А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

19 - ЛЮБОВТА И ТЪРСЕНЕ НА СВОЕТО

"Любовта не търси своето..."

Търсенията на човека са безконечни. От люлката до гроба човек остава в състояние на непрекъснато търсене за да задоволи своите физически, душевни и духовни нужди, временни и вечни, които в нашия живот никога напълно не могат да бъдат удовлетворени.

Бог, който е създал човека и който знае всичките нужди на човека, не забранява да търси той удовлетворение им, напротив, Бог поощрява това търсене като казва: "Търсете и ще намерите ... всеки, който търси ще намери."

Бог очаква ние да потърсим първо Него. Словото Божие подбужда нас към това, като казва: «Търсете Неговото лице всякога...», «Защото благ е Господ към тези, които се надяват на Него, към душата, която Го търси...» «Този, който търси Господа няма да се лиши от никакво добро...» (Псалм 25 и 32)

Бог желае, щото ние да търсим само Този, който има пряко отношение към нашата душа и вечната й участ и обещава да се погрижи за нашите лични дела. «Първом търсете Божието Царство и всичко друго ще ви се прибави.»

Бог не иска от вярващия, той да не мисли за земните работи и собствени интереси, но Той очаква ние в никакъв случай да не сме изключително заангажирани с тях и да не мислим за ближния или да действуваме в ущърб на неговите интереси.

Апостол Павел срещал и такива случаи и затова пише: «Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго... Както и аз угаждам на всички във всичко, като търся, не своята полза, но ползата на мнозината, за да се спасят."

Господ ни заповядва да любим ближния, както себе си, а това означава, да търсим за ближния, това което търсим за себе си.

Нашите търсения се разделят на три направления: да търсим Божието, да търсим своето и да търсим ползата на ближния. Но скръбно е когато търсим само нашето. Тази скръб изпълва сърцето на апостол Павел в Римския затвор: "Всички търсят своето, а не това което е угодно на Исуса Христа." (Филипяни 2 гл.)

Христос не е търсил своето, напротив, Неговите търсения винаги са били насочени за доброто на другите. Той не се е грижил за това «къде глава да преклони», но «Той дойде да потърси погиналото».

Грехопадението отчасти се изразява в това, че човек създаден от Бога и предназначен да живее чрез Него и за Него, започнал живота си за самия себе си, търсещ не Божието, а своето.

Всъщност се получава така, че този, който търси своето, обикновено не намира и Божието и своето. А този, който търси Божието намира и Божието и своето. «Потърси щастие за другите, и ти ще намериш и своето собствено щастие." - казва народната мъдрост.

Нищо не разкрива така тайните на душата, както търсенето на своето. В този смисъл и известно на всички изречение, може да добие следния ви «Кажи ми какво търсиш и аз ще ти кажа, кой си.»

Погледнете човека, който люби Бога и търси Божията воля, успеха на делото Божие и благоденствието на ближния. Такъв човек поставя по-високо от своите проблеми Божиите, за него те са на първо място. Наблюдавайки него и неговите действия, вие ще се убедите лично в проявлението на Божията любов.

Погледнете сега човека, който търси своето. В името на своите цели, той е способен да отиде до крайности. Той е готов даже да премести земята от нейната орбита, да причини хаос във вселената, да снеме Бога от Неговия Престол. В това се вижда проявлението на Дявола, Който търси своето в ущърб на Бога и на хората, на миросъзданието и всички твари в поднебесната. Любовта никога не е способна на подобно нещо. "Любовта не търси своето."

В живота всичко, което се върши без любов, произлиза от завист, тщеславие, алчност, болни амбиции и всякакви слепи и глупави импулси, които довеждат до неизбежни разочарования, недоразумения, сръдни, смут и затруднения.

Веднъж влязох в ролята на миротворец. Две мили дами пенсионерки, приятелки от детинство се срещнали след полувековна раздяла и решили да живеят заедно. И както обикновено става, някоя, за нещо си се обидила. В моето присъствие обидената, без да взема под внимание искрените извинения на обидилата, побърза рязко да изброи всички нейни недостатъци и накрая със сълзи възкликна: "Още от първия ден, когато ти влезе в стаята ми, аз вече видях, че няма да имам никаква полза от тебе." Тази заключителна фраза криеше всичко, което беше в душата й. Тя показа, че в основата на мнимата дружба не са били взаимните приятелски чувства и любов, а търсене на лична изгода.

Търсене на своето, ето един от най-мощните фактори в човешкия живот. В света има не малко хора, които с всяко ново запознанство се стараят да открият и определят до каква степен то може да бъде използвано от тях.

Съвършено иначе подхожда към този въпрос любовта. Тя мисли за това не как да използва новото запознаване, а как да бъде полезна за него.

За съжаление личното угаждане има неотразимо влияние във всички светски взаимоотношения и решения. Всичко, което мирише на полза за нас, ние го считаме за справедливо, разумно и логично, а всичко противоречащо на угодата, даже най-благородното и свято, представлява нелепо, нецелесъобразно и ненужно. Прав е бил този, който е казал: «Човек, който търси своето, извлича полза не само от своето нечестие и несправедливост, но даже от честността и справедливостта на този, с когото има работа.»

Впрочем каква трагедия е за човека, който е отдавал всички свои сили и целия свой живот за «търсене на своето», а в края на земния си път се убеждава в това, че това «свое» в него, никога не е било и го няма. От всичко това, което той е придобил, натрупал и на каквото е отдал себе си не може да назове "свое собствено", освен своята душа. Защото собственост на цялото негово имущество е Господ, а сам той само «неверен управител», отговорник на Небесния Господар.

Блажен е човекът, който помни, че това, което има не е било пари, къщи, земя и всякакви съкровища и накрая се свежда до това, че човек има само един костюм, един ковчег и един беден гроб.

Блажен е човекът, който търси "горното" и с любовта си събира за себе си "съкровища неповяхващи на небесата". Блажен е този, който е издълбал своето име в сърцата на хората, а не на богатия, но студен гробищен мрамор.

Живот свободен от търсене на своето е живот самоотвержен, свят, предизвикващ общо уважение. Всички ценят любвеобилните, прями, откровени и честни хора.

Живота на вярващия протичащ в любовта Христова, е неотразимо очарователен. Такъв живот отразява от себе си неземна красота, трогва сърцата и разпространява около себе си небесно благоухание.

Човек преизпълнен с любов към хората е подобен на плодно дърво, което принася приятни и полезни плодове, но не на себе си, а на всекиго, който желае да протегне ръка и да се възползва от него.

Истинския християнин живее за това, щото да облекчи непосилния товар на другите хора. Затова да живееш без Христовата любов в сърцето си е немислимо за християнина, както е немислимо да се свири на цигулка без струни.

Търсенето на своето скъсва в душата ни струните на любовта и прави нашия живот нерадостен, без цел и безплоден, а всички наши жертвоприношение на Бога осквернени и неугодни. На Бога са угодни такива жертви, при които ние отдаваме частица от самите нас.

Най-богатите дарове принесени на Бога чрез участието на нашите сърца, са подобни на жертвоприношението на Каин. Търсейки ползата за другите, ние сме длъжни да делим с тях малкото, което ни праща Господ.

Способни ли сме на това?

Борис Годунов при възцаряването си е казал че той би желал да подели с всеки беден последната риза и в същото време несъзнателно с ръката си хванал яката на своята рубашка покрита с бисери. Бедните хора се нуждаят не от нашите добри пориви и от гръмки и празни декларации, а от скромните и обикновени проявления на Христовата любов, която изпълва сърцето на истинския християнин.

Търсещият своето човек е затворен в себе си, изолиран, интересуващ се само от себе си. На него са чужди бедата, скръбта, нуждата, опасността, гибелта. Затова не е чудно, ако на вика: «Пожар!» в големите аудитории загиват стотици души, които се хвърлят към изхода, като мислят само за своето спасение, пренебрегвайки съдбата на всички останали. Любовта, която не търси своето, дава живота си за другите.

Духовния живот на църквата се укрепва във взаимната любов и взаимната пожертвувателност и се парализира от взаимното търсене на своето. Човек обладан от любов живее дълго и щастливо, а този, който търси своето живее жалък и паднал живот.

Човек се цени според широтата на душата си дълбочината на сърцето, святите размишления, чистотата на характера, възвишените търсения, способността да се жертва и обилната любов.

Някой си е казал: "Само този е наистина велик, който има велика любов."

И действително да живееш за интересите на другите и за тях да жертваш себе си - ето висшата степен на любовта и уподобяване на Бога.

Христос призовава към такова християнство.

Желаеш ли да бъдеш такъв християнин?

Иди при обидените -

По техните стъпки.

Където трудно се диша,

Където печал се чува, -

Бъди там първи!

Н. А. Некрасов