още от първите дни да ходи и натоварва оперираният крайник, а след шестия месец може да практикува всякакви видове натоварвания, включително и професионален спорт. Много съкратени са и сроковете за възстановяване например след артроскопска операция на увреден менискус. Ние имаме пациенти - професионални футболисти, които се възстановиха за тренировки и мачове за по-малко от две седмици след такива операции.

- Като хирургично изпълнение кои операции са най-трудни за вас?

- Няма лесни и трудни операции. Когато извършва една операция, хирургът трябва да я прави винаги максимално добре, защото за него тя може да е рутинна процедура, но за пациента това може да е единствената операция, правена през живота му, и той очаква да няма друга. Така че ние трябва да пристъпваме към всяка интервенция с професионализма и респекта, че това е най-трудната ни операция, тогава със сигурност ще я направим възможно най-добре.

- Какво ще посъветвате хората, за да не стигат до вас?

- Голяма част от нашите пациенти се занимават със спорт професионално или аматьорски. Нека те поддържат необходимото добро състояние на мускулатурата на тялото, защото тя освен че осигурява движението му, протектира ставите и костите оттравматични увреждания. Специално аматьорите и най-вече „неделните" спортисти предупреждавам, че хрущялът на ставите не може да се тренира и да се възстановява, той само се износва, затова да дозират спорта и натоварванията си, защото те не винаги са здраве.

- Скоро ще падне и сняг, какво ще кажете на хората?

- Аналазирайки случаите от тази и предходните години, бих искал да дам следните съвети на скиорите и сноубордистите:

✓да бъдат добре оборудвани с изправни ски автомати и наточени кантове и да карат с предпазни каски;

✓да бъдат концентрирани от първото до последното спускане и като усетят умора да почиват или спират. Най-много травми стават в началото на карането и при последното „айде още едно" спускане;

✓вслучай на инцидент на пистата, да изчакат спасителните екипи и да не се опитват да продължат карането, което може да усложни травмата;

✓впоследствие задължително трябва да се консултират с лекар - специалист. По негова преценка за уточняването на диагнозата при счупванията е достатъчно да се направи обикновено рентгеново изследване. Докато при ставните увреждания изследването, което дава най-много информация, е, ядрено-магнитният резонанс. Що се касае до битовия травматизъм, общоизвестно е, че снегът и поледицата увеличават в пъти травмите, особено счупванията и то при по-възрастните хора. Рисковите, ненужни излизания навън в такива условия трябва да се ограничават.

- Много ли са пациентите ви, които са дошли за подмяна на стави?

- Разбира се, ние правим такива операции, но ендопротезирането не е единственият приоритет в работата ни. Аз съм привърженик на т. нар. биологичен подход при лечението на ставните увреждания. Неговата същност е в това да се направи оперативно всичко възможно, за да се съхрани оригиналът, а при ставата това означава да се запази нейният хрущял. При колянната става ние постигаме това, като възстановяваме увредените ставни връзки, зашиваме разкъсаните менискуси, възстановяваме травматичните хрущялни увреждания, извършваме оперативни корекции на биомеханиката на ставата. Разбира се всички тези операции имат своите показания и противопоказания, които стриктно спазваме, защото смятам, че е изключително некоректно да даваш на пациента, дошъл с оплакванията и проблема си, неизпълними обещания и необосновани надежди.

- Какви новости в лечението прилагате отскоро във вашата клиника?

- През последните години темповете на нарастване на човешкото познание се увеличиха главоломно. Това касае и медицината и в частност и моята специалност -ортопедията и травматологията. На базата на тези нови познания се разработват и нови оперативни методи и импланти. Мога да твърдя, че ние, в болница „Софиямед", работим по най-модерните методи и използваме най-новите импланти за лечение на травмите и заболяванията на колянната, раменната глезенната и други стави. В клиниката правим над 400 сложни връзкови операции на колянната става на година, като по този показател спокойно може да се сравняваме с водещите клиники от Европа и света. Говоря не само за бройка, а и за иновативни оперативни техники и импланти. Това, което планираме да развием, е артроскопската хирургия на тазобедрената става, тъй като и там може да се направи нещо, преди да се стигне до изкуствената става. За целта двама от моите колеги от Клиниката бяха на специален квалификационен курс в Мадрид, а следващата стъпка в развитието ни ще бъде оборудването с необходимата апаратура и инструментариум.