95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 18

Мъжът от първото семейство е преуспяващ бизнесмен. Той и съпругата му имат добра репутация в града. Тя работи доброволно в местната болница, а той е ангажиран в местната политика. Децата им са възпитани. Домът им е безупречен. Не пушат и не пият. Преди няколко години са се заинтересували от здравните въпроси и сега тичат по пет мили на ден, а освен това са вегетарианци. Всъщност точно интересът им към здравето ги е подтикнал да се обърнат към Църквата на адвентистите от седмия ден.

Второто семейство живее в предградията, в малък апартамент над магазин за алкохол. Съпругът и съпругата - е, може би трябва да кажа мъжът и жената, защото живеят заедно, без да са женени - са безработни. Единственият им доход идва от Социални грижи. Мъжът е бил известно време в затвора за сравнително дребни нарушения - кражби, притежаване на малко количество наркотици и други подобни. Жената е алкохолик и страда от затлъстяване. Има три деца, но от различни бащи, като нито едно от тях не е на настоящия "съпруг". Преди няколко дни агенцията за защита на децата ги е взела за известно време и е обвинила родителите в небрежно отношение и малтретиране. Тази криза довела до първите контакти с адвентната църква. Майката решила да запази децата си и осъзнала, че те се нуждаят от Бога.

При кое семейство искате да отидете? Изборът е ваш! Според вас кои имат по-голяма възможност да станат добри християни, добри адвентисти?

Спомням си, че посетих дома на една жена от църквата. Мъжът й бе алкохолик. Опитах се да го заговоря, но той ме погледна със замъглени очи и каза: "Наистина се възхищавам от адвентистите. Трябва да си силен човек, за да бъдеш адвентист." Съгласни ли сте с това? Или е възможно слаб човек да стане добър адвентист? Възможно ли е да напълним църквата със силни хора, които не биха и помислили да направят нещо лошо, но въобще не осъзнават нуждата си от Христос?

За дявола няма значение дали един човек е погубен извън или вътре в църквата. Един от капаните му да ни държи настрана от истинско преживяване на себепредаването е да ни накара да насочваме усилията си към греховете си и упорито да опитваме да живеем добър живот.

Да се занимавате с греховете си означава да стигнете до задънена улица, без значение дали сте силни или слаби. Ако сте силни, доброто ви поведение може да стане бариера между вас и Спасителя. Ако сте слаби, може така да се обезсърчите и отчаете от неуспехите си, че напълно да се откажете. "Не трябва да гледаме към себе си. Колкото повече размисляме за собствените си несъвършенства, толкова по-малко сила ще имаме да ги победим" (Е. Вайт, сп. "Ривю енд херълд", 14 януари, 1890 г.).

Еврейският народ от времето на Христос демонстрира този принцип. Еврейската църква бе изпълнена със силни хора. Само силен човек би могъл да стане фарисей! Но точно силните хора бяха тези, които отхвърлиха Исус и накрая Го разпънаха на кръст.

Слабите хора бяха отвън. Осъждаха ги като грешници. Ръководителите им отдавна ги бяха отлъчили заради греховете им. Бяха се отказали от надеждата, че е възможно да стигнат до небесното царство. Но точно слабите хора се тълпяха около Исус, приемаха Неговата благодат, ставаха най-ревностните Му последователи.

Като че ли положението на силните е безнадеждно. Но това означава ли, че трябва да се напием, за да признаем нуждата си от Спасител? Най-добре е всички ние, силни и слаби, отново да осъзнаем, че поведението ни нито ни спасява, нито ни погубва. Всички трябва да отидем при Исус за спасение.

Ти силна личност ли си? Такъв бе апостол Павел, такъв бе Никодим. Слаб ли си? Такава бе Мария, такива бяха Петър и Матей, такъв бе обзетият от бесове. Всички имаха една обща нужда - да се откажат от собственото "аз" и да отидат при Исус. Всички те откриха, че са приети от Него.

Днес Той ще приеме и тебе.

Тезис 19

Никой не може да се саморазпъне или да стигне до себепредаване. Някой друг трябва да направи това за него.
Може би една от най-трудните за приемане истини по въпроса за себепредаването е, че не можем сами да го направим! Ако можехме, въобще нямаше да имаме нужда от себепредаване, защото себепредаването, т.е. отказването от собственото "аз", е признаване, че не можем да направим нищо. Следователно себепредаването е Божие дело. То не е нещо, което можем да направим за себе си.

Както вече отбелязахме, за тези, които осъзнаят нуждата си от Христос и решат да отидат при Него, дяволът е приготвил странични пътечки на всяка стъпка. Той казва: "Ти си грешник и нямаш праведност. Започвай да си изработваш собствена праведност." Може да пропилеем дни и години, опитвайки се да постигнем праведност чрез силата на волята.

Тогава чуваме истината, че праведността идва единствено чрез вяра. Дяволът скача и казва: "Това е точно така. Имаш нужда от вяра. Започни да си изработваш вяра."

След като разберем, че вярата е дар, а не наше дело, той отново застава пред нас на последното стъпало по пътя ни към Христос, т.е. към себепредаването, и казва: "Добре, сега това, от което се нуждаеш, е да направиш усилия за себепредаване."

Понякога родители, учители, духовни лица и различни църковни ръководители несъзнателно помагат на дявола в неговата кампания! Били ли сте на богослужения, на които проповедникът е отправял покана да правите усилия за себепредаване? Виждали ли сте огън, запален от малки листчета, събрани в църквите? Просто записвате греха, от който искате да се откажете, и хвърляте листчето в огъня. Това ли е себепредаване?

Сигурно ви се е случвало да се чудите как да се откажете от някой грях в живота си и при вас да дойде човек, който да ви каже, че единственото необходимо нещо е просто да се откажете. И вие правите опити да се откажете. Казвате: "Отказвам се от нечестието си" или "Отказвам се от нечистите си мисли." Молите се с тези думи, но откривате, че нечестието и нечистите мисли все още не са ви напуснали.

Библията използва аналогията с разпятието като символ за себепредаването. "Съразпнах се с Христос", казва Павел в Гал. 2:20. Исус многократно е използвал този символ и е поканвал последователите Си да вземат своя кръст и да Го последват (виж Матей 10:38; Лука 14:27; Марко 8:34). Всъщност всеки път, когато Исус говори за кръста, има предвид нашия кръст, а не Своя.

Помислете за разпятието. Как са го правели? Лесно е да си спомним. Колко много пъти сме виждали картини или сме слушали за пироните и дървото. Но забележете едно важно нещо. Не можете да се саморазпънете. Някой друг трябва да го направи за вас.

Ако искате да се убиете, можете да го направите по десетки начини. Но никой не е извършил самоубийство, като се е разпънал на кръст.

В "Притчи Христови" тази истина е изразена по следния начин: "Никой не може да се освободи от собственото "аз". Можем само да се съгласим Христос да извърши това дело" (с. 159). Как се съгласяваме? Необходимо е нещо много повече от думи и молитви. "Устните могат да изразят нещо, което сърцето не признава. Докато говорим на Бога за нищия си дух, сърцето може да се пръска от гордост поради голямото си смирение и възвишена праведност. Истинското познаване на собственото "аз" може да бъде постигнато по един-единствен начин. Трябва да гледаме към Христос" (пак там).

Когато направим избора всеки ден да отделяме време, за да размишляване за Христос и когато Го поканим да извърши делото Си в живота ни, Той ще ни води стъпка по стъпка до момента на себепредаването. То е възможно само когато бъдем доведени от Него до този етап.

Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: