А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

16 - ЛЮБОВ И ЗАВИСТ

"Любовта не завижда."

Какво е това завист?- това е чувство на яд и раздразнение, предизвикано от благополучието, превъзходството и успеха на ближния. "Завистникът по причина на чуждото щастие съхне."-казва народна мъдрост.

От всички пороци и недостатъци на характера, завистта е един от най-скверните, отвратителна и универсална. Тя се порицава от всички, но заедно с това и щателно се прикрива. Това пагубно чувство е крайъгълния камък на светския живот. Спомням си откровеното признание на една дама: «Бях на гости у една позната и като видях в какво охолство живее, след това три нощи не съм спала.»

Поразително е това, че понякога който завижда на човека за неговите духовни постижения затова, че повече люби, дълготърпи, не го оценява справедливо. Завистта се заражда предимно не в сферите на придобиване на добродетели, а в областта на придобиване на материални блага.

Кой от смъртните човеци е свободен от завист? Завистта е свойствена на всички раси, нации, племена и народи. Всички хора до своето обръщение към Христа еднакво потвърждават този страшен недъг. Апостол Павел не веднъж напомня за него на повярвалите юдеи и езичници като казва: "...защото и вие бяхте поробени от разни страсти и удоволствия и като живеехте в злоба и завист, бяхте мразени и се мразехте един други." (Тит 3:3) Уви, завистта прониква даже в сърцето на християнина. Завистта е плод на плътта: "Делата на плътта са известни, те са вражда, злоба, завист..." Затова завистливия християнин е плътски човек, "живеещ не по дух а по плът". Към такъв вид християни апостол Павел е писал: "Ако във вашите сърца вие имате горчива завист и крамолничество, то не се хвалете и не лъжете против истината", не се хвалете с името на християнин и не лъжете, защото завистта е невинна и може да бъде допусната в живота на християнина, познал истината. «Защото ако между вас има завист, спорове и разногласия, не сте ли плътски? и не по човешки обичаи ли постъпвате?» (1 Коринтяни З гл.)

Никой не е застрахован от завистта. Понякога това горчиво чувство се осмелява да свие топло гнездо в сърцето на някои духовни служители. Да си спомним случая с Корей, Датан и Авенир, които завидяха на високото положение и авторитет на Мойсей и Аарон. (Числа 16 гл.)

Първосвещениците и старейшините завидиха на Христа, както е писано: «Защото Пилат знаеше, че първосвещениците сториха това от завист.» Като видяха триумфално влизане на Христа в Ерусалим върху палмови клонки и дрехи и като слушаха възгласите на народа: "Осанна на Давидовия Син", те са си казали: "Виждате ли, нищо не вършим, целия свят отива след Него." (Матей 27 гл., Йоан 12 гл.)

Апостолите също станаха жертва на първосвещениците от завист: "Първосвещеникът и с него всички, които са принадлежали към ереста на садукеите, се изпълнили със завист и като сложили ръце на апостолите, затворили ги в народната тъмница."

Грехът на завистта не върви сам. Подавайки се на този зъл демон, завистникът вече е неспособен да се съпротивлява на другите лоши чувства: осъждане, ненавист, клевета, злословие, жестокост и убийство. От завист Саул горял от гняв против Давид, Аман против Мардохей, завистта убила Юлий Цезар, изпратила на заточение Цицерон и пр.

Когато пламне чувството на завистта, Завистникът черни и хули всички, на които завижда, врагове и приятели. Макар някои от тях, на които завижда, понякога са толкова нещастни, защото по-скоро се нуждаят от състрадание, отколкото от бичуване и разпъване.

Не знам ще направя ли грешка ако кажа, че завистниците са в повечето случаи, строги критикари, горделиви, лениви и глупави. Те завиждат на всички, които със своя разумен живот са ги оставили далеч зад себе си. Някой си е казал, че хора без талант, но с големи претенции, нищо повече не остава да вършат, освен да завиждат и порицават действителните таланти.

Соломон казва: "Бог дава на човека богатство и имущество и слава." Бог знае на кого какво да прати. И ако Бог е дал на един повече разбиране, знание, богатство, власт и слава, то Той има пълно право и съвсем не е задължен да осигури предварително съгласието на завистниците.

Ние трябва веднъж завинаги да признаем, че да завиждаш е грешно. Всяка от десетте заповеди на Мойсей е била предназначена да обуздава човешката завист. Заповедта "не пожелавай" може да се замени с "не завиждай". Не завиждай ако твоя ближен има по-хубава къща, или жена, или слуга и слугиня, или вол, или осел. Не завиждай на всичко това, което има твоя ближен. Не можеш да бъдеш едновременно и завистник и християнин.

За да познаеш тази проста истина, трябва да хвърлиш бегъл поглед върху същността на любовта и характера на завистта. Любовта и завистта са като светлината и тъмнината, несъвместими. Няма нищо по-антагонистично, непримиримо както между любовта и завистта.

Любовта е естествена доброта; завистта -- скрит, замаскиран егоизъм.

Любовта е отгоре, завистта отдолу.

Любовта е "плод на Святия Дух", а завистта е неразпъната греховна плът. (Галатяни 5 гл.)

Любовта е от Бога, а завистта от Сатана.

Любовта е свободна от всяка фалшификация, а завистта е неискрена и лицемерна.

Любовта е откровена, пряма, сериозна, приятна, мъдра, а завистта е винаги престорена, лукава усмивка, лекомислена, пуста и хитра. Любовта е невинна като гълъб, като агне, като ангел, а завистта опасна като демон, като опашката на скорпиона, като зъб на змия, изпълнен със смъртоносна отрова.

Любовта е мирна, доволна и щастлива, а завистта -- недоволна, неспокойна и нещастна.

Любовта е готова за всяко добро дело, а завистта на любимо злодеяние.

От всички човешки чувства завистта е най-отвратителна. Завистта е злокачествена язва за душата. Ако завистта овладее сърцето на вярващия, тя прекъсва неговия бъдещ духовен успех. Затова Свещеното Писание заповядва на новородените вярващи: "И тъй като отхвърлихте всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, зависти, всяко одумване..." (Петрово 2:1) Това са допуснали те в своя живот преди своето обръщение към Христа.

Ако завистта проникне в Църквата, тя бърже парализира всяка здрава работа и лишава Църквата от духовен успех. "Защото където има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо...затова не бъдете тщеславни, да се раздразнявате един друг, и един на друг да си завиждате."

Успехът в служението на апостол Павел предизвикал у някои негови сътрудници завист. Ползувайки се от неговото отсъствие, те са решили да надвишат Павел и да помрачат неговите проповеди, но той проявил към тях любов свойствена за неговото великодушие. Намирайки се в Римския затвор, апостол Павел пише: «Одързостени от успеха ми в оковите, станаха по-смели да говорят Божието Слово без страх, някои наистина проповядват Христа дори от завист... Тогава що? Само туй, че по някакъв начин, било престорено или искрено, Христос се проповядва и затова аз се радвам и ще се радвам.» (Филипяни 1)

Къде има избавление от този пагубен порок? Има ли, въобще, духовен балсам да ни изцели от тази мъчителна проказа? Благодарение на Бога! Такъв балсам има -- това е любовта. "Любовта не завижда."

Старозаветния Божий човек пита: "Яростта е жестока, гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?" (Притчи 27:4) Любовта устоява, устоява този, който като съблече всяка завист се облече в любовта.

И така нека проверим щателно нашето сърце!

Ще живеем в любовта Христова и не ще даваме място на тази ехидна в нашето сърце, нито в нашите среди, нито в нашите църкви.

По примера на апостол Павел да се научим да проявяваме любов и великодушие. "Успява ли някой, нека се радваме с радостния. Издига ли се някой, нека въздаваме хвала на Бога."

"Защото който има (любов) на него ще се преумножи, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има." (Матей 13 гл.)