95 тезиси за праведност чрез вяра



страница10/48
Дата25.02.2018
Размер2.24 Mb.
#58703
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   48

Тезис 14


Познаването на Бога води до доверие в Него. Ако не Го познавате, няма да Му имате доверие. Ако Му нямате доверие, не Го познавате.
Необходими са само две неща, за да имате доверие на някой човек. Първо, необходимо е да откриете достойна личност. Второ, трябва да я опознаете. И обратното е вярно. За да загубите доверие, необходимо е след като откриете някоя недостойна личност, да я опознаете.

Докато учех в университета едно лято работих в сервиз за коли. Оттогава нямам никакво доверие в сервизите! Хората, с които работех, имаха хиляди начини за измъкване на пари от нищо неподозиращите клиенти. Усукваха ремъка за перката по такъв начин, че да го повредят и след това казваха на шофьора: "Вижте какво открих. Имате късмет, че го забелязах." После прибираха комисионната от продажбата на нов ремък. Често "сменяха" маслото на една кола, като използваха смененото масло от друга. Така вземаха по две такси за едно масло. След като ги опознах, разбрах, че не може да им се има доверие. Оттогава изпитвам подозрение към всички монтьори по сервизите.

Веднъж спрях на една бензиностанция, за да си напълня резервоара. Бензинаджията дойде до прозореца и ми показа пречупен ремък. Казах му: "Ти си го пречупил, ти го смени."

Изглеждаше шокиран. "Какво искате да кажете?"

"Някога работех в сервиз."

"О, разбирам."

Веднага смени ремъка, без да ми вземе и цент.

Напълно възможно е някъде по света да има честни бензинаджии. Но за да имам доверие на някой от тях, трябва да го опозная много добре. Беглото познанство не би било достатъчно. Необходимо е не само да бъде почтен, но и да имам време да го опозная толкова добре, че да му се доверя.

В Библията се казва, че на Бог може да се има доверие. Но никога няма да Му се доверите, докато сами не Го опознаете. Вече отбелязахме състоящото се от едно изречение изказване от "Животът на Исус", с. 668: "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание." Прибавете и мисълта от "Пътят към Христа", с. 61: "Послушанието е плодът на вярата." Ако е необходимо да познавате Бога, за да Му се подчинявате, и ако послушанието идва от вяра, тогава трябва да познавате Бога, за да имате вяра или доверие в Него.

Понякога забравяме тази истина и започваме да се борим с греха и с дявола. Правим усилия да се подчиняваме, проваляме се, после пак се проваляме. Вярно е, че сме призовани да се борим, но е важно да се заемем точно с тази борба, която е необходима. "Подвизавай се в доброто войнстване на вярата", се казва в 1Тим. 6:12. Как се подвизаваме в доброто войнстване на вярата? Като направим усилия да опознаем Бога, за да можем да Му се доверим.

Как опознаваме Бога? По същия начин, по който опознаваме и хората. За да се запознаем с някой, са необходими три неща. Първо, да говорим с него. Второ, да го слушаме, когато ни говори. Трето, да вършим съвместно някои неща. Това са съставните части на комуникирането.

Говорим на Бога чрез молитви. Слушаме Го да ни говори чрез Словото Си. Работим заедно с Него, като се включваме в християнски дейности, свидетелстваме и евангелизираме.

Понякога хората се смущават от идеята да общуват с някой, когото не познават. Веднъж един човек дошъл при Х. М. С. Ричардс и му казал: "Не вярвам в Бога."

"Защо?", попитал Ричардс.

"Защото не мога да Го видя."

Ричардс отговорил: "Не вярвам, че имате мозък."

"Защо?"

"Защото не мога да го видя."



Използваме много неща, които не можем да видим. Виждали ли сте електричество? Виждали ли сте радиовълни? Освен ако не живеете в Южна Калифорния, едва ли ще видите въздуха, който дишате! Не виждаме вятъра. Не виждаме микробите и бактериите. Не виждаме онова тайнствено нещо, наречено "живот". Но можем да видим резултатите от всички изброени по-горе неща!

Макар че не можем да видим Бога или да чуем гласа Му посредством технически средства, възможно е да видим действието на Неговата сила. Възползвайки се от средствата за комуникация, които ни е дал, можем да Го опознаем. Когато Го опознаем, научаваме да Му се доверяваме, защото е достоен за нашето доверие.




Тезис 15


Вярата е плод на Духа, а не на човека. Тя не е нещо, над което работим, или което можем да изработим.
Ако се интересувате от произвеждане на плодове, вариращи от ябълки до пъпеши, как трябва да започнете? Работили ли сте в градина? Знаете ли как се прави? Не са необходими големи познания, за да се види, че някои неща са причина, а други резултат. Ако искате да имате успех в градината, не насочвате усилията си към резултата, нали така?

Какво благословение би било да можем да видим разликата между причина и резултат, когато стане дума за духовно израстване. Колко от нас са пропилели години и огромни усилия в опита си да постигнат резултати, да работят върху резултатите! Павел изброява плодовете в християнския живот. Забележете, че те са плодове на Духа, а не на човека. "А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание; против такива неща няма закон" (Гал. 5:22, 23 - ЦП).

Писанието винаги представя вярата като плод или дар, или резултат. Тя никога не е наше дело. В Римл. 12:3 се казва, че Бог е дал на всекиго известно "количество" вяра. В Римл. 10:17 е записано, че вярата идва от слушане, а слушането е от Божието слово. Вярата винаги е резултат от нещо друго. Не можете да я създадете. Не работите върху плода. Напротив, насочвате усилията си към това, което произвежда плод. Не работите върху получаването на дар. Насочвате усилията си към отиване в присъствието на Дарителя и приемане на предложения дар. "Никой не може да създаде вяра. Светият Дух, Който действа върху човешкия ум и го просвещава, създава вярата в Бога" (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 940).

Лесно е да объркаме вярата с чувства и да се опитваме да изработим вяра, работейки върху чувствата. Кога ви е по-лесно да вярвате, че Бог ще отговори на молитвите ви? Дали когато чувствате, че ще отговори или когато сте сигурни, че няма да го стори? Кога имате повече вяра в Божието обещание да прощава изповяданите грехове? Когато се чувствате опростен, или когато се чувствате изоставен? Кога ви се струва, че имате силна вяра? Когато нещата вървят добре, или когато сте изправени пред изпитания и бедствия?

Казано е, че "чувството не е вяра. Това са две различни неща" ("Ранни творби" , с. 73). Още един спорен момент: защо не сме в състояние да изработваме вяра? Може да чуете подходяща музика, може да бъдете завладян от красноречието на човек, който се опитва да ви ентусиазира, може да се повлияете от осветлението или от духа на хората около вас. Възможно е да се създадат изключителни чувства и тълпата да бъде насочвана в определена посока. Но след като светлините угаснат и множествата си отидат по домовете, вие оставате сам. Какво се случва тогава? Възможно е да се почувствате по-зле отпреди. Случвало ли ви се е? Милиони съвременни хора вървят от една емоционална височина към друга, изразходвайки жизнените си сили в лудешко търсене на нещо, което да повдигне духа им и да им помогне да забравят, че последното направено от тях нещо е било съвсем мимолетно и преходно.

Неприятелят така успешно е завладял света с този метод, че все още го използва като едно от най-добрите си средства дори в църквата. Когато някой реши да отиде при Исус, за да намери трайното щастие, предлагано от Него, врагът идва и казва: "Искаш да отидеш при Исус? Добре, но ще трябва да оправиш живота си, така че Той да може да те приеме." Сатана кара този човек да работи върху резултатите и го държи настрана от Исус, докато нещастникът отчаяно се опитва сам да си изработи праведност. Но идва моментът, когато чува за праведност чрез вяра. Звучи добре. Решава да я приеме, но врагът идва с друга уловка. Казва му: "Това е точно, праведността идва чрез вяра. Недей да работиш върху праведността си; работи върху вярата." Така може да се постави още една бариера между грешника и Спасителя.

Истината е, че не трябва да работите нито върху праведността, нито върху вярата си. И двете са дар. И двете са плод. И двете идват в резултат от познаването на Исус. Познаването на Исус е резултат от общуването с Него. Ако отидете при Исус, Той ще ви даде истинската вяра, от която се нуждаете. Първият вторичен продукт от търсенето на Исус е истинската вяра. Праведността е вторият.



Каталог: dataup -> ind-new.php?path=Opravdanie
dataup -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 3 rev времето на звяра
dataup -> Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама
dataup -> Ms excel Test
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
ind-new.php?path=Opravdanie -> Търсим материали на Джорж Найт, Ралф Ларсон, Грахам Максвел
ind-new.php?path=Opravdanie -> 99Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието „Ето Божият агнец, който носи греха на света.”


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   48




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница