А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

18 - ЛЮБОВ И БЕЗЧИНСТВО

«Любовта не безобразничи...»

Гръцката дума «безчинство» (асхимонес) вероятно ни на един език не е преведена така точно, както на руски. Нашата дума безчинство има двояко значение: първото - нарушаване на реда, непристойно, безобразие поведение на човека и второто - непризнание на «чина», отрицателно отношение към социалното положение, към чинопочитанието.

Да безчинствуваш значи да се отнасяш с презрение към всички установени рамки на поведение, правила и порядки, да изразиш явно неуважение към всички по-възрастни хора от нас или стоящи в някакво отношение по-високо от нас.

Словото Божие ни учи: «Бог не е Бог на безредието, но Бог на реда." (1 Коринтяни 14 гл.) Бог е създал вселената и я подчинил на известни закони. В целия космос се наблюдава строг порядък, форма, подчиненост, връзка, хармония. "Друга е славата на слънцето, друга славата на луната, друга на звездите и звезда от звезда се различава в слава.» (1 Коринтяни 15 гл.) Бог е създал човека и го е подчинил на установен от Него порядък, но грехът дойде в света и наруши този порядък. Безчинството е било причина за грехопадението на ангелите и човека. Ето откъде е безчинството: изродена личност, хаос в ума, извратеност на възгледите, извратеност на волята, разюзданост на характера.

Оттука - предизвикателния, непристоен вид, резкия нагъл тон, неуместни реплики, нахално отношение към по-възрастните и по-високостоящите от тебе.

От това - склонност към интриги, пререкания, сърдене и буйство. Сега, както никога по-рано, много "следват плътските страсти и презират властта, смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества." (2 Петрово 2:10)

От това - отявлени невежи, които мислят себе си за гении с безсрамно безчинство се стараят да прикрият нововъведения, оригинален морал и други демонически форми на нравствен произвол.

Безчинството и гордостта са духовни близнаци, които с труд различаваме. Това, което се отнася за гордостта, можем да кажем и за безчинството.

Тихон Задонски така характеризира гордостта: "На високопоставените не се покорява, на равните и нисшите не отстъпва. Гордостта е креслива и многословна, слава и похвали за себе си търси, себе си и делата си високо издига, а другите презира и унижава, иска да покаже себе си, безсрамно се хвали. Доброто, което има на себе си преписва, а не на Бога. Хвали се с доброто, което няма. Своите недостатъци се старае да прикрие. В унижение и презрение да бъде никак не търпи. Увещания, изобличения и съвети не приема. В чуждите работи своеволно се меси."

"Любовта не безобразничи." Любовта се отнася към по-високостоящите с уважение. "Отдава на всекиго дължимото: комуто дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта." Любовта се подчинява на Словото Божие: "Почитай баща си и майка си.", "Всички почитайте, обичайте братството", "Имайте другия по-горен от себе си." (1 Петрово 2 гл., Филипяни 2 гл., Римляни 13 гл.)

Безчинството не понася думата "почитай". То никого не обича, никого не уважава, никого не почита. Някой си е казал: "Неуважение към велики хора по право принадлежи на простаците, и този, който защитава безчинните, сам е такъв."

Истинският християнин може да бъде неграмотен или малко грамотен, но попаднал в каквато и да е среда, той ще бъде най-вежлив и възпитан човек. Любовта ще го научи на правилно поведение във всяко общество. Любовта не допуска в своите думи или действия нещо такова, което да обезслави Господа или да постави под съмнение неговата вяра, искреност и святост. Любовта възвишава и облагородява душата на човека, а безчинството го унижава до невъобразима низина.

Полезно е да упоменем тука още за двата вида безчинства, а именно безчинство, което не знае своето място и безчинство, което се намесва в чужди работи.

Ще се спрем за малко на първото от тях.

Любовта винаги е на своето място. Тя никога не претендира за права, преимущества и привилегии пред ближните, и никога не се стреми да седне "не в своя сан". Любовта не се домогва до чужди длъжности, работа, служба и решително се отказва от предложението да ги заеме.

Любовта е мирна и скромна. Ако тя е талантлива, не се самоизтъква и няма никакво желание да удиви със своите превъзходства.

Ако любовта достигне някаква сполука в живота и с това е обогатила човечеството, тя не търси слава, не очаква признание, не се нуждае от почести.

Ако любовта проникне по-дълбоко в духовния живот, тя не поставя себе си на пиедестал, не издига паметници и не се отделя от братята, с по-малка опитност, с по-малък успех, по-малко духовни.

Ако вие назовете любовта апостол, то и тогава тя ще намери какво да ви отговори: "аз съм най-малка да се нарека апостол" и съм недостойна за това високо име.

Такава е любовта, която знае своето място, не се стреми да заеме чуждо кресло, както това постоянно върши безчинството.

Втория вид безчинство е това, което се меси в чужди работи.

Има такава поговорка: "Изгаря се този, който бърза да сложи показалеца си в чужда баница."Безчинството обича да се занимава с чужди дела и то до такава степен бива зает с тях, че сам той няма време да се занимава със своите.

Позволете ми да ви приведа един занимателен исторически пример: Придворна дама, която имала достъп при крал Фридрих Велики, му се оплакала от своя мъж:

- Ваше Височество, - казала тя, - моят мъж се отнася много лошо с мене!

- Това не е моя работа! - отговорил той.

- Да, но той също и за Вас лошо се отзовава, Ваше Величество! - продължавала обидената.

- Ах, това? Но това извинявай, не е твоя работа. - спокойно отговорил краля.

- Да Ваше Величество, но ако помислите с това той може да навреди на себе си, на собствената си кариера! - не се успокоила просителката.

- А това е вече негова лична работа. - спокойно отговорил Фридрих, и с това аудиенцията завършила.

Безчинните, бидейки във всяко отношение невежи, едновременно всичко знаят, всички учат, всичко могат, за всичко се борят, всичко критикуват, даже в случай на провал, обвиняват другите за него.

Многовековния житейски опит установил, че няма нищо по-позорно за човека вместо да си гледа своите работи, да се бърка в чуждите.

Като срещнем на нашия път хора с подобни тенденции, ние не трябва да им позволяваме да се пъхат в нашите дела в семейния и личен живот. "Вие как сте съумели да натрупате такова огромно имущество?" - запитали един богаташ.

- Половината от моето състояние аз спечелих като не разрешавах на никого да се меси в моите работи, а втората половина като сам аз не съм се месил в работите на другите. - отговорил мъдро той.

За безполезността и пагубните последствия от такова вмешателство е излишно да се говори защото те са очевидни:
Каква полза от труда,

Като простия не в своите дела се вплита,

И да поправи труда на учения се заема?

И. А. Крылов

Бъдете особено разсъдливи и помнете, че този, който щедро раздава непоискани съвети, сам той се нуждае от такива.

Досега ние разглеждахме безчинството в светското общество, обаче, трябва с печал да добавим, че порокът безчинство се среща и в много християнски църкви. Ние с вас живеем в предсказани от Бога "тежки времена", когато зли човеци и измамници ще преуспяват в злото, като водят в заблуждение и сами се заблуждават. (2 Тимотей 3 гл.) Затова, безчинството е духовно бедствие, бич на съвременното християнство.

Причината за това е, че в църквите са проникнали много хора, съзнателно невярващи. Те са дошли в църквите и са станали пълноправни членове не по лично убеждение и опита на новорождението свише, а по наследство. Мнозина от ранно детство са в църквата защото техните родители, деди и прадеди са принадлежали към тази църква, но защо са там и те самите не знаят. Задоволяват се с обредната страна на църковното служение, но съвсем малко знаят за личното общение с Бога, за християнското освещение, промяна на сърцето, характера и всекидневния обновен живот.

В първите дни на християнството било възприето да се разбира, че нормалния живот на християнската община зависи от правилното взаимоотношение на всички членове на църквата с Бога, пастира и един с други. Там, където тези нормални взаимоотношения се нарушават или никак не съществуват, там на сцената излизат люти "вълци в овчи кожи, които не щадят стадото". (Деяния 20 гл.)

Словото Божие повелява: "Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се." Но колко малко в наше време членовете на църквата знаят, какво значи църковна дисциплина, уважение към пастира, покорност, послушание на него във всички дейности на църквата? Или какво значи пастирско ръководство въобще, за което пастирът е избран от Бога, поради което е избран и упълномощен от църквата? Рядко има църкви, където членовете съзнават и чувстват, че на всеки от тях лежи възложената своя обязаност от Бога да се подчинява на ръководството и авторитета на пастира, който координира и обединява служението и дейностите в църквата.

Попитали един пастир: "Колко члена има вашата църква?" "Сто и двадесет" - отговорил той. "А колко от тях са активни». «Всички са активни, - казал той и добавил - но има разни видове активност: едни усърдно помагат в моето служение и ценят делото Божие повече от всичко в света, а други не съдействуват, а ми противодействуват, вредят на служението в църквата и всячески тормозят цялото Божие дело.» Това са плътски, недуховни активисти «суетни» «търсещи своето», «безчинствуващи», не признаващи църковната дисциплина и ред, неспособни на съвместна, планова, методична духовна работа в църква.

Лошо, много лошо, когато в църква пастирът не «показва пример на стадото», а диотрефствува, «господствува над Божието наследство, но несравнимо по-лошо е когато в църквата безконтролно властва някакъв безчинен ръководител или църковен комитет, състоящ се от такова ръководство. Те гледат на пастира като на подвластен църковен чиновник, задължен да се подчинява във всичко.

Разбира се този тип духовно узурпаторство и анархия е много опасно явление и съвсем не ново. Като прочитаме внимателно посланията на апостолите, ние се убеждаваме в това, че безчинството води своето начало от дълбока древност. Апостол Павел, претърпял много от безчинните, пише: «Заръчваме ви още братя в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас...Уверени сме в Господа за вас, че вършите и ще вършите това, което ви заповядваме. Понеже вие сами знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обхождаме безчинно между вас. Но такива ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа, да работят тихо и да ядат своя си хляб... И така молете се, щото да се избавите от безпорядъчни и лукави хора, защото не във всички има вяра." (2 Солунци 3 гл.)

Христовата армия е най-дисциплинираната в света. Във всички други армии проявлението на всяко безчинство се разглежда като нарушаване на военната дисциплина и подлежи на военен съд и строго се наказва. Безчинстващите в Христовата армия носят не по-малка отговорност пред Божия съд. Ето защо апостол Павел предлага преди всичко пред църквата: «молете се за безчинните», още «увещавайте ги», «убеждавайте ги» и ако тези мерки останат напразни, «странете от всеки брат, който постъпва безчинно, но ако и това не довежда провинения към покаяние и изправление, тогава «отстранете извратения от помежду вас." (1 Коринтяни 5 гл.) Човек, който е заразен с безчинство не може да има място в църквата. Военен, който не признава началство, ни власт, нито командир, може ли да бъде търпян в армията?

Нека проверим себе си! Съдействуваме ли ние за успеха на делото Божие или му противодействуваме?

Управляваме ли се от закона на любовта, която не безчинства или не обръщайки внимание на него продължаваме по същия път.

А завършвайки своето земно странствуване, можем ли да кажем: «Боже! Благодаря Ти, че Ти си ми отворил своевременно духовните очи и през целия живот си ми помагал:" да се подвизавам в добрия подвиг на вярата...като се държа за вечния живот...да преуспявам в правдата, благочестието, любовта? Или сме длъжни със скръб в душата да признаем, че живота ни е преминал без любов, празен, пуст:
Аз дълбоко себе си презирам,

Че любов през моя век, към никого нямах.

Н. А. Некрасов