А Същност, видове, система І. Гражданският процес като защита и санкция

Правораздаването е дейност, при която се възстановява законността чрез разрешаването на правен спор със силата на присъдено нещо от независим орган, при участието на страните по спора. Дейността по правораздаване се включва в съдебната власт, частта, която се изразява във възстановяване на закона, т.е. завършващата фаза на съдебната власт. Основното е ефекта от разлешеването на правния спор - силата на присъдено нещо. Независимостта на органа, осъществяващ правораздаването. Има гаранции за участието на срещупоставените страни.

Правораздавателната дейност в РБ притежава изключителността на съдилищата, установява се в КРБ - може да се постави равенство между правораздаване и подсъдност. Правосъдността е такова правораздаване, при което органът има статута на съд.

Видове правораздаване: 1. Източник (основание) на правораздавателна

та власт.

а) Държавно (публично). Източник е пряко законова разпоредба (в РБ - конституционните разпоредби).

б) Договорно. Източник на властта да се проволаздава е договора. У нас-арбитражното правораздаване. Всяка правна система изрично или не допуска договорното, т.е. то също се основава на _е публичното правораздаване. У нас то се осъществява от система от съдилища като държавни органи. Преди бяха допуснати и т.нар. специални юрисдикции - част от тях не бяха със статута на държавен орган, макар че осъществяваха публично правораздаване - другарски съдилища и др.

б) Правораздавателно тяло без статут на държавен орган - арбитражните институции.

3. В зависимост от предмета на спора:

а) Гражданско правораздаване

б) Административно правораздаване

в) Наказателно, което включва наказателно-административното, правораздаване

г) Конституционно правораздаване.

4. Принадлежност на държавната власт:

а) Местно правораздаване

б) Чуждо правораздаване.

Подведомствеността е компетентна власт на даден орган да правораздава, да решава спор с силата на присъдено нещо. Така че от гл. т. на правораздавателното тяло, ногавата подвадомственост е ноговата компетентност да реши определен спор. Компетентността е властта на този орган да реши спора. От гл.т. на решавания спор, подведомствеността изразява негаовото подчинение на правораздавателната власт на даден орган.

ГПК борави с понятието “граднско дело” - чл. 6 ГПК, т.е. предметът на правораздавателната дейност на съдилищата са т.нар. “ граждаски дела”. Доколкото видовете правораздаване имат свои обсег, обсегът на гражданското правораздаване са гражданските дела - всяко отправяне до компетентен орган искане да се реши със силата на присъдено нещо спор за гражданско правоотношение в широк смисъл,т.е. обекта на гражданските дела са граждаските правоотношения. Гражданското правоотношение включва всички материални правоотношения, в които методът на правно регулиране е този на равнопоставеност между лицата.

Отграничаването на понятието от другите видове възможни дела. Понякога е трудно да се прецени дали отправяния иска не е гражданско или административено дело, тъй като съществува възможност едни и същи ЮФ - и да пораждат както административни, така и граждаски правоотношения /ЮФ-и, типични за един тип правоотношетния да пораждат правоотношения от другия тип (напр. вещните право в общинската собственост) Субектите на тези типове правоотношения също се покриват - физически и юридически лица. Обекта на теди правоотношения (вещи - движими и недвижими, парични вземания) също са общи.

Разграничаването на категориите дела е важно за определянето на сомпетентния орган и приложимия процесуален ред. Иначе резултатът е незаконосъобразен, ако има отклонение.

В общата подведомственост на съдилищата по глаждански дела се включван установителните и осъдителните искове с предмет - правоотношения. Правораздавателната власт в тези случаи произтича пряко от разпоредбата на чл. 57 (1) ГПК. Тя не е достатъчна за друга катерория граждански дела - установителните искове за факти и конститутивните искове. За да са подведомствени на съда е необходима изрична законова разпоредба за всеки случай. Следователно не попадат в общата подведомственост. Освен осковите граждански дела, в подведомствеността на съдилищата се включват и т.нар. охранителни дела. Те не се отнасят до решаването на спор; не се търси защита със силата на присъдено нещо; няма правораздавателна дейност; търси се съдействие от съда , не защита. Чл. 2 (1) ГПК - също са подведомствени на съдилищата. По принцип в подведомствеността като понятие се включва властта да се правораздава. В по-широс смисъл се включва и компетентността на съда да дава съдействие в рамките на предвидените охранителни производства.

Чл. 6, 10, 11 ГПК - разпоредби, от които се прави извод, че освен съдилища, правораздавателната компетентност по граждаски дела имат и други органи. Законът предвижда, че съдилищата имат надмощно правно положение пред тези други органи. Поради това последните, ако смятат, че делото им е подведомствено, не биха могли да го поемат за разглеждане, ако то вече е висящо пред съда. Може само да повдигнат спор за подведомственост пред ВКС, за да се определи компетентния орган. Тези разпоредби обаче нямат практическо приложение, тъй като КРБ регламентира пълнотата на правораздавателната власт на съдилищата. Конституционно недопустимо е други органи без статута на съд да правораздават по граждански дела. Следователно няма възможност за такива други органи, за да възникне такъв спор за компетентност. По КРБ отклонение от общите съдилища е възможно само ако с КРБ или друг закон се създаде специален съд.

Косвен (инциденстен) контрол върху преюдициални въпроси. За да може да се реши граждаско дело, често трябва да се вземе становище по такива, обуславящи изхоада им въпроси, които не могат да се обособят като гражданско дело. Предмет са на други дела (напр. административен акт, факта на престъплението и т.н.). В определена хипотеза съдът по гражданското дело може косвено да прецени и тези обуславящи въпроси. Такива има при преценяването на административните актове. Косвеният контрол е в три насоки:

а) Ако административният акт е нищожен, гражданският съд може свобдно да прецени. Като акт на държавен орган, съдът няма да зачете нищожните последици.

б) Ако нищожността в обвързаната администрация се изразява в противоречие със закона, съдът трябва да приложи закона.

в) Възможно е административният ак да е унищожаем, съдът трябва да приложи последиците на унищожаемия акт, докато по реда на един административен процес не се унищожи. Делото се спира, ако има такъв висящ административен процес.

Инцидентен контрол ро наказателни дела. Прилага се само, когато не е възможен наказателен процес. Становището по преюдициращите въпроси има инцидентен характер, т.е. не обвързва страните, органа и другите държавни органи със становище, имащо силата на присъдено нещо по тези въпроси, тъй като са предмет на друг вид правораздавателна дейност.

Процесуални предпоставки за допустимост на производството. Това са тези, условия, които правят възможно започването, равиването и прекратяването на процеса.

Наличието на подведомственост на съответния орган. За да е компетентген един съд образуването и развитието на едно исково производство, трябва да притежава подведомственост по това дело. Съдът преценява дали делото е граждаско, тъй като ако е, винаги има компетентност. Но ако съществува арбитражен договор за съответния спор, той може да дерогира подведомствеността на съда. Следователно наличието на такъв договор е процесуална пречка делото да се разглежда от общите съдилища - отрицателна процесуална предпоставка. Съдът не е длъжен служебно да следи само при такъв договор. Правното значение се проявява само при възражение - отвод - това е само отоносителна отрицателна процесуална предпоставка.

Обратно, ако се сезира арбитражен съд, той трябва служебно да прецени собствената си компетентност, тъй като в противен случай няма право да разгледа и реши спора. Наличието на такъв договор е положителна предпоставка за собствена компетентност, тъй като трябва да е налице.

Последиците от неспазването на тези условия се отразяват върху засоносъбразността на решението поспора. По различен начин и с различн интензитет нарушаването на изисванията за подсъдност се отразяват в различните хипотези. Напр. ако, въпреки наличието на договор, спорът се реши от съд, решението не е нищожно, а унищожаемо (недопустимо). Последиците трюбва да се обезсилят. Ако това не се направи, решението може да поради силата на присъдено нещо. Това е така, тъй като съдът не е нарушил своята, а чужда компетентност. Обратното, ако делото се реши от арбитражен съд - липса на правораздавателна власт, което води до нащожност на решението. В случая компетентността на съда е абсолютна процесуална отрицателна предпоставка (чл. 46,47 ЗМТА).

б) Понятие за подсъдност. Родова и местна подсъдност

Подсъдността е компетентността на един конкретен съда да решана със силата на присъдено нещо дадено гражданско дело. Изразява се принадлежноста на селото към правораздавателната власт на конкретен съд. За да се определи конкретният съд, трябва да се отговори положително на въпроса, че делото по принцип е подводомствено на съдилищата. Разпредлението на делата между съдилищата се основава на различни критерии, които обуславят развитието на различни видове подсъдност: напр. родова подсъдност - делата се разпределят по вертикала, между различни по стерен съдилища; местна подсъдност - свързва се с разпределението на делата с района на съответния съд; законова разпределение между различните съдилища отделените функции при разглеждане на спора - функционална подсъдност. С оглед критерия - основание на правосъдната власт на съответния съд -

а) законова подсъдност

б) договорна подсъдност.

1. РОДОВА ПОДСЪДНОСТ. Определя кой от различните по степен съдилища е компетентен да разгледа и реши гражданското дело като първа инстанция. Делата се разпределят по вертикала. Първоинстанционното разглеждане се предоставя на различни по степен съдилища. Чл. 79 - 80 ГПК-регламентира. Основно място има правилото, че само две от степените съдилища - районни и окръжни съдилища могат да са първоинстанционни по граждански дела (двете най-ниски по степен съдилища). Чл. 79 ГПК - основно правило . РС е основният първоинстанционен съд, т.е. той следва да е компетентен по преобладаващата категория граждански дела. Компетентността на ОС е изключение. Изключения:

1) Чл. 80а ГПК - ОС е първоинстанционен по изрично изброените искове по гражданско състояние. Социалната значимост на тези въпроси налага този избор. От тази категория дела липсват брачните искове (посдъни са на РС). Причината е голямото количество такива дела. Критерият в случая не е правната сложност.

2)Чл. 80б ГПК - Критерият за подсъдност на ОС е цената на иска. Цена на иска е функцията от паричната равностойност на имуществените права. Цената може да формира само парично оценимите права. Цената не е равностойна на стойността на този обект, а се определя по различни схеми - чл. 55 ГПК. Логиката на този критерий не е икономическата значимост на иска. Традиционен критерий (съществува в различните правни системи). Цели се запазването преимуществено на Рс-ща катао основни пйървоинстанционни съдилища.

3) Чл. 80в ГПК. Иснове за издръжка. Според ВС цената му като вземане за периодично плащане без определен срок - срокът е 3 год. - чл. 55 ГПК. Независимо от тази сума, исковете са родово подсъдни на РС. Препращаща норма (напр. болшинството искове в ТЗ; исковете за екзекватура по ГПК - винаги са подсъдни на СГС, който има ранга на ОС).

4) Чл. 80г ГПК. Искове относно нищожно, недопустимо вписване в регистрите на ОС и исковете за несъществуване на вписано обстоятелство. Цели се РС да не контролира действията по вписване на ОС.

5) Чл. 80 (2) ГПК. Може да се осъществява само от ОС по отношение на дела, подсъдни на РС. Апелативния съд не може да направи това, тъй като той няма първоинстанционна функция.

6) ОС могат да решават първоинстанционно подсъдно на РС дело, когато има съединени за общо разглеждане дела, които имат връзка помежду се (напр. чл. 272, 273 ГПК).

Родовата подсъдност е предметна материална подсъдност, т.е. изхожда от белезите на оспорваното право.

2. ФУНКЦИОНАЛНА ПОДСЪДНОСТ. Определя по конкретното гражданско дело кой съд е компетентен да осъществи второинстанционното и третоинстанционното разглеждане. Също е подсъдност по вертикала и зависи от родовата подсъдност. ВКС е трета инстанция по всачки категории дела. Проблемът е при въззивното разглеждане на делата. Принципът е в чл. 196 ГПК - функциите на въззивната инстанция по делата, родово подсъдни на РС-ща имат ОС-ща, а по делата, родово подсъдни на ОС-ща - апелативните съдилища. Не може да се прескачат инстанции (напр. ако делото трябва да се разгледа от ОС, а е разгледано от РС, втората инстанция е ОС, а не апелативния съд).

3. Местна и договорна подсъдност.Поставя въпроса пред кий ит многото районни или окръжни съдилища трябва да се предяви искът? Законът отговаря. Според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Делото е посъдно на този районен или окръжен съд, с чийто район то стои в посочената от закона връзка. Законът използва различни териториални връзки на делото (местоживеенето или седалището на страните; по местонахождението на спорната вещ и т.н.) .Разликата в използваната от закона връзка води до различни видове местна подсъдност, важаща за различни категории дела. Обща за всички граждански дела, за които не е посочена друга териториална връзка - местожителството на ответника. Затова основаната на него местна подсъдност е обща. Спямо нея всички други видове местна подсъдност са особени.

1. Обща местна подсъдност - чл. 81 и 89. Делото трябва да се води пред най - удобния за ответника съд, тъй като не е известно дали искът е основателен. Според кой е ответник:

а) срещу граждани (физически лица) се предявява в оня съд, в района на който се намира местожителството на ответника.

б) искове срещу юридически лица пред съда в района на който се намира тяхното седалище, а то е там, където е тяхното управление.

в) по всички искове срещу държавата (министъра на финансите), освен по чл. 83 и 84 се сочи от чл. 89, ал. 2. Пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, а когсто е възникнало в чужбина е подсъно на СГС.

2. Изключения от общата местна подсъдност:

2:1 Местонахождениеот на недвижимия имот - пред съда, в чийто район се намира недвижимият имот. Важи за:

а) за всички искове, отноин вещни права върху недвижими имоти, независимо от това дали искът е осъдителен или установитвлен, а конститутивните съобразно с общата местна подсъдност.

б) исковете за делба на съсобствени недвижими имоти, за определяне на границите на недвигим имот, за владение. за движими вещи съобразно общата местна подсъдност.

2:2 Пс по местооткриване на наследството - по последното местожителство на наследодателя. Тази Пс важи

70.ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА

При вече предявен иск, ответникът може да предприеме различни позиции. Възможно е да не предприеме защитни действия. Това е възможно по два начина:

а) Чрез бездействие, тъй като той има право, но не е длъжен да се защитава, т.е. бездействието му е правомерно. Неправомерно е само по изключение, когато бъде задължен да се яви и да отговаря на въпроси. Бездействието означава мълчалив отказ от защита. Това води до рискове за ответника искът да бъде уважен.

б) Отказът от защита може да бъде и изричен - чрез признаването на иска. Ш това не води автоматично до уважаване на иска - чл. 127 (2), т.е. признаването не обвързва съда. То е доказателствено средство, с необвързваща съда доказателствена сила и съдът може да го преценява заедно с другите обстоятелства по делото.

Ответникът има право и да се брани срещу предявения иск. Това са всички негови действия за защита срещу иска. Защитата на ответника може да бъде два вида:

а) Процесуална по характераси защита, която включва възражения на ответника срещу допустимостта на иска (възражение, че правото на иск не съществува или не е надлежно упражнено). Процесуалната защита цели било прекратяване на делото, било поне временно преграждане на движението му поради тази недопустимост на иска. По принцип може да се предприема при висящност на процеса. Конкретно възражение ще е допустимо с оглед конкретна процесуална предпоставка (напр. срещу легитимацията на ищеца ответникът може да възрази и пред касационната инстанция, но срещу местната подсъдност ответникът може да възрази в много по-кратък срок). Това, че тази защита е възможна, докато делото е висящо, не означава непременнно, че тя предхожда защитата по същество.

б) Защита по същество (чанериалноправна). Тя включва възраженията на ответника срещу правното твърдение на ищеца - изцяло или частично, и има за цел преди всичко отхвърляне на иска като неоснователен, и има за цел преди всичко отхвърляне на иска като неснователен или такова решение, което е благоприятно за ответника (то би могло да се яви и като резултат на осъждане под условие). Защитата на ответника по същество може да включи възражения срещу фактическите или доказателствените твърдения на ищеца. Ответникът може да отрича правната квалификация, която ищецът е направил, може да възрази, ые фактите, които ищецът твърди, не са се осъществили. Това отричане може да е съпътстващо с твърдение, че са настъпили други факти, които опровергават твърдения от ищеца факт, т.е. може да има просто отричане, но то може да е съпътстващо и с насрещни факти. Ответникът би могъл да не отрича факта, а да отрича правната му релевантност, т.е. че твърденият факт няма последиците, които правната норма изисква. Възможно е ответникът да не отрича факта, нито правната му релевантност, но да твърди чрез възражение такива насрещни факти, които са опорочили твърдените правни последици на този факт - това е пример за т.нар. правоизключващи факти. Тези факти могат да бъдат и правоунищожаващи - на тях ответникът може да основава свои потестативни права, чрез които да унищожи твърдените от ищеца прави последици на факта. Насрещните възражения могат да се базират на права. Могат да са правоотлагащи факти - визират твърдения на ответника за съществуващи модалитети, които обуславят действието, правните последици на факта, които ищецът твърди. По повод на такава позиция на ответника, законът предоставя възможност на ищеца да реагира - той може под формата на реплики да заеме същите позиции, но по повод фактите, които ответникът твърди. От своя страна ответникът може да прави дуплики срещу репликите на ищеца.

Така описаната позиция на ответника съвпада с позицията на ищеца, когато предявеният иск е отрицателен установителен. Законът позволява на ответника не само да се брани срещу предявения иск, а и да търси в същия процес самостоятелна защита на своите субективни права. Те обаче трябва да са свързани с предявения иск. Реализират се чрез подпомагащата страна, или чрез предявяване на инцидентен установителен иск от ответника. Те илюстрират това, че освен да се брани, ответникът може да търси и получава самостоятелна защита на свои претенции. Самостоятелната защита не е пълна, сила на присъдено нещо има само на две насрещни права - чл. 221 (2).

Позицията на ответника може да включи и привличането на подпомагаща страна, т.е. да внесе промени в предявения иск в субективно отношение.

71.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО

Разглеждането на делото става в открито (публично) заседание, като в него могат да присъстват винаги лица. Чл. 105 (3) по изключение делото може да се гледа при закрити врата. Извършването на процесуалната дейност по време на делото става в устна форма. Това е така, защото често възниква различие между протокола и заявеното в устната форма и възниква въпроса кое е действителното. При противоречие правилното е онова, което е извършено в установената форма и ГПК. Може да се иска поправяне на протокола. Протоколът се съставя под диктовката на съдията. Той не е длъжно дори да се състави по време на разглежданена делото.Воденетона делото става под ръководството на съдията. При това съдията следи за спазването на процедурата и ръководи състезанието. Съдията следи за спазването на реда в съдебната зала и при неспазване може да постанови извеждането на лицето, неспазило реда. Съдията може и да налага глоби до 50 хил. лева.

Първо се гледат делата, по които страните са се явили. При неявяване на страните, дилото се оставя за накрая на заседанието за второ четене след другите дела. При второто четене, ако странитене са се явили - съдът проверява дали са надлежно призовани. Ако не е делото се наслочва за следваща дата и се постановява разпореждане на съда за призоваване на неявилите са страни. Ако страната не се е явила, о е надлежно призована, съдът може да гледа делото, но запитва явилата се страна дали може да гледа делото. Разтлеждането на делото преминава през две фази като едната страна има едни задачи, а другата други задачи и функции.

Първо заседание по делото и разтлеждане на делото по същество. Това разграничение е вътрешно противоречива. Стамболиев - обозначаването на първата фаза като първо заседание е обозначава с числителни редни, а второто с качествената й характеристика,т.е. и в двата случая критерият е различен.

Истинското разграничение трябва да се прави с оглед на функците на тези две фази и те се разграничават на подготвително заседание и заседание по същество.

В ГПК първото заседание е свързано с упражняването на определени процесуални права, които се преклудират с края на първото заседание. То е част от подготвителната фаза. Тук страните са редовно призовани или са се явили,т.е. това може реално да не е първото заседание. Възможно е да се премине от първата фаза към втората и делото да се разгледа в първото заседание и де юре ще има две заседания, а дефекто - едно дело.

В първата фаза - функциятя е да се подготви разглеждането на делото по същество в първото следващо заседание. Подготвителното заседание има още две задачи, които се осъществяват в ъпровото заседание:

1. Да се извърши проверка на провотона иск и неговото валидно упражняване.

2. Да се упражнят редица процесуални права, които по същество не могат да се упражняват и се преклудират.

Въпросите, които се разглеждат в това подготвително заседание, законът ги е уредил в тяхната логическа последователностТук трябва да се спазва първо чл. 108 - разрешаване на предварителните въпроси. Това е т.нар. процес относно процеса. Първото нещо, което става в началото на разглеждане на делото. Нарича се така, защото се провелява допустимостта на процеса на татък. Предмет на този процес е правото на иск на ищеца,процесуалната легитимация на ищеца и ответника и надлежното упражняване на правото на иск. Възраженията, които може да бъдат направени, също са част от процеса относно процеса: може да се оспори процесуалната легитимация. Ако процесът относно процеса завърши негативно постановява се определие, с което делото се прекратява. То подлежи на обжалване по чл. 213 с частна жалба по реда на въззивното производство. Ако процесът относно процеса приключи положително - чл. 108 следва да се направи устен доклад. Задача - цел трябва да дадеправна квалификация на спора. Необходимо е защото ищецът не е задължен да я направи и дори да я направи, тя не е задължителна за съда. Втората причина за - правната квалификация предопределя предмета. И ако не се направи точен устен доклад може да тръге в напълно грешна посока. В практиката устният доклад или несе прави, или се прави чисто формално.

След като бъде направен устният доклад всяка от страните получава думата, зада изрази своето становище по иска. В практиката се е утвърдила една нелогична процедура - след устния доклад се дава думата на ищеца, след това на ответника, пак на ищеца. Нелогично е са ке сава думата на ищеца - той е казал това, което иска. Ответникът - неговото становище, не е извъстно на съда, т.е. трябва да му се даде думата и следтова на ищеца.

Ищуцът казва “поддържам иска” - не е необходимо даже да се каже. Дава се думата на ответника, който прави две неща:

1. Дава своето стъновище относно фактите, които са заявени от ищеца в исковата молба.

2. Внася нови факти, които ищецът не е внесъл в исковата молба - няма интерес от тях.

По повъд твърденията в исковата молба ответникът може да направи две неща:

1. Да признае някои неща, които отпадат от обсега на доказване;

2. Да отрече други, които водят до необходимост да бъдат доказани.

След това се дава думата на ищуца по повод на твърденията на твърдените от ответника факти:

1. Признание;

2. Отричане - трябва да бъдат доказани тези факти. Следователно съдът изяснява фактите събрани по спора,т.е. имаме равно отделяне на спорното от безспорното.

След това съдът е длъжен да прикани страните да се спогодят, това е удобен момент. Страните знаят кое се признава и кое не. При сключване на спогодба делото се прекратява с проделение и най-лошата спогодба е по-добра от съдебното решение, но спогодбата в Гп-с рядко се среща.

Ако не бъде сключена спогодба страните почват да сочат свои доказателства и да правят доказвени искове. По направения от страните доказателствен иск съдът се произнася с определение и са насрочва следващо съдебно заседание по делото, като заседанието е по същество. Разглеждането на делото протича през две фази:

I-вата фаза - две допълнителни задачи (основанта - да подготви иска,т.е. дали е допустим; и втората задача - да бъдат упражнени в това заседание по делото процесуалните права, които по-нататък не могат да се упражняват, защото се преклудират). Кои са тези процесуални права:

1. Възражение (отвод) по чл. 92 (4) за несъблюдаване правилата на местната подсъдност - до края на първото заседание по делото (числетелно редно). Това, за което страните са редовни призовани, независимо от това дали са се явили или не. Могат да бъдат упраженени следните процесуални права:

- възражение за подсъдност;

- оспорване на цената на иска. Това възражение е само края на първото заседание по делото. Интерес на ответника, тъй като отцената на иска зависи родовата подсъдност;

- привличане на подпомагаща страна по чл. 145. След края на първото заседание не може да става;

- предявяване на насрешен иск по чл. 104;

- предявяване на регресен иск от ответника по чл. 175 (2) срещу подпомагащата страна.

Задачата на заседанието по същество е да бъдат събрани доказателствените материали. Функцията е разкриване на истинността чрез събирането на доказателствения материал и обсъждането му. Събиранете е различно от обсъжаденото на доказателствения материал. Събирането започва от момента на предявяване на исковата молба. Ответникът в първото заседание по делото трябва да представи своите писмени доказанелства, но основното събиране на доказателствения материал става в заседанието по същество. Събирането в заседанието по същество става със съответните техники и методи, предвидени в ГПК. Това са разпита на свидетели, изслушват се експерти, отлед, освидетелстване. Събирането на доказателствения материал означава измличането на информация от носителя на тази информация,т.е извличането на материал от доказателствените средства.

След събирането на доказателствения материал, но преди неговото обсъждане, съдът е длъжен за втори път да предложи сключването на спогодба, защото страните са приблизително наясно какво може да се очаква от съдебното решение.

Обсъждането на доказателствения материал става в устните прения, устните състезания. Страните излагат своето становище по събраните по делото доказателствени средства, тяхната достоверност и заключението, което може да се направи от тях. Освен, че се обсъждат доказателствените средства, страната дава и своето логическо заключение какво трябва да бъде съдебното решение. Чрез пледоариите на страните се предоставят два модела на съдебното решение - представя се тезата от ищеца, антитезата, на базата на които съдът изгражда своята синтеза - своето съдебно решение. В практиката на съдилищата de facto устни прения липсват. Дава се думата на ищеца ...., ответника.... Разглеждането на делото в това заседание приключва с определението по чл. 186 - критика от Ж.Сталев и Стамболиев - члез писмената защита се нарушава принципът на равнопоставеността. Едната страна изгражда своята писмена защита на базата на писмената защита на процесуално противната страна. Естествено, че тя ще е по-добре. Следователно се нарушават принципите на равноспоставеността и непосредстевността. Трябва да има пледиране - Ж.Сталев и Стамболиев. Две са нещата, пориди което в практиката на съдилащата ги няма:

1. Време - ако има пледиране на ден ще се тледат по две дела;

2. Казаното отлита, написаното остава.

Срок за произнасяне на съдебното решение - 1 месец. Преди е бил една седмица, но беше инструктивен. Сега 1м. срок пак е инструктивен,тъй като пресрочването не води до процесуални нарушения.

В протокола се записват не повече от 10% отпледоариите. Стамболиев - компромисен вариант. Писмената защита е необходимост, което ще доведе до забраната за пледиране. Страните, когато се стигне до това заседание пледират, като в устните пледоарии и резюлирано представят своите тези и на края на устните заседания предоставят писмената си защита. След този момент не може да се предостави писмената защита - определението е по чл. 186.

Структура на (няма отнапред зададени правила в закона):

- пледоариите

- писмената защита

Две части: увод (уважаеми съдия .... по време на гражданско дело Nо бюха установени следните факти), същинска част, заключение.

Същинска част: 1. По фактическата страна на спора. В тази част първо се започва с това какво е било твърдяно; второ - какви доказателствени средства са били събрани за доказавне на горното; трето - какво може да се смята за доказано на базата на всичко това. В тази част страната обсъжда събрания по делото доказателствен материал. Приключва се фактическата част с внимателно аргументиран извод.

2. по фактическата страна на спора. Страната подвежда онези факти, които приема за доказани и оттам се прави извода за това какво трябва да бъде съдебното решение.

Заключение: Моля уважаемият съд да отхвърли иска поради това, че искът е обоснован, недостоверен. При устните прения пледира първо ищецът, а след това ответникът. Ищецът има право на реплика, а отвенкикът на дуплика. Така се продължава докато счете съдът делото за напълно изяснено. В закона “разяснено” не е така - никой не разяснява на съда делото. Страните - не се конкретизира срокък, пишат в “законов срок”, не го сочат (срокът за произнасяне на съда). Тайно съвещание за постановяване на съдебното решение.