95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 16

Тъй като учението на Хус станало широко известно, бил извикан в Констанс, за да отговаря за проповедите си. Получил документ, гарантиращ сигурността му, но скоро след като го изслушали, бил хвърлен в затвора. Предложили му да се отрече от идеите си. Отказал и не след дълго го изгорили на глада. Прахът му бил разпръснат по река Рейн. Гонителите му се надявали, че гласът му е замлъкнал завинаги.

Когато Йероним чул, че приятелят му е в опасност, бързо тръгнал за Констанс, без да чака документ за сигурност, който и без това се оказал толкова безполезен за Хус. Веднага след пристигането си бил арестуван и хвърлен в затвора, където преседял много месеци. Смелостта му го напуснала и той приел предложението да се отрече от идеите си.

После направил едно трагично откритие. Оказало се, че има нещо по-лошо от изгарянето на клада, а именно - да не бъдеш изгорен на клада; да живееш с угризението, че си се отрекъл от Господа. Йероним оттеглил думите си и не след дълго тръгнал към кладата с песен. Когато палачът приближил отзад, за да запази огъня, мъченикът извикал: "Ела отпред. Запали огъня пред мене. Ако се страхувах, нямаше да бъда тук."

Историята на Хус и Йероним ни дава голям урок за истинска вяра. Днес в света и в църквата има псевдо вяра, която всъщност не е никаква вяра, а позитивно мислене. Тя ви води до убеждението, че вярата се състои просто във вярване, че каквото и да поискате, ще се осъществи; че ако намерите в Писанието някакво обещание, можете да го поискате за себе си. Франк Синатра пее за това положително мислене в песента си "Направих го по моя начин". Дори в собствената ни църква можете да намерите тази разновидност на вярата. Хора проповядват: "Можеш да го направиш."

Но в Библията съвсем не е казано, че всички обещания се отнасят за тебе точно в сегашното време и точно при тези обстоятелства. Ако изискването да се изпълнят тези обещания бе всичко, от което се нуждаем, за да бъдем избавени, тогава Хус и Йероним са се провалили. В Исая 43:2 има чудесно обещание, което те биха могли да изискат за себе си: "Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш." Но и двамата отишли на кладата не защото нямали вяра, а заради вярата си.

Ако имаме вяра, ние се уповаваме на Бога дори когато нещата не вървят така, както ни се иска. Лесно е да се доверяваме на Бога при положение, че всичко е наред. Истинското изпитание на вярата идва, когато на молитвите ни сякаш не се отговаря. "Господ желае да се уповавате на Неговата любов и милост както сред облаци и тъмнина, така и в слънчева светлина" ("Свидетелства", т. 2, с. 274).

Човешкото ни естество не може да не предпочита историята на Даниил в рова на лъвовете пред доклада за Йоан Кръстител. Трудно ни е да разберем изказването, според което "от всички дарове на Небето, участието в Христовите страдания е най-важното поръчение и най-високата чест" ("По стъпките на великия Лекар", с. 478). Харесва ни началото на Евр. 11 гл., но ни е трудно да приемем края. И все пак този текст съществува в Библията. Чели ли сте го наскоро? След блестящия разказ за избавлението, извършвано от Бога за народа Му при различни кризисни ситуации, става дума и за "други". Да не забравяме другите! "А други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанията" (Евр. 11:35-39).

Духовните обещания - за прощение на греха, за Светия Дух, за сила да се върши Неговото дело - винаги са наше разположение. Но обещанията за земни благословения, дори за живот, са дадени при определени случаи и се оттеглят при определени случаи според Божието провидение. Желаете ли да бъдете сред "другите", ако Бог ви призове да се присъедините към тях в час на изпитание на вярата.

Себепредаване

Тезис 17

Праведност чрез вземане на решение. "Отсега нататък аз ще..." или "Отсега нататък аз няма да..." Правили ли сте го? Случвало ли ви се е да откриете, че нищо не излиза от тази работа?

В следващите няколко глави ще говорим за себепредаване и един от основните му принципи е, че ако не е включено всичко, въобще няма себепредаване. То е нещо повече от отказване от някакъв лош навик. Можем да сгрешим дори като кажем, че предаваме "всичко". Себепредаването въобще не се отнася до неща. Единственият начин да предадем всичко е да предадем себе си. Предаването на собственото "аз" е основата на себепредаването.

Когато силите от Оста капитулирали в края на Втората световна война, какво всъщност предали? Само оръжията и амунициите? Танковете и ръчните гранати? Униформите и материалните средства? След като се предали, това автоматично уредило въпроса с оръдията, бомбите, танковете и всичко останало.

Предаването не може да бъде на части. Просто не съществува частично предаване, както не съществува и частична бременност. Или си, или не си. Няма средно положение.

Ако проучите какво казват вдъхновените писания, предназначени за църквата, ще откриете, че и там въпросът се поставя така: всичко или нищо. Христос изисква цялостно и безрезервно себепредаване (виж "Избрани вести", кн. 1, с. 110), безусловно себепредаване (виж "Свидетелства, т. 4, с. 120), пълно себепредаване (виж "По стъпките на великия Лекар, с. 473). Списъкът е много по-дълъг.

Когато говорим за себепредаване, използваме термин, който не се среща в библейския превод "Кинг Джеймс". Там е използвана думата покоряване. "И тъй, покорявайте се на Бога" (Яков 4:7). Това е пример, който ни показва какво се включва в пълното, цялостно и безрезервно себепредаване. Както вече отбелязахме, не подчиняваме само някои неща. Подчиняваме себе си. В процеса на подчиняване, т.е. себепредаване, ние предаваме собственото "аз" заедно с всичко останало. В "Свидетелства", т. 9, с. 182 идеята е представена по следния начин: "Всеки от нас ще има трудна борба, за да победи греха в сърцето си. Понякога това е болезнено и обезсърчително, защото, виждайки собствените си недостатъци, продължаваме да гледаме към тях, макар че би трябвало да погледнем към Исус и да облечем одеждата на Неговата праведност. Всеки, който влезе през бисерните порти на Божия град, ще бъде там като победител. Най-голямото му завоевание ще бъде победата над собственото "аз."

Себепредаването и вярата са тясно свързани. Само когато се доверим на Бога и се предадем, т.е. откажем се от собственото "аз", можем да разчитаме на Него, а не на себе си. Чрез себепредаването Той поема контрола. Едва тогава може да действа в нас така, че да желаем и да вършим Неговата воля.