Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

1. 
   Обща характеристика
   

Предоставеният по-долу анализ има социално-икономически характер, който изследва характеристиката на жилищата и на жилищните сгради, в които те са разположени и постигнатите нива на жилищно задоволяване. Проучването обхваща както гр. Бургас, така и другите населени места на общината.

2. 
   Структура на собствеността на жилищния фонд
   

Жилищата в гр. Бургас по форма на собственост се разпределят както следва:

• 
  Държавни или общински – 2 945 бр. (3,3%);
  
• 
  Частни на юридически лица – 1 506 бр. (1,7%);
  
• 
  Частни на физически лица – 84 709 бр. (95,0%).
  

Що се отнася до броя на жилищата – собственост на юридически лица (1506 бр.) трябва да се отбележи, че те не могат да се приемат като жилищен фонд, който задоволява нуждите на постоянното население, тъй като това са жилища, които са на пазара на недвижими имоти или са изградени за отдаване под наем на безимотни граждани и временно обитаващи града с цел отдих или други причини. По наша оценка тази група жилища в бъдеще ще увеличава своя брой поради очаквания механичен прираст в периода до 2027 – 2030 г. По тази причина тяхното увеличение трябва да се отчита много внимателно, тъй като за това ще са необходими нови жилищни терени за строителство.

3. 
   Полезна жилищна площ
   

Данните показват, че средната полезна площ на човек в община Бургас е 29, 47м2, а в г. Бургас – 29,39 м2. Този показател варира от 21,05 м2 за с. Рудник, което е най-голямото в общината (3599 д.) до 70,74 м2 в с Изворище. Общият извод е, че селата с малък брой население са с най-висок размер на полезна площ на човек. Това се дължи на тяхното обезлюдяване и на наличния жилищен фонд, изграждан в миналото за по-голям брой население по това време. Погрешно е да се приеме, че в малките села има свободен жилищен фонд за постоянно обитаване. Тенденцията за притежаване на второ жилище от населението на Бургас и от други части на страната се засилва. Това се потвърждава и от засиленото търсене на имоти в района за вилно строителство с цел отдих и сезонно обитаване, което до известна степен зависи от климатичните условия и влошената екологична обстановка в градската среда. По експертни оценки, около 7-10% от семействата (домакинствата) в гр. Бургас ще се стремят в бъдеще да имат второ жилище. Това трябва да бъде отчетено при планиране то на бъдещите нужди от нов жилищен фонд за населението на гр. Бургас. Поне половината от тези нужди (4-5%) могат да се удовлетворят в нови вилни зони в землището на града, във или в близост до сателитните квартали, които да осигурят необходимото обществено обслужване.

В контекста на казаното по-горе и необходимо да се спомене, че в европейските градове от нивото на гр. Бургас, полезната площ на човек от населението се движи 35– 45 м2. Тъй като не може да се промени съществуващият жилищен фонд, то този параметър трябва да се приложи за новото строителство, което е неизбежно поради очакваното нарастване на града.

От устройствена гледна точка и определяне необходимостта от нови жилищни терени трябва да се каже, че полезната площ на обитател или жилище представлява 75-80% от разгънатата застроена площ, която е основния показател за застрояване на територията. Това означава, че в гр. Бургас е постигнато ниво на задоволяване 37, 7 м2 на обитател. За гр. София, с изменение на ОУП този показател е приет средно за 40 м2 и варира до 45-50 м2 във вилните зони и кварталите с нискоетажно застрояване.

Прилагането на съотношението полезна/брутна разгъната площ на жилище се установява, че средно 1 жилище в гр. Бургас и около 80-85 м2 брутна разгъната площ, в която се включват идеални части от общи помещения, стълбища, асансьорни части и др.

На таблица №20 е показана структурата на жилищата по броя на стаите, жилищата на 1000 човека и средния брой лица на 1 жилище.

Данните показват, че с най-висок дял от всички жилища са двустайните – 46, 9%, следвани от тристайните – 30, 9% и едностайните – 11, 1%. Жилищата с повече от три стаи също са 11,1%. Големият дял от дву и три стайните жилища в случая на гр. Бургас поради това, средната големина на едно домакинство варира от 2, 2 до 2, 4 човека при стандарт от 2, 3-2, 4 човека трябва са се приеме поради очакваното нарастване на естествения прираст на населението. Данните за жилищата на 1000 чов. са производни на средния брой лица на 1 жилище. Може да се очаква, е търсенето на едностайни жилища ще се засили, тъй като се наблюдава тенденция пълнолетните деца да се отделят по-рано от родителите се в самостоятелно домакинство.