А Същност, видове, система І. Гражданският процес като защита и санкция

Относно всяко субективно право възникват въпросите дали е породено, кому принадлежи, как се упражнява и кога се погасява. Тези въпроси възникват и относно правото на иск. То трябва да съществува в полза на лицето, от чието име искът се предявява, да бъде надлежно упражнено, за да породи искът целените с него правни последици.

Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражнение на ПИ се наричат процесуални предпоставки.

I. За да съществуват в полза на определено лице ПИ трябва да са налице условията, при които то възниква и да не са настъпили условията, при които то се погасява.

1. За да възникне спрямо съда ПИ е нужно:

А. Да е възникнал между правоспособни лица, т.е. трябва правен спор, подведомствен на съда. Неговата поява поражда нужда и интерес от искова защита. Затова първото условие, за да възникне ПК е интерес от търсената с иска защита.

Б. Гражданския спор чрез спорното право предопределя надлежната страна, а с това и принадлежността на ПИ и затова второто условие за съществуването на ПИ на определено лице е процесуалната легитимация. Ако не следва от принадлежността на правото, трябва да са налице фактите, които обуславят ПИ на процесуалния субституент.

В. Процесуална правоспособност, т.е. ПИ предпоставя подведомствеността.

ИЗВОД: Условията за възникване на ПИ в полза на определено лице са: 1. интересът от защита;

2. фактите обуславящи процесуалната легитимация;

3. процесуалната правоспособност;

4. подведомствеността на делото на съдилищата: трябва да са налице затова се наричат положителни Ппр.

2. СНП е пречка за съществуването на ПИ. Тя действа спрямо него като правопогасяващ факт. Понеже ПИ съществува само ако тя липсва, то тя е отрицателна Ппр. за възникване на ПИ, респ. процесуална пречка.

II. Условия за надлежно упражняване на ПИ.

1. Положителни Ппр.

а). процесуална дееспособност на страната.

б) представителна власт на представителя.

в) съобразяване на иска с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск - чл. 98 - 100.

г) предявяване на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност.

2. Отрицателните (осуетяващи) Ппр.

а). наличността на договор за арбитражж.

б) наличността на висящ процес между същите страни относно същия спор.

в) наличността на висящ процес относно друг спор, който преюдициален за още незаявения граждански спор или пък наличността на престъпно деяние обуславящо разрешаването на гражданския спор.

III. Допълнителни Ппр. 1. Ревизионния акт, който е ППр на ПИ по ПФН.

2. Рекламацията при осъдителните искове срещу превозните организации.

IV. ПИ обуславя правната ефикасност на предявения иск. Съществува ли и надлежно упражнено задължава съда да постави в ход исковия процес и да разреши спора сс СПН. Ако не, предявеният иск е опорочен и поради това недействителен. Съществуващо и надлежно упражнено ПИ искът и исковия процес са допустими. Липса и ненадлежно упражнено ПИ - то са недопустими.

V. Функцията на ПИ обуславя исковия процес. Разкрива, че такава функция имат и Ппр, защото те обуславят съществуването и надлежното упражняване на ПИ. Тъкмо за това те се наричат Ппр - условия, за да възникне той и за да се развие.

1. Достатъчна е липсата, на която и да било от положителните или наличността, на която и да било от отрицателните Ппр, за да бъдат искът и процесът недопустими. Съдът служебно трябва да провери всяка Ппр. Само за две не следи служебно - местната подсъдност и договорът за подсъдност. Те са относителни ППр, а останалите абсолютни.

Установили се, че липсва положителна Ппр или че е налице отрицателна, съдът в зависимост от естеството на съответната Ппр или взема мерки да се поправи порокът или препраща делото на компетентния орган или го спира или го прекратява.

Ппр. трябва да бъдат налице не само при предявяване на иска, но и през целято развитие на исковия процес. По - късното отпадане на Ппр погасява ПИ или прави упражняването му ненадлежно, така че то се явява пречка за развитието на поцеса. По-късното възникване на Ппр заздравява предходната си липса. За допустимостта на процеса е достатъчна наличността на Ппр към деня на решението. Недопустимостта на иска към този момент винаги осуетява решението. Ищецът няма право да иска решение.

VI. Проверката на Ппр, а чрез тях и на ПИ става по повод на висящия исков процес от същия съд и с участието на същите страни, които са субекти на исковия процес. Тази проверка част ли е от самия исков процес, развива ли се тя вътре в него? Положителният отговор би означавал, че Ппр и ПИ не обуславят исковия процес.

Това, което съществува при ненадлежно или рипса на ПИ е фактически предявеният иск, а при пропуск на съда да съзре неговата недопустимост своевременно и фактически извършените от него действия. Това, което липсва е правото и задължението те да бъдат извършени.

Производството по проверка на ПИ и произнасянето по него не представлява исков процес или част от него, защото има коренно различен предмет, не материалното спорно право, а ПИ. Процес относно процеса - чрез него се проверява дали исковото процесуално правоотношение е възникнало валидно.

68.ВИДОВЕ ИСКОВЕ

Чл. 97 (1) - този иск, и който едно легитимирано лице предявява за разглеждане и решаване материално правен спор със силата на присъдено нещо. Процесуалната цел на устаовителния иск, която го обособява като вид иск, е обстоятелството, че целените защитносанкционни последици се изчерпват със силата на присъдено нещо, т.е. с властническото установяване на съществуването или несъществуването на спорното материално право. Защитат, която се търси е само това авторитетно съдебно заключение относно спорния предмет. За да защити накърненото си право, ищецът има нужда от властническата констатация на съда.

Установителният иск има най - широк предмет в сравнение с другите видове искове, което е предмет на правния спор. Предмет на този иск може да бъде всяко материално право, независимо от неговия вид и характер. От корелативната връзка между правата и задълженията следва, че когато говорим за спорно право, включваме в предмета на спора и корелативното му задължение, т.е. всяко гражданско правоотношение може да бъде предмет на правен спор и на установителен иск. Самият текит на чл. 97 (1) прави примерно изброяване, говори и за права, и за правоотношения. Това не означава, че винаги предмет трябва да е сложно правоотношение; може да е правоотношение, отделно право, сложно правоотношение, едно от простите правоотношения в състава на сложното. Това правоотношение не може да бъде все още невъзникнало. защото спорът за такова правоотношение не е в състояние да рефлектира отрицателно в ничия правна сфера, т.е. предмет могат да са само съществуващи или съществували в миналото правоотношения (погасени, прекратени правоотношенияЧ, защото само те могат да се отразят върху правната сфера на спорещите и да смутят упражняването на засегнатите от спора права.

По изключение предмет на установителния иск може да бъде и факт с правно значение. По принцип юридическите факти не могат да бъдат установявани. Само по изключение може да се води установителен иск, чийто предмет е конкретен юридически факт или факт с доказателствено значение. Тези, които ГПК врежда, са в чл. 97 (3,4) - ал. 3 искове за установяване истинността на документ, който не е правно релевантеня а е доказателствено релевантен, тъй като документът е доказателствено средство; ал. 4 установяване на факта на недопустимостта на исковия процес. Устанивителните искове са уредени в ТрП, ОсП (искове за трудова злополука, трудов стаж). Необходима е изрична законова разпоредба за всеки конкретен случай.

Процесуалният интерес е процесуална предпоставка за всяка искова защита, но той е особено съществен при установителния иск, тъй като не винаги е очевиден и често подлежи на доказване. Тук интересът произтича от обстоятелството, че има неоснователно отричане на правото, което съществува или неоснователна претенция на право, което не съществува. И в двете форми на правния спор такава позиция засяга правната сфера на едно друго лице, не му позволява да упражни нормално засегнотот материално право. За да се осигури възможност за нормално реализиране на засегнатото от спора право, необходимо е спорът да се реши от съда и да се установи дали претендирането или отричането е основателно. Само оспорването е достатъчно, за да има засягане на правната сфера и когато тя е засегната, само от неоснователното претендиране или отричане е достатъчно, за да има сила на присъдено нещо. За да има интерес е необходимо неоснователното отричане или претендиране да засегне в момента правната сфера на едно лице, но законът и тълкуването в доктрината и практиката допускат да се предяви по изключение иск и при наличието на т.нар. евентуален интерес - претендирането или отричането биха могли да засегнат в бъдещ момент правната сфера на друготот лице, но в този бъдещ момент исковата защита се оказва невъзможна. За евентуален интерес говорим, само когато се допуска установителна защита в аванс, защото, когато в бъдеще интересът стане пряк, самият закон забранява установителния иск (напр. установителен иск относно фактът на биологичния произход на едно лице - иск за бащинство, независимо, че в моментът, в който лицето го води, произходът му е установен, но чрез осиновяване. Искът се допуска поради евентуален интерес, като гаранция за правата на лицето в един бъдещ момент, защото е възмогно в бъдеще чрез отмяна на осиновяването тази връзка да се разруши; същевременно е възможно преклузивните срокове във връзка с тази защита да са изтекли).

