Забележка: Услугите СА, ДП, ЛА, Детегледач не са включени в таблицата, поради неопределената задължителна специфика на длъжностите. Изводи

Почти всички услуги се предоставят от общините и са делегирани от държават дейност.

Съгласно Методиката за определяне числеността на персонала в специализираните институции и социалните услуги в общността, наетите по трудово правоотношение лица покриват изискването относно видовете длъжности, но не и изискването за численост на персонала, особено що се отнася до специализирания персонал. Основната причина за това са недостатъчните финансови средства, определени с единните разходни стандарти за отделните услуги, които включват разходи за възнаграждения, осигуровки и издръжка. Средната брутна заплата в сферата на социалните услуги е една от най-ниските, което демотивира персонала и затруднява наемането на специалисти. За да бъдат изпълнени изискванията на Методиката за численост е необходимо да бъдат осигурени допълнително финансови средства от местни приходи или по програми и проекти. Невъзможността на по-малките общини и тези с ниска икономическа активност да дофинансират дейността на социалните услуги от общинските бюджети и липсата на опит и капацитет за разработване и реализиране на проекти с външно финансиране ограничава доставчиците на услуги да определят разходите си в рамките на средствата, определени с единните разходни стандарти.

3. 
   Включване на НПО, като доставчици на социални услуги.
   

По-активно включване на НПО сектора се наблюдава предимно в община Силистра, където през последните години местните власти са установили различни практики за въвличане и трайно участие на неправителствените организации в управлението на социалните услуги. Повечето проекти на НПО са разработени съвместно с общинската администрация.

В резултат на това на територията на област Силистра за управление на външен доставчик са предоставени само три социални услуги, една от които – Домашен социален патронаж в община Тутракан и други две – Кризисен център и Център за социална интеграция и рехабилитация в община Силистра.

Извод:

Не се използва оптимално партньорството на местната власт с широко участие на граждани, НПО и бизнес за формиране на по-добри политики и възможности за развитие на социални услуги и тяхното ефективно, отговорно и демократично управление.

За извеждане на необходимите за плановия процес тенденции е направен анализ на финансово състояние на общините и областта като цяло. В някои случаи информацията не е достатъчно детайлизирана или прецизна. Като цяло община Ситово не участва във финансовия анализ.

Главен акцент в извършване на анализа е открояването на определени нагласи, фиксирането на конкретни приоритети, разкриването на конкретни резерви в развитието преди всичко на социалните услуги в област Силистра.

Основните източници за финансиране на социалните услуги в общините от област Силистра са:

1. 
   републиканския бюджет – субсидии за делегирани от държавата дейности;
   
2. 
   собствени приходи на общините – за местни дейности и дофинансиране на държавните дейности
   
3. 
   отпуснати средства по проекти, финансирани от ЕС
   

за 2010 г. (без капиталови разходи)

( в хил.лв.)

общини	Разходи за делегирани от държавата дейности за 2010 г.	В т.ч.:
		общинска админи- страция	отбрана	образо- вание	здраве- опазване	социални грижи	култура
Алфатар	1 121,2	366,6	58,3	355,0	11,5	252,8	77,0
Главиница	3 596,6	761,8	59,9	1 782,6	47,0	772,0	173,3
Дулово	7 453,6	1 154,3	70,6	5 312,3	193,4	459,9	263,1
Кайнарджа	1 626,6	454,8	57,7	977,7	23,6	55,0	57,8
Силистра	14 882,7	1 449,6	179,2	8 511,0	992,3	2 909,7	840,9
Ситово	1 293,7	467,4	60,7	681,1	26,7	57,8
Тутракан	4 122,8	701,1	71,5	2 723,9	97,9	214,8	313,6
Общо:	34 097,2	5 355,6	557,9	20 343,6	1 392,4	4 664,2	1 783,5

Анализът сочи, че предвидената субсидия за делегираните от държавата дейности в област Силистра за социални услуги е в размер на 4 664 200 лв. като общата за всички държавни дейности за областта е 34 097 200 лв. Тези средства са на трето място след образованието, което заема най–голям дял от 59.7 % от всички разходи. Второто място в областната класификация с 15.7 % от всички разходи се пада на Общинска администрация. След социалните услуги в областта са културата с дял от 5.2 %, здравеопазване – 4.1 % и отбрана – 1.6 %. Делът на субсидията за социални грижи е 13.7 % от общата субсидия за делегирани от държавата дейности. Най–голямо е участието на социалните услуги в областния център – община Силистра – 62.4 %, следван от община Главиница – 16.6 %, община Дулово – 9.9 %. Най–слабо развити социални услуги, които се финансират от Републиканския Бюджет, има в община Кайнарджа – едва 1.1 %, община Тутракан – 4.6 % и община Алфатар – 5.4 %.

На основата на тези няколко анализа може да се направят следните изводи:

• 
  Силната зависимост на общините от Републиканския бюджет, от който получават различни субсидии – за делегираните от държавата дейности и изравнителни субсидии, чрез които се осигурява финансиране и на местните дейности. В този смисъл е целесъобразно да продължи процесът на финансова децентрализация, за да може общините да постигнат по-голяма самостоятелност в плановия и изпълнителски процес. Това ще позволи по-гъвкаво да се управляват наличните финансови средства, тъй като ще има по-големи възможности за маневриране при решаването на съществуващите задачи на местно равнище.
  
• 
  Процесът на планиране повече е фокусиран към националните приоритети и програми, откъдето и по линията на които се получават преобладаващите средства за общински нужди. Общинският процес на планиране в голяма степен е предопределен от вижданията на централните управленски органи. В него „местните средства” играят помощна роля, която понякога е крайно незначителна поради твърде ниската величина на местните собствени средства. Затова и бюджетирането, когато се отчита определящата роля на получаваните от републиканския бюджет средства, има водеща роля спрямо фактическия процес на планиране съгласно разпоредбите на Закона за регионалното планиране.
  
• 
  Съществува необходимост от по-нататъшно преструктуриране на общинските разходи, като се има предвид застаряващото население и обезлюдяването на цели райони /особено в малките общини/, както и икономическата миграция на част от населението /най-вече в двете водещи общини в областта/. Нужно е не толкова да се дава приоритет на разходите за социални услуги, а да се балансират по-добре всички разходи, за да се осигури подходяща икономически ефективна и социално приемлива среда за живеене. Така няма да се допусне пълно обезлюдяване на иначе умиращи вече населени места, които в бъдеще ще трябва наново да се усвояват.
  
• 
  Минимални или липсващи средства за капиталови разходи в социалната сфера. В Община Силистра делът на капиталовите разходи по функция V /Социално подпомагане/ от всички капиталови разходи предвидени за 2010 г. е едва 5.37 %, които са от преходния остатък от 2009 г. Подобна е ситуацията и в останалите общини от областта.
  

Вследствие на демографския срив, характерен за цялата страна, намалява броят на населението в трудоспособна възраст. Застаряващо и намаляващо е населението в селата, което води към обезлюдяване на някои от селските райони в областта. Възрастовата структура на населението на областта придобива регресивен характер. Отчитайки различните фактори – външни и вътрешни, които влияят на социалните и демографските процеси, се очертават негативни тенденции в социо-икономическото развитие на област Силистра:

• 
  Прогресивно намаление на относителния дял на лицата в трудоспособна възраст;
  
• 
  Неблагоприятни тенденции във възрастовата и образователна структура на работната сила;
  
• 
  Доминиращ брой регистрирани безработни без специалност и ниско образование;
  
• 
  Висок процент на безработица, особено в селата;
  
• 
  Застаряване на населението и регресивен тип възрастова структура и ниска раждаемост с тенденция към по-силно намаление;
  

• 
  Висок дял на хората с увреждания, както и на самотно живеещите стари хора, пръснати в многобройните села в областта;
  
• 
  Запазва се тенденцията за намаляване на раждаемостта;
  
• 
  Увеличават се ражданията на деца в многодетни и проблемни семейства, както и от непълнолетни майки;
  
• 
  Устойчива тенденция към миграционно движение и обезлюдяване;
  
• 
  Ниска гъстота на населението особено в малките общини.
  

По отношение на териториалното разположение на услугите и наличието на многобройни рискови групи в област Силистра не се наблюдават изкуствено съществуващи услуги в общността. Тяхното разпределение обаче по общини е неравномерно, като най-добре развита мрежа от социални услуги съществува в областния център.

Съседни общини и области не си взаимодействат при разкриване и управление на социални услуги. В изпълнение на националната политика с най-бързи темпове се развиват услугите в общността, особено за възрастни.

Услугите от резидентен тип в областта са 5 – Преходно жилище за деца, напускащи ДДЛРГ, Защитено жилище за младежи, напуснали ДДЛРГ, Преходно жилище към ДСХ, Кризисен център за жени и деца, претърпели насилие и Кризисен център за деца, жертва на насилие и трафик.

На територията на областта има 3 специализирани институции за деца и 5 за възрастни хора.

В Домовете за деца са разкрити няколко услуги, които предоставят отглеждане в среда, близка до семейната, но е необходимо да се разкрият и други подобни.

Предлаганите алтернативни социални услуги на територията на областта не покриват реалните потребности и не обхващат всички рискови групи.

Почти няма услуги, които да работят паралелно и със семействата на потребителите.

Няма услуги, които да работят по превенция на риска.

Новооткритите социални услуги не са предварително планирани, поради което са насочени само към малък брой рискови групи.

• 
  Услуги в общността за деца са развити в общините Силистра, Алфатар и Главиница, където има голям брой детско население. Те посрещат приоритетно нужди на деца с увреждания и деца, жертви на насилие.
  
• 
  Услугите, предлагани в Центъра за обществена подкрепа, биха могли да оптимизират дейността си, като конкретизират рисковите групи, с които работят, и подкрепата, която им оказват.
  
• 
  Услуги за деца с увреждания са развити само в община Силистра, където е и най-голямата група от деца със заболявания. Тяхното функциониране би могло да се доразвие чрез разширяване на достъпа до услугите и създаване на нови услуги и в другите общини.
  
• 
  Услугите за деца в област Силистра, с изключение на децата - жертви на насилие, са акцентирани приоритетно към подкрепа на децата, и не включват в достатъчна степен работа със семействата.
  
• 
  В областта не е развита приемната грижа. Настаняването при близки и роднини се използва в по-голяма степен като алтернатива на институционалната грижа.
  
• 
  В областта липсват услуги за подкрепа на деца и младежи с отклоняващо се поведение. Тази рискова група е включена единствено в работата на МКБППМН, която включва предимно предприемане на възпитателни мерки и насочване към наказания и няма възможности да предостави необходимата подкрепа за тази група деца.
  
• 
  Анализът на настаняванията в специализирани институции за деца показва, че въпреки намаляващия брой на настанявания все още има случаи, при които децата се настаняват поради бедност на семействата. Съществуващият проблем би могъл да се реши чрез развитие на услуги в общността за подкрепа на семейства в риск.
  
• 
  Съществува риск големият брой на деца (от 0 до 3 години), настанени в специализирана институция да се запази, тъй като липсват услуги, които да предотвратяват ранното настаняване на деца в институция.
  
• 
  Липсват услуги за деца и младежи с психични проблеми.
  

• 
  Най-развита услуга в общността за възрастни хора са Домашните социални патронажи, които биха могли да подобрят дейността си по отношение на специализиране на персонала за подобряване на социалната подкрепа на клиентите и търсене на възможности за допълнително финансиране, което да намали броя на хората, които се отказват от ползване на услугата, поради завишаване на таксите.
  
• 
  Дневните центрове за стари хора в област Силистра предоставят социални услуги на много малка част от нуждаещите се.
  
• 
  Дневните центрове покриват част от нуждите на старите хора, но е необходимо да се подобри организацията на работа и да се разшири обхватът на предоставените услуги.
  
• 
  Центърът за социална рехабилитация и интеграция в Силистра е с пълен капацитет и не задоволява потребностите на големия брой нуждаещи се, което показва необходимостта от разкриване на още такива в общината и в други населени места от областта.
  
• 
  Не се използват пълноценно възможностите на клубовете на инвалида и пенсионера, които могат да се използват като база при изграждане на различни мобилни услуги.
  

• 
  Необходимо е да се развие максимално широко партньорство и включване на всички заинтересовани страни в разработването на Областната стратегия за социалните услуги. Специфичните характеристики на проблемите на рисковите групи – високият общ брой на индивидите и групите в риск, които обаче са разпръснати в малки селища на територията на областта и т.н. – изискват решения на областно ниво.
  
• 
  Такъв тип комплексна интервенция може да бъде инициирана и осъществявана със съвместните усилия на всички заинтересовани страни. На първо място, това са кметовете, Общинските съвети, доставчиците на услуги, НПО на общинско ниво, а на областно ниво – Областна управа и местно-базираните структури на съответните министерства и държавни агенции. Обединяващата роля може да поеме Областният съвет за развитие – Силистра като ключова структура, която да приеме и валидизира Областната стратегия и план за развитие на социалните услуги чрез консултации и послания към участниците в процеса.
  
• 
  Приоритетно направление на стратегията трябва да бъде развитието на мерки за превенция и услуги за подкрепа на семействата с деца в риск, поради бедност, безработица, лоши битови условия на семействата.
  
• 
  Друго направление на областната стратегия за социалните услуги трябва да стане деинституционализацията, с развитието на максимално широк спектър от услуги за семействата в риск с цел превенция на изоставянето и за извеждане на децата от институциите.
  
• 
  В Областната стратегия да се предвидят целенасочени мерки за преодоляване на липсата на персонал и/или неговата недостатъчна квалификация, без което е трудно осъществимо развитието на необходимите социални услуги в малките населени места и общини.
  
• 
  Необходимо е изграждането на механизми на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация.
  
• 
  Подпомагане развитието на капацитета на неправителствения сектор за участие в разработването и прилагането на местни политики, чрез подобрено партньорство с местните (общински) власти в процеса на областното планиране на социални услуги, както и включване в доставянето.
  
• 
  Необходимо е разнообразяване на социалните услуги и развиване на нови и гъвкави, алтернативни услуги, които да съответстват на спецификата на потребностите на рисковите групи в областта и се експериментира с форми на социална подкрепа – като мобилна работа, подкрепа в домашни условия, жилищно настаняване с различни степени на подкрепа и др.
  
• 
  Необходимо е общините да си взаимодействат на регионално ниво - например за връщане на лица от специализирани институции от други общини и региони или чрез създаване на съвместни специализирани услуги за специфични рискови групи на стационарен или мобилен принцип.
  
• 
  Услугите покриват нужди, които са предмет на други сфери – да се определят проблемите, за които е необходимо развиване на социални услуги и такива, за които са необходими други мерки