Анализ на социално-икономическия профил на община Гълъбово swot анализ

8.2.Водни ресурси

За анализ на състоянието на водните тела се извършва мониторинг, като съществуват няколко вида програми за мониторинг – контролен, оперативен и проучвателен. Съгласно чл.169, ал 2 от Закона за водите, Басейновите дирекции изработват и предлагат за утвърждаване програмите за мониторинг, като мониторинговите пунктове са определени след оценка на риска, натоварването, натиска и въздействието от антропогенна дейност върху водните тела. Изборът на показатели за анализ е извършен въз основа на определяне на вида и количеството на значителния натиск, който се изразява в концентрацията на наблюдаваните замърсители като емитери, които заустват в реките. При оценката на химичното състояние на повърхностните водни тела, са разглеждани т.нар. приоритетни вещества като са съпоставяни с определените стойности на стандартите за качество, въведени от Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Река Сазлийка е включена в Единната национална система за наблюдение и контрол, като наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се извършва от Националната система за екологичен мониторинг на околната среда (НСМОС). На територията на община Гълъбово се извършва контролен физико-химичен мониторинг за определяне на екологично и химично състояние на повърхностните води в пункт след гр. Гълъбово на р. Сазлийка. Най-близките пунктове за оперативен мониторинг са при с. Обручище на р. Соколица и на р. Сазлийка преди устие.

Рамковата Директива за водите (РДВ)³ въвежда нов подход в управлението на водите, като въвежда екологични норми и цели за качеството, обезпечаващи структурата и функционирането на водните екосистеми. За целите на анализа на антропогенното въздействие и натиск и определяне на състоянието на водите, съгласно РДВ, е приета т.нар. условна класификационна система за качеството на водите. Съгласно нея екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: много добро, умерено, лошо и много лошо.

Детайлна информация за състоянието на водите в община Гълъбово съгласно РДВ е представена в таблицата по-долу.

От направените изследвания, ясно личи, че всички от посочените пунктове се характеризират с лошо общо състояние на водите. По данни на РИОСВ – Стара Загора, лошо екологично състояние се констатира и в пунктовете на р. Сазлийка при гр. Раднево, с. Любеново, след гр. Гълъбово и на устие. Изместващи параметри са: БПК, разтворен кислород, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, общ азот, ортофосфати и общ фосфор. В пункта на р. Сазлийка след гр. Гълъбово два пъти през годината е констатирано превишаване на максимално допустимата концентрация на стандартите за качество на околната среда (СКОС) за показателите хром шествалентен и хром тривалентен. В тази връзка е важно да се отбележи, че в Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. е предвидена мярка за изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни водни (ГПСОВ) за над 10 000 еквивалентни жители и доизграждане на канализационна мрежа за гр. Гълъбово, подобряване експлоатацията и стопанисването на сгуроотвал и депо на „Брикел” ЕАД гр. Гълъбово. За изпълнението на мярката изграждане на ГПСОВ над 10000 еж на гр. Гълъбово има одобрен проект в изпълнение, който все още не е завършен.

По данни на РИОСВ – Стара Загора, причината за лошото екологично състояние на река Соколица средно течение до яз. „Розов кладенец“ е вливане на непречистени битови и промишлени отпадъчни води от населени места и производствена дейност на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток-3”. При сравняване на резултатите от проведения биологичен и физико-химичен мониторинг през 2013г. с данните от 2012г. не се наблюдава подобряване на състоянието на водното тяло. Изместващи параметри са: електропроводимост и манган. В Плана за управление на речните басейни 2010-2015г. за това водно тяло е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ и проучване за дифузно замърсяване от индустрията върху повърхностни води. В Басейновата дирекция е подадена информация, че модернизирането на индустриална ПСОВ на ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток-3” е завършено.

На територията на общината са разположени и немалък брой микроязовири общо 41, като общият размер на залятата площ от язовирите е около 1,5 хил. дка. По-голямата част са общинска собственост. Два от тях – яз. „Червена река” и „Розов кладенец” са държавна собственост и един частна собственост. Оценките за общото състояние на мрежата от язовири е задоволителна и добра. Те са изграждан в различни периоди – през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. Разположението и площта са описани в таблица по-долу:

• 
  с. Априлово – по етернитов водопровод
  
• 
  гр. Гълъбово – чрез стоманен водопровод ф 426 – 4 км.
  
• 
  Направление за ТЕЦ – 3 ф 426 – 13 км.
  
• 
  с. Разделна
  
• 
  с. Великово
  

За питейни нужди се използват и частните сондажни кладенци по селата, чието общо състояние е крайно незадоволително. Подаваната вода от сондажните кладенци до с. Искрица не отговаря на български държавен стандарт (БДС) 2823/83 „Вода за пиене” по някои показатели. Питейните води в някои други райони на общината също не отговарят на стандарта БДС 2823-83 - вода за пиене. Наблюденията за питейните води в района ТЕЦ 3 показват периодични отклонения от пределно допустимите норми (ПД). Наличието на нитрати над ПДН в питейните води е в резултат от въздействието от азотни торове. Нестандартното качество на питейните води се дължи на антропогенното въздействие и хидроложките особености. Въглищните залежи и интензивния добив могат да обуславят също наличието на азотни съединения (амоняк, нитрати и нитрити) и повишена окисляемост на подпочвените води в този район.

Техническото състояние на водопроводната мрежа е лошо. Особено по участъците с етернитов водопровод авариите са много чести. Изградената канализационна мрежа в по-голямата си част е от 60-те години и представлява около 80% от града. Голяма част от нея е строена по стопански начин, безразборно без изграждане на цялостен проект и спазването му.

В района на община Гълъбово липсва пункт за мониторинг на подземните водни тела. Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 l/s на кm2. Средният модул на подземния отток е 3.0 до 3.2 l/s на кm2. Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница. Подземните води в поречието на р. Сазлийка се използват интензивно, предимно в частните стопанства, както и за комунално-битови и селскостопански цели.

Съгласно Общинската програма за опазване на околната среда, основните приоритети свързани с подобряване състоянието на повърхностните, подземните и питейните води в региона са следните:

• 
  Предприемане на мерки за недопускане по-нататъшното замърсяване и влошаване качеството на питейните води;
  
• 
  Провеждане на мероприятия за предотвратяване замърсяването на водите с опасни вещества;
  
• 
  Осигуряване на постоянен контрол върху състоянието и качеството на питейните води;
  
• 
  Осигуряване на питейна вода със стандартни качества;
  
• 
  Недопускане възможността за появата на епидемични ситуации, вследствие замърсяването на питейните води;
  
• 
  Изграждане на цялостна канализационна и водопроводна мрежа и на ГПСОВ.