95 тезиси за праведност чрез вяра

Съвършенство

88. Съвършенството на характера не е наше дело, а Божие дело в самите нас. Евр. 13:20, 21.

89. Съвършенството може да бъде опасна тема, ако насочваме вниманието към себе си и към собствените си дела. Гал. 3:3.

Исус

90. Исус бе като Адам преди грехопадението в смисъл, че имаше безгрешно естество - не бе роден отделен от Бога. По физическа и умствена сила и морално достойнство (устойчивост) Исус бе като Адам след грехопадението. Лука 1:35; Евр. 2:17, 18.

91. Исус нямаше предимства пред нас в побеждаването на изкушенията. Евр. 4:15.

92. Исус победи изкушението по такъв начин, по какъвто и ние можем да го победим; чрез сила отгоре, а не чрез сила отвътре. Йоан 14:10.

93. Исус намираше греха за отвратителен. Докато се уповаваме на Бога, също можем да смятаме греха за отвратителен. Евр. 1:8, 9.

94.Никога не можем да бъдем такива, какъвто бе Исус, но можем да правим това, което Исус правеше. Йоан 14:12.

95. Проблемът с греха е нарушената връзка между Бог и човек. Целта на спасението е да възстановим тази връзка.

Праведност

Тезис 1

"Да."

"Християнин е човек, който живее според златното правило."

"Християнинът е честен."

"Християнинът е добър и любезен."

"Християнинът обича ближните си."

Чух много различни отговори, но всички имаха нещо общо. Наблягаха на поведението. Името Христос не бе споменато нито веднъж.

Можете да прочетете интервюта на журналисти с хора от улицата. Отговорите са подобни.

"Християнинът прави това и това. Християнинът не прави еди какво си." Чули ли сте някой да отговаря: "Християнинът е човек, който познава и обича Христос."

Какво е християнството? Дали се основава на поведението? Или можа бе основата му е някакъв вид взаимоотношения? Трябва да намерим нишката, водеща към разбирането и преживяването на спасение чрез вяра в Христос. Християнството е въпрос на познаване на Христос. Поведението, отличаващо християните от нехристияните, е резултат, а не причина от отношението към Исус, основано на вяра.

Да перифразираме казаното. Ябълковото дърво ражда ябълки, защото е ябълково дърво, а не за да стане такова. Исус направи подобно сравнение: "Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове" (Матей 7:17, 18).

Ако се интересувате от добри плодове, хубаво е да започнете с добро дърво. Задачата ви би била да го напоявате, торите и да му давате възможност слънцето и дъждът да извършат работата си. Не е необходимо да се опитвате да произвеждате плод. Ако дървото е здраво, плодът неизбежно ще дойде.

Така е и в християнския живот. Този, който се опитва да живее християнски, като обработва поведението си, е влязъл в улица без изход. В "Притчи Христови" е казано: "Чрез обновяването на сърцето Божията благодат действа за преобразяване на живота. Никаква външна промяна не е достатъчна, за довеждането ни до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се реформират, като оправят този или онзи лош навик. Надяват се така да станат християни, но започват не там, където трябва. Първата ни работа е сърцето" (с. 91) .

Колкото и праведен да е животът ти, колкото и добри дела да вършиш, колкото и благочестив да изглеждаш, ти не си истински християни, докато не опознаеш Исус Христос лично. Вършенето на правда няма да те направи християнин, а само морален човек.

Първата църква се концентрирала толкова много върху Исус Христос, че Той бил основната тема за размисъл и разговор. "Христос каза това, Христос направи това..." Накрая някой казал: "Да ги наречем Християни".

Как ще те нарекат според нещата, за които най-много говориш и мислиш? Дали си добър човек, или наистина си християнин? Помисли за това!