Закон за изпълнение на наказанията

У нас лишаването от свобода все повече се превръща в единствена наказателна мярка. С отмяната на смъртното наказание се направи сериозна крачка за хуманизиране на мерките за въздействие върху правонарушителите, но същевременно се въведоха два вида доживотен затвор - без и със замяна. По начина на изпълнение те се различават съществено от безсрочното лишаване от свобода, прилагано в съвременните европейски системи. Максималният размер на наказанието лишаване от свобода е 30 год. и е най-висок измежду страните-членки на Съвета на Европа. Наказание с такава продължителност по същество е трети вид доживотен затвор, което лишава осъдените от перспектива за бъдеща социална реинтеграция. След 1990 г. влязоха в сила общо 11 закона за изменения и допълнения на НК, чиято насоченост е предимно към въвеждането на нови престъпни състави и увеличаване размера и вида на санкциите за съществуващите.

От друга страна, наказанията без лишаване от свобода са практически неприложими в условията на пазарна икономика и гражданско общество. Те създават повече проблеми за органите, които ги изпълняват, отколкото за осъдените. През 1997 г. относителният дял на наказанието лишаване от свобода е 80.3%. От останалите наказания най-прилаганото е глобата - 15.8%.

Повишаването на суровостта на санкциите като единствена мярка за противодействие на нарасналата престъпност, изправя затворите пред прага на критична пренаселеност. Най-напред тя се явява като резултат от увеличаване на абсолютния брой на осъдените, обвиняемите и подсъдимите, които се задържат в следствените арести и местата за лишаване от свобода. По-нататък пренаселеността нараства поради удължаване срока на престой в местата за лишаване от свобода като следствие на нормативно заложените възможности за увеличаване размера на санкциите. Липсата на условия за трудово ангажиране на лишените от свобода в голяма степен обезценява привилегията на чл. 41 ал. 3 НК и чл. 103 ЗИН за зачитане на работните дни за намаляване срока на наказанието и от своя страна допринася за увеличаване на популацията. Към това следва да се добави и крайно стесненото приложно поле на условно предсрочното, предсрочното освобождаване и помилването, които под въздействието на негативно настроеното обществено мнение все по-рядко се използуват.

Според европейската практика превишаването на капацитетните възможности на затворите с 10% е основание за отказ да се приемат нови затворници. В тези случаи се предлагат две решения: създаване на очаквателни списъци, за осъдените до освобождаване на място в затвора. Другият начин е широкото прилагане на условно-предсрочното освобождаване, помилването и регламентирането на широка гама от мерки за преход на осъдените в открити пенитенциарни заведения, където по принцип пренаселеността е много по-малка.

Пренаселеност над 20% се счита за критична в Европа. Третирането при такива условия се приема за деградиращо, унижаващо човешкото достойнство на осъдените и като изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. Европейската комисия по правата на човека е разгледала и предстои да се произнесе по множество постъпили жалби от лишени от свобода от различни държави, в т.ч. и от България.

Табл.1
Разликата над 100% в последната колона на таблицата очертава степента на пренаселеност в отделните затвори. В 10 от 13 затвора у нас пренаселеността преминава обявената критична граница за Европа. По видовете наказателно-изпълнителни учреждения, населеността в закрития тип затвори и затворнически общежития е средно 329.5%. Резервите са в откритите, полуоткритите и преходните заведения, където населеността е средно 64.5%, т.е. налице са свободни места, за запълването на които законодателството трябва да предвиди по-широки възможности за преход на осъдените от строга изолация към облекчени условия за третиране.

Високото ниво на затворната популация има твърде неблагоприятни последици:

1. Политически - защото изразява отношението на властта към гражданите и косвено свидетелствува за "грижата за човека". Състоянието на затворната система, хуманното отношение към затворниците и уважаването на тяхното човешко достойнство е един от приоритетните международни критерии за оценка на системата на демократичност на обществото. Добрите морални условия в местата за лишаване от свобода у нас и поставеното начало на подобряване битовата база в началото на 90-те години послужиха като кредит на доверие към България при приемането й за член на СЕ. Обратно, негативните констатации на международните експерти и нашите не правителствени правозащитни организации за лошите материални условия в местата за лишаване от свобода и високата степен на пренаселеност са между основанията в доклада на господата Гелерод и Аткинсън за продължаване на мониторинга над процесите на демократизация у нас.

2. Икономически - доколкото са свързани със загубата на човешки ресурс. Болшинството от затворниците са на младежка възраст, на която вместо да участвуват активно във формирането на общественото благополучие, се превръщат в икономическо бреме. Според едно изследване в Англия и Уелс, проведено през 1993/94 г., месечната издръжка на един затворник възлиза на 2190 лири стерлинги (около 3100 $), а на един осъден без лишаване от свобода - 100 до 105 лири. Грубите изчисления показват, че издръжката на един затворник доближава хотелските разноски в средно по лукс заведение. Западните експерти са стигнали до извода, че затворникът е по-скъп на държавата, отколкото студентът, при това нито затворникът се чувствува по-човешки, нито обществото по-защитено.

Според данните от посоченото изследване в Англия и Уелс нивото на рецидив сред осъдените без лишаване от свобода не е по-високо от това на затворниците. Напротив, при прилагането на специализирани програми за третиране в свободна среда, които са съобразени с конкретно извършеното престъпление и с потребностите на осъдените, степента на рецидив е значително по-ниска.

В западните страни зависимостта между нивото на престъпност и нивото на затворната популация е изследвана задълбочено и нееднократно. Роджър Тарлинг стига до извода, че за да се намали престъпността в Англия и Уелс с 1%, е необходимо да се увеличи броят на затворниците с 25%.

3. Социално-криминологически - когато броят на затворниците в местата за лишаване от свобода се увеличи прекомерно, затворната администрация трудно може да им въздействува ресоциализиращо. Ако в затвора има 2-3 пъти повече затворници от капацитетните възможности, грижите на администрацията се насочват към задоволяването на основни жизнени потребности - храна, вода, отопление, легла, възможност за някакъв вид физическа активност. На заден план остава психодиагностиката, корекционната и консултативна дейност, образователните дейности и трудовото ангажиране на затворниците. Вакуумът се запълва от затворническата субкултура и обмяната на криминален опит.

Не на последно място претъпканите затвори са реална опасност за физическото и психическото здраве на затворниците. Нездравословният начин на живот е в основата на висока заболеваемост. Инфекциозните заболявания, туберкулозата са част от една жестока реалност, последиците от която излизат извън стените на затвора и излагат на риск обществото.

Негативите от пренаселеността в затворите изцяло лежат на плещите на администрацията, която практически не е в състояние да въздействува кого и колко да осъдят. Това е работа на прокурорите и съдиите, а в крайна сметка и на политиците. Всички те рядко посещават затворите и дефицитът от представа за техните възможности пречи да се прецени какво може и какво не може да се реши с лишаването от свобода.

В превод на английски език думата "пробация" (probation) означава "проверка", "изпитание", "изпробване". В най-общ смисъл пробацията е процес на тестиране с оглед установяване на пригодност. Тя е синоним на изпитателния срок, през който от гледна точка на трудовото право новоназначеният работник трябва да докаже, че притежава изискваните за длъжността качества, преди да бъде одобрен окончателно за определен вид работа.

В наказателното и наказателно-изпълнителното право пробацията представлява система от мерки за извънзатворно въздействие върху правонарушителите, които се прилагат за определен от съда период от време с цел тяхното ресоциализиране.

Пробацията възниква в Англия в края на миналия век и бързо намира поддръжници в континентална Европа. Инициатори на движението в подкрепа на пробацията са страни като Дания, Холандия, Финландия и др. След първоначалните различия между англо-саксонската и континенталната система на пробацията, през втората половина на настоящия век се осъществява сливане на принципните позиции, което дава основание да се счита, че в Европа и в останалия свят понастоящем съществува обща система на пробацията. Като алтернативна мярка на лишаването от свобода тя се прилага в почти всички страни-членки на Съвета на Европа. През 1992 г. пробацията е въведена в Унгария, през 1995 г. в Чехия, в процес на изграждане на пробационни служби са и останалите страни от бившия социалистически лагер в Централна и Източна Европа. Пробацията се прилага в САЩ, Канада, Япония, Израел и много други страни от останалия свят.

Пробацията не изключва, а допълва условното осъждане с правоограниченията, на които се подлага осъденият под заплахата от налагането на по-тежко наказание. Тя съдържа всички основни характеристики на углавното наказание:

а) налага се от съда като временна мярка за извършено престъпление при доказана вина на правонарушителя;

б) суспендира или отлага възможността за налагане на наказание лишаване от свобода при условие че осъденият спазва ограниченията, включени в съдържанието на пробационните мерки. Обемът на ограниченията очертава режимът на пробацията, на който осъденият е длъжен да се подчинява;

в) заличава последиците от извършеното престъпление ако осъденият изпълни задълженията си.

Пробацията е израз на негативната оценка на държавата към извършеното престъпление и едновременно с това шанс за осъдения да възстанови на обществото щетите, които му е причинил с престъплението. Същевременно тя е хуманно средство за помощ и подкрепа на правонарушителя, който изпитва затруднения в определяне на социалната си роля.

Контролът върху поведението на правонарушителите се осъществява чрез пробационните служби и се изгражда на принципа на доброволността и убеждението. Тук принудата намира приложение под формата на заплаха за налагането на по-тежко наказание - затвор.

Безспорно предимство на пробацията е, че тя предлага възможности за ограничаване на до съдебното лишаване от свобода, прилагано като форма за процесуална принуда за обвиняемите и подсъдимите. В страните от цял свят, а у нас особено, битовите условия в местата за предварително задържане са по-лоши от тези в затворите, което поставя неосъдените в по-неблагоприятно положение от осъдените. Задържането нарушава ефективното упражняване на правото на защита и съдържа в себе си отрицателните ефекти на изолацията за лица, чиято вина не е доказана с влязла в сила присъда.

Всеки началник на затвор, без проблеми може да посочи редица задържани без присъда лица, които трудно могат да бъдат определени като опасни престъпници. В корпусите на повечето затвори относителният дял на обвиняемите и подсъдимите надхвърля 50%. Една част от тях се задържат без присъда за по-дълъг срок от предвидения максимален размер на наказанието, за което по-късно са осъдени.

Пробацията не замества наказанието лишаване от свобода, а служи като негова алтернатива и същевременно като негов коректив. Тези функции пробацията изпълнява чрез:

1) регулиране на притока на новоосъдени лица в затворите. Ресоциализиращото въздействие се осъществява в свободна среда, без негативите на пенитенциарното третиране, свързани със семейството, работата, бъдещето социално вграждане на осъдения и др. От друга страна се намалява пренаселеността в затворите, което създава условия за подходящо третиране в тях на осъдените с висок поведенчески риск;

2) допълване на наказанието лишаване от свобода със системата от мерки за закрепване на постигнатите положителни резултати в периода след освобождаването. Във Великобритания например, се прилагат 3 вида предсрочно освобождаване, които комбинират пенитенциарното третиране с ресоциализиращо въздействие в свободна среда:

а) предсрочно освобождаване по право - прилага се за осъдените до една година лишаване от свобода, след изтърпяване на половината от наказанието. Макар че се определя изпитателен срок в рамките на остатъка, освободените не се поставят под пробационен надзор, а се предават за наблюдение на доброволчески организации, които работят съвместно с пробационните служби;

б) автоматично условно-предсрочно освобождаване за осъдените над 1 до 4 години лишаване от свобода. Прилага се от администрацията на затворите след изтърпяване на половината от наказанието, като в рамките на остатъка осъденият се поставя под активен пробационен надзор;

в) освобождаване под "парол" (Parole) за осъдени над 4 години лишаване от свобода, което наподобява на класическото условно- предсрочно освобождаване, познато и на нашата пенитенциарна практика. Освобождаването се постановява от административен съвет в състав от 7 души (Parole board), един за цялата страна. Осъденият трябва да е изтърпял по-голямата част от наказанието и да има добро поведение. Предложението се прави от член на борда и е придружено от справка, изготвена от началника на затвора, психиатъра и психолога.

Въз основа на очертаните особености, пробацията може да бъде характеризирана като комплексна наказателна мярка, която се налага от съда по "средата на пътя" на правонарушителя до затвора или от затвора до обществото. Тя съдържа ефективни алтернативи на задържането в местата за лишаване от свобода в следните основни етапа - в досъдебната фаза; по време на постановяване на присъдата и по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; когато се дава възможност за комбиниране на въздействието в затвора и извън затворната среда в рамките на средносрочните, дългосрочните и безсрочните наказания лишаване от свобода.

Досъдебната дейност на пробационните служители (pre-trial care) е сърцевината на пробацията и основна част от "грижата" за бъдещата успешна ресоциализация, което налага по-подробното й разглеждане. За всеки правонарушител в съда се представя предсъдебен доклад (Prе-seеtence report), изготвен от пробационния служител или социален работник. Целта на доклада е да подпомогне съда за избора на най-доброто решение. Докладът съдържа професионална оценка за причинете за престъплението, прогноза за поведението на извършителя и препоръки за избягване на рецидив. Изготвя се с участието на правонарушителя, негов попечител, родител или всяко трето лице, което може да даде обективна информация. Неразделна част от доклада е информацията от полицията, религиозни деятели, общественици, представители на правозащитни организации и др. За непълнолетните и млади пълнолетни задължително се събира информация от училището, местоработата, професионалния учебен център, социалната служба и др.

Докладът се изготвя в писмена форма, със следното съдържание:

1. Обща уводна част, в която се посочва основанието за изготвянето, източниците на информацията, познава ли съставителят лично правонарушителя и т.н.

2. Анализ на правонарушението - дава се пълна характеристика на престъпното деяние, причините за неговото извършване и защо в този момент. Правната квалификация и оценка на последиците от деянието не са задължение на пробационния служител. Тези въпроси се решават в хода на процеса. Докладът трябва да съдържа отношението на правонарушителя към извършеното и жертвата (самопризнание, разкаяние), а така също и на жертвата към извършителя.

3. Информация за дееца - наличие или липса на предишни осъждания, постигнати резултати или неуспехи в миналото, ако деецът е бил обект на третиране, мотивацията за промяна изобщо изготвя се балансиран портрет на правонарушителя. При предишни неуспехи е особено важно да се анализира имало ли е все пак нещо положително и възможно ли е от там да започне бъдещата работа

4. Анализ на риска от рецидив - извлича се есенцията от предишните раздели и се дава крайна оценка за риска от бъдещо неправомерно поведение. Оценката сдържа прогноза за евентуалната норма на последваща престъпна дейност, степента на вероятност за нейното осъществяване, съществуват ли програми или мерки за нейното предотвратяване.

5. Заключението е логичен завършек на доклада и дава ясен отговор на въпроса къде да се проведе третирането - във или вън от затвора

Съдът е поискал да се даде заключение за определен вариант на третирането, съставителят на доклала може да предложи друг вариант като обоснове подробно защо счета първия за по-малко перспективен При наличието на алкохолна или наркоманна зависимост на дееца, в заключението се прилага становище на лекаря относно предлаганите мерки за въздействие. Ако за тяхното прилагане е необходимо съгласието на извършителя, то изрично се отбелязва в заключението, заедно с декларация, че му е обяснено какви са последиците от евентуалното неизпълнение. При положение че се предложи третирането да се проведе в затвора, се отбелязва какви са очакваните отрицателни последици лично зае дееца (здраве, работа, образование), а така също и за членовете на семейството му.

Докладът се изпраща в съда по подсъдността не делото, като копия се предоставят на правонарушителя, защитника, родителя или попечителя, ако деецът е непълнолетен, и затворната администрация, ако по-късно осъденият бъде изпратен в затвора Докладът има конфиденциален характер и не подлежи на по-широко разпространение без съгласието на правонарушителя. Срокът за неговото изготвяне е 15 работни дни, като в отделни случаи съдът е в правото си да постанови и по-кратък период.

Подробното описание на съдържанието на доклада дева точна представа за обема на работа на пробационните служби в досъдебната фаза. Друга важна част от тяхната дейност в този период е участието им в превантивно-информационни програми: работа с не осъдените (bail information schemes).

Целите на програмите за работа с неосъдените лице са:

а) да се осигури допълнителна или да се потвърди наличната информация за лицето, която има важно значение за решаване на делото;

б) да се осъществи наблюдение върху лицето с оглед сигурността на обществото, като същевременно се предотврати задържането му в затвора до разглеждане на делото пред съда.

Наблюдението се осъществява по местоживеене на правонарушителя, включително и чрез домашни посещения, провеждат се разговори с него и с близки, които имат определящо значение за поведението му, осъществява се консултативна помощ с оглед подготовката за предстоящото дело, предлага се включването в корекционни програми и т.н.

По-строга форма на наблюдение е настаняването на правонарушителя в пробационни общежития за неосъдени еbail hostel). Тези общежития осигуряват повече възможност за контрол върху неговото поведение, но не гарантират обществото от нови посегателства със същата степен на сигурност както затвора. Затова не се настаняват лица, които застрашават персонала, местната общественост, а така също и лицата, които сами могат да бъдат обект на посегателство от страна на другите обитатели. Общежитията не са просто квартира¦ За осъдените в тях се води консултативна и корекционна дейност с осъдените по програми, утвърдени от ръководството на съответния пробационен район. Обитателите могат да ходят на работа извън общежитието, да се обучават в курсове за професионална квалификация, да участвуват в отворени програми за третиране в обществото и т.н. В същото време обаче те са подчинени на утвърдения вътрешен ред в общежитието, длъжни са да се връщат в определеното време, да не го напускат в онези часове от денонощието, през които им е забранено и т.н. Обитатели на пробационните общежития са правонарушители с по-висок поведенчески риск, а така също бездомници, социални аутсайдери и други, които изпитват затруднения за воденето на нормален живот в свободна среда, дори и в случаите, когато не се нуждаят от специален надзор.

Със събраната допълнителна информация по време на прилагането на превантивните информационни програми, както и с данните за поведението на неосъденото лице, се допълва предсъдебният доклад на пробационния служител и тази информация има важно значение за решаването на делото. Впоследствие тя се предоставя на затворната администрация или съответната пробационна служба.

В САЩ и Канада, скандинавските страни е по-специално Швеция, се прилагат системи за интензивно наблюдение върху поведението на обвиняеми и подсъдими с помощта на специални технически средства (electronic monitoring). Според шведския опит електронният мониторинг се прилага по отношение на специално подбрани правонарушители от категорията на лицата с повишен поведенчески риск. Необходимите условия за прилагане на мониторинга са:

а) съгласие на правонарушителя и членовете на семейството му;

б) наличие на жилище с електричество и телефон;

в) желание на правонарушителя да участва в корекционни програми;

г) възможност за заплащане на "услугата" по 30 шведски крони дневно -около 6 USD.

Оборудването се състои в предавател, който има формата на гривна и правонарушителя е длъжен да я носи постоянно. другата част на системата е приемник, свързан с електрическата и телефонната мрежа. Сигналите на предавателя се усилват от приемника и се изпращат на компютър-домакин (майка), който е монтирано стационарно в съответната пробационна служба. Компютърът сравнява получените сигнали с разрешените по програма места, които наблюдаваното лице има право да посещава. Това означава, че по всяко време може да се установи местонахождението на лицето - вкъщи на работа или на друго разрешено място. Оборудването е чувствително към алкохола и упойващите средства, като при всяка констатация за тяхната употреба се алармира пробационната служба.

Мониторингът не е просто домашен, а и друга форма на арест. Правонарушителят може да посещава и други места извън наблюдаваните, но всяко отклонение, различно от разрешеното за не повече от 4 часа, се счита за нарушение.

При нормални обстоятелства домашните посещения са два пъти седмично, като в рамките на календарния месец поне една от тях трябва да бъде вечер или през почивен ден. Проверките се осъществяват от контактно лице - пробационен служител, което от своя страна може да привлече доброволни сътрудници, нещатен служители на пробационната служба При възникнали съмнения, интензивността на наблюдението се усилва. То включва проверки по телефона, контрол на работното место, вземане на проби от кръв в урина, от устната кухина и т.н. за проверка за алкохол, наркотици и т.н. При констатирани нарушения мониторингът са отменява и лицето се изпраща в затвора. През 1994 г. в Швеция мониторингът се прилага експериментално и по отношение на лишени от свобода на кратки срокове до 2 м. Етапните оценки на експеримента са положителни
3. Видове пробационни мерки и дейност на пробационните служби по тяхното изпълнение

Пробационните мерки се налагат с цел да се въздействува позитивно върху правонарушителя и да се предотврати извършването на нови престъпления Те се съобразяват с личностните му особености - склонност към суицид, самонараняване или немотивирана агресивност, степен на криминална активност, интелектуално равнище, квалификация здравословно състояние и т.н. мерките се определят от съда, като не могат да бъдат включвани допълнителни ограничения, извън регламентираните. Те имат динамичен характер и подлежат на промяна в зависимост от поведението на правонарушителя. Суспендиращото им действие се изразява в задължението за тяхното спазване под страх от замяната им с лишаване от свобода. Всяко виновно нарушение на ограниченията води до налагането на дисциплинарни наказания, които биват два вида - писмено предупреждение или глоби и повторно дисциплинарно наказание в рамките на календарната година, се внася предложение в съда за замяна на пробацията. За постановяване на замяната не е нужно нарушението да съдържа признаците на престъпен състав Съдът се произнася в 10-дневен срок след сезирането му.

Щението на пробационните мерки се възлага от съда на определен пробационен служител. Те са два веда:

1. Мерки за надзор и подкрепа

2. Безплатен труд в полза нае обществото

Мерките за надзор и подкрепа се налагат на правонарушителите, навършили 16 год., и са с продължителност от 6 месеца до 3 години. Контактите между пробационния служител и осъденото лице по принцип започват още в предсъдебната фаза на наказателното производство, по време на изготвеното на пред съдебния доклад. След влизането на присъдата в сила първата среща се провежда най-късно в 5 дневен срок. На нея, осъденият получава пълна информация за определените му от съда мерки, предоставя му се копие от присъдата, обясняват му се подробно правата и задълженията, целите на третирането и очакваните резултати Осъденият се призовава към съдействие в процеса се предупреждава за отговорностите, които следват при отклонение от дължимото поведение.

Осъденият се задължава да уведомява за всяка промяна в адреса или местоживеенето, да изпълнява указанията на супервизора, да се явява винаги и навреме при всяко повикване. Пробационният служител, съвместно с осъдения съставя план на надзора, за поредността на изпълнението на пробационните мерки. Копие от плана се прилага в личното дело на осъдения.

1. Пробационните мерки за надзор и подкрепа включват:

а/ задължителна регистрация по местоживеене, която първоначално е ежедневна, а след това периодичността есе разрежда до веднъж седмично ели задължението се отменя изцяло Изразява се в ежедневното явяване или подписване на правонарушителя пред определено от пробационния служител длъжностно лице ели извънщатен сътрудник на пробационната служба;

б) периодични срещи с пробационния служител, които имат корекционна или консултативна насоченост. Осъденият може да разчита на съдействие за решаване на лични проблеми - наемане на жилище, настаняване на лечение, включване в квалификационни курсове, образователни програми и т.н. Срещите са по-интензивни в началото на изтърпяване на наказанието През първите три месеца са задължителни минимум 12 срещи (веднъж седмично), следващите три месеца се провеждат най-малко 6 срещи, а след това по една месечно. За срещите осъдените обикновено се призовава в пробационната служба, като пробационният служител се задължава да проведе най-малко едно домашно посещение в месеца;

в) включване в специализирани тренинг програми, които се провеждат в пробационните центрове по местоживеене осъдените. Прилагат се предимно за безработните и за осъдените с интелектуален дефицит, психични проблеми, с алкохолна или наркоменна зависимост. Корекционната дейност в пробационните центрове се осъществява с участието на доброволни сътрудници. Тя включва работа с осъдените през една от седмиците в месеца в рамките на работния ден. Осъдените се разпределят по групи от 4 до 10 човека. Те са длъжни през определената от пробационния служител седмица да се явяват сутрин и да участвуват в организираните за тях програми за компютърно обучение, здравни беседи, инструктивни срещи с представители на социалните служби и т.н. В рамките на пробационния срок съдът може да определи до 3 седмици задължително участие в програмите на пробациоените центрове;

г) настаняването в пробационни общежития (probatеon hostels) е най-острата формален пробационен надзор. В пробацеонните общежития се настаняват ери категории правонарушители:

-неосъдени лица, на които съдът е определил поставяне под засилен надзор като мярка за процесуална принуда (bail hostel);

- осъдени на пробация, за които настаняването в общежитието е елемент от утвърдената от съда корекционна програма или се предприема като дисциплинарна мярка за допуснати нарушения по време на прилагането на другите мерки за пробацеонен надзор;

- временно освободени от затворите по различни причини - търсене на работа, лечение, явяване на изпити и др.

Пробационните общежития са два вида: а) с охрана са общежитията, в които осъдените се прибират вечер обикновено след 21 часа и остават заключени сутрин до 7 ч. Общежитията се охраняват нощем от 2 служители, като средно в тях се настаняват между 25-40 души. Една част през деня работят на пълен работен ден, други са включени в обучение или в специализирани програми за третиране. Всеки затворник през последните 4 до 6 седмици преди окончателното му освобождаване се настанява в такова общежитие, за да бъде подпомогнат при търсенето на работа. Там престоява от понеделник до петък и за почивните дни се връща обратно в затвора. От трудовото възнаграждение на работещите се правят удръжки за храната и спането

б) другият вид пробационни общежития представляват граждански квартири, наети или придадени за ползуване от пробационните служби В тях се настаняват по двама пробационери, които сами се грижат за себе си. Задълженията им са да работят или да участвуват активно в програмите за третираме, да се прибират навреме и да не напускат квартирата преди определен период от денонощието. Могат да бъдат посещавани от лица, утвърдени със списък от пробациония служител. Два пъти седмично се извършват проверки за спазване на определеното разписание навремето, като контролът обхваща и употребата на алкохол или дрога.

2. Безплатният труд в полза на обществото е особено важен елемент от съдържанието на пробационните мерки и е въведен през 19е3 г. В рамките на пробационния срок, неговият размер е от 40 до 240 часа. Прилага се по отношение на лицата, навършили 16 г., не които съдът е определил пробация вместо лишаване от свобода. Трудът се в полага по местоживеене след работно време, в почивни ели празнични дни, в полза на социални домове, здравни заведения за хигиенизиране на жилищни райони, улици, паркове и т.н. Няма пречки той да бъде полаган и в полза на жертвата, ако е налице съгласие за това.

Безплатният труд се полага групово или индивидуално под контрола на пробационната служба или на служители от подпомаганата организация. Тази мярка не се прилага по отношение на обвиняемите, подсъдимите и предсрочно освободените от затворите
4. Организация на пробационната служба

Ръководството на пробационната система се осъществява от централна пробационна служба, която е в състава на изпълнителната власт - най-често към Министерство на правосъдието (Във Великобритания към Home Office). макар че пробационната служба име много общи задачи с органите на полицията, тя функционира като отделно звено, в рамките на централната затворна администрация ели като самостоятелна организационна структура.

Територията на Англия и Уелс е разделена на 56 пробационни района с общо около 6500 пробационни служители, подпомагани от около 8600 души помощен персонал и доброволци. Оптималната натовареност на един пробационен служител е да поддържа контакти с до 30 лица, поставени под пробационен надзор. Ролята на доброволците е да работят съвместно с пробационната служба като част от тях изпълняват мисионерска мисия без заплащане, други получават възнаграждение, като средствата се осигуряват от бюджета на пробационната служба. Половината от издръжката на пробационната система се осигурява от държавния бюджет, а другата част от бюджета на общините.

Всеки проекционен район се ръководи от комитет, в състава на който на обществени начала са включени магистрати, представители на местната власт, религиозни деятели, общественици с професионален интерес към проблемите на престъпността е деятели от териториалните звена на образователната система, здравеопазването, социалните служба и др.

Всяка пробационна служба има следните подразделения:

а) е съда - където пробационните служители са консултанти на магистратите и ги подпомагат в избора на най-доброто решение. Те не само изготвят предсъдебния доклад, но участвуват дори в гражданското съдопроизводство, по дела, засягащи семейства от рисковия контингент В един бракоразводен процес например, въпросът за родителските права след развода се решава по предложение на пробационния служител.

б) в рамките на пробационния район, където специализираните програми за третиране на правонарушителите и реализирането на съдържанието на пробационните мерки се осъществява от или под ръководството на пробационните служители.

в) в затворите, където се осъществява социална дейност и възпитателна работа с лишените от свобода от деня на постъпването им до последващото вграждане в обществото. Около 10% от пробационните служители са с постоянна месторабота в местата за лишаване от свобода. Всеки началник на затвор, за сметка на средствата от собствения си бюджет, може да поиска увеличаване броя на пробационните служители, ако прецени че това е необходимо.

Системата на пробационните служби във Великобритания възпроизвежда в основни линии принципите на организация и дейност на пробационните системи в останалите Европейски държави.

ІІІ. МЕДИАЦИЯ
В превод от английски език, mediation означава посредничество, намеса или застъпничество чрез трето лице с цел регулиране или прекратяване на спора между две страни. Иначе казано, медикацията начин за уреждане на спор чрез действията на неутрална страна която играе ролята на медиатор (посредник).

В наказателното и наказателно-изпълнителното право медиацията е средство за решаване на спора между жертвата и правонарушителя чрез посредничеството на медиатор. В Чехия медиацията се прилага от 1 септември 1995 г., в Полша е в сила от 1 септември 1998 г., а други европейски държави имат многогодишна практика Медиацията се прилага като самостоятелна мярка или като елемент от пробацията.

Ролята на медиатор се изпълнява от пробационния служител или друго оправомощено лице, способно да общува не изслушва страните. Желателно е да притежава психологическо, педагогическо, юридическо или друго подходящо образование, без това да е задължително.

Медиацията е личен избор на всяка от страните - жертвата и правонарушителя. никой не може да бъде принуден де участвува в медиация. Даденото първоначално съгласие може да бъде оттеглено по всяко време. Желанието се заявява пред прокуроре или съдията и делото се изпраща на медиатора. Посредническата роля се осъществява на неутрално място, безпристрастно за всяка от страните. Ако се постигне съгласие между жертвата и правонарушителя, то се обявява със съдебно решение и има задължителен характер

В Чехия условията за медиация. са:

- Извършеното престъпление да е наказуемо с лишаване от свобода до 5 год.

- Извършителят да е признал вината си и да е съгласен да компенсира нанесените щети. Той се задължава и да плети определена такса по сметка не съда.

- Жертвата да е съгласна с медиацията и с предлаганото решение на спора.

- Съдът да приеме съгласието между страните за достатъчно от гледна точка на интересите на обществото и съответно да го утвърди или отхвърли. Ако постигнатата договореност не бъде изпълнена, наказателното производство се възобновява.

Най-голямото предимство на медиацията е, че се създават възможности за решаване на конфликта с активното участие на жертвата и правонарушителя Тя трансформира "войната между страните" в действия, са насочени към решаване на проблемите. Медиацията осигурява бързина и реално компенсиране на щетите. Намалява се страха у жертвате и се предотвратява вторичната виктимизация, дава се възможност да бъдат овладени емоциите, да се стигне до помирение и опрощение

За правонарушителя се осигуряват условия за участие в решаването на съдбовни за него въпроси. В по-голяма степен, той е в състояние да осъзнае вредата от извършеното и да възмезди причинените щети, което е единствения начин да се предотвратят последиците от по-сурова санкция.

За интересите на обществото най-важни се "страничните" ефекти на медиацията, които водят до намаляване на затворната популация. Повишава се общественото самосъзнание и по-пълно се защитават интересите на жертвата. Облекчава се работата на следствието и съдилищата и им се дава възможност да отделят по-голямо внимание на сериозните случаи. В крайна сметка се достига икономичност на правосъдието от много гледни точки - репресия, финанси, време, организационни мерки и др.

Медиацията не лишава държавата от правото й да наложи наказание на правонарушителя, нито е отказ от правосъдие Тя е алтернативна форма на терапия, която по един нетрадиционен начин възстановява причинените щети и въздействува ресоциализиращо, тъй като включва в съдържанието си прилагането на пробационни мерки за контрол и наблюдение върху поведението на правонарушителя

ІV. ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРОБАЦИЯТА И МЕДИАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Практическата липса на алтернативни мерки на лишаването от свобода ни поставя в негативния списък на държавите, догонващи европейското законодателство.

От тези ситуация може да се извлече е полза, тъй като ни се предоставя възможността да избегнем грешните, допуснати от първооткривателите.

Да се предлагат алтернативи на лишаването от свобода, на фона на непрекъснато нарастващата престъпност само на пръв поглед изглежда неоправдана и неразумна крачка. Данните за затворната популация налагат други изводи. В основната си част, тя се състои от осъдени за незначителни правонарушения, между които тези с размер на наказанието до 3 години лишаване от свобода надхвърлят половината от общия брой.`

Нейното непрекъснато нарастване не е за сметка на представителите на организираната престъпност, рекетьорите и насилствените правонарушители Затворите по-често са места за настаняване на безпризорни, бездомни, безработни или други социални аутсайдери, чието присъствие в обществото по някакъв начин е неудобно за останалите Алтернативите на лишаването от свобода предлагат възможности за подходящо въздействие, без изолацията им от обществото.

Макар че не са в състояние да задоволят в достатъчна степен чувството за справедливост на гражданите обществените санкции и мерки притежават редица положителни страни не само за правонарушителите Възстановяването на причинените щети, което е главното условие за прилагането на алтернативни мерки, е по-стойностно за жертвата и обществото, отколкото голото възмездие. Специално при медиацията, според американския криминолог Джон Брейтуейт, личното участие на жертвата има много по-голям ефект, отколкото всяка друга безпристрастна процедура.Пробацията и медиацията не са чужди на нашето правосъзнание и съдебна практика. Въпреки ориентацията на законодателството към увеличаване на суровостта на санкциите, средният размер на наложеното наказание лишаване от свобода спрямо осъдените лица през 1997 г. е 1 г. 5 м. 5 дни. Дори за умишлените убийства той е 9 г. 7м. и 29 дни, при възможност за тези престъпления да се наложи лишаване от свобода до 30 год. или доживотен затвор. С отпадането на смъртното наказание се разшириха и възможностите за условно предсрочно освобождаване, тъй като беше отменена формалната предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК, когато е наложено наказание лишаване от свобода като алтернатива или в замяна на смъртното наказание, осъденият да е изтърпял не по-малко от 2/3, за да бъде обсъждан за условно-предсрочно освобождаване. Сега по отношение на тези лица се прилага общият минимум от 1/2 част от наказанието.

Макар и да не е регламентирана от нашето законодателство, предсъдебната спогодба между жертвата и правонарушителя се прилага широко на практика, което изключва съдебния контрол и възможността да се наложат допълнителни правоограничения на нарушителя. С въвеждането на медиацията тези слабости ще бъдат отстранени и в общата маса на правонарушителите ще се включат и тези, които понастоящем са извън поле зрението на правосъдните институции.

В периода след 1982 г. у нас се прилагаха редица наказателно-правни институти за освобождаване от наказателна отговорност:

а) условно освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство за умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до 1 год. или с друго по-леко наказание и за престъпления, извършени по непредпазливост, наказуеми с лишаване от свобода до 2 г.;

б) освобождаване от наказателна отговорност с налагане на мерки за обществено въздействие от другарския съд за някои по-леко наказуеми престъпления като обида, клевета, лека телесна повреда без разстройство на здравето, дребна кражба или присвояване на имущество, незначителни прояви не самоуправство и др.

Тези институти бяха отменени през 1997 г. поради липсата на система от органи за изпълнение на взетите решения и за контрол върху поведението на правонарушителите. Съхраниха се освобождаването от наказателна отговорност на непълнолетен с прилагане на възпитателни мерки в случаите на чл. 61 НК и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер от 50 хил. до 1 млн. лева. По същите причини те са ниско ефективни и без особена практическа стойност

А пробацията и медиацията изцяло могат да заместят отменените наказателно-правни институти за освобождаване от наказателна отговорност и да запълнят появилия се вакуум. С тях ще се възстанови равновесието между наказанието лишаване от свобода и мерките за обществено въздействие, не свързани с изолирането на осъдените от обществото. Докато относителният дял на лишаването от свобода през 1969 г. - 1979 год. беше между 43-60% от броя на осъдените лица, през 1997 г. той е 80.6е.

Рязко ще спадне нивото на затворната популация, което засега е до степен застрашаваща физическото и психическото здраве на настанените в закритите пенитенциарни заведения. Първоначалните финансови разходи за изграждането на пробационна система многократно ще бъдат компенсирани в процеса на евентуалната им бъдеща практическа дейност.

Ще се намали иепретовареността на следствените съдебните и прокурорските органи, като ще се осигури достатъчно време за внимателното разследване на сериозните случаи.

Трудно е да се предложи модел за изграждането на пробационна система у нас, тъй като въпросът е с национално значение и излиза извън рамките на отделното ведомство. Периодът обаче е изключително подходящ, тъй като работата по проектите за нови Наказателен, Наказателно-процесуален кодекс и Закона за изпълнение на наказанията са в напреднала фаза. Какви са възможните варианти:

1. Изграждането на районни пробационни службите които могат да бъдат създадени на територията на всеки съдебен район. Териториалното разпределение на районните съдилища, районните прокуратури, районните полицейски управления, социални служби, здравни заведения и др. е приблизително еднакво и броят им е от 120 до 150 за страната. До тяхната структура се доближават е следствените арести, които са 89 за цялата страна. Създаването на районни пробационни служби към районните съдилища, прокуратури или следствени арести ще доведе до подобряване работата с неодсъдените лица, между които средногодишно броят само на задържаните с мярка за неотклонение е около 4500. Ще се създадат органи за работа с правонарушителите, осъдени без лишаване от свобода или на лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено условно по реда на чл. 66 от НК.

В съдържанието на пробацията като алтернатива на лишаването от свобода е включена безвъзмездна работа в полза на обществото. От една страна с нея се компенсират нанесените от престъплението щети, от друга се въвличат кметствата, общините и органите на местна власт за съдействие при постигане на ресоциализиращите цели на пробацията. Всяка община има нужда от работници по почистването и ремонта на улици, санитарно обслужване в болничните заведения, ремонтни дейности в училища, детски градини, кина, театри и др.

2. Изграждането на областни (окръжни) пробационни служби е най-наложително в местата където има затвори. Те ще работят с лишените от свобода, ще приемат и анализират информацията за тях при постъпването от районните пробационни служби, ще отразяват постигнатите резултати в периода на пенитенциарното третиране и изпращат информация обратно при освобождаване. С тяхната работа ще се повиши нивото на социалната дейност в местата за лишаване от свобода и по-комплексно ще се решават въпросите на предсрочното освобождаване, помилването и др. Ще се изгради система за приемственост в работата с правонарушителите в постпенитенциаения период. С ново съдържание ще се запълни работата в откритите, полуоткритите и преходните пенитенциарни заведения с разработването и прилагането на програми за третиране на осъдените, неприложими в условията на строга изолация

Като вариант е възможно разработването на ръководни и контролни функции на областните (окръжните) пробационни служби по отношение дейността на районните пробацонни служби.

3. Изграждането на централна пробационна служба за ръководство и контрол на пробационната дейност в страната съобразно европейския опит може да бъде предложено в структурата на централната затворна администрация или като самостоятелно управленско звено в системата на министерството на правосъдието изправната евроинтеграция.

За окоеплектоването на пробационните служби има достатъчно подготвени специалисти, дори само ако се вземат предвид завършващите различните специалности и социално дело е университетите в София, Варна, Бургас, В. Търново, Благоевград и др. С част от функциите си пробационните служители ще оказват сериозно съдействие на районните полицейски инспектори. В пробационната система могат да бъдат включени инспекторите в детските педагогически стаи, системата не трудово-възпитателните училища центровете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни Дейността на наблюдателните комисии може да бъде регламентиране като дейност на местни пробационни съвети или комитети, които да съчетават прилагането на пробационни мерки за надзор с подпомагане дейността по изпълнение на наказанието лишаване от свобода Същото важи за комисиите за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Една не малка част от инспекторите по социална дейност в местата за лишаване от свобода могат да бъдат използувани за работа в пробационната система. Предварителните изследвания показват, че на базата на съществуващите структури и с отпускането на около 350 до 500 нови щатни бройки пробационната система у нас може да бъде създадена.

В България теорията и методиката на социалната работа и още повече теорията и методиката на пенитенциарната и пробационна възпитателна и социална работа все още не утвърдена като самостоятелна наука. Това обаче съвсем не означава, че проблемите на социално-педагогическата подкрепа на хората преживяващи в условията на изтърпяване на наказание не са проучвани. Досегашното развитие на пенологичната практика е намирало теоретична опора в използването на научни подходи и изследователски методи заимствани от социалните науки – право, социология, педагогика, психология и икономика.

Социалното дело съществува като "компенсаторен механизъм за неутрализиране на социалните дефицити и техните последици, имплицирани върху личността на отделния индивид".¹⁰ В случая става въпрос за подпомагането на осъдените за компенсиране на социалните дефицити в тяхната конкретна жизнена ситуация в условията на изтърпяване на наказание и качеството им на “недоброволен клиент”.
Като етимологическо словосъчетание название пенитенциарна социална работа отразява смисъл, произтичащ от две понятия въз основа на които могат да се направят и първоначални догадки за съдържателните и практическите и аспекти на съответстващата теория и методиката:
І.1.Терминът пенитенциарна:

В речника на чуждите думи в българския език¹¹ са визирани два сродни термина - "пенитенциален" прил. за затвор, дом и под. - който е изправителен (лат.) и "пенитенциарий" - изправително заведение в някои страни

В английско - български речник¹² сродните термини са обозначени както следва: "penitence"- разкаяние, покаяние и "penitentiari" –

I. 1.изправителен дом; 2. каторжен затвор; 3.Папски трибунал;

II. 1.изправителен; 2.наказуем с лежане в каторжен затвор.

Във френско - българския речник¹³ : "penitence" - 1. рел. разкаяние, покаяние , респ. разкайвам се, покайвам се; 2.наказание и "penitencerie" - длъжност на изповедник.

Понятието социална работа означава “професионална дейност за оказване на помощ на отделни хора, групи или общности за повишаване или възстановяване на техните способности за социално функциониране и създаване на благоприятни обществени ситуации за техните цели”^*.

От така представения етимологичен анализ става ясно че съдържателната характеристика на понятието "пенитенциарна социална работа" предполага личностна и социална подкрепа на хората пребиваващи в условията на затворническо заведение при което като резултат се очаква успешна ресоциализация и бъдеща правно-релевантна социална интеграция след освобождаването. Това предполага изследване на явленията и процесите иразработването на адекватни методически подходи насочени към:

А. Непосредствена социална и административна помощ

Б. Помощ за самопомощ

В. Специализирана психологическа помощ
ІІ. Обект, предмет и задачи на теорията и методиката на пенитенциарната социална работа.
ІІ.1. Обект на теорията и методиката пенитенциарната социална работа:

Ако възприемем като изходна база твърдението, че обект на всяка социална наука е социалното явление (социален факт), с цялостното му процесуално протичане и дейностно осъществяване като специализирана намеса, можем да аргументираме твърдението, че обект на пенитенциарната социална работа са социалните явления в местата за лишаване от свобода, което предполага процесите на личностно развитие, междуличностни и институционални отношения в условията на закрита среда.

При така лансираната формуровка на обекта на пенитенциарната социална работа във фокуса на научните изследвания попадат:

- лишени от свобода от различни категории^* и с различни срокове на наказание;

- затворническите общности и протичащите в закритата среда своеобразни динамични и статични социално-психически явления.

- лица и екипи, осъществяващи изпълнението на наложените наказания и приобщаването на лишените от свобода към нормите и ценностите на законосъобразно поведение.^*

При така очертания по-горе обект на теорията и методиката пенитенциарната социална работа логично произтича и формулирането нейния предмет като наука, а именно: закономерностите на социално-помагащия процес при специфичните условия на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и професионално-организационното осъществяване на т.нар. помощ за самопомощ сред затворниците, в съответствие с наказателно-изпълнителната целесъобразност.¹⁴

Мярата на предмета на теорията и методиката пенитенциарната социална работа се движи в границите на изучаването на субекта на престъпно поведение и субекта на наказателното изпълннение в условията на закрита среда, както и тяхната дейност и взаимоотношения в онтогенетичен и филогенетичен план.

Това включва изучаването, теоретичните обобщения и закономерности на:

• 
  престъпното поведение и девиациите във взаимоотношенията в условията на закрита среда.
  

• 
  психологически и поведенчески ефекти на изолацията от обществото.
  

• 
  история на пенитенциарната теория и практика.
  

• 
  сравнителна пенитенциарно теория и практика.
  

• 
  особеностите и регулирането на взаимоотношенията в затворническата общност.
  

• 
  принципи на корекционно-педагогическо повлияване на затворниците.
  

• 
  съдържанието и методите на социална работа в местата за лишаване от свобода.
  
• 
  личностно-психическо съхраняване и развитие на затворниците
  

• 
  общообразователна и професионално-техническа подготовка на лишените от свобода
  

• 
  особености на помагащия процес в различните типове заведения за лишаване от свобода.
  

• 
  социална интеграция на освобождаващите се от местата за лишаване от свобода.
  
• 
  Постпенитенциарна подкрепа на освободените
  

• 
  професионалния подбор и професионалната подготовка на пенитенциарния персонал.
  

1/ Решаване на основни теоретични проблеми:

• 
  изясняване същността на основните понятийни схеми и практически подходи обясняващи процеса на пенитенциарно-педагогическо повлияване: поправяне, превъзпитание, корекция, ресоциализация, социална компетентност, умения за социално вграждане, пенитенциарно третиране и т.н.
  

• 
  разработка на методическите основи на пенитенцциарно- педагогическия процес
  

• 
  разкриване на социално-психологическите и педагогическите закономерности в условията на МЛС^*, техните форми на проявление и възможности за използването им.
  

• 
  обосноваване принципите на социално-педагогическо третиране на лишените от свобода.
  

3/ Разработване на специализирани системи за социално-позитивно третиране на лишените от свобода от различните типове МЛС.

4/ Разработване на специализирани корекционни програми за повлияване на извършителите на различните типове престъпления.

5/ Разработване на методически подходи към подготовката на осъдените за живот в обществото към момента на тяхното освобождаване и успешната им социализация след това.

6/ Научен анализ и адаптация на достиженията на пенитенциарната практика в другите страни.

7/ Изследване на съдържанието, особеностите и функционалните задължения на различните длъжностни лица в сферата на пенитенциарно-педагогическата работа.

8/ Изследване и оптимизиране възможностите на неправителствените организации и гражданите за участие в пенитенциарно-педагогическата дейност.
ІІІ. Пенитенциарната наука в системата на наказателно–правните и социалните науки.
Пенитенциарната наука се вписва и заема свое място в общата система на науките на границата между наказателно-правното и социалното познание. От тази гледна точка нейното зараждане, развитие и утвърждаване може да бъде разглеждано в светлината на две взаимно проникващи теоретични сфери - на наказателно-правните науки и социалните науки (Вж. приложения графичен модел).
В системата на наказателно-правните науки пенитенциарната наука е частна юридическа наука. Тя произлиза от науката пенология, която е дъщерна на наказателното право и криминологията. В този порядък пенитенциарната наука се развива на трето низходящо ниво на наказателно-правните науки и е представена от пенитенциарното право, пенитенциарната педагогика, пенитенциарната психология и мениджмънта на пенитенциарно-стопанската дейност. Развитието на пенитенциарната наука с нейните специфични направления намира свой принос в осъществяването на наказателната политика на държавата.

Наказателна политика съставлява ръководни идеи за развитието на наказателното право и неговото прилагане. Тя очертава основните насоки на промените, които се налагат в наказателното законодателство и наказателната практика, критериите за преценка на действащото право, принципите на декриминализация и т.н. Ефективната наказателна политика е чужда на конюнктурността, политизацията и субективизма. Тя се изгражда върху основата на обективната оценка на закономерностите, актуалният ръст и тенденциите в развитието на престъпността, като отчита състоянието на наказателното право и нуждите на неговото развитие.¹⁵
А. Първо ниво - наказателно-правни науки
Наказателно право

Наука изучаваща и разработваща проблемите на престъпленията и наказанията. "Наказателното право в обективен смисъл може да се определи като съвкупност (система) на ония правни норми, които свързват престъплението, като правен състав (юридически факт), с наказанието, като негова правна последица."¹⁶

Наука изучаваща регулирането на наказателно правната дейност на държавните органи и гражданите в наказателния процес. Съставлява система от взаимно свързани норми, чиято крайна цел е постановяване на законосъобразна присъда. Обект на наказателно процесуалната наука е дейността на органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда по разглеждане и решаване на наказателни дела, т.е. дела образувани по повод на деяния, които съгласно закона съставляват престъпления. Казано с други думи наказателно процесуалното право е наука за наказателния процес който има две основни фази: досъдебна фаза (предварително производство) и съдебна фаза.

Основните принципи на наказателния процес са: независимост на съда и прокуратурата, равенство на гражданите в процеса, разкриване на обективната истина, публичност на съдебните заседания, право на защита и др.¹⁷
Криминология

Криминологията е наука за престъпността, престъплението и престъпника. До известна степен може да се каже, че криминологията е "Социология на престъпността". Тя изучава престъпността като социално явление, нейното състояние структура и динамика, причините и условията на престъпността и личността на престъпника; разработва методите и средствата за превенцията и контрола над престъпното поведение. В предметния обхват на криминологията се включват и явления от сферата на "Социалната патология", като алкохолизъм, наркомания, проституция, сектански движения, суициди и др. пред криминални и криминалоподобни поведенчески девиации.¹⁸

Наука за наказанията, вкл. и за тяхното изпълнение. Пенологията изучава философията, ефективността и практическите подходи към наказанията и в частност въздействието им върху лицата които ги изтърпяват. В зависимост от обекта и предмета на научно познание могат да бъдат разграничени две теоретични сфери на пенологическата наука: Пенитенциарна наука и наука за наказанията без лишаване от свобода.

Пенитенциарното право съставлява съвкупността от правни норми, които регулират реда и начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Предмета на пенитенциарното право може да бъде очертан в рамките на философията на затворническото третиране на осъдените; същността и съдържанието на наказанието лишаване от свобода; режим в затворите и поправителните домове; правно положение на осъдените, обвиняемите и подсъдимите; подготовка, функционални задължения и права на затворническия персонал; участие на обществеността в пенитенциарната дейност и др.¹⁹

Пенитенциарната педагогика е наука за спецификата на процесите на възпитание, образование и обучение в условията на местата за лишаване от свобода.

В същия смисъл може да се каже, че пенитенциарната педагогика е наука за превъзпитанието, образованието и обучението на лица, изтъртяващи наказание лишаване от свобода.

Пенитенциарната педагогика се вписва и в системата на педагогическите науки.В качеството си на частна педагогическа наука, тя произлиза от социалната педагогика, която пък от своя страна е производна на общата педагогика. Класифицирана чрез критерия "поле на приложна дейност" пенитенциарната педагогика се намира на третото низходящо ниво в системата на педагогическите науки.

Основен клон на юридическата психология²⁰, представляващ наука за фактите, закономерностите и механизмите на психичната дейност на затворниците, възпитателите, психолозите, социалните работници, учителите служителите, надзирателите и всички други представители на държавни и обществени организации в условията на местата за лишаване от свобода.²¹

Наука за организацията и управлението на: труда на лишените от свобода и неговото нормиране и заплащане; производствената и финансово-кредитна дейност; материалното осигуряване и транспортното обслужване на пенитенциарните заведения; техническата безопасност, хигиена на труда и правна защита; ново строителство, реконструкция и подържане на материалната база; Финансово, материално и социално осигуряване на персонала в затворите, ТПО и поправителните домове.