А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

20 - ЛЮБОВ И РАЗДРАЗНЕНИЕ

«Любовта не се раздразнява...»

Раздразнителност - едно от многото проявления на гнева. Разпаленост, избухливост, лошотия, злоба, негодувание, вилнеене, неукротимост, ярост, беснеене - това са все плодове на гнева.

Едновременно гневът и всички негови плодове и проявления се явяват и "плодове на плътта". Плодове на плътта Свещеното Писание назовава всичко, което излиза не от Святия Дух, а от падналата греховна природа на човека. (Галатяни 5 гл.)

Тук е уместно да напомним, че Св. Писание различава два вида гняв: гняв Божий и гняв човешки. Разликата между човешкия гняв и Божия гняв е много голяма и очевидна.

Гневът Божий е абсолютно свят, не съучастник на злото, винаги безпристрастен и никога не излиза от рамките на Божията любов, истинен и справедлив, което не можем да кажем за човешкия гняв.

Човешкия гняв може да бъде предизвикан от уязвено самолюбие, търсене на своето, гордост, провалени планове, неосъществени цели, плътски амбиции или от несъвършенството и грешките на другите хора.

Гневът Божий може да дойде като следствие от нарушаване на Божията воля, допуснат грях: «И пламна Божия гняв към Израиля...», «Приближава се Божия гняв...», «Господ е страшен в гнева си...", «Бягайте от идващия гняв...» - казва Словото Божие.

Гневът на човека, напротив, може да бъде причинен не от нарушаване на Божията воля, но от нашата собствена воля, за която не можем да кажем, че съвпада с Божията. Има много хора гневливи, сприхави, предирчиви, такива, които натякват. Те се раздразняват в семейството, обществото, на работата, винаги и навсякъде. В такива хора сприхавост и раздразнение се предизвикват по тяхно желание и с това нарушават Божията воля: "Глупавият е раздразнителен и самонадеян. В търпеливия човек има голямо благоразумие, а който лесно се пали възвишава безумие." (Притчи 14:29)

Божия гняв не може да бъде продукт на егоизъм, както това обикновено се случва с човешкия гняв. Бог не може да се гневи заради самия себе си, защото това ще бъде противно на Неговата Божествена същност. Бог се гневи, като преследва интересите на цялото човечество, включително и интересите на този, на когото Той се гневи.

Гневът Божий е предназначен да пресече растящото беззаконие в света, за изкореняване злото и нечестието. "Те отхвърлиха закона на Господа Саваота и са презрели Словото на Святия Израелев; затова се разгорещи Господния гняв!" - предупреждава пророкът.

Гневът Божий се променя в Божия милост и престава ако човек се покае и престане да съгрешава. "Аз отлагам злото, което намислих да му сторя." (Еремия 17 гл.)

Бог бидейки същество абсолютно съвършено, като излива «яростта на гнева си на народите», има за това справедливо основание и затова е лишен и от най-малката възможност да греши, тогава когато човекът се гневи постоянно и стои пред тази страшна опасност.

«Човешкият гняв не твори правдата Божия (Яков 1 гл.) Затова, най-добре е за нас никога да не се гневим и раздразняваме, защото с това поемаме голяма отговорност пред Бога. Христос затова казва: "Вие сте чули какво е казано от старите: не убивай, защото който убива подлежи на съд, - а Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, е човекоубиец.» (Матей 5 гл., 1 Йоан З гл.)

«Който се гневи напразно...» Използвайки думата напразно, хората са склонни да оправдават с нея своя човешки гняв, за който лесно се намира основание. Но Словото Божие нарича всеки човешки гняв не полезен, ако той не е предизвикан от "ревност за Божия дом" или от негодувание против греха, проникнал в Църквата. Всяко проявление на гняв предизвикан от лични мотиви, освен нарушаването на Божията воля или презиране на славата Божия, е грешно, осъдително и напразно.

За съжаление гневът "напразен" е гняв безполезен, но всякога опасен за нас и болезнен за другите. Затова е казано: "Бъдете бавни в гневенето и бавни в говоренето", "да не бъде духът ти бърз да се гневи, защото гневът завладява сърцето на глупавия." (Яков 1 гл., Еклесиаст 7 гл.)

"Любовта не се раздразнява..."Любовта не бърза да се гневи, не подканва за резки отговори, не се страхува от дълги паузи и знае истинската цел на своето мълчание. Любовта контролира своите чувства и е силна в самообладанието. На най-оскърбителния въпрос любовта дава кратък отговор. Трудно е да я изкара някой от обичайните релси и от присъщото й духовно състояние и равновесие.

