Анализ на социално-икономическия профил на община Гълъбово swot анализ

8.3.Земи и Почви

По данни на РИОСВ – Стара Загора от ежегодно провеждания мониторинг на почвите в контролираната територия може да се направи изводът, че те са незамърсени с тежки метали, металоиди и органични замърсители. Контролът на почвите в района се осъществява от РИОСВ – Стара Загора, като за пункта в с. Помощник, община Гълъбово последно е правено изследване, свързано със замърсяване на почвите с тежки метали през 2011. На базата на предоставените резултати, може да се направи заключение, че почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на максимално допустимите концентрации.

По отношение на нарушените терени, основно значение има откритият добив на подземни богатства, който се извършва на територията на общината. Откритият способ при добива на въглища в района определя и големия относителен дял на териториите, използвани за добив на полезни изкопаеми. Те възлизат на 614,9 хектара, което представлява 17,6% от общата площ на общината. През последните години се наблюдава слаба тенденция към намаляване на дела на тези земи поради рекултивация на териториите, на които е приключило изземването и частичното свиване на въгледобива. Нарушени са терени пряко от добивните работи, от сгуроотвали, кариери, строителни площадки, водоеми, пътища, ж.п.линии. Релефът има специфичен техногенен характер с оформени негативни и позитивни форми. Отработените котловини се запълват от вътрешни насипища. Хоризонталните части на насипищата представляват заравнени площи с наклон около 30. Естествено получените наклони при насипването са разнообразни и варират от 120 до 300. Характерно е получаването на пропадания поради неравномерно насипване на горното стъпало, поради уплътняване от булдозери, автотранспорта и др. Като последица по-късно тези участъци се преовлажняват.

8.4.Защитени територии и биоразнообразие

По отношение на растителността районът на общината е сравнително еднообразен, тъй като природните дадености като релеф, климат и почвени ресурси осигуряват отглеждането на голям брой земеделски култури – пшеница, ечемик, слънчоглед, силажна царевица, памук, царевица на зърно. В резултат от осъществена горскостопанска рекултивация са формирани чисти и смесени горски култури с участието на следните видове:

Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация). Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант). От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др.

Основните проблеми, свързани с биоразнообразието в района, са в резултат от антропогенизацията на териториите, при което се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси. В резултат от увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях, осъществява се миграция на замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са агресивни и по-приспособими в конкретните условия за живот и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите. Внимание изисква и нарастващият проблем с разпространяването на инвазивни видове (като обща тенденция за Европа, Средиземноморието и страната ни, в частност). От голямо значение за опазване на природните ресурси на общината е повишаването на информираността и общественото съзнание на населението.

• 
  Защитена зона Река Овчарица BG0000427 по Директивата за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директивата за птиците, е с площ 1163,72 ха и заема части от гр. Гълъбово и с. Обручище. Основните видове, предмет на опазване в рамките на ЗЗ, са следните: видра, мишевиден сънливец, дългоух нощник, лалугер, пъстър пор, червенокоремна бумка, ивичест смок, обикновена блатна костенурка, голям гребенест тритон, маришка мряна, европейска горчивка и бисерна мида;
  
• 
  Защитена зона Река Соколица BG0000440 по Директивата за местообитанията е с площ от 141,54 ха и заема части от с. Искрица, с. Медникарово, с. Мъдрец и с. Обручище. Основните местообитания, които представляват предмет на опазване са крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки, Балкано-панонски церово-горунови гори и Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Основните животински видове, които са предмет на опазване се припокриват с тези на ЗЗ Река Овчарица с малки допълнения от обикновен сечко, бръмбър рогач, буков сечко, алпийска розалия, шипоопашата и шипобедрена костенурка и др.;
  
• 
  Защитена зона по директивата за местообитанията – река Съзлийка BG0000425 заема площ от 991,77 ха и е разположена в части от гр. Гълъбово и с. Обручище. Основните животински видове, които са предмет на опазване съвпадат с тези на предните защитени зони, а основните природни местообитания, предмет на опазване са следните: Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p., Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, Низинни сенокосни ливади, Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големите реки и Крайречни гори от Salix alba и Populus alba.
  
• 
  Защитена зона по Директивата за птиците – язовир „Розов Кладенец“ BG0002022 с обща площ 1265,12 ха е разположен в землището на гр. Гълъбово и с. Обручище. Язовирът е орнитологично важно място за зимуването на малкия и големия корморан (Phalacrocorax pygmaeus, Ph. Carbo) и световно застрашените къдроглав пеликан (Pelecanus cpispus) и белоока потапница (Aythya nyroca). Срещат се и още два световно застрашени вида – белошипа ветрушка (Falco naumanni) и ливадния дърдавец (Crex crex).