Много често интересът личи и оспорването е резултат от поведението на главните спорещи страни. В този случай пред съда трябва да се установи колизията между интересите на насрещните страни (на отричащия и претендиращия). Тук е характерно, че оспорването, поведението на насрещните страни трябва да бъде предпроцесуално оспорвано. Ищецът трябва да докаже такова поведение на насрещната страна.

Понякога правният спор е различен от обективните обсточтелства, чрез които на ищеца се пречи да упражни свое право. И тук те трябва да бъдат доказни пред съда, ако изразяват конфликта между този ищец и насрещната страна.

В други хипотези интересът от иска може да следва от самия закон. Тогава нужда от доказването му няма, туй като законът го предполага. Това са всички искове, които са изрично регламентирани. Има специални законови хипотези, които сочат на обстановка, която води до нугдата от установителен иск - исковете за произход, чл. 336, 359, 254,255. Самотот наличие на спор води до засягане на права, а обстоятелствата, в които интересът се изразява са поведението на ищеца, обективните обстоятелства или норма на закона. В първите две хипотези интересът подлежи на доказване. В третата хипотеза иктересът се извежда от самата разпоредба.

Особено място при установителните искове заема процесуалната легитимация - тя е предпоставка за всички искове. Тук е необходим най - широк кръг от легитимирани лица. Установителен иск се предявява за решаване на спор със силата на присъдено нещо и може да се предяви от всеки, който твърди, че наличието на спора засяга правната му сфера, без да е неоходимо той да бъде страна по спорното материално правоотношение, т.е. легитимация имат не само участниците в спорното правоотношение, а и всяко трето лице, чиято правна сфера се оказва засегната от наличието или липсата на материалнотот правоотношение между други две лица. Засега третото лице е единственстс страна по спора. другата страна са участниците в правоотношението (напр. когато кредитрът иска да установи симулативност на сделката между други две лица. Обстоятелството, че той е кредитор, който би бил засегнат от наличието на правоотношение между своя длъжник и трето лице е основание за установяване на легитимация. Той има интерес да води иска, да отрече материалното правоотношение между лицата. Наследниците на починалия съпруг в брачния процес могат да го продължат. Това, което продължават е трасформиран брачен процес в обикновен установителен иск между наследниците на починалия и преживелия съпруг. Предмет на иска е погасеното вече потестативно право на развод на починалия, основано на вината на преживелия съпруг - лице, което е чуждо на предмета на спора, т.е. законът му предоставя възможност да защити имуществения си интерес в качеството си на наследник, за да елеминира виновния преживял съпруг от кръга на наследниците. Лицето твърди, че не е участник в спорното правоотношение, но има интерес от установителния иск). Тези трети за спорното материално правоотношение лица имат интерес от встановителния иск, тъй като са засегнати от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение, са главни, типични страни. Трети са по отношение на материалната връзка, те бранят собствени материални права. Когато установителните искове се водят от такива лица се поставя въпросът кога става дума за типтчни главни страни и кога - за субституенти. Ако има личен материалноправен интерес, тези лица попадат в категорията на типичните главни страни. Ако бранят правата на някой участник в материалното правоотношение, са субституенти.

Видове установителни искове: В зависимост от участниците в спора:

а) Положителен - е този, при който ищецът твърди съществуването на материалното право.

б) Отрицателен - е този, при който ищецът отрича съществуването на спорното правоотношение. По принцип инициативата зависи от това чия нужда от защита е по - силна, но и двете спорещи страни могат да започнат процеса.

И при вдата вида иск ще има решение, което ще бъде защита за тази от двете страни, чиято позиция съдът потвърди, т.е. уваженият положителен иск е равнозначен на резултата от отхвърлен отрицателен иск. И в двата случая съдът потвърждава съществуването на материалнотот право и обратното. Има и хипотези, при които решението не зависи от вида на установителния иск, от процесуалните роли на страните, а зависи от това чия позиция съдът е потвърдил.

Установителният иск се сочи като субсидиарна форма на защита; приложима е, когато за закрила на съответното правоотношение не може да се води някой от другите два вида искове, напр. щом правото на собственост моге да се защити чрез ревандикационен иск, не моге да се предяви установителен. Това обаче не ваги абсолютно - моге да има интерес и от установителен иск, защото видът защита зависи от начинът на засягане. Моге не винаги засягането на правото на собственост да е такова, че да предполага ревандикция.

Установителният иск не се погасява по давност.

б)Осъдителен

Понятие - чл.97 ал.1 - всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено. ОИ - искане да се даде в полза на ищеца срещу ответника изпълнително основание, което удостоверява притезание, нуждаещо се от удоволетворяване. Формата на ОИ, за разлика от УИ - да от­крие пред ищецът възможност за принудително изпълнение. Ефектите на съдеб­ното решение при предявяване на ОИ:

1.При основателен ОИ, които се уважава от съда, съдебното решение има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Изпълнителната сила е тази, която довежда до възстановяването на нарушеното право.

2.При неоснователен ОИ, т.е. когато със съдебното решение се отхвърля иска. Силата на пресъдено нещо защитава и брани ответника от неосновател­ната претенция на ищеца спрямо него.

Обективна страна на ОИ - по правило предмет на ОИ са само притеза­нията, понеже само те могат да се нарушат и възстановят с държавна принуда от държавен орган. Предмет на ОИ могат да са притезания от всякакъв харак­тер. Изисквания за притезанията:

1.Да е изискуемо. Ако се предяви ОИ за неизискуемо притезание и изис­куемостта му не настъпи в течение на процеса, ОИ следва да бъде отхвърлен по същество с решение като неоснователен, защото изискуемостта е характе­ристика на материалноправното притезание, а въпросът относно мат. притеза­ние е въпрос по същество на делото. Тук става дума за неоснователен иск "преждевременно изявен" - липса на предпоставка за процеса. Ако изискуе­мостта настъпи в течение на процеса, тогава този факт съгласно чл.188 ал.3 ГПК трябва да се вземе предвид, че в този случай предявения в началото ОИ относно неизискуемо притезание, в последствие станало изискуемо ще се уважи като основателен. Изключения в закона от изискването за изискуемост:

- ex lege се допуска предявяването на ОИ за неизискуеми притезания при т.нар. повтарящи се задължения по чл.97 ал.2 ГПК. Типичен пример е из­дръжката. Изискването в този случай е изискуемостта на първата плата да е настъпила. Т.е. пак се запазва условието притезанието да е изискуемо.

- при някои лични права ex lege искът с който се иска осъждане на от­ветника да преустанови действията с които се нарушава напр. правото на име на ищеца - т.нар. притезания за бездействие.

- при едновременни престации по чл.242, когато се осъжда ответника да престира едновременно с ищеца.

Макар законът да предвижда тези хипотези за допустимост на ОИ за неи­зискуеми притезания, при всички тях обаче притезанието за ОИ е възникнало вече. Може ли да се предяви ОИ при невъзникнали притезания? Да - само при т.нар. обективно съединяване на искове - предявяването на поне два иска с обща ИМ, единият от които е главен и обуславящ по отношение на втория и притезанието по втория иск възниква след уважаването на главния иск. Хипо­тезата - ищец предявява срещу ответника иск за разваляне на договор с предмет недвижим имот по чл.87 ал.3 ЗЗД (конститутивен иск), но съединява с този иск и иска за връщане на владението върху имота (осъдителен иск). Притезанието по ОИ още не е възникнало, когато обаче съдът постанови раз­валянето, т.е. уважи конститутивния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, тогава уважава­нето на конститутивния иск води до възникване на притезанието. Подобна хи­потеза има в СК - иск за определяне на по-голям принос в съпружеската иму­ществена общност по чл.68 и съединяването с иск за определянето на по-го­лям дял.

Легитимация - всеки може да предяви иск, за да възстанови правата си. Следователно с право за предявяване на ОИ разполагат:

1.Титулярът на нарушеното притезание - ищецът е този, който претен­дира, че това притезание съществува, че той е негов носител, и че то е на­рушено именно от ответникът. Тези твърдения са достатъчни за доказване на типичната процесуална легитимация при ОИ.

2.Процесуален субституент - не е титуляр на притезание - чл.134 ЗЗД - кредиторът иска осъждане на ответника да престира не в негова полза, а в полза на процесуално субституирания негов длъжник - това е по изключение.

Ответник по ОИ:

1.Лице, срещу което се търси принудително изпълнение, т.е. ищецът твърди, че именно той е негов длъжник.

2.Лице, което отговаря със своя вещ за чужд дълг.

За да е налице процесуално легитимиран ответник не е необходимо той да оспорва или отрича правото на ищеца. Достатъчно е обстоятелството, че е настъпил падежа на едно притезание и носителят на задължението - ответника - не го удоволетворява. Процесуалната легитимация е стеснена за разлика от тази при УИ.

Предпоставка ли е интересът? - правният интерес се свързва като про­цесуална предпоставка обикновенно само при УИ. При ОИ - предявяването му също е обусловено от наличието на процесуална предпоставка - правен ин­терес. Той е налице в самото твърдение на ищеца, че правото му е нарушено, т.е. интересът при ОИ възниква от факта на нарушаване на притезанието. Дали действително съществува притезание, за което ищецът твърди, че е изискуемо и не е удоволетворено - това е въпрос по същество на делото, който ще се разреши едва със съдебното решение. За да е допустимо произ­водството по ОИ, в ИМ ищецът трябва да обоснове правния си интерес от пре­дявяването му именно с твърдението си за наличието на едно изискуемо, но останало неудоволетворено притезание. Липсва интерес, когато с ОИ се търси осъждане за притезания, за които е недопустимо принудително изпълнение, тъй като функцията на ОИ е да открие възможностите на принудително изпъл­нение пред ищецът.

КИ - искът с който се предявява едно потестативно право като се иска от съда да потвърди това потестативно право със силата на пресъдено нещо и да постанови правна промяна на мат. правоотношение между страните, която следва от това потестативно право. Ефекти на съдебното решение при предя­вен КИ:

1.При основателен КИ - съдебното решение има силата на пресъдено нещо по отношение на признатото за съществуващо потестативно право и конститу­тивно (преобразуващо) действие, т.е. настъпването на правна промяна на мат. ПО между страните. Конститутивното действие, за разлика от другите ефекти на съд. решение е гражданскоправна последица. А силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила са държавноправни последици. С настъпването на правната промяна, потестативното право, за чието упражняване е предявен КИ се удоволетворява и се погасява.

2.При неоснователен КИ - само един ефект - силата на *пресъдено нещо, установяването на потестативно право от съда. Следователно няма правна промяна.

Обективна страна на КИ - различава се от другите искове. Има силно ограничен предмет. Потестативни права, за чието упражняване е необходим КИ са два основни вида:

А) класически - опират до правото на страната с едностранно волеизяв­ление да внесе правна промяна на мат. ПО само по нейна преценка. Тези кла­сически потестативни права дават право на носителя без съдебна намеса да измени съществуващо правно положение - типично за потестативните права е правото да се развали договор по чл.87 ал.3 ЗЗД без да има за предмет нед­вижим имот.

Б) правилото е, че могат да бъдат упражнявани само по съдебен ред. Т.е. законодателят е оставил на съдийска преценка упражняването им поради съображения на определен етап от развитието на обществото. Само в мат. за­кон се определя кога се упражнява служебно или не едно потестативно право. В процесуалният закон липсва КИ говори се за него само в материята на осо­бените искови производства и то като конкретни искове. Хипотези: чл.19 ал.3 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.135 ЗЗД, чл.96 и 99 СК, чл.74 ТЗ и др.

Предмет на конститутивния иск - само потестативно право, което се упражнява съдебно. Не са предмет на КИ нито миналите ПО, върху които се въздейства с предявяването на иска, нито бъдещите ПО, т.е. правните про­мени.

Субективна страна - и тук се говори за правен интерес, който прои­зтича от твърдението на ищеца в исковата молба, че в негова полза същест­вува потестативно право за което закона е предвидил съдебен ред за осъществяване. Интересът произтича от това, че ищецът разполага само с предявяването на КИ, за да постигне целената от него правна промяна. КИ предявен при липса на интерес е недопустим и производството се прекратява с определение, когато носителят на потестативното право може да постигне целената правна промяна по силата на други факти. Напр. извънсъдебни во­леизявления за разваляне на договор, когато договорът няма за предмет нед­вижим имот. Предяви ли се КИ без изрично да е предвиден съдебен ред за упражняването на потестативното право, той е недопустим. Легитимация:

Ищец - лице, което претендира, че е носител на потестативно право.

Ответник - този в чиято правна сфера се цели правната промяна.

Т.е. по правило с КИ разполагат типичните страни. Възможно е КИ да бъде предявен от процесуален субституент, но само в хипотезата на чл.134 ЗЗД (защита на кредитора). В някои случаи, специално при КИ, законът изисква конституиране като ответници и на други лица - напр. чл.135 ЗЗД.

Източник на правната промяна при КИ - у нас се приема за безспорно, че източник е потестативното право признато за установено и съдебното ре­шение едновременно. За да може съдът да постанови изменение на правното положение е необходимо да установи, че това потестативно право съществува и че за упражняването му е предвиден съдебен ред. Установяването на съществуването на потестативното право обаче не намира отражение в диспо­зитива на конститутивното съдебно решение. То винаги обаче се съдържа включено в него, защото изменението на правното положение (бъдещото ПО) е последица от упражняването на установеното потестативно право. Именно по отношение на установеното потестативно право действа силата на пресъдено нещо. Като последица от обявеното за съществуващо потестативно право на­стъпва и конститутивното действие.

69.ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ И ПОДСЪДНОСТ