95 тезиси за праведност чрез вяра

Грях

Тезис 8

Понякога хората трудно възприемат тази истина. Поглеждат новороденото бебе и казват: "Как е възможно това малко безпомощно създание да има грях?" Но малко хора могат да отрекат факта, че новороденото е себелюбиво! Няма значение, че майката е изморена, а бащата трябва да става рано за работа. Ако бебето иска да бъде нахранено, почистено или забавлявано, винаги намира начин да го съобщи. Бебето е изключително себелюбиво.

Трагично е да се родиш в този свят! "Децата наследяват греха. Той ги отделя от Бога" ("Възпитание на деца", с. 475). Поради греха на Адам потомството му се ражда с вродената склонност към непослушание (виж Адвентен библейски коментар (АБК), т. 5, с. 1128).

В първите седем тезиси разгледахме въпроса за правдата. Тъй като обратното на правдата е грях, изглежда логично да проучим по-задълбочено тази тема. Ясното разбиране на правдата и греха е жизнено необходимо за вникване в учението за спасение чрез вяра. Мнението по въпроса за правдата и греха може да бъде малка пукнатина в тротоара, която по-късно да се превърне в Големия каньон.

От прочетеното досега можем да обобщим, че праведността идва чрез връзката ни с Исус и не се основава на поведение. Ако това е истина, тогава трябва да дефинираме и греха като нещо повече от поведение. Ние сме грешни по рождение, грешни сме по естество. Именно естеството ни е греховно, а лошите дела са само последица.

В Еф. 2:3 Павел казва, че по естество сме чада на гнева. В Пс. 58:3 е записано: "Още от рождението си нечестивите се отстраняват. Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят." В случай че не знаете кои да причислите към "нечестивите", спомнете си Римл. 3:10: "Няма праведен ни един."

Имало един скорпион, който искал да пресече реката. Срещнал жаба на брега и я помолил да се качи на гърба й.

"О, не - казала жабата. - Ако те пусна да се качиш на гърба ми, ще ме ужилиш и аз ще умра."

"Защо ще го правя? - попитал скорпионът. - Ако те ужиля и умреш, тогава и двамата ще потънем."

Аргументът на скорпиона изглеждал разумен и жабата му позволила да се качи на гърба й. Заплували по реката.

По средата на реката скорпионът ужилил жабата. Със сетни сити тя попитала: "Защо го направи? Сега и двамата ще умрем!"

Скорпионът отговорил тъжно: "Знам, но не можах да се сдържа. Такава ми е природата."

Това е дилемата на човечеството. Естеството ни е паднало. Не можем да си помогнем. Дори да разбираме, че се унищожаваме, не можем да спрем да грешим, тъй като природата ни е зла. "Последиците от изяждането на плода от дървото за познаване на добро и зло се виждат в преживяванията на всеки човек. В самото му естество има склонност към злото, сила, на която не може да се противопостави, ако не получи помощ" ("Възпитание", с. 29). Поради Адамовия грях "нашето естество стана също така паднало и ние вече не можем да направим себе си праведни" ("Пътят към Христа", с. 62).

Тъй като проблемът с греха е нещо повече от вършене на злини и ние сме грешни по естество още от момента на раждането ни, грехът трябва да бъде търсен по-дълбоко от простото изучаване на поведението. Бог ни предлага да започнем отначало. Той ни предлага новорождение и напълно ново естество.

Исус обясни на Никодим в среднощната Си проповед пред аудитория, състояща се от един човек, че ако няма новорождение, нямаме надежда да видим небесното царство. Първото рождение не е за вечен живот. Необходимо е да има второ. Добрата вест за спасение е, че заради Исус можем да получим ново естество и като споделим Неговото божествено естество, да избягаме от покварата на греховния свят, в който сме родени.

Тезис 9

Полицаят ме глоби и каза, че незнанието не е извинение. Бях на мнение, че то е възможно най-доброто извинение. Вместо да си платя, отнесох въпроса до съда. За щастие съдията погледна на нещата от моя гледна точка и отмени глобата.

Кой мислите е прав, съдията или полицаят? Смятате ли, че незнанието е оправдание за дадено нарушение? Как Бог гледа на незнанието ни и смята ли ни отговорни за нарушаването на закона Му?

Бихме могли да проучим няколко библейски текста, за да открием отговора. В Ез. 18:20 се казва: "Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде на него." В Йоан 15:22 Исус заяви: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега обаче нямат извинение за греха си." В Йоан 9:41 е записано: "Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате: Виждаме, грехът ви остава."

Запитвали ли сте се защо е трябвало да изминат толкова много години до унищожаването на Ерусалим, след като Исус бе говорил на еврейския народ и го бе оставил без извинение? Защо не падна огън от небето веднага след възкресението, за да бъдат убити тези, които разпънаха Божия Син?

В книгата "Великата борба" са представени две причини: Първо, не всички бяха чули, дори сред възрастните. Второ, децата. "Все още сред евреите имаше твърде много хора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същите благоприятни случаи да приемат светлината, която техните родители бяха отхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и на техните последователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде да видят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и животът на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва да бъдат осъждани заради греховете на родителите. Но когато въпреки познанието на цялата светлина, дадена на родителите им, те отхвърляха допълнителната светлина, подарена им специално, ставаха участници в греха на родителите си и превишаваха мярката на своето нечестие" (с. 27, 28).

Не е ли добра вест, че Съдията на целия свят взема под вниманието непознаването на закона Му, преди да произнесе присъдата? Макар че сме грешни по рождение, Той не ни държи отговорни за състоянието ни, докато не получим достатъчно светлина и възможност за покаяние.

Грехът в света ни създава най-малко три проблема. Първият е греховното ни естество, с което сме родени. Вторият е списъкът с грехове, които сме извършили. Третият е съгрешаването в настоящия момент. Понякога хората си мислят, че ако спрем да грешим и никога повече не извършваме грях, няма да имаме повече нужда от Исус. Но докато сме живи, ще се нуждаем от оправдаващата Му благодат, която да покрива както греховното ни минало, така и греховното ни естество.

От друга страна, някои са убедени, че трябва да направят нещо, за да изкупят греховното си естество. Тъй като вярват, че сме грешни по рождение, решават да кръщават бебета, за да се справят с проблема. Августин проповядвал това, което обикновено се нарича доктрина за първородния грях, макар че би било по-точно да се нарече "първородна вина". Той вярвал в греховното състояние на човека при раждане и в отговорността ни за това състояние.

Но Бог никога няма да ни държи отговорни за греховете - независимо дали става въпрос за греховно естество, отминали грехове или настоящи грешки - докато не разберем две неща: Първо, кое е грях; второ, какво да правим с него. Едва тогава започва да ни държи отговорни.

Бог не се занимава с правенето на сметки колко души няма да пусне в небето. Напротив, поради голямата Си любов прави всичко, което един Бог на любовта може да направи, за да ни помогне да бъдем там. Разрешението на проблема за греховното естество, греховното минало и днешното съгрешаване е дадено чрез Неговата благодат.