Административен процес



страница6/6
Дата13.01.2018
Размер0.82 Mb.
1   2   3   4   5   6

литературата се смята, че изменение се смята и). Изменението е в рамките на закона, като размер и вид.

Чл. 64 ал. 1 – влизат в сила наказателни постановления, когато:

А) не подлежат на обжалване;

Б) не са били обжалвани в законовия срок;

В)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

След тълкуването на чл. 64 ал. 1 – обжалването на наказателни постановления не е окончателен акт. Съдът се произнася със съдебно решение, което трябва да е мотивирано. Мотивите са част от формата на наказателния процес. Тук се намира доказателствата, доказателствените средства, разсъждения, върху които съдът дава своето решение.

Немотивираното решение може да бъде повод за атакуване и да бъде атакувано на това основание.

Кои са основанията съда да отмени, измени едно наказателно постановление:



  • нарушение на материалния закон. Той е свързан с нарушението и наказанието;

  • ако има съществено нарушение на процесуалния закон (когато не е предявено обвинението);

  • явна несправедливост на наложеното наказание (чл. 27 ал. 2 от Закона за административното производство).


Производство за касационно оспорване на съдебните решения по административно-наказателните дела.

1998 г. – изменение на ЗАНН и обнародвано в Държавен вестник бр. 59 от 1998г., съгласно което по най-общ начин е въведено оспорването на съдебни решения по наказателни дела. Това право е редовно производство и е част от общата клауза по административно-наказателния процес. Правна основа е чл. 63 от ЗАНН (2 изречения от ал. 1). Относно реда за осъществяване предвиден от закона за висшия административен съд. Значение за правната уредба има Наказателно-процесуалния кодекс, защото съгласно чл. 84 от ЗАНН.



Актове, които подлежат на касационно оспорване.

Предмет на касационното оспорване са само съдебни решения, които не са окончателни, т.е. не са влезли в сила. Това е така, защото касационното производство е редовно, а не извънредно. Съдебните решения трябва да са постановени по повод обжалвани наказателни постановления. Наказателното постановление не може да бъде предмет на касационно производство. Законът има предвид съдебни решения.

Наказателно постановление, влязло в сила може да бъде обжалвано по друг ред.

Съдебното решение може да се атакува от нарушителя или от пострадалия. Също така и административно-наказващия орган, когато издаденото постановление е обезсилено от районният съд. До тук се спазва правилото, че могат да атакуват страните във възникналия спор. Тук трябва да споменем и за прокурора, който не е страна. Според ЗАНН компетентния съд е окръжния съд. Касационното производство е правораздавателно и затова се задвижва само чрез сезиране или протест. Чрез сезиране: осъществява се с подаване на касационна жалба в 14 дневен срок от датата на съобщаването, чрез съдебното решение и мотивите. Окръжният прокурор може да подава касационен протест в 6 месечен срок. Жалбата и протеста се подават чрез съда, чието решение се оспорва. Касационната жалба и протест трябва да имат минимално съдържание: постановени данни за подателя; съдебно решение, по което се подават; искането; обосновано основание и да са подписани.

Оставяне на жалбата без разглеждане: - подадена против решението, което не подлежи на касационно оспорване или когато е подадена след срока (14 дневен). Към жалбата трябва да се приложат преписи до другите участници, документи за платени държавни такси и други. Делото се разглежда в открито заседание в тричленен състав и в производството участва задължително прокурор. В закона на касационното производство се допускат само писмени доказателства. В него се прилагат общите правила на административния процес относно даване ход на делото и движение на процеса. Окръжният съд се произнася по посочените в жалбата основания.

Установяването за отмяна и изменения на касационно оспорено съдебно решение.

В ЗАНН и Закона за административното производство няма такива основания. В Наказателно-процесуалния кодекс чл. 328 са дадени такива основания:

1. когато е нарушен материален закон. Законът може да бъде приложен неправилно. Наказанието е определено под предвиденото в закона минимум или над определеното от закон максимум. Материалния закон може да бъде нарушен относно вида. Нарушението е материален закон, когато е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен. (миродавен е закона, който);

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Например нарушено е правото на защита, т.е. не е било предявено обвинение на нарушителя и той не е могъл да направи възражения и да се оневини. Няма съставен акт за установяване на административно нарушение, което е предпоставка. Съдебното решение е постановено от незаконен съдебен орган. Този чл. 328 е за наказателни дела. Съществено нарушение имаме, когато делото не е било прекратено независимо, че е имало основания за това. Липса на протокол от съдебното заседание;

3. когато съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата – не са установени обстоятелствата от съществено значение относно административното решение (например твърди се, че деянието е извършено при крайна необходимост, а правилия възражение не е проверил тази необходимост);

4. когато съдебното решение не е обосновано – фактическото положение не се подкрепя от доказателствата по делото. Всяко дело трябва да е подкрепено с доказателства и доказателствени средства;

5. при явна несправедливост на наложеното наказание – не е съобразено с изискванията на чл. 27 ал. 2 ЗАНН. Обикновено съдебното решение се изменя когато фактическите положения са правилно, но се налага да се намали или увеличи наложеното наказание. Да се увеличи: - увеличава се размера на наказанието, ако има протест на прокурора. Касационното решение е правораздавателен акт. В него касационната инстанция посочва по чия жалба или протест се е произнесла. В него се посочва дали атакуваното съдебно решение се оставя в сила, дали се отменя или се изменя. Когато остава в сила обжалваното съдебно решение, съдът посочва основанията поради, които признава за неправилни или за неосъществени доводите изложени в касационната жалба или касационния протест. Когато изменя или отменя съдебно решение, касационния съд посочва в какво се състои процесуалното решение. Когато съдът отмени съдебно решение поради съществуващи нарушения на процесуалните правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В тези случаи трябва да се посочи откъде да започне разглеждането на делото, а при непълнота на доказателствата да посочи обстоятелствата, които подлежат на изясняване. Във всички останали случаи касационния съд решава делото по същество. Това производство е последното, окончателно. Именно затова то се ползва с т. Нар. Формална, материална законна сила.

Може да бъде обжалвана по-нататък. Съдебното решение е правораздавателен акт, юридически акт, с който приключва административното правораздавне по конкретен казус. Или говорим за административно правосъдие.

Производство за изпълнение на административни наказания.

Тази проблематика е в раздел ІХ на гл. 3 от ЗАНН. Това е последен етап от административно-наказателния процес разглеждан като общ ред. Това производство има евентуален характер. По своето съдържание изпълнението на административното наказание е форма на административна дейност. Отношение в това производство се подвежда под властнически метод, затова това производство е административно и не е правораздаване. Съобразно методите изпълнението на административното наказание е доброволно и принудително.

Като втори субсидиарен метод е принудителното изпълнение и е необходимо: - “влязъл в сила правораздавателен акт (окончателен – окончателно постановление или съдебно решение). Когато имаме окончателен акт и липса на изпълнение, актът е изискуем. Влизат в сила постановления, които не подлежат на обжалване или обжалвани, но потвърдени или изменени от съда. За да се дойде до принудително изпълнение трябва да имаме изпълнителен титур – наказателно постановление и съдебно решение.

В ЗАНН се съдържа регламентация за административните наказания: чл. 76 от ЗАНН...

Според закона то се установява с прочитането му или със съдебно решение (относно наказанието).

Административна глоба

Освен глоба може да има обезщетение във връзка с пострадалия.

Относно глобата и паричното обезщетение относно държавата трябва да имаме предвид, че се изпълнява по закона за събиране на държавни вземания. Съгласно този закон създава се агенция за събиране на държавни вземания към Министерството на финансите и е юридическо лице с териториални поделения. Агенцията осъществява дейността си чрез т. Нар. Публични изпълнители (специален орган на изпълнителната власт).

Според закона за държавните вземания глобата е публично вземане. Следователно когато трябва да се събере глоба или парично обезщетение на държавата по принудителен ред, компетентен ще е публичния изпълнител.

Чл. 87 (ЗАНН) Закон за събиране на държавните вземания принудителното събиране се извършва по реда на Данъчно-процесуалния кодекс от длъжностни лица на агенцията определени от нейния изпълнителен директор.

Тези длъжностни лица са публичните изпълнители. Законът разглежда обезпечаването ( запор или описване на вещи). Обезпечаването или принудителното събиране на държавни вземания като част от организацията и дейността на агенцията за събиране на държавни вземания. При осъществяването на функциите си агенцията за държавни вземания си взаимодейства с данъчната администрация, органи на полицията, прокуратурата, следствието, областната управа, териториалната областна администрация.

