Злодеяния на Симеон Сакскобург-готски за присвояване на държавни имоти

Съвременното обществено развитие наг-ледно показва колко далеч от истината е твър-дението, че фашизмът, като светоглед, движе-ние и политика, получава завършен вид само в еднопартийната “тоталитарна държава” на финансовия капитал⁷. Оказва се, че и в много-партийна “демократична” буржоазна държава, където господства финансовата олигархия, мо-же да има фашизъм – окупация и поробване на чужди земи и народи, милитаризъм, диктату-ра (налагана с “нежни”, “кадифени” револю-ции и псевдодемократическа фразеология), дискриминация на политически партии.

Например през пролетта на 2005 г. пре-димно с гласовете на депутатите от НДСВ в нашето Народно събрание е приет репреси-вен закон за избиране на народни предста-вители. Съгласно с този закон до парламен-тарни избори се допуска само онази партия, която предварително е депозирала в Българ-ската народна банка (БНБ) десетки хиляди лева.

Въпросният закон е в разрез с действа-щата Конституция на Република България, чийто чл. 6, ал. 2 забранява привилегии, осно-вани на „имуществено състояние”. Чрез този закон е въведен своеобразен избирателен ценз и се елиминират от политическия живот пар-тиите на бедните трудови хора. Способства се за укрепване и увековечаване на общественото господство на богатите финансови и други олигарси и мафиоти. С този закон техните пар-ламентарно представени партии се самопоста-вят в привилегировано положение. Всяка от тях получава държавни субсидии съобразно с броя на нейните депутати (през 2010 г. бюджетната субсидия на парламентарно представените пар-тии е над 160 хил. лв за депутат). Извънпарла-ментарните партии нямат право да получават пари от държавата и да ползват държавни или общински помещения за офиси и клубове. Труд-но осигуряват парични и други ресурси за из-вършване на своята политическа дейност.

Установяването на монопол на няколко ръководени отвън буржоазни партии в нашето общество има за цел да се заставят избирате-лите да гласуват за наложените им кандидат-депутати и президенти или изобщо да не упражняват избирателното си право.

Откакто се включи в нашия политически живот, Симеон Сакскобургготски носи вре-ди на работния български народ и върши злодеяние след злодеяние. Редица от негови-те злодеяния засягат нравствените и социално-икономическите устои на съвременното ни об-щество.

Преди всичко Симеон Сакскобургготски използва министър-председателският пост и предоставената му огромна държавна власт за присвояване на държавни имоти⁸. Това са дворци, резиденции, ловни хижи, имения, земи и гори (наричани „царски имоти”). Той лично е ръководил заседанията, на които Министер-ският съвет е приел решения за предоставяне на въпросните държавни имоти на него и сес-тра му Мария Луиза Хробок.

„Царските имоти” осигуряват вековна връзка на членовете на Сакскобургготското се-мейство с България и им служат като база за овладяване на държавната власт в българската държава. По оценки на германски и други ек-сперти „царските имоти” са на стойност общо около половин милиард евро.

Криминалното присвояване на държав-ните „царски имоти” от Симеон Сакскобург-готски е основен инструмент в политиката на пълзяща реабилитация на Сакскобургготс-ката династия в България. То показва, че и след като се закле в републиканската консти-туция и стана министър-председател, бившият български цар не признава състоялия се на 8 сеп-тември 1946 г. у нас референдум, по силата на който е премахната монархията и той е лишен от всички имуществени права на българска те-ритория.

Законът, одобрен на въпросния референ-дум, е задължавал нашата изпълнителна власт да отнеме от членовете на Кобургготското се-мейство както ползваните от тях държавни имо-ти (дворци, резиденции, гори), така и личното им движимо и недвижимо имущество. Такъв е смисълът и на приетия в Париж (10 февруари 1947 г.) следвоенен международен договор, където е предвидена наказателна конфискация, отнемане на имотите на монарха и на неговите наследници поради това, че са въвлекли бъл-гарската държава във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия и са ста-нали причина да бъдат убити стотици хиляди невинни хора, в т.ч. и евреи.

Години наред представители на партии и „граждански организации” се мъчат (чрез ме-диите и законодателството) да оправдаят из-вършеното от Симеон Сакскобургготски кри-минално присвояване на държавни имоти. С неговата защита се занимават също медии и адвокатски кантори (финансирането им сигур-но се осигурява от международни фондации и монархически клубове).

Вече близо десетилетие правителствата на САЩ и на други западни държави (които не пропускат случай да осъждат корупцията в на-шата страна) изобщо не реагират на демонст-ративното „връщане” на държавните имоти на Симеон Сакскобургготски. Те мълчаливо под-крепят и поощряват лидери на отвъдокеански етнически организации, които са го довели в България (вероятно със съгласието да бъдат удовлетворени неговите имотни претенции).

Може би за това Симеон Сакскобург-готски продължава да се държи като цар и господар на българите. В постоянната му интернет страница www kingsimeon.bg с едри букви е изписана титлата “Негово Величество Цар Симеон Втори”. Регулярно се издават лук-созни книги за възхваляване на царувалата у нас Сакскобургготска династия. Чрез органи-зиране на „научни” конференции, чествания и т.н. се подготвя общественото мнение за пре-насянето на костите на Фердинанд от гр. Ко-бург (Германия) в гр. Пловдив.

Неотдавна в списание „Hello” бе публи-кувано интервю с един от синовете на Симеон Сакскобургготски – Кирил, който е представен с титлата „княз Кирил Преславски” и изрично е из-тъкнато, че в неговите „вени тече царска кръв”.

Дворецът „Царска Бистрица” е преиме-нуван на „Лятна резиденция на нейно величест-во принцеса Калина и на сина й Хасан-Симеон”.

Имотите, които членовете на Сакско-бургготското семейство са ползвали в наша-та страна винаги са били държавни. Съглас-но с чл. 51 на Търновската конституция с въп-росните имоти „не могат да се ползват (в смисъл да се разпореждат) нито князът, нито неговите роднини”. Тази конституционна разпоредба е била заобикаляна и нарушавана от князувалите и царувалите у нас Сакскобургготи.

През 1928 г., т.е. след като укрепил (с военен преврат) своята царска власт, цар Бо-рис Трети започнал да вади нотариални актове за собственост (по давност) върху ползваните държавни „царски имоти” на името на „Ин-тендантството на цивилната листа на Него-во Величество Царя”. Вероятно е смятал след време тихомълком да обсеби тези имоти от ди-ректно подчиненото му дворцово Интендант-ство. Това „Интендантство” е било организа-ционно звено в структурата на Дворцовата ад-министрация („Комендантство”, Военна кан-целария, Таен кабинет на Негово Величество Царя, „Инспекторат на дворците”, „Конюшня”, „Зоологическа градина”, „Музеи и библиоте-ка”). Цялостното ръководство на администра-цията (наброяваща 300–500 души) на двореца е осъществявано от дворцовата служба „Мар-шалство”, начело с маршал на двореца (обик-новено с висш военен чин). Охраната на двор-ците е осигурявана от охранителна рота, наб-рояваща 300–500 души. Това била сборна рота, комплектована от всички дивизии в страната и включвала офицери, подофицери, стражари и войници (семейни и с най-малко четвърто-класно образование).

Съвременните защитници на Симеон Сак-скобургготски се мъчат да оправдаят извърше-ното от него престъпно присвояване на държав-ни имоти с твърдението, че Интендантството е било частна царска фирма, която е строила и поддържала дворците и резиденциите с парите, които са били отпускани от държавния бюджет на Царя по линия на така наречената „цивилна листа” и „апанаж” (за издръжка на членовете на царското семейство). Тази лъжа се разпростра-нява чрез медиите, макар да е известно, че рабо-тещите в Интендантството (счетоводители, ка-сиери, снабдители, контрольори) са били на щат към дворцовата администрация, която е била на държавна издръжка и е получавала субсидии от бюджета на държавата.

Например през периода 1922–1935 г. ин-тендант на Интендантството на цивилната лис-та на Н.В. Царя е бил о.з. полк. Иван Ватев, назначен като държавен служител от маршала на дворцовата администрация. Той е сменен от този пост съобразно с издадено от министър-председателя и министъра на финансите нареж-дане да бъдат освободени от ”служба” и пенси-онирани „всички чиновници”, навършили 60 го-дини. Със заповед на маршала на двореца Кон-стантин Панов за интендант на цивилната листа е назначен о.з. полк. Антон Разсуканов.

Чиновническият персонал (предимно во-енни) се формирал от служители на Минис-терството на войната и Външното министер-ство. Заплатите им се изплащали по параграфа на „прикомандировани” служители от дър-жавни министерства и ведомства.

Например през периода 1936–1942 г. слу-жителят в личния кабинет на цар Борис Трети Петър Морфов е получавал заплатата си от Ми-нистерството на външните работи, а от дворе-ца му давали по 1000 лева месечно допълни-телно възнаграждение. По същия начин е полу-чавал (1940–1942 г.) заплатата си и работещи-ят в царския кабинет Станислав Балан. Едва през 1942 г. двамата служители в личния каби-нет на Царя преминали на пълен щат в Двореца и се разписвали на дворцовата ведомост⁹.

По силата на дворцова инструкция „вис-шият надзор върху управлението на цивилна-та листа се извършва от маршала на Двора”.

Щатът на Интендантството на цивилна-та листа е бил 10–15 души. Тези чиновници са получавали заплати от бюджета на Двореца, а не от държавната субсидия на царя.

Служителите на царския двор са имали привилегии. Ползвали са безплатни карти за пътуване с Български държавни железници (БДЖ), получавали безплатен хляб (дневно по един на човек) и облекло.

През периода (1890–1906 г.), когато в ос-новни линии е завършено строителството на държавните „царски имоти”, княз и цар Фер-динанд ежегодно е получавал от народната хазна (по перото „цивилна листа”) по около 900 хил. лева. Известна представа за покупа-телната сила на тези пари може да се получи от тогавашни публикации, в които е отбеля-зано, че сумата, изразходена за изграждане (през 1883 г.) на Софийската къща на извест-ния държавник Григор Начович, е била около 300 хил. лева. Тази къща била построена едно десетилетие преди у нас да започне разгърна-тото княжеско строителство (на дворци и ре-зиденции), по време на което е настъпило чув-ствителното обезценяване на лева и сумата за изграждане на въпросната къща е щяла да бъде значително по-голяма.

Пресата от онова време е документирала, че цар Фердинанд е пропилявал значителна част от предоставяните му по линия на „ци-вилната листа” пари в чужбина, където месеци наред спял в луксозни хотели и се забавлявал в скъпи нощни заведения. Той е посещавал и балнеосанаториуми уж за лекуване на двига-телната нервна система.

През 1906 г. паричната сума отпускана от държавата на цар Фердинанд по перото „ци-вилна листа” е увеличена на над 1,2 млн. лв, а през 1908 г. – на близо 2,6 млн. лева¹⁰. Понеже тази сума все повече нараствала и впечат-лявала противниците на монархията и Кобург-ската династия, в „цивилната листа” умишлено не били включвани парите, харчени за честите пътувания на Царя в чужбина. Било станало практика послушните министри ежегодно да предвиждат в държавния бюджет резерви за пътуванията на цар Фердинанд и придру-жаващата го свита. Например с указ № 16 от 10 юли 1910 г. е одобрена извънбюджетна суб-сидия в размер на 60 хил. лв. за пътуването на цар Фердинанд до Петербург, Цариград и Па-риж; с протокол № 68 на Министерския съвет от 17 октомври същата година са отпуснати други 392946, 16 лв.¹¹.

През 1910 г., когато у нас демократичес-ката партия е на власт и нейният лидер Алек-сандър Малинов е премиер, реалната издръж-ка на цар Фердинанд от българската държава достигнала около 3 млн. лева. Държавният дълг е превишавал 700 млн. лв., а заделяната сума за неговото погасяване е представлявала над една четвърт от годишните приходи в бюджета на държавата.

На този фон будят съжаление опитите на съвременни историци и юристи да реабили-тират Фердинанд и неговите наследници като твърдят, че той бил допринесъл твърде много за просперитета на българската нация и дър-жава. Същевременно повечето от тях помнят времето (40-те години на ХХ век), когато у нас почти нямаше индустрия, по-голямата част от населението беше селско, живееше в кирпи-чени къщи и обработваше земята основно с дървени рала и добитък.

В писмо до министър-председателя Алек-сандър Малинов (1908–1911 г.) началникът на тайната царска канцелария Страшимир Добро-вич е настоявал да бъде увеличен размера на държавната субсидия на Фердинанд (по перо „цивилна листа” с думите: „Негово Величест-во ми заповяда още да Ви напомня, г-н ми-нистре, въпроса за увеличение на цивилната Му листа, без което увеличение няма възмож-ност да се посрещат даже и обикновените разходи” ¹². Това писмо е писано, когато цар Фердинанд вече е получавал от държавната хазна по над 2 млн. лв. годишно.

Българските „царски имоти” са били изграждани и поддържани с бюджетни пари на Двореца и български министерства и с безвъзмездния труд на родни войници. Тази дейност е била координирана от дворцовата администрация, чиито шефове (маршали, ин-тенданти) са били пряко подчинени на цар Фердинанд и цар Борис Трети. Тези български царе са осигурявали държавни парични ресур-си предимно чрез злоупотреби с царската власт, далавери и други мошеничества. Дори са уволнявали министри, които своевременно не откликвали на царски „молби” за финансова, материална или трудова помощ при изграж-дане на „царски имоти”.

След като дойде в нашата страна, бив-шият български цар Симеон Сакскобурггот-ски се “гаври” с доверчивия български народ. В качеството на министър-председател на Ре-публика България той се самонастани в дър-жавните „царски имоти”, демонстрирайки от-мъстително и презрително отношение към ми-лионите българи, които на референдума през септември 1946 г. са гласували за премахване на монархията у нас и за лишаването му от иму-ществени права на българска земя. Бившият български цар Симеон Сакскобургготски и не-говите чуждестранни и местни покровители и блюдолизци пазят гробно мълчание за закона, одобрен на въпросния референдум. Те се мъчат да изопачават фактите, твърдейки че по време на монархията въпросните имоти са били собст-веност на Кобургската династия. След Втората световна война тези имоти уж били „конфиску-вани”, „национализирани”, „одържавени” и т.н. от „диктаторския комунистически режим”. Под техен (на покровителите му) натиск Конститу-ционният съд е приел през юни 1998 г. „декла-ративно” решение, което установява противо-конституционност в приетия още през 1947 г. „Закон за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на Фердинанд и Борис и на техните наследници”. Оттогава около този вторичен, производен на одобрения на Референ-дума (1946 т.) закон, умишлено се върти запле-теният от Симеон Сакскобургготски казус за „царските имоти”.

Всъщност още през 1946 г. въпросните имоти са били отнети от Кобургите и „въз-върнати” на държавата вследствие на състоя-лия се референдум за премахване на монархи-ята. Тези имоти са били обявени за държавни и по силата на подписаните след Втората светов-на война международни договори, които пове-ляват в победените държави завинаги да бъдат конфискувани богатствата на всички прохит-леристи и колаборационисти (като бащата на Симеон – цар Борис Трети).

Към въпросния закон (31 декември 1947 г.) не е приложен списък на отделните „царски имоти”. Това не се налагало, поради обстоя-телството, че във връзка с проведения година и половина по-рано референдум (през септември 1946 г.) за провъзгласяване на Народната ре-публика е бил направен „опис” на ползваните от членовете на Кобургготското семейство дви-жими и недвижими имоти.

Бившата царица Йоана и роднините й са отхвърлили направеното от българските републикански власти предложение да живеят в България и заедно с нейния син Симеон и щерката Мария Луиза заминали в Египет. Монархическите институции били премахнати, а „царските имоти” са предадени (за ползване) на правителството, синдикални, научни, писателски и други организации.

Държавните „царски имоти” могат по за-конен път да бъдат предоставени за ползване от Симеон Сакскобургготски само чрез про-веждане на нов референдум за възстановяване на монархията и на неговия или на наслед-ниците му царски трон. Извършеното „връща-не” на тези имоти (когато той е министър-пред-седател) е престъпен акт, извършен с участи-ето на местни царедворски кметове, областни управители, прокурори, съдии.

Прави впечатление, че откакто е дошъл в България Симеон Сакскобургготски е недо-сегаем за българските закони. Българските власти се отнасят снизходително към извър-шените от него очевидни престъпления. Сякаш той е поставен под крилото на външни сили (лидери на отвъдокеански еврейски организа-ции и кралски роднини в европейски държа-ви). Не смеят да осъдят престъпните му деяния дори представящи се за „независими” местни политици, прокурори и други магистрати.

Например досега никой не се е осмелил да провери дали министър-председателят Си-меон Сакскобургготски е присвоил държав-ния дворец “Врана” с невалиден нотариален акт за собственост. Как той е успял да накара съвременен сервилен нотариус да му издаде до-кумент за собственост върху този имот на базата на изготвения през 1928 г. нищожен нотариален акт. Въпросният нотариален акт (от 1928 г.) е написан под № 159 от тогавашния нотариус при Софийския окръжен съд Тодор Капитанов и е бил заверен от секретар на Софийския градски съд. В него липсва подписът на изготвилия го нотариус. Два дни (14 септември 1928 г.) по-къс-но нотариусът Тодор Капитанов под същия но-мер (159) е издал нотариален акт за собственост върху пет декара земя на Минчо Стоичков Гроз-данов от с. Обрадовци, Софийска околия. Факти-чески това е регистрираният в официалния ре-гистър нотариален акт. Изготвеният на 12 сеп-тември 1928 г. проект на нотариален акт за соб-ственост върху двореца “Врана” на името на „Интендантството на цивилната листа на Негово Величество Царя” е бил и си остава невалиден.

Посочената документна измама в големи размери е разкрита и направена достояние на обществото от адвокат Атанас Железчев (съв-ременен последовател на Александър Стамбо-лийски и бивш народен представител). Поло-жените от него усилия за разобличаване на ма-шинациите, алчността и наглостта на Симеон Сакскобургготски сигурно ще получават приз-нание от почтените и родолюбиви българи.

През март 1944 г. английски и амери-кански летци са извършили у нас бомбар-дировки, вследствие на които дворецът “Вра-на” е бил разрушен. Неговото възстановяване в първоначалния му вид е станало няколко го-дини по-късно при управлението на комунис-тите и сдружените земеделци с народни пари (дори само заради това е престъпление този дворец да бъде предоставен в собственост на Симеон Сакскобургготски).

На 25 март 1944 г. княз Кирил е изпратил (чрез българския пълномощен министър в Бра-тислава Белинов) на баща си цар Фердинанд телеграма, в която пише: „тази нощ въздушно нападение беше насочено върху двореца “Вра-на”. Вследствие на попадения на множество за-палителни бомби, въпреки всички усилия на по-жарните команди и на персонала, двата горни етажа на новия дворец изгоряха. Картините и мебелировката успяха да се спасят. През време на нападението младият цар, сестра му и цари-цата бяха в скривалището в двореца “Врана”. Слава богу няма никакви жертви” ¹³.

В дългия отговор на цар Фердинанд е из-разена преди всичко тъгата му за „унищоже-нието на зоологическата градина” (от бомбар-дировките) и неговата радост от това, че княз Кирил е проявил предвидливост и е махнал „по-рано картините от двореца, за да бъдат по-не те спасени”. По-нататък е написано: „Шиф-рованата ти депеша за последните нападения за опожаряването на “Врана” много ме огор-чи и натъжи. Тоя дворец, който аз издигнах на едно каменисто поле, не отстъпваше в нищо по своята красота и пред най-прочутите евро-пейски дворци. И за неговото реставриране ще трябва някой да поеме грижата” ¹⁴.

След Втората световна война десетки хиляди българи, чиито къщи и апартаменти били разрушени от бомбардировките (извър-шени по вина на цар Борис ІІІ) са успяли да се сдобият с нови жилища след многогодишни спестявания и къртовски труд. Лишеният от имуществени права Симеон Сакскобургготски, който с нищо не е допринесъл за възстановява-нето на България от следвоенната разруха се опитва по нагъл и престъпен начин да си присвои построения и стопанисван от бъл-гарската държава луксозен дворец „Врана”,
3. Злодеяния на Симеон Сакскобургготски в българския политически и стопански живот

Бившият български монарх Симеон Сакс-кобургготски злоупотреби с доверчивостта на трудовите хора. Той ги увери, че когато бъде избран за министър-председател у нас, ще бъде постигната “бърза и качествена про-мяна в стандарта на живот” ¹⁵. Каза им, че имал готовност само за “800 дни” да подобри благо-състоянието на българите чрез подготвена от него “схема от икономически мерки”.

Това деяние е престъпно, тъй като нару-шава както морално-етичните норми в нашето общество, така и чл. 57, ал. 2 от Конститу-цията на Република България. Съгласно с този член “не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява пра-ва или законни интереси на други”.

Всеки български гражданин има право на сносен живот. Това право бе накърнено от бив-шия цар, който успя с измами и манипулации на трудещите се да спечели държавната власт и да я използва предимно за користни цели.

Статистическите данни показват, че след 800 и 1200 дни властване на Симеон Сакско-бургготски у нас жизненото равнище на насе-лението не е повишено ни на йота¹⁶.

Мизерното съществуване на повечето бъл-гарски граждани остана такова, каквото беше при авторитарния режим на “демократа” Иван Костов. След четиригодишно министерстване на Симеон Сакскобургготски в нашата страна реалните доходи на над 80 на сто (около 6 млн.) български граждани едва покриваха текущите им разходи за физическо оцеляване. Тези наши сънародници не разполагаха с финансови ресур-си за духовен живот, в т.ч. за закупуване на облекло, книги, посещения на театрални пиеси, концерти и други културни мероприятия. Близо една трета (1 млн. души) от заетите у нас получаваха минимална (по 150 лева) месечна заплата (при месечна сметка например за парно отопление на едностайно жилище – около 150 лв.). Тези пари стигаха на човек, колкото да не умре от глад. Такъв е размерът на заплащане в много шивашки и други предприятия, където се работи на ишлеме главно за Италия, Гърция и Испания. По сведения на работнички и синди-кални деятели в тези предприятия са работили по 14 часа на денонощие и е упражнявано насилие.

Стотици хиляди български семейства пре-живяват и с помощта на свои роднини и близ-ки, които им изпращат парични суми от чуж-бина. Понеже тези пари се използват предим-но за закупуване на стоки от първа необходи-мост, се постига известно раздвижване на тър-говията на дребно и се създава илюзията, че в страната едва ли не настъпва стопанско ожив-ление. Обикновено това са конюнктурни обществени отношения. Част от прокудените по чужди земи стотици хиляди българи все още очакват времето, когато евентуалната смяна на съществуващата у нас обществена система и условията за живот ще им позволят да се завърнат в своето отечество.

Проведените към края на 2004 г. и нача-лото на 2005 г. у нас масови стачки и протести разкриваха пред обществото, че десетки хи-ляди българи дълго време не са получавали полагащите им се работни заплати. Само в държавните цигарени, военни, мотокарни и дру-ги предприятия не били изплатени заплати и осигуровки за над половин милиард лева. В същото време правителството на Симеон Сакс-кобургготски отчиташе бюджетен излишък, въз-лизащ на стотици милиони лева, които се из-разходват за непроизводителни цели. Десетки милиони лева от този излишък са похарчени за благотворителни прояви (под патронажа на министър-председателя и правителството). Из-градени са чешми и алеи за запознанства с над-пис: “Направено от правителството на НДСВ”.

Стар похват на Кобургите е да се пред-ставят за благодетели на таланти в културата и журналистиката и да правят дребни дарения на детски домове, училища и болници. Така те се са-морекламират, печелят привърженици и прикри-ват извършваните от тях системни кражби на ог-ромни количества държавни и народни пари.

При режима на Симеон Сакскобурггот-ски с всеки изминат ден бе потъпкано и кон-ституционното право (чл. 52, ал. 1) на българ-ските граждани “на безплатно ползване на ме-дицинско обслужване”. Без здравни осигуров-ки са останали около милион и половина наши сънародници, или около една пета от населе-нието на страната. Нацията ни постепенно се то-пи (ежегодният брой на починалите превишава този на новородените с около 50–60 хил. души и продължава заселването на много българи в други държави). Закрити са стотици училища в по-малко населени райони на страната.

На фона на тънещото в мизерия и ни-щета мнозинство от българския народ тога-вашния министър-председател Симеон Сакско-бургготски отчиташе големи икономически и дипломатически успехи. Мъчеше се да увери обществото, че няколкогодишното му управление на страната е дало прекрасни резултати:

• 
  постигнати високи темпове на иконо-мически растеж;
  
• 
  финансова стабилизация;
  
• 
  ниска инфлация;
  
• 
  присъединяване (29 март 2004 г.) на България към НАТО;
  
• 
  подготовка за приемане на страната в Европейския съюз.
  

Пред журналисти Симеон Сакскобург-готски се подиграваше с българите и им пре-поръчваше да си сменят повредения мозъчен “чип”. Упрекваше ги, че все мърморели и не-доволствали, тънели “в негативизъм” и не мо-жели да гледат на нещата “позитивно”.

Подобно мнение за националната психи-ка на българите е изразявано и при царуването на цар Борис Трети. На 15 септември 1942 г. (месеци преди Сталинградската битка) почти ежедневно срещалия се с него министър-пред-седател Богдан Филов посетил Софийския вое-нен клуб (на бул. „Руски”) и произнесъл пред-варително съгласувана с царя патетична реч, в която се изтъква, че всички “завиждали” на българската държава, “единствено българите били недоволни” от нея. Те можели да се гор-деят с големите придобивки (съюз с Хитле-рова Германия, обединяване на България чрез военна окупация и присъединяване на Бело-морска Тракия и Македония), а вместо това би-ли погълнати от дребните грижи на всекидне-вието, държали се пораженчески и критику-вали за “щяло и нещяло” ¹⁸.

При управлението на Симеон Сакско-бургготски се отчиташе висок икономически “растеж” в страната. В негови и на членове на кабинета му изявления се изтъква, че през техния правителствен мандат у нас брутният вътрешен продукт (БВП) ежегодно нараствал с 4–5 на сто. Но в тези отчети не се разкриват източниците на този растеж (погрешно нари-чан „ръст”). Статистическите данни показват, че за периода 2001–2005 г. “растежът” на на-шия БВП се дължи главно на конюнктурни и несвързани пряко със стопанското ни развитие източници:

• 
  драстично обезценяване на щатския долар (в сравнение с 2001 г. през 2004 г. кур-сът на долара спрямо лева пада с около една трета);
  
• 
  преводи на парични суми от рабо-тещи в чужбина българи (около 1 млрд. евро годишно);
  
• 
  нарастване на междуфирмената зад-лъжнялост (която през 2004 г. превишава 40 млрд. лв.) ¹⁹;
  
• 
  вземане на държавни заеми от запад-ни банки;
  
• 
  парични постъпления от приватиза-ции и продажби на държавни имоти и земи на чужденци.
  

През 2004 г. у нас БВП на човек от на-селението е десетократно по-малък (около 2400 евро) от този в 15-те стари страни – членки на Европейския съюз, и два-три пъти по-нисък, от-колкото в приетите (на 1 май 2004 г.) десет държави – членки на междудържавната общ-ност. По този показател България се нарежда на последните места сред европейските държави.

През 1987 г., т.е. при държавния социа-лизъм в нашата страна, БВП на човек от на-селението е близо 5700 долара²⁰. Тогава с тези пари можеше да бъдат закупени многократно повече стоки, отколкото със сегашния неимо-верно обезценен долар (през 30-те години на ХХ век една трой унция -31 грама злато е обменяно за 36 долара, а понастоящем – за около 1800 долара).

При управлението на Симеон Сакско-бургготски икономическият растеж в Бъл-гария е без развитие на националното сто-панство. Това е “кух растеж”, който почти не може да се използва за трайно решаване на со-циални проблеми и за повишаване жизнения стандарт на работния български народ.

В житни посеви, които се намират на фазата на “наливане” на зърното, ясно се виж-да разликата между растеж и развитие. В такива посеви има едри, избуяли, т.е. с бурен растеж растения (наторени с повече торове), но техните класове са празни или с малък брой зърна, понеже не са преминали нормално всич-ки естествени фази (покълване, братене, изкла-сяване) на развитие.

Като представител на новата аристокра-ция и олигархия Симеон Сакскобургготски от-кровено споделяше пред медиите, че гледа на България като на обикновена “корпора-ция” (акционерно дружество). В тази „кор-порация” се присвоява продуктът на труда на работния народ и се осигурява забогатяване на нейните “мениджъри” (на него и синовете му).

През четиригодишния си мандат бъл-гарският министър-председател Симеон Сакс-кобургготски сигурно е натрупал (главно от приватизационни сделки, трансформации на външния дълг, присвояване на държавни имо-ти и т.н.) огромно състояние. Може да се предполага, че с получените парични ресурси е осигурен охолен и разкошен живот на някол-ко поколения негови наследници.

По това време Симеон и синът му Ки-рил бяха големи държавоизточватели. Мно-го факти ги уличават в обсебване (от бедната ни държава) на баснословни суми. При евен-туална смяна на съществуващия у нас олигар-хичен режим и добра воля сигурно ще излязат на бял свят както реституционните далавери на Симеон, така и тайните, свързани с дългови, приватизационни, концесионни и други “пра-вителствени” сделки. Известна светлина ще се хвърли и върху споразуменията за даване на държавни поръчки и гаранции на местни и чуждестранни частни предприемачи.

Понастоящем стана известно, че само от извършената през 2002 г. с посредничеството на Кирил Сакскобургготски замяна на брейди с еврооблигации (сделка по външния дълг) Бъл-гария е загубила над 1 млрд. долара²¹. Разме-рът на заменения дълг е 2 млрд. долара, а по-лучените комисиони сигурно са фантастични.

Прости сметки показват, че само от тази сделка нанесените на държавата огромни щети са резултат на редица причини.