А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

22 - ЛЮБОВТА И ЛОШАТА МЪЛВА

«Любовта не се радва на неправдата,

а се радва заедно с истината.»
Въпросът за правдата и неправдата е основния въпрос на човешкия морал и за изграждането на характера. И това, как човек се отнася към истината и лъжата, непогрешимо определя неговата духовна същност.

Истината е противоположна на неправдата. Между истината и лъжата има непримиримо, рязко различие. Истината произлиза от Бога, а неправдата от дявола.

«Всеки за правда тръби, обаче не всеки правдата обича." - казва народната поговорка. Така е тръгнало, че "хората обикнаха повече тъмнината, а не светлината» и затова охотно вярват и се радват заедно с неправдата, отколкото на истината.

За много хора истината или правдата са само относително понятие, което всеки може да разбира по своему. Те избягват и не искат да разберат истинското понятие, предпочитат да живеят под вечния въпросителен знак: "Какво е истина?"

Къде е правдата? В какво? Кой ще ни отговори?

Къде е светлината? - Не е ли празен въпрос?

Нея донесе Бог на земята.

Неговото учение - Слово на светлината,

Всичко е лъжа вън от Завета Негов,

И всичко е правда, което е в Христа!

А. Круглов

"Любовта се радва заедно с истината." Любовта се радва, ако лошите слухове се окажат лъжливи. Любовта се радва, когато правдата стига върха и тържествува с победа над лъжата, неправдата и злото. Любовта се радва, когато истината на Евангелието се приема от хората, когато хората жадуват за истината, търсят истината и по нейните принципи живеят.

"Любовта не се радва на неправдата.» Не е важно в какво се състои неправдата и какви добри цели преследва. «Всяка неправда е грях.» Всякакъв вид неправда е мерзост пред Господа. «Защото е мерзост пред Господа Бога всеки, който обича и върши неправда." (1 Йоан 5 гл., Второзаконие 25, Откровение 25)

Една от тези неправди, разрушителна и гибелна е непроверената лоша мълва за човека. Понякога ни поразява това, как леко хората вярват във всяка лоша мълва, с какво без съмнение приемат непроверени слухове, с какво удоволствие, ревност и злорадство предават всичко това на другите, също такива порочни и лекомислени хора.

Откровено казано, в света има особен род хора, наименувани клеветници, клюкари, многодумци, чиято професия е да сеят зло, да представят лъжливи обвинения, да разпространяват лоши мълви, измислени невероятни слухове. Те се чувстват неудовлетворени дотогава, докато не очернят човека, докато не подронят нечия безупречна репутация и не поставят край на нечия кариера и изхвърлят някой от границите на нормалния живот.

Постигайки тази гнусна цел, клеветниците се намесват в обществената деятелност на своята жертва, в неговата професия, религиозни убеждения, църковна активност, в неговите финансови дела, жизнени планове, в неговия семеен живот, в неговите лични тайни.

С изключително коварство и подлост тези хора шепнат на ухото на всеки срещнат за своите скандални открития и догадки, като ги умоляват да запазят клюката в строга тайна. Те отпреди знаят, че лъжливото обвинение ще се разнесе с мълниеносна бързина и че за неговата клюка всички на пазара ще знаят.

С голяма наглост и безсрамие тези слуги на дявола разпространяват клеветите не само устно, но и писмено. С помощта на анонимни писма те уверяват получателя в това, че само дълбоката любов към него и доверието му позволяват да съобщи този печален факт.

След като са извършили своето дело, те злобно се радват, че са успели да хвърлят адски огън вражда и омраза, и че клеветата като смъртоносна отрова се предава от уста на уста, отравяйки сърцата на мнозина.

Тяхното злорадство се подхранва още и от това, че жертвата, върху главата на която е паднала бедата не се досеща откъде и от кого излиза тази клевета, от чия ръка излиза този подъл удар, от който се появява кървава рана в сърцето.

Ето какво вършат клеветникът. Гърмящата змия има повече човечност, отколкото тези хора. Имайки накрая на опашката си рогов пръстен, който издава при движение известни звукове, гърмящата змия предпазва човека от приближаващата опасност, но клеветниците даже и на това не са способни.

Задачата на нашите "братя клеветници" се заключава в това, щото да предават лъжата за достоверен факт вместо истината, а истинската правда да извратят до неузнаваемост и да я зацапат.

Но слава на Бога! Любовта обладава удивителна способност за разпространение; тя интуитивно определя къде е неправдата и къде е истината? Това е дар от Бога. Лермонтов е писал: «Има чувство на правда в сърцето на човека - свято, вечно семе.»

Любовта не се радва, когато човек попадне в беда от невнимание, от неопитност, от наивност, чрезмерна доверчивост, клевета или донос.

Любовта не се радва, като вижда как Сатана води хората в тинята на греха да се мъчат в безизходно положение, в разочарование и диво се присмива на тяхното невежество и глупост.

Любовта не вярва на лоши слухове, без да провери лично техния източник и да не установи тяхната достоверност. Любовта "нито приема да хвърли укор против ближния си".

Любовта не се радва на злото, когато то постигне някого и не предсказва: "Това е само началото, ще видите какво ви чака още."

Говорейки кротко, любовта не злорадствува, но напротив, любовта в такива случаи е преизпълнена с особено милосърдие и състрадание към пострадалите.

Да вземем за пример следния исторически епизод: Кайзер Вилхелм Втори загубил Войната. Обявили го за главен виновник за световната трагедия, изпратила във вечността милиони невинни хора. В замъка, където той е бил затворен, ежедневно получавал поток от злобни писма от всички краища на Германия, от всички страни на света идвали писма изразяващи най-страшни пожелания, заплахи, негодувания, проклятия и злорадства.

Нещастния старик загубил всичко, включително жена си и приятелите си, сечал от скука дърветата, които се намирали в замъка и четял писмата. В един от тези безотрадни дни Кайзер Вилхелм прочел писмо, което покрусило неговото озлобено сърце и причинило неволни сълзи. Някаква мила дама живуща в затънтен край на Прусия, му писала приблизително следното: «Ваше императорско величество! Вие сте причинили много беди и хората имат пълно основание да негодуват против Вас, но аз лично не споделям техните чувства, нито техните отношения към вас. За мене Вие сте предишния наш кайзер, когото аз от младини съм привикнала да обичам и от преди високо ценя, безутешно скърбя за него и заедно с него страдам.»

Изумен от съдържанието на това писмо, Кайзерът не можал да се успокои докато, не се срещнал с нея и скоро след това се оженил за нея. Този исторически факт потвърждава правдивите думи на И. С. Тургенев: «Да порицава има право само този, който обича"

Друг вид неправда, с която любовта не може да се примири, нито да се радва е негативното мнение за човека.

В повечето случаи ние опознаваме хората не лично, а от това, което сме чули за тях. И блажен е оня човек, който се убедил в това, че никой от смъртните човеци и на половина не е толкова лош, колкото съдят за него хората или както говорят за него противниците му. Често за едни и същ човек различните хора имат различни мнения и със своите мнения различно грешат.

Словото Божие казва, че няма съвършени хора, даже и пророци и свещеници "във видения грешат и в разсъждение се спъват» и че човек може да бъде «изпълнен с нечестиви мисли» (Исая 28 гл., Иов 36 гл.)

Много често изказаното наше мнение за даден човек започва с похвали, а завършва с най-груби нападки. Къде е причината?

Причината е в отсъствието на любов. Там където любовта е малко, грешките са много и обратно. Словото Божие ни предупреждава против погрешните мнения за хората като казва: "Разсъждението и осъждението са близки." (Иов 36 гл.) Там където няма истинска любов в мислите към човека, границата между разсъждението и осъждението много леко се нарушава.

И така кое и да е наше мнение за човека зависи главно от духовното състояние на нашето сърце и от степента на нашата любов към този човек. Има и такива случаи, когато мнението за човека, изказано без любов се оказва погрешно и невярно.

Едва ли ще сбъркаме ако кажем, че всяко осъждение на ближния ще се окаже невярно. Защото за истинския справедлив съд е нужна Божествена справедливост, която ние хората за съжаление не притежаваме. Нали затова Бог ни е лишил от тези права, като е казал: «Не съдете, за да не бъдете съдени; не осъждайте за да не бъдете осъждани.» (Лука 6 гл.) «Вие съдите плътски, а Аз не осъждам никого» - е казал Спасителя. Но,

Че себе си не виждаме, не чуваме,

А другите във мрачни нощи

Разглеждаме и жестоко обиждаме.

Нашето мнение за поведението на човека, понякога е основано на сведения получени от втора ръка, дошли при нас вече неправилни, преувеличени или намалени.

При това, ние можем да сме очевидци на даден случай и все пак грубо да грешим за видяното. Да си спомним случая от Библията. Първосвещеникът Илий "наблюдавал устните на Анна (майката на Самуил) и как тя се молеше в своето сърце, а устните само се движеха без да се чува гласа й, затова Илий я счете за пияна."

Като гледал Анна, Илий бил убеден, че Анна не е трезва, в същото време, когато тя не се беше докоснала до никакъв алкохол. Тя казала за свое оправдание: "Аз съм жена пренаскърбена душевно, вино и спиртно питие не съм пила, но изливам душата си пред Господа." (1 Царе 1:15)

Да вземем втори случай. В деня на Петдесятницата, когато Святия Дух се излял върху апостолите: "като ги слушаха, присмиваха им се и казваха, че са пияни." Тези очевидци, също така до един са сгрешили. Накрая много юдеи слушали със собствените си уши, когато Христос е казал: "Разрушете този храм и Аз за три дена ще го издигна." Те слушали това, но превратно го разбрали. Юдеите мислели, че Христос възнамерява да разруши Ерусалимския храм, тогава когато Той имал предвид Своето разпятие и смърт. Той е говорил за храма на Своето тяло, казва апостол Йоан.

Всяко превратно мнение за човека е неправда, и ако то е казано пред други е лъжесвидетелство.

Известния римски историк Светоний роден 65 година след Христа, който многократно упоменава в своите съчинения за гоненията на християните, за изгонените евреи от Рим, при Клавдий, написал книга, в която изложил живота на 12-те цезари и не е казал нищо лошо за тях. Той не е казал нищо лошо не защото не е имало такова, но защото е имало други, които са описали лошите им постъпки. В това отношение, нека следваме добрия пример на Светоний. Ако говориш нещо за друг човек, описвай винаги доброто, което виждаш в него и нищо повече. Предостави "удоволствието" да описват злото на лошите хора, което те така дълго и така старателно са събирали за него. (2 Тимотей 2 гл.) "Ако нямаш нищо добро да кажеш за човека, по-добре не казвай нищо." - казва народната поговорка.

Любовта не мисли за неправда, на никого не говори неправда, на никого не върши неправда, от никого не приема неправда, не се радва на неправдата, не се страхува от неправдата, бори се с нея. Човек преизпълнен с Христовата любов, не се плаши от лошите мълви, защото неговото сърце твърдо уповава на Господа.

Господ сам е изпитал върху Себе Си човешката лъжа, за което е писано: "И имаше за Него много глъчка между народа, едни казваха, не е, но заблуждаваха народа." (Йоан 7:12) Господ казва: "Вие съдите по плът, Аз не съдя никого, и ако съдя, то Моята съдба е истинна, защото Аз не съм сам, но Аз и Отец сме, и Отец е, който Ме е пратил." Можем ли ние дръзновено да кажем за нашите разсъждения и осъждения? Ако не, тогава да се въздържаме от лъжливи умозаключения, прибързани заповеди и безапелационни присъди.