А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

21 - ЛЮБОВ И МИСЛЕНЕ

«Любовта не мисли зло.»

«Способността да мислиш с първата принадлежност и достойнство на разумните същества.» - е казал Белински.

«В какво се състои величието на човека, ако не в мисленето?» - пита Пушкин.

Разумното мислене и осмисленото възприятие на окръжаващата ни действителност е това, което ни различава от всички други земни същества.

Главният мозък е орган на нашето мислене, но не всички мисли са продукт на ума. Учените казват, че повечето мисли се зараждат в сърцето, подчинявайки на себе си нашия ум. Но се случва и така, че мисълта се заражда в мозъка и подчинява на себе си сърцето. Ето защо най-голямото умствено превъзходство е съединено понякога с най-голямата низост на характера, а благородния и свят характер може и да не се съчетава с висока интелектуалност.

Във всеки случай, човек е мислещо същество. Тази истина се потвърждава от Словото Божие, което казва: "Защото както мисли в душата, такъв е и той." (Притчи 23:7)

Твоите мисли, твоите думи са сянка на душата ти. Св. Писание различава два вида мислене: духовно и плътско мислене.

Плътските мисли са присъщи на всички хора въобще, а духовните мисли са свойствени само на хора новородени от Сл. Божие и от Св. Дух: «Защото, които живеят в плът, копнеят за плътското, а които живеят в духа - за духовното.» (Римляни 8 гл.)

Ние често казваме, че най-важното в истинския християнин е рождението отгоре, но сме длъжни да поясним: главното в рождението свише е «промяната на мисленето». Предназначението на покаянието, обръщението към Христа и приемането на Св. Дух се заключава именно в това, щото грешникът да се освободи от плътските мисли и да възприеме духовните мисли. Бог обеща да "обърне...непокорните към мъдростта на праведните" (Лука 1 гл.) И Бог изпълни Своето обещание. Той дава на новородения човек Своята любов, която "не мисли зло". До своето обръщение към Христа "всички мисли и размишления на сърцето са били зло на всяко време." (Битие 6 гл.) След обръщението, начинът на мисленето на праведните се променя.

Психологията като наука, която изхожда от идеята за доброто и злото, също подразделя мисленето на човека на позитивно и негативно, положително и отрицателно.

Ние можем с увереност да кажем, че личността на човека зависи от начина на мисленето. На въпроса зададен от един гръцки философ: "Какъв е цветът на човешката душа?" - мъдрецът без да мисли отговорил: "Душата на човека се оцветява с цвета на неговите мисли." Всяка мисъл, в която се съсредоточава човек изразена ли е тя в думи или още не е, способствува за изграждането и формирането на неговата личност. Нашето мислене добро или лошо, - това е този материал, от който ние се ползваме или за изграждане себе си в любов или за изграждане на егоизъм и зло. (Ефесяни 4 гл.)

В дълбочината на всяка душа има съзнание за святото произхождение на личността. Ако това съзнание е отстранено, той става извратена и изродена личност.

Негативното мислене е свързано с недоволство от самия себе си, самопрезрение, самооплакването често води към душевно, нервно и психично разстройство.

Домовете и психиатричните болници са пълни с такива хора, отегчени от самите себе си, напразно се мъчат да излязат от себе си и окръжаващата ги действителност в света е илюзия за тях.

Бог ни предоставя пълно право и свобода да избираме такъв вид мисли, каквито на нас ни харесват, да тръгнем по такъв път, какъвто желаем, да живеем такъв живот, какъвто ни харесва, но ще бъдем отговорни за последствията от нашия избор.

Негативното мислене влияе на нашето физическо здраве. Човек с негативно мислене не може да се ползва дълго от своето здраве. Попадайки под разрушителното действие на отрицателни мисли, той разтваря широко вратите за разни разстройства в своя организъм.

Ние можем да убием нашето тяло, поради мислите по-бързо от куршум. Злобните мисли отравят кръвта по-лошо от всяка смъртоносна отрова и често водят към повреждане на сърцето, кръвоизлив в мозъка и др. Мисленето е органически свързано с цялото наше естество. Един лекар казал: "С много мои пациенти всичко е в ред, освен техните мисли. Те се нуждаят не от лекарства, а от здраво, съзидателно, положително мислене. Благотворното мислене въздействуващо на техните души, би им принесло повече полза отколкото любимите им хапчета, влизащи в техния стомах.»

Многовековния опит свидетелствува също затова, че успеха и несполуката на човека зависят от начинът на тяхното мислене.

Ако някаква работа се започне и се върши в духа на отрицателното мислене е обречена на провал. Разбира се никой не започва работа с цел тя да се провали, но несполуката сполетява човека като пряко следствие на неговото отрицателно мислене. Отрицателното мислене го привежда и към отрицателно отношение към делата на другите. Китайците имат следната поговорка: «Не откривай дюкянче, ако на лицето ти не се вижда искрена, приятелска усмивка.»

Всяка работа изисква ентусиазъм, вяра в успеха и подвижен ум. Но когато човек не вярва в себе си и не разчита напълно на Бога, като постоянно твърди в себе си: «Все едно, нищо не излиза...» - наистина и не излиза. Такъв е и законът на вярата: «Да ви бъде според вярата.»

Никой не обича този, който гледа на всички околни с лоши очи, освен негативното не виждат нищо друго. Замаскираното дружелюбие, лукавото лице, подозрителния поглед не разполагат хората към доверие и сътрудничество.

Напротив, искреността, простотата, великодушието обезоръжават непознатия и го разполагат към нас. От всички съкровища на света, приятната, пълноценна личност е по-скъпа. Всички обичат хора щастливи и с духовно богата душа, хора услужливи, открити и достъпни, хора, които обичат и не мислят зло.

Бъди именно такъв човек и ще станеш любим за всички.

От всичко това ние виждаме колко е важно за нас да имаме положително мислене, което ни предлага Господ.

Нашето щастие и нашето нещастие е вътре в нас. Затова не търси причините за твоята несполука в други а в самия себе си. Марк Аврелий е казал:«Живота на всеки човек е такъв, какъвто го правят мислите му.» Понеже, както мисли човек, така чувствува, действува и живее.

Никой не може да ни причини повече вреда, отколкото ние си причиняваме, позволявайки си отрицателно мислене, което отравя нашия дух, душа и тяло. Ето защо нашата животрептяща нужда се състои в това, щото да приемем от Божиите ръце дарът на благодатното спасение, което ни прави «нови твари», «нови човеци» и преобразява нашата отрицателна личност в положителна, която не мисли зло.

Какво значи да не мислиш зло?

Това никак не значи, че любовта е безчувствена, сляпа и не реагира на злото. О, не! Слушайте, как Христос порицава окръжаващото Го зло: «Горко вам книжници и фарисеи, лицемери, горко вам слепи водители, «безумни и слепи»... «Змии, рожби ехидни! Как ще избегнете от вечното осъждение?»

Да не се мисли зло - значи никого да не подозираш в зло, никого произволно да не обвиняваш в зло, никому да не вменяваш зло, да не съсредоточаваш своите мисли в злото, да не разпалваш злото в душата си, да не замисляш против някого зло, да не говориш и вършиш злото. Ако ние в себе си мислим само добро, то същото добро отношение трябва да имаме и към хората, без да проявяваме лицемерие. (Яков 2 гл.) Ако Божиите намерения за нас са «мисли за благо, а не за зло, за да ни даде бъдеще и надежда", но не такива ли трябва да бъдат и нашите мисли към всеки, с който се срещаме? (Еремия 29 гл.)

Като истински християни ние би трябвало да имаме уважение, доверие и любов към всички хора, защото уважението към хората укрепва нашето собствено самоуважение и предизвиква в техните сърца уважение и доверие към нас. Когато попаднем между хора хладни и необщителни, ние инстинктивно се затваряме в себе си, а когато сме към хората открити, доверчиви, добри, любезни, сърцето на човека, като цвете под утринните лъчи на слънцето, също се разтваря.

Мисленето е източник на велики подвизи и големи злодеяния. Човек не случайно преминава прага на затвора или се изпраща на заточение. Където и да е, когато и да е, щом се зароди в ума на човека тайна мисъл, тя прониква в сърцето и се възпламенява. Но идва ден, когато посятата мисъл узрява и след това настъпва жетва т.е. става ясна. Такъв е неумолимия закон на мисленето. Мисленето е разсадник на слава и позор, на чистота и нечестие, сила и безсилие, благополучие и ненужни страдания на тялото и терзание на душата; основа на плодотворен живот или пуст и безсмислен такъв.

Променете вашето мислене и вие ще промените вашия земен живот и вашата вечна участ. Ние сме безсилни да избегнем това или онова обстоятелство, но Бог ни е дал свобода да избираме такова мислене, от което да зависят обстоятелствата.

Новото мислене не е плод на нашите подбуди, а "плод на Святия Дух", обитаващ в нашето новородено свише сърце.

Без чисто сърце не може да има чисто мислене. Дотогава докато Святия Дух не обладае нашето мислене, ние сме неспособни да владеем нашия език, "да обуздаваме нашата уста", да се въздържаме от коварни думи. Без чисто сърце не можем да имаме чистота в живота.

Със своите мисли ние можем да се възнесем на небето или да слезем в най-дълбоки бездни. Да бъдем "царство от свещеници" или нечестиви. Господ изпитва всички сърца и знае проявлението на мисленето ни..."Така казва Господ, Аз зная техните мисли, които те имат, техните мисли са нечестиви..." (1 Царе 28 гл. Исая 59 гл. Еремия 4 гл.)

Често хората казват за свое оправдание: "Ние нямаме власт над своите мисли и не можем да ги променим." Един от тях беше Ф. Волтер, който е казал: "Ние сме така безсилни над нашето мислене, както сме безсилни над кръвообръщението."

Все пак говорейки за духовната промяна в живота на грешника, ние отбелязваме вече, а сега особено ще подчертаем, че всички тези промени, невъзможни за човека, стават възможни за Бога. Господ ни обещава да даде нови мисли, казвайки: "Ще положа законите си в умът им и ще ги напиша в сърцата им." (Евреи 8:10) Бог прави тази промяна в мисленето в отговор на нашето покаяние и отхвърляне на старото мислене. Той заповядва: "Очисти твоето лошо сърце, за да спасиш себе си: докога ще се гнездят в тебе нечестиви мисли?"

Ние не можем да не мислим, ние винаги мислим, но за какво? Има много неща, за които се срамуваме да говорим с други хора, но не се срамуваме да мислим за тях. Но Господ казва: "Аз зная техните мисли, които те имат." (Второзаконие 31 гл.)

Като знае това и проверява своите мисли Давид се моли така: "Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните ми прегрешения...Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни на Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой." (Псалм 19:14)

Мартин Лутер е писал: "Ние не можем да забраним на птиците да прелитат над главите ни, но можем да им забраним да свият гнездо на главите ни."

Ние не можем да забраним на лошите мисли да прелитат в нашия мозък, но не бива да разрешаваме да остават, да се загнездват и предизвикват зли постъпки."

Разбира се тази истина не се нуждае от голям ум за да се разбере, но едно е да разбираш истината а съвършено друго да постъпваш според нея и да я въплъщаваш. "За да постъпваш разумно, един ум е малко." - казва един от героите на Достоевски.

"Любовта не мисли зло..." Затова само тези хора, в сърцата на които "любовта Божия се излива чрез Святия Дух" са способни "да не мислят зло", да живеят в тази любов и да горят в нея.

Като знаем доколко успехът в духовния живот и служение зависят от мисленето, апостол Павел подбужда вярващите към това, щото те щателно да внимават за чистото свое мислене. Той пише: "Мислете за горното, а не за земното!" "Помислете за Тогова, който претърпя поругание от грешниците."

"Най-после братя, всичко що е истинно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте...Не се безпокойте за нищо, относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение и Божия мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса." (Филипяни 4 гл.)