95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 12

Представете си, че от другата страна на улицата, точно срещу моята къща, живее вдовица. Всеки неделен следобед аз й помагам в градинската работа. Това добро дело ли е или лошо? Вероятно е добро дело, поне така си мислят съседите. Но какво да кажа за сърцето си? Този тезис настоява, че дори да помагам на вдовицата, това би било грях, ако живея отделен от Бога.

Атеист би могъл да реши да помага на съседа си. Това ще го направи ли християнин? Някой, който е просто добър църковен член и няма намерение да прави нищо лошо, но не отделя време за лична молитва, изучаване на Библията и всекидневно общуване с Бога, може да помогне на вдовицата. Но ако действието е извършено настрана от жизнено важните отношения с Бога, сърцето не е наред и постъпката му става греховна за самия него.

Например бих могъл да помагам на вдовицата, за да си помислят съседите, че съм добър човек. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото се опитвам да изкупя някакъв минал грях. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото съм чул, че е скътала доста пари и се надявам един ден да ме спомене в завещанието си. Отделен от Бога, мотивите ми ще бъдат егоистични, а постъпките ми, добри или лоши, ще бъдат греховни.

Възможно е най-приветливият външен вид да бъде покривало на най-ужасен грях. От много векове насам светът се чуди защо понякога най-слабите и най-грешните отиват близо до Бога, а най-силните и най-благородните Го отхвърлят. Сред апостолите този, който имаше най-голям шанс за успех, стана предател. Религиозните водачи отхвърлиха Исус и Го разпнаха, а бирниците, блудниците и разбойниците станаха най-твърдите му последователи. "Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол... Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана" ("Великата борба", с. 509). В "Пътят към Христа", с. 58 е казано: "Стремежът към влияние над другите, както и желанието от наша страна те да ни ценят и уважават, може да доведе до един порядъчен живот. Себеуважението също може да ни накара да избягваме външния вид на злото. И едно себелюбиво сърце може да извърши благородни постъпки."

Ако сърцето е греховно, порядъчният живот може да бъде само една огромна измама. Кое е по-опасно: тъмна бутилка в килера, на която има череп и кръстосани кости и е пълна с отрова, или бутилка в хладилника, на която има етикет от Пепси, но е изпълнена с отровна течност?

Сега живееш ли в грях? Няма значение дали си слаб и грешащ или си фарисей от фарисеите, подобен на Павел преди да срещне Исус по пътя за Дамаск? Пътят към свобода от греха - независимо дали грехът се изявява в "добро" или в "лошо" поведение - е да отидем при Исус за спасение и да не се отделяме от Него. Само Исус може да ни изведе от грях към праведност.

Вяра

Тезис 13

Хората аплодирали. Били сигурни, че може да го направи. След това задал въпроса: "Кой ще дойде да седне в количката?"

Настъпила тишина. На публиката просто било напомнено, че има огромна разлика между вяра и доверие! Едно е да вярваш, че количката ще мине успешно над бездната, друго е да й повериш живота си.

В Яков 2:19 се прави същото разграничение: "Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят." За да притежавате спасителна вяра, имате нужда от нещо много повече от просто убеждение. Дори дяволите са убедени, но треперят. Те вярват, но не се уповават. Това е съдбоносната разлика.

Три думи описват отношенията на християнина към Бога: убеждение, вяра, упование. Думата убеждение в съвременното й значение често съдържа идеята за интелектуално съгласяване с нещо. Вярата понякога бива бъркана с позитивното мислене. Но думата упование вероятно най-точно описва библейското доверие в Бога. Където намерите в Свещеното писание думите убеждение или вяра, заменете ги с упование и ще откриете нови измерения на вече познати думи. Например "Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш" (Йоан 16:31). "Уповавай се на Господа Исуса Христа и ще се спасиш".

"Избрани вести", кн. 1, с. 389: "Вярата включва не само убеждение, но и упование." "Възпитание", с. 253: "Вярата е упование в Бога."

Вярата означава зависимост от Бога. Вероятно най-близката до нея дума е себепредаване. Тя носи в себе си значението на предаване на живота под контрола на Бога.

Самонадеяните хора не обичат зависимостта. Струва им се ужасяващо да приемат Божието ръководство. Това може да бъде удар по човешката гордост и надменност. Но "без вяра не е възможно да се угоди Богу" (Евр. 11:6), т.е. "без упование не е възможно да се угоди Богу." Само когато се откажем от собствената си воля и се доверим на Божията сила да спасява, Бог може да осъществи Своя план за живота ни.

Истинската вяра, упованието, позволява на Бога. Тя довежда до зависимост. Човешкият разум и логика могат да стигнат до един предел, отвъд който е необходимо да направим стъпка в това, което не може да се докаже по пътя на опита. Теолозите наричат тази истина "скок на вярата".

Но упованието в Бога не е скок в тъмното. Той ни е дал достатъчно доказателства, въз основа на които да Му се доверим.

В Матей 15 гл. четем за сирофиникийката. Тя отишла да търси Исус, Който се отклонил на 50 мили от пътя Си, за да възнагради търсенето й. Но когато отправила молбата си към Него, Той като че ли я пренебрегнал. Настоявала и Исус казал думи, които биха могли да се приемат за обида. В погледа, в гласа и поведението Му обаче имало нещо, което я насърчило да Му се довери въпреки очевидния неуспех. Тя упорствала, докато вярата й била възнаградена. Отговорът дошъл в резултат на това, че не престанала да се уповава.