Население – демографска характеристика

Население – демографска характеристика

Към 31.12.2009 г. в общият брой на населението жените продължават да са по-голямата част от него (50.9 %) и на 1 000 мъже се падат 1 035 жени. През 2005 г. на 1000 мъже са се падали 1022 жени.

Години	Общо	Мъже	Жени
2005	134093	66314	67779
2006	132699	65501	67198
2007	130898	64437	66461
2008	129121	63485	65636
2009	127659	62743	64916

Неравномерно е разпределението на населението по общини.

Най-многобройна е община Силистра с постоянно население към 31.12.2009 г. от 54 885 души, следвана от община Дулово с 28 860 души. В останалите общини населението към 31.12.2009 г. е: община Алфатар – 3 324, Главиница – 12 610, Кайнарджа – 5 250, Ситово – 5 810 и община Тутракан – 16 920 души. Както в областта, така и във всички общини, населението намалява, като в община Ситово процентът на намаление за последните пет години е най-голям (31.12.2009 г. спрямо 31.12.2004 г. населението на общината е намаляло с 10.5%). За същия период в останалите общини намалението е: община Алфатар – 9.1%, община Главиница – 5.9%, община Дулово – 3.5%, община Кайнарджа – 2.6%, община Силистра – 6.4%, община Тутракан – 7.2%.

Население по общини към 31 декември

В края на 2009 г. в градовете на област Силистра живеят 57 576 души или 45.1 % от населението на областта, а в селата – 70 083 (54.9 %). От цялото население на страната през 2009 г. 71.4 % живеят в градовете. Област Силистра е една от трите области в страната, където селското население превишава това, което живее в градовете. Другите две области са: Разград (53.8 % от населението живее в селата) и Кърджали (58.2 % от населението живее в селата). В област Силистра постоянното население в градовете е както следва – град Алфатар – 1 714, град Главиница – 1 928, град Дулово – 6 621, град Силистра – 37 837, град Тутракан – 9 476.

Формираната възрастова структура на населението в резултат на демографските процеси в страната силно въздейства пряко и косвено върху броя и възрастовия състав на трудовите ресурси. Във връзка с това като остър демографски проблем се очертава продължаващия процес на остаряване на населението, което естествено води до нарастване на неговата средна възраст.

През 2001 г. средната възраст на населението в областта е била 39.8 години, през 2007 г. тя е 41.9 години, през 2008 г. - 42.2 години и през 2009 г. е 42.0 години.

През 2009 г. средната възраст на жените е 43.3 години, и е по-висока от тази на мъжете (40.6).

Измененията във възрастовата структура включват непрекъснатото намаляване на броя и дела на населението в под трудоспособна възраст и задържането на дела на населението в трудоспособна възраст. През 2009 г. относителният дял на населението в под трудоспособна възраст е 14.5 %, а на населението в над трудоспособна възраст продължава да се увеличава и е 23.5 %. В сравнение с 2008 г. относителният дял на населението в под трудоспособна възраст остава същия, а населението в над трудоспособна възраст се увеличава с 0.1 пункта. Населението в над трудоспособна възраст се характеризира с изразен полюс на жените – 61.1 % от общия брой на населението в над трудоспособна възраст са жени.

В страната през 2009 г. населението в над трудоспособна възраст е 22.4 % от общото население. От общините в област Силистра община Алфатар продължава да е с най-висок процент на население в над трудоспособна възраст – 35.9 %.

Към 31.12.2009 г. от общините в област Силистра община Кайнарджа е с най-висок относителен дял с население в под трудоспособна възраст – 22.4 %. Тя е единствената община в областта, в която относителният дял на населението в под трудоспособна възраст (22.4 %) е по-голям от този на населението в над трудоспособна възраст (20.6 %). В община Алфатар относителният дял на населението в под трудоспособна възраст е най-нисък – 12.1 %, следвана от община Силистра – 12.5 %. В останалите общини относителният дял на населението в под трудоспособна възраст е: Главиница – 15.4 %, Дулово – 17.3 %, Ситово – 14.0 %, Тутракан – 13.3 %.

През последните пет години в общините Алфатар, Главиница, Силистра, Ситово и Тутракан се наблюдава намаляване на относителния дял на населението в под трудоспособна възраст, в община Кайнарджа се наблюдава увеличаване на относителния дял на населението в под трудоспособна възраст, в община Дулово се наблюдава намаление през 2005 и 2006 г., а през периода 2007 – 2009 г. задържане на относителния дял на населението в под трудоспособна възраст.
Население под, в и над трудоспособна възраст в област Силистра

Години	Общо Години	Възрастови групи
		Под трудоспособна възраст - %	В трудоспособна възраст - %	Над трудоспособна възраст - %
2005	100.0	15.5	61.5	23.0
2006	100.0	15.1	61.9	23.0
2007	100.0	14.8	62.1	23.1
2008	100.0	14.5	62.1	23.4
2009	100.0	14.5	62.0	23.5

Специалистите от НСИ са разработили прогноза за демографското развитие на страната по области в перспектива до 2030 г. Съгласно техните изчисления, населението в област Силистра през 2015 г. ще бъде 119 785 души, 2020 г. – 113 036, 2025 г. – 106 183 души и 2030 г. – 99 283 души или предвидено е намаление с малко над 1 300 души на година.

Реализацията на направената прогноза в голяма степен зависи от демографската и социално-икономическа политика на страната, а също и от международните икономически условия.

Раждаемост на населението
Продължава нарастването на броя на ражданията в областта и повишаване равнището на раждаемостта. Регистрираният брой живородени деца през 2009 г. е най-голям за последните 12 години, а коефициентът на раждаемост е на равнището от 1994 г.

През изминалата 2009 г. в област Силистра живородените деца са 1245, което е с 54 повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на раждаемост е 9.7 ‰ и е по-нисък от този за страната с 1.0 ‰.

От всички живородени в област Силистра през 2009 г. 638 са момчета, а 607 - момичета, или на 1000 момчета се падат 951 момичета. Цифрите за страната са: на 1000 живородени момчета се падат 960 момичета.

През 2009 г. в градовете на областта живородените деца са 494 деца, което е 39.7 % от всички живородени деца. Увеличение на раждаемостта е регистрирана, както в градовете, така и в селата. През 2005 г. коефициентът на раждаемост в градовете на областта е 7.3 ‰, а в селата 8.7 ‰. През 2009 г. коефициентът на раждаемост в градоете се е увеличил на 8.5 ‰, а в селата е 10.7 ‰

От общините в областта с най-висок коефициент на раждаемост са община Кайнарджа – 16.9 ‰ и община Дулово – 12.7 ‰. В абсолютен брой най-много деца са родени в общините Силистра – 441 и Дулово – 366. Спрямо 2005 година в общините Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Силистра, Тутракан се наблюдава увеличаване на коефициента на раждаемост, а в община Ситово се запазва на едно ниво. Спрямо 2008 г. в община Тутракан има намаление на коефициента на раждаемост с 0.5 пункта.

През 2009 г. средната възраст на жените, родили живородени деца, е 25.2 години. През 2005 г. средната възраст на жените, които са родили живородени деца е била 24.6 години, през 2006 г. – 24.7 години, през 2007 г. – 25.1 години и през 2008 г. – 25.3 години. Средната възраст на жените при живородено дете през 2009 г. в общините е: Алфатар – 25 години, Главиница – 24 години, Дулово – 24.3 години, Кайнарджа – 23.1 години, Силистра – 27 години, Ситово – 24.1 години, Тутракан – 25.5 години.

През 2009 г. в областта най-много живородени деца са родени от жени на възраст 20 – 24 години – 427 или 34.2 % от всички живородени. През периода 2005 – 2009 г. в разпределението на живородените деца по възраст на майката се наблюдава изместване в по-горна възрастова група – процента на живородени деца от майки на възраст 25 – 29 години нараства с 1.9 пункта, на възраст 30 – 34 години нараства с 1.2 пункта и на възраст 35 – 39 години нараства с 1.2 пункта.

През 2009 г. средната възраст на жените с първо родено дете е 23.3 години, а на жените с второ – 26.8 г. През 2005 г. средната възраст на жените с първо дете е 22.9 години, а с второ – 26.6 години. От живородените деца през 2009 г. 50.2 % или 625 деца са първи на майката, а 414 - второ дете.

Регистрирани са и 26 многоплодни раждания, като 14 от тях са в община Силистра.

Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението

В общата смъртност сред населението в област Силистра се наблюдава намаление спрямо предходната година. През 2009 г. броят на умрелите в областта е 1926 души. В сравнение с предходната година техният брой е намалял с 30 души, а коефициентът на обща смъртност е 15.0 ‰. В сравнение със страната коефициентът на обща смъртност в областта е по-висок с 0.8 ‰. Коефициентът на смъртност в общините на област Силистра през 2008 г. е: община Алфатар – 20.06 ‰, община Главиница – 16.37 ‰, община Дулово – 14.06 ‰, община Кайнарджа – 13.58 ‰, община Силистра – 14.98 ‰, община Ситово – 18.25 ‰ и община Тутракан – 15.07 ‰, а през 2009 г. е съответно: община Алфатар – 24.07 ‰, община Главиница – 12.85 ‰, община Дулово – 12.89 ‰, община Кайнарджа – 13.9 ‰, община Силистра – 15.43 ‰, община Ситово – 17.9 ‰ и община Тутракан – 17.02 ‰.

Умрелите мъже продължават да са повече (1027) отколкото жените (899). В селата смъртността продължава да е по-висока (16.0 ‰) отколкото в градовете (13.7 ‰).
Коефициенти на обща и детска смъртност, умрели мъже на 1000 жени

Години	Обща смъртност - ‰	Детска смъртност –‰	Умрели мъже на 1000 умрели жени
2005	15.2	11.9	1187
2006	15.5	9.2	1200
2007	15.4	9.6	1273
2008	15.15	9.2	1326
2009	15.0	11.2	1142

Коефициентът на детска смъртност на деца до 1 година през 2009 г. нараства до 11.2 ‰, за страната този коефициент е 9.0 ‰. Област Силистра е в групата на областите с висока детска смъртност. За сравнение в повечето европейски страни коефициентът на детска смъртност е под 7.0 ‰.

Основните причини за смърт сред цялото население и през 2009 г. в областта са болестите на органите на кръвообращението. На тях се дължат 68 % от умиранията в област Силистра. От тези болести са починали 1308 души – 650 мъже (63.3 % от умрелите мъже) и 658 жени (73.2 % от умрелите жени). Умрелите от тези болести се разпределят по следния начин по общини: община Алфатар – 4.7 %, община Главиница – 8.6 %, община Дулово – 21.0 %, община Кайнарджа – 3.8 %, община Силистра – 41.1 %, община Ситово – 5.6 %, община Тутракан – 15.1 %.

На второ място като причина за смърт сред цялото население в областта и през 2009 г. са новообразуванията, на които се дължат 12.7 % от всички умирания в областта. Умрелите от новообразования се разпределят по следния начин по общини: община Алфатар – 3.7 %, община Главиница – 9.0 %, община Дулово – 15.9 %, община Кайнарджа – 4.1 %, община Силистра – 51.0 %, община Ситово – 3.7 %, община Тутракан – 12.7 %.

За областта на трето място като причина за смърт сред населението са болестите на храносмилателната система – 4.5 % от всички умирания.

От травми, отравяния и някои други последици от въздействие през 2009 г. са умрели 4.4 % от всички умрели в областта.

Основна причина за намаляването на населението е високата смъртност сред активното население. Към 31.12.2009 г. 3.0 % от умрелите са на възраст 40 – 49 години, 10.2 % са на възраст 50 – 59 години, а на възраст 60 – 69 години са умрели 20.6 % от всички. Общо за 2009 г. относителният дял на умрелите на възраст 40 – 69 години е 33.8 %. Тази тенденция се запазва през последните пет години. В тази възрастова група са умрели 35.3 % от всички умрели през 2005 г., 33.9 % през 2006 г., 33.4 % през 2007 г., 35.3 % през 2008 г. Или за периода 2005 – 2009 г. от всички умрели 34.4 % са на възраст 40 – 69 години.

Отрицателният естествен прираст за периода 2005 – 2009 г. е минус 4263 човека, а умрелите в активна възраст 40 – 69 години са 3450.
Естествен прираст на населението
Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1991 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност и в резултат населението на областта непрекъснато намалява. През 2009 г. абсолютният брой на естествения прираст в страната е минус 27 112 души, а в област Силистра минус 681 души.

Коефициентът на естествен прираст за област Силистра през 2009 г. е минус 5.3 ‰ и е с 1.8 ‰ по-висок от този за страната (за страната – минус 3.5 ‰). Отрицателният коефициент на естествен прираст в страната продължава да е по-висок в селата – минус 10.8 ‰, отколкото в градовете – минус 0.7 ‰.

В област Силистра и през 2009 г. с най-висок и положителен естествен прираст е община Кайнарджа /+3.0 ‰/, а с най-нисък отрицателен естествен прираст е община Алфатар – минус 13.7 ‰. В останалите общини естественият прираст е отрицателен и е: община Главиница – 3.2 ‰, община Дулово – 0.2 ‰, община Силистра – 7.3 ‰, община Ситово – 10.2 ‰, община Тутракан – 8.2 ‰. Спрямо 2005 г. във всички общини се наблюдава намаляване на отрицателния естествен прираст.



Вътрешна и външна миграция на населението

Механичното движение на населението се определя от промяната на настоящия адрес на лицата в рамките на страната и извън нея.

В област Силистра през 2009 г. са се заселили 2369 души, което е с 508 повече от 2008 г., а изселилите се от областта са 3150 – с 277 повече от 2008 г. В резултат на отрицателния механичен прираст населението на област Силистра намалява със 781 души през 2009 г., а в резултат на него от 2005 г. населението е намаляло с 3779 човека.

През 2005 г. от област Силистра най-много хора са се изселили в област София (столица) – 473, за годините от 2006 до 2009 г. в област Варна – съответно 2006 г. – 280 човека, 2007 г. – 465, 2008 г. – 433, 2009 г. – 448 човека. През 2005 и 2007 г. в областта са се заселили най-много хора от област София (столица) съответно 196 през 2005 г. и 166 през 2007 г. През 2006 г. от област Варна в област Силистра са се заселили 145 човека. А през 2008 и 2009 г. в областта най-много човека са се заселили от област Добрич – 116 през 2008 и 164 през 2009 г.

По официални данни от област Силистра в чужбина са се изселили 70 човека през 2007 г., 74 през 2008 г. и 277 през 2009 г. В обратната посока – изселили се от чужбина и предпочели да се заселят в област Силистра – са 38 човека през 2007 г., 22 през 2008 г. и 104 през 2009 г.

През 2009 г. в област Силистра 36 населени места са с положителен механичен прираст, като в абсолютен брой с най-висок механичен прираст е с. Смилец (община Силистра) – 21 души.

От всички заселени в областта през 2009 г. 43.4 % са в градовете – в град Алфатар – 38 души, в град Главиница – 37 души, в град Дулово – 121 души, в град Силистра – 649 души, в град Тутракан – 183 души.

От всички изселени от обастта през 2009 г. 43.4 % са от градовете – от град Алфатар – 58 души, от град Главиница – 51 души, от град Дулово – 164 души, от град Силистра – 912 души, от град Тутракан – 183 души.

По данни от преброяването на населението през 2001 г. в етническия състав на населението на областта най-голяма е българската етническа общност. Към 1.03.2001 г. тя обхваща 84 178 души или 59.3 % от цялото население на областта. На второ място е турската етническа група – 48 761 души (34.3 % от цялото население). Трета по численост е ромската (циганската) етническа група – 6478 или 4.6 %. В структурата на населението по етнически групи и общини се уставовява, че 61.2 % от населението от българската етническа общност живеят в община Силистра, а 60.5 % от населението но турската етническа общност живее в общините Главиница и Дулово. Българската етническа общност преобладава в общините Алфатар (77.7 % от цялото население), Силистра (83.2 % от населението), Ситово (56.4 % от населението) и Тутракан (66.5 % от населението). Турската етническа общност преобладава в общините Главиница (63.0 % от населението) и Дулово (68.0 % от населението). В община Кайнарджа двете етнически общности са почти равни – 42.7 % от населението е от българската етническа общност, а 42.8 % е от турската етническа общност.

- застаряване на населението и регресивен тип възрастова структура;

- ниска раждаемост;

- висока смъртност и отрицателен естествен прираст;

- намаление на броя на лицата в трудоспособна възраст;

- устойчива тенденция към миграционно движение;

- ниска гъстота на населението и особено в малките общини.

Доходи и разходи на населението

Важен резултат от реализирането на трудовата заетост от населението на областта са получаваните доходи.

През 2009 г. средният годишен доход общо на лице от домакинството е 2494 лв. и е с 4.4 % по-нисък спрямо 2008 г. Основната част от дохода в областта (90.7 %) е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество.

През последните години значението на работната заплата като основен източник на доходи расте. През 2009 г. работната заплата формира 50.3 % от общия доход на лице от домакинството срещу 34.7 % през 2005 г.

В номинално изражение доходите на домакинствата от работна заплата също нарастват. През 2009 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 1255 лв, получени от работна заплата, докато през 2008 г. тези средства са възлизали на 1155 лв., а през 2005 г. – на 827 лв., т.е. доходът от работна заплата се е увеличил през 2009 г. с 0.1 % спрямо 2008 г. и с 51.8 % спрямо 2005 г.

През разглеждания период се наблюдава и нарастване значението на пенсиите като източник на доход за домакинствата в област Силистра. През 2009 г. те формират 26.5 % от общия доход на домакинствата срещу 22.2 % през 2005 г. Социалните трансфери (пенсии, семейни надбавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетения при безработица и др.) формират 32.0 % от общия доход на домакинствата, а през 2005 г. този дял е 25.0 %.

През 2009 г. домакинствата в област Силистра са изразходвали по 2143 лв. средно на лице, което е с 1.4 % повече от 2008 г. Потребителският разход на домакинствата през 2009 г. е 88.0 % от всички разходи. През 2005 г. потребителският разход е 83.8 %. За данъци разходът на домакинство през 2009 г. е 1.3 % срещу 2.6 % през 2005 г.

Разходът за храна продължава да е с най-висок относителен дял от всички разходи – 39.5 % през 2009 г. срещу 37.3 % през 2005 г.

Наблюдава се известно увеличение на дела на разходите свързани с поддържането на жилището (за вода, отопление и др.) от 12.9 % през 2005 г. на 13.6 % през 2009 г.

Сравнително почти непроменени като относителни дял от потребителския разход остават разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома за периода 2005 – 2009 г. (между 3.9 % и 4.9 %). Спад се наблюдава в разходите за облекло и обувки (от 4.0 % през 2005 г. на 2.9 % през 2009 г.). Резултатите от наблюдението на бюджетите на домакинствата показват, че за периода 2005–2009 г. се запазва делът на разходите за транспорт, съобщителни услуги и разходите за свободно време, културен отдих и образование. За този период разходите за здравеопазване се увеличават от 4.0 % през 2005 г. на 4.7 % през 2009 г.

Структура на общия разход на домакинствата в област Силистра

Групи разходи	2005	2006	2007	2008	2009
Общ разход	100	100	100	100	100
Потребителски разход	83.8	84.8	90.6	85.2	88.0
Храна	37.3	36.3	40.5	35.4	39.5
Алкохолни напитки и тютюневи изделия	4.0	3.6	7.2	5.6	5.8
Облекла и обувки	4.0	4.5	3.3	2.5	2.9
Жилища, вода, ел.енергия и горива за битови нужди	12.9	12.8	13.2	11.4	13.6
Жилищно обзавеждане и поддържане на дома	4.9	4.0	4.6	4.3	3.9
Здравеопазване	4.0	4.4	4.7	4.2	4.7
Транспорт	4.8	5.5	5.2	10.4	4.7
Съобщения	4.3	4.9	4.1	3.2	4.0
Свободно време, културен отдих и образование	3.4	3.4	2.6	2.7	3.6
Разнообразни стоки и услуги	4.2	5.4	5.2	5.5	5.2
Данъци	2.6	2.1	1.5	2.2	1.3
Социални осигуровки	-	-	-	2.9	1.7
Регулярни трансфери към други стопанства	-	-	-	3.2	3.9
Домашно стопанство	5.6	2.7	2.6	-	-
Други разходи	8.0	10.4	5.3	6.4	5.1

Развитието на икономиката е основен фактор, който определя нивото и структурата на безработицата.

Създадените след 2000 г. условия за икономически растеж, активност на бизнес-субектите, макроикономическа стабилност и провежданата активна политика на пазара на труда доведоха до постепенно намаление на регистрираната безработица в страната, а така също и в област Силистра.

От края на 2008 г. глобалната финансово-икономическа криза доведе до промени в икономическата конюнктура и бизнес климата и в област Силистра, които формираха отрицателни тенденции на областния пазар на труда /освобождаване на наета работна сила в т.ч. и масови уволнения на работници и служители, завръщане на работили в други райони на страната и чужбина и намалено търсене на труд/, вследствие на което регистрираната безработица през 2009 г. нараства.

Регистрираната безработица в област Силистра през периода от 2005 до 2009 г. сочи тенденция към намаляване на абсолютните й величини.

Динамиката на равнището на безработица през анализирания петгодишен период сочи спад в края на 2009 г. спрямо 2005 г., възлизащ на 4,77 пункта. Достигнатата най-ниска стойност е през 2008 г. – 9,93 % при 19,52 % през 2005 г. Най-съществено е намалението в общините Алфатар – 19,97 пункта; Кайнарджа – 15,74 пункта; и Ситово – 9,67 спрямо 2005 г. /при средно за страната – 3,87 пункта/.

Независимо от промените, тревожен факт е, че Силистренска област остава сред областите в страната с най-високо равнище на безработица.

В периода 2005 г.–2009 г. регистрираната безработица в Северен Централен район /СЦР/ бележи също тенденция към намаление /-21 545 към края на периода спрямо началото/. Противоположна е картината в СЦР през 2009 г. спрямо предходната 2008 г. – регистрираната безработица нараства с 6643 лица.

За същия период в област Силистра се отчита спад в абсолютните стойности на регистрираната безработица /-3196/, като през 2009 г. спрямо 2008 г. е налице нарастване с 1040 лица.

Равнището на безработица в област Силистра през 2009 г. /11,48 %/ е над средното за СЦР /8,61 %/ и за страната /7,59 %/, като в рамките на региона с по-високо равнище е само област Разград /11,67 %/.

През 2009 г. равнището на безработица достига 11,48 %, като бележи ръст спрямо 2008 г. с 1,55 процентни пункта /при средно нарастване с 1.28 пункта за страната/.

Само в община Алфатар равнището на безработица и през 2009 г. продължава да намалява като достига 15,24 %. В останалите общини нарастването е с различен темп – най-голям с 2,07 пункта в община Силистра и най-малък в община Главиница - 0.56 пункта.

Запазват се териториалните различия относно регистрираната безработица, като през 2009 година варират от 8,06 % за община Силистра до над три пъти повече за община Кайнарджа (24,34 %). С изключение на община Силистра, във всички останали общини от областта, през целия разглеждан период, безработицата се задържа със стойности над средните за страната (за 2009 г., както следва община Силистра- 8,06 %; Тутракан – 8,79 %; Ситово -13,84 %; Дулово – 14,95 %; Алфатар -15,24 %; Главиница - 17,76 % и 24,34 % в Кайнарджа).

В структурата на регистрираната безработица в трите Дирекции “Бюро по труда”- Дулово, Силистра и Тутракан през 2009 г., по данни от административната статистика на Агенцията по заетостта, спрямо 2008 г., се наблюдават следните тенденции:

• 
  Безработните без квалификация и специалност намаляват в относителен дял от общо регистрираните – 63,7 % през 2009г., при 65,0 % или спад с 1,3 пункта, но остават над средното за страната – 57,9 %. В условия на икономическа криза при подбор от страна на работодателите, те са сред първите освободени от работа. Най-висок /79%-89 %/ остава делът им в общините Дулово, Главиница, Кайнарджа и Ситово. Значителна част от тях са от етнически групи, основно от малките населени места, като преобладаващата част сред тях са с ниска степен или без образование. Липсата на професия на безработните от тази неравнопоставена на пазара на труда група ограничава конкурентноспособността им за устройване на работа и води до продължителен престой в бюрата по труда /продължителна безработица/.
  

• 
  Безработните с основно и по-ниско образование в относителен дял намаляват с 1,4 пункта сред общо регистрираните, като достигат до 61,7 %, при 63,1 % през 2008 г. Най-висок /76 %-89 %/ остава делът им в общините Дулово, Главиница, Кайнарджа и Ситово, което в голяма степен съотвества и на образователната структура на населението в тях;
  
• 
  Безработните жени бележат спад с 4,2 пункта в относителният им дял от общата съвкупност – 57,7 % през 2009 г., при 61,9 % през 2008 г. за сметка на нарастване на дела на безработните мъже. Икономическата рецесия в областта има по-осезаеми ефекти в дейностите с преобладаваща заетост на мъжете. Част от тях са работилите предимно в строителния бранш в други райони на страната;
  
• 
  Безработните младежи до 29 години нарастват в относителен дял с 1,6 пункта – от 14,4 % за 2008 г. до 16,0 % през 2009 г., но остават със стойност по-ниска от средната за страната – 18,3 %. В голяма степен това се дължи на прилаганите национални програми и мерки, насочени съм ограничаване на младежката безработица и повишаване квалификацията на младите хора, на демографските и протичащите през последните години интензивни миграционни процеси, довели до застаряване на населението в областта. По-висок от средния за областта е делът на младежката безработица в общините Дулоов, Кайнарджа и Ситово;
  
• 
  Безработните от високите възрастови групи - над 50 годишните, през 2009 година бележат спад с 2,6 пункта сред общо регистрираните и достигат до 41,1 %, при 43,7 % през 2008 г. По-висок от средния за областта е делът им в общините Алфатар, Силистра и Тутракан. Запазването на по-високия дял от средния за страната /38.0 %/ съответства на застаряване на населението в областта, по-трудната им мобилност спрямо младата работна сила, липсата на образование и квалификация сред голяма част от тях, липса на търсени на локалните пазари на труда компетенции, здравословни други проблеми.
  
• 
  Продължително безработните лица с престой в бюрата по труда над 1 година чувствително намаляват в относителен дял - от 47,6 % през 2008 г. до 37,1 % през 2009 г., но остава значително по-висок от средния за страната – 28,4 %. Преобладаващата част от тях са без работа повече от 2 години. Ниските им образователно-квалификационни характеристики значително намалява шанса им за устройване на работа и води до демотивация и изолираност. Трудовата им реализация е предимно по програмите за заетост, основно по националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост".
  

Ролята на политиката по заетостта през разглежданите години е балансираща, като неутрализира неблагоприятните условия на икономическата среда, особено в изостаналите селски райони, и подобрява общите параметри на пазара на труда в областта.

Инструментариумът й включва разнообразни форми за подобряване на пригодността, интегриране на пазара на труда и недопускане на изпадане под линията на бедност на безработни от неравнопоставените групи - младежи, жени, продължително безработни, малцинства, неактивни лица и др.

Реализираните през 2009 г. антикризисни правителствени програми и мерки, приоритетно насочени към съкратени лица или заети при непълно работно време вследствие свиване/прекратяване/ на производството и услугите, допринесоха за стимулиране на заетостта в редица фирми и ограничаване на темпа на нарастване на безработицата в област Силистра.

През периода се повишава активността и партньорството на местните субекти на политиката по заетостта, което в голяма степен определя високата степен на усвояване на възможностите на националната политика, за привличането на допълнителен ресурс за целите на регионалната политика по заетостта от програми и проекти на ЕС.

Нова възможност за развитие на капацитета, мобилността и адаптивността на работната сила чрез придобиване на знания, умения и компетентности, съответстващи на настоящото и бъдещо търсене на пазара на труда се дава чрез схемите и операциите на Оперативната програма ”Развитие на човешките ресурси”.

По схема BG051 PO 001/07/2.1 “Квалификационни услуги и обучения на заети лица” -II фаза към края на 2009 г. в област Силистра са реализирани общо 2 договора. От включените в обучение 149 заети лица 130 са завършилите, от които 100 обучения по професионална квалификация и 30 по ключови компетентности. По стартиралата в средата на юни 2009 г. операция “Аз мога” 35 работещи от областта са заявили намерение за включване в обучение по въведената ваучерна система.
Изводи:

Равнището на безработица през 2009 г. в област Силистра нараства и продължава да се задържа със стойности, по-високи от тези за страната, при запазване на различията между общините в областта.

С около 6,0 пункта по-висок от средния за страната е делът сред общо регистрираните безработни на тези с нисък образователно-квалификационен профил, по-голям в общините Дулово, Главиница, Кайнарджа и Ситово.

Увеличава се относителният дял на регистрираните безработни мъже, но със запазващ се доминиращ дял на женската безработица.

С намаляващ, но запазващ се по-висок от средния за страната са регистрираните с престой над 1 година в бюрата по труда в областта и тези от високите възрастови групи, като преобладаващите сред тях са без образование и квалификация.

Търсенето на труд в реалната икономика /първичния пазар на труда/ остава ограничено, като голяма част от работните места са в сезонни дейности.

0. 
   
   Каталог: uploaded images
   uploaded images -> Областна администрация силистра календар на културно-историческите
   uploaded images -> Три имена Политическа партия (коалиция)/ инициативен комитет
   uploaded images -> Кандидати за кмет на община силистра
   uploaded images -> З а п о в е д № рд-12-179 гр. Силистра, 20. 07. 2011 г
   uploaded images -> Предварителни резултати от проведеното 17-то преброяване на населението и жилищния фонд в област силистра
   uploaded images -> По ред Три имена
   uploaded images -> Кандидати за кмет на община главиница
   
   
   
   Изтегляне 1.77 Mb.
   
   Сподели с приятели: