95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 7

Пастор Джоунс няколко пъти заявил, че добрите дела нямат никаква стойност и не са условие за спасение. Е. Вайт му казала: "Знам какво искаш да кажеш, но оставяш лошо впечатление в много умове. Вярно е, че добрите дела няма да спасят нито една душа, но е невъзможно която и да е душа да бъде спасена без добри дела." След няколко страници в същата книга Е. Вайт пише: "Делата няма да ни осигурят билет за небето" (с. 388).

В какво прекалил пастор Джоунс? Каква е разликата между това, да кажеш, че добрите дела нямат никаква стойност, и да твърдиш, че те няма да спасят нито една душа, нито пък могат да ни осигурят билет за небето?

Някои хора веднага стигат до заключението, че ако добрите дела не ни спасяват, те нямат никакво значение. Ако лошите дела не са причина за погубването ни, следователно няма нищо нередно в тях. Една ключова дума ни предпазва от подобно недоразумение. Говорейки за връзката между добрите или лошите дела и причината за спасението или погубването ни, не пропускайте думата причина.

Не говорим за важността на добрите дела. Не говорим за целта на добрите дела. Говорим за метода на спасение. Стигнем ли до въпроса за спасението, можем да твърдим, че добрите дела не са причината, поради която се спасяваме. Те са резултатът.

Тогава каква е причината за спасението? Знаем, че добрите дела не са причината. В Римл. 3:20 съвсем ясно е казано: "Защото нито една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона." Исус е Този, Който ни спасява, и ние се спасяваме, като Го приемем. "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12).

Вниманието ни не трябва да бъде насочено към делата ни, независимо дали те са добри или лоши. Търсейки спасение, ние трябва да се съсредоточим в Исус и като гледаме към Него, да заприличваме все повече на Него. Всеки път, когато погледнем към себе си, ще се провалим. Или ще видим собствената си греховност и ще се обезсърчим, или ще видим доброто си поведение и ще се възгордеем. И в двата случая навлизаме в задънена улица. Има сигурност само ако гледаме към Исус.

Павел много дръзновено проповядваше темата за спасение единствено чрез вяра в Христос. Но той не се обяви срещу добрите дела. Апостолът бе един от най-благородните хора в града. В трета глава от посланието си до филипяните казва: "Ако някой има причина да се хвали с добри дела, то аз мога да го надмина по всички показатели!" И все пак в края на посланието заявява, че всичките му добри дела са нищо в сравнение с Христовата правда. "Съдейки по буквата на закона, както хората обикновено го прилагат за външните прояви на живота, Павел наистина се беше въздържал от грехове; но когато погледна в дълбините на светите предписания и се видя такъв, какъвто Бог го вижда, тогава смирено наведе глава и изповяда своята вина" ("Пътят към Христа", с. 29).

Веднъж обсъждах този тезис с група проповедници. Отначало, когато засегнахме първата част от въпроса - добрите ни дела не са причина за спасение - всички бяхме единодушни. Но когато стигнахме до втората част - лошите ни дела не са причина за погубването - някои от тях започнаха да нервничат.

Искам да ви попитам: Ако първото е вярно, то нима второто е погрешно? Не са ли част от една и съща истина? Спасението ни се основава на приемането на Исус и жертвата Му за нас чрез всекидневно общуване с Него. Не се основава на поведение. Спасението отива много по-дълбоко от поведението. Същото важи и за погубването! Поведението не е демаркационната линия, определяща вечната ни участ.

Ако бъдете спасени, това ще бъде поради направеното въз основа на връзката ви с Исус като ваш Спасител. Несъмнено ще има добри дела, но не те са причина за спасението. Също така, ако бъдете погубени за вечността, това ще бъде защото сте оставили Исус извън сърцето си и Той напразно е хлопал на вратата, за да Го пуснете да влезе. Може да има лоши дела, но те ще са резултат, а не причина. Бог не ни съди по външните прояви, а по сърцето. От сърцето излизат изворите на живота. Виж 1Царе 16:7; Притчи 4:23.