Любовта може да се сравни с голяма тенджера, която не може така лесно и скоро да заври а раздразнителния човек с малка тенджерка. И оттука поговорката: «Малкият чайник скоро завира.»

Раздразнителността - един от най-разрушителните пороци, често превръща великите хора на малки «чайници» и нищожни «тенджерки».

Да има в семейството раздразнителен мъж или жена - ето това е непрекъсната драма, и постоянно душевно терзание.

Да имаш раздразнителен съсед, роднина, съработник или приятел, значи всяка минута да си готов на някакви сюрпризи и неочаквани действия.

Грижейки се за хора, които още не потвърждават такъв вид злина, Словото Божие съветва: "Не свързвай приятелство с ядовит човек и не ходи с гневлив човек, да не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си." (Притчи 22:24-25)

Бедата е там, че раздразнителността не се прехвърля като пожар на други хора: "Избухливия човек възбужда раздор." - казва Словото Божие. Избухливия запалва пламък в окръжаващите и тогава пламъка на гнева се удесеторява. Бясното куче, ухапвайки здравите хора, ги превръща на бесни.

Избухливия човек би трябвало да знае, че да се гневи е опасно. Гневът обикновено започва с раздразнителност и нееднократно завършва с криминално дело, углавен процес и обесване. Иван Грозни не мислил и не искал да убие сина си, но в пристъп на гняв го убил. Всемирната история е пълна с такива примери. Да се раздразняваш е опасно. Любовта не се раздразнява, тя е вън от тези опасности.

Раздразнението е много старо. Още 400 г. преди Хр., първия учен медик Хипократ, заявил, че страхът, гневът и ненавистта са подобни на отрова в кръвта на човека.

Психофизиологията изучаваща връзката между психичните явления и физиологичните процеси, установила, че отровата за която, говори бащата на медицината Хипократ е способна да причини язва, артрит и други болести. От това следва, че няма по-голямо зло, което да ни причини противника от това, което сами си причиняваме с нашето раздразнение и ненавист. Така, че: Злия човек, като се разгневи вреди на другите, но още повече на себе си.

Гневът, както нищо друго се отразява на нашето сърце, мозък, системата на кръвообръщението, нервната система, системата на храносмилането и въобще на целия организъм.

Учените извършили такъв опит: В отделна стая поставили котка, където тя спокойно смилала изядената наскоро храна под рентгенови лъчи. След това в същата стая внезапно пуснали куче. Изплашената котка скачала по столовете и масата и настръхнала съскала. Сърцето й усилено биело и смилането храната за доста време се преустановило. Не става ли същото в организма на разгневения човек?

Не по-малко пагубно гневът се отразява и на нашето душевно разположение. Сприхавостта никога не се съпровожда с радости, гневливостта не донася щастие. Раздразнението нарушава вътрешния мир и лишава семейството от съгласие и хармония. Гневът е като буря в морето, докато не се успокои, много от пасажерите заболяват и са принудени да лежат в кабините.

При това гневът има свойството да деформира човека външно и вътрешно. Гласът на разгневения става с метален оттенък и повишен; изгледът е лош, зверски; лицето в началото е червено а след това става бледо и променливо; ръцете треперят, жестовете резки; езикът - «запален от ада»; думите са като отровно жило на оса, пчела или стършел, забиващи се в самото сърце на нещастната жертва. Раздразнения човек е жалко зрелище. Подобно на епилептика, той принуждава тези, които го окръжават да го съжаляват, вместо да го осъждат. Той обаче не заслужава състрадание, защото се отказва от правилното изцеление, предпочита плътски живот, разпуснатост и разюзданост.

В много случаи обикновено наглед избухване така овладява гневливия, че независимо от волята му преминава в ярост и бяс. Той става способен да чупи мебели, да хвърля вещи, започва да се бие и губи всякакъв контрол над себе си.

Казват, че в наше време няма бесни, някога е имало а сега вече няма. А какво е това, ако не най-обикновено бесуване, неудържим демон на гнева, злоба и ненавист?

Да се гневиш е не само вредно и опасно, но и грешно за тези, които са приели Христа и Го следват, взели своя кръст, Словото Божие повелява: «Но сега отхвърлете и вие всичко това; гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си, понеже сте съблекли вече вехтия човек с делата му и сте се облекли в новия." (Колосяни 3:8-9) Понеже всеки, който не е отхвърлил «плодовете на плътта» и продължава да се гневи или да се раздразнява, живее съзнателно в греха.

Гневът е забранен от Бога, така както е забранено сквернословието, лъжата, кражбата и прелюбодейството. Христовата любов е противоположна и несъответстваща на гнева, и всичко онова, което е несъвместимо с характера на Христа и високото звание на християнина.

Любовта не се раздразнява, защото тя е винаги снизходителна към несъвършенствата на другите хора и много строга към себе си. Пред случайни грешки на братя или сестри, любовта застава с два пръста на устата.

Съвършено иначе постъпва в подобни случаи плътския християнин. Забравяйки своите грешки, той се възмущава от тези, които не се подават на поправление. Подобна ревност само нервира новите вярващи, които с право питат: «Защо ти така безпощадно бичуваш нашите грешки, изискваш от нас "които куцаме", да ходим правилно, когато сам ти "куцаш"?"

Накрая ще напомним още за едно ценно указание на Словото Божие, което се отнася за раздразнението: «Гневете се без да съгрешавате, слънцето ви да не зайде в разгневяването ви и не давайте място на дявола." (Ефесяни 4 гл.)

Правило трябва да бъде новородения християнин да не се гневи и да не съгрешава. Понеже «пребиваващия в него, не съгрешава...» «Всеки роден от Бога не върши грях, но родения от Бога пази себе си, и лукавия не се докосва до него.» (1 Йоан З гл.)

Но вземайки под внимание този факт, че даже родения от Бога не е останал безгрешен и не е лишен от гняв, Словото Божие предвижда случайно допускане, несъзнателно на грях. Но дава възможност за покаяние, чрез ходатайството на Исуса Христа и Божието прощение "Дечица мои, това ви пиша, за да не сгрешите, но ако сгреши някой имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа, праведния. Той е умилостивление за нашите грехове." (1 Йоан 2)

Човек, който се гневи, винаги ли може да избегне греха? Опасността от такъв грях е в това, че човек се гневи не на допуснатия грях, а на това, кой е допуснал греха. Угрозата от греха още е в това, че като се гневим ние "даваме място на дявола" и с това огорчаваме Святия Дух.

"Гневете се без да съгрешавате!" Ако гневът е в сърцето ви и внезапно се разпали, запечатай веднага устата си. "Въздържай езика си от зло и устните си от лъжливо говорене. Нека пламъка на гнева не се изяви навън." "Защото ние в много неща грешим, особено със своя език." (Яков 3 гл. Псалм 33)

Разгневявайки се ние като че ли разрешаваме на Сатана да седне на кормилото и да управлява нашия език, чувствата ни и поведението. Ние доброволно връчваме себе си в ръцете на този, който търси само удобен случай щото да погуби нашия дух, душа и тяло.

«Слънцето да не залезе във вашето разгневяване.» заповядва нашия Господ. Защо сме длъжни да се освободим от гнева до залязването на слънцето? По същата причина, поради която човек погълнал отрова трябва веднага да вземе противоотрова, както избухналия внезапно пожар трябва веднага да се залее с вода.

Гняв, случайно проникнал в сърцето, не бива да остава в него дълго, иначе той преминава в ненавист, а този който "ненавижда брата си е човекоубиец".

Ние трябва да се освобождаваме от гнева до залязването на слънцето още и затова, че 12 часа са напълно достатъчни затова, щото да осъзнаем допуснатия в нас грях, да се разкаем за греха и се примирим с противника.

При това заслужава ли си да пазим гнева в себе си за през нощта и заради него да жертваме своя сън и да страдаме през цялата нощ? Словото Божие дава такъв съвет: "Размишлявайте в сърцата си, на леглата си и мълчете." (Псалм 4:4)

Внимателно вникнете по-дълбоко във всичко това, което е послужило за повод на гнева и още веднъж ще се убедите колко суетно е това. Освен това със залязването на слънцето денят завършва. Кой от смъртните човеци е уверен в това, че ще види още веднъж изгряването на слънцето? Умирайки през нощта не е изповядал греха си и не се е помирил с ближния - на кого не е страшно да умре в подобно състояние и да се представи пред Бога с раздразнено сърце? Нашия гняв, пламнал към хората, може да произведе справедливия гняв на Бога към нас.

«Любовта не се раздразнява...» Тя се въздържа от всичко това, което би могло да огорчи Господа или да Го обезслави.

Нека следователно молитвата на всеки от нас да бъде: Боже, не давай лошите чувства да обезсилят моята душа. Не допущай, щото аз да подчиня себе си на самохвалството, да се унижавам в лъжи, да се опозоря с гордост, да се оскверня в грях, да не отслабва вярата ми. Научи ме винаги да побеждавам всички притеснения и проявления на моята не напълно разпъната плът. Помогни ми да ходя пред Твоето лице със смирено, радостно, благодарно и предано сърце. Нека на целия ми живот и служение лежи печата на святост, сериозност, омиротвореност и съвършена покорност пред Тебе. Защото аз жадувам да живея със същата Христова любов, която «не се раздразнява».