Наказателните постановления и решения на съда, с които са присъдени обезщетения в полза на държавни предприятия, се изпълняват по реда предвиден в гражданско-процесуалния кодекс.

Държавните вземания се ползват с привилегия. Осъществяването на изпълнителната власт изисква оперативност, бързина и т.н.

Лишаване от право да се упражни професия или дейност.

Изпълняват се от органите, които признават това право или органите, които контролират упражняването на това право.

Изпълнението на административното наказание е свързано с определени средства (чл. 82 от ЗАНН).

2 г., ако наказанието е глоба; 6 месеца – временно лишаване от право да се упражнява определена професия, дейност; 3 месеца – обществено порицание. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Тази давност може да е прекъсвана, при наказването на определени служебни действия. След всяко прекъсване започва да тече нова давност (чл.82 ал. 3).

В литературата има мнения, спорове: докога може да бъде изпълнявано съответното наказание.

Извод: прилагането на давността не може да стане служебно, т.е. никога длъжностно лице няма да търси вземането поради изтичане на давност. Но с изтичането й и наказания.

На това основание се прекратява преписката. Следователно има разлика между прекратяване по давност и преклозивните срокове. За това този, който прати след давностния срок, той плаща на законно основание.
91 въпрос. Производство за ревизия за влезли в сила административно-наказателни актове.

Този въпрос е регламентиран в раздел VІІІ гл. 3 от ЗАНН. Административно-наказателния процес при нормалното си развитие завършва с издаването на наказателно постановление или съдебни решения, чрез които се слага край на разглеждания административно наказателен спор. Принципа на законната сила и присъдено нещо превръща посочените правораздавателни актове в стабилни държавно-властнически актове, които претендират да отразяват търсената в административно-наказателния процес обективна истина.

Въпросът, който се поставя е: ако не е била установена обективната истина по общия ред, с какви средства разполага заинтересувания за установяване на обективната истина. Според ЗАНН такова средство е производството за възобновяване на административно-наказателните дела. Това производство е правораздавателно. То обаче е извънредно, защото има за предмет да ревизира един влязъл в законна сила правораздавателен акт. Строго специфични са основанията за извършването на тази ревизия. То притежава всички белези на правораздаване. Съгласно чл. 70 административно-наказателното производство, по което наказателните постановления са влезли в сила, както и съдебни решения по тях, подлежат на възобновяване когато:

А) с влязла в сила присъда се установи, че доказателствата са неистински;

Б) с влязла в сила присъда се установи, че административно-наказателния орган или съдия е извършил престъпление във връзка с наказателно постановление или съдебно решение (подкуп и т.н.);

В) откриват се обстоятелства или доказателства от съществено значение за откриването на обективната истина, неизвестна при издаването на постановлението или съдебното решение;

Г) с влязла в сила присъда се установи, че деянието за което е наложено административно наказание представлява престъпление.

В трите случая става дума за обстоятелства. Имаме една безпорност. Обстоятелствата категорично променят състоянието в обстановката в търсенето на обективната истина. Това производство става с предложение за възобновяване от окръжния прокурор (сезиране). Предложението за обжалване се подава пред окръжен съд, а окръжния прокурор може да спре изпълнението на постановлението или съдебното решение. Производството се разглежда в открито заседание с призоваването настраните.

Според чл. 73 ал. 2 окръжния съд ако намери, че предложението е основателно той отменя наказателното постановление или съдебното решение. Тук има особеност : чл. 68 е отменен. Следователно би следвало субсидиарно да се наложи наказателно-процесуалния кодекс.

А там не се предвижда окръжния съд да разглежда въпроса по същество. В случаите на буква “а”, “б”, “г” на чл. 70, той ще отмени наказателното постановление и съдебното решение като незаконни. Само ако се открие обстоятелство или доказателство от съществено значение за разкриването на обективната истина, той ще отмени правораздавателния акт и ще върне делото на съответната инстанция за разглеждане по същество. В този смисъл се говори за възобновяване на делото. В закона възобновяването се допуска в случаите на буква “а” и “б” на чл. 70 – 6 месечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква “в” – 2 години срок от влизане в сила на наказателни постановления или съдебни решения. В случаите на буква “г” няма срок. Според чл. 33 от ЗАНН наказателния процес доминира пред административно-наказателния процес. Съдът се произнася с решение, което не може да бъде повече предмет на разглеждане (ползва се с материална сила). Това е последна възможност да бъде преразгледано един административно правен спор.






